Разстрелян е Федерико Гарсия Лорка
Федерико Гарсия Лорка е испански стихотворец и драматург. Емблематична фигура на Поколението от 27-ма, той е погубен от националистите при започване на Испанската революция.
Роден в заможно селско семейство във Фуенте Вакерос, Андалусия, Гарсия Лорка е будно дете, въпреки че не се показва добре в учебно заведение. През 1909 фамилията се реалокира в Гранада, където с времето той се включва в локалните артистични кръгове. Първата му стихосбирка „ Impresiones y paisajes “ е оповестена през 1918 и е призната добре на локално равнище, само че няма необикновен търговски триумф.
През 1919 Федерико Гарсия Лорка отива да учи в Мадрид, където се сприятелява със състудентите си Луис Бунюел и Салвадор Дали, както и с доста други, които по-късно оказват въздействие върху културния живот на Испания. Там се среща и с Грегорио Мартинес Сиера, шеф на театъра Театро Еслава, по чиято покана написа и слага през 1919 – 1920 първата си пиеса „ El maleficio de la mariposa “. Драма в стихове, описваща невъзможната обич сред хлебарка и пеперуда, с други инсекти в поддържащите функции, тя е свалена от сцената единствено след четири представления. По-късно Гарсия Лорка твърди, че първата му пиеса е поставената седем години по-късно „ Mariana Pineda “.
През идващите няколко години Гарсия Лорка се включва интензивно в живота на испанския авангард. Той разгласява още три стихосбирки, измежду които „ Romancero Gitano “ (1928), най-известната му книга с лирика, както и пиесата „ Mariana Pineda “ сложена с огромен триумф в Барселона през 1927.
Въпреки това в края на 20-те години Федерико Гарсия Лорка изпада в засилваща се меланхолия, обвързвана с неговата хомосексуалност и опитите да я прикрива от своите другари и родственици. Нарастващото отчуждение с най-близките му другари доближава своята кулминационна точка, когато Дали и Бунюел вършат кино лентата „ Андалуското куче “ (1929), който той интерпретира, може би неверно, като злобна подигравка против себе си. В същото време той е малтретиран от несподелена обич към скулптора Емилио Аларден, който по това време се свързва с бъдещата си брачна половинка.
Опитвайки се да разсее депресията му, фамилията на Гарсия Лорка го изпраща на дълготрайно пътешестване в Съединените щати, където той остава през 1929 – 1930. По това време написа пробната стихосбирка „ Poeta en Nueva York “ и пиесите „ Así que pasen cinco años “ и „ El público “.
Завръщането на Федерико Гарсия Лорка в Испания през 1930 съответствува с рухването на диктатурата на Мигел Примо де Ривера и възобновяване на Испанската република. През 1931 той е назначен за шеф на финансираната от държавното управление студентска театрална натрупа La Barraca, основана за да пътува из страната и да среща най-вече селската аудитория с класическия испански спектакъл. Пътувайки с La Barraca Гарсия Лорка написа най-известните си пиеси, селската трилогия „ Bodas de sangre “, „ Yerma “ и „ La casa de Bernarda Alba “.
Със започването на Гражданската война през 1936, Федерико Гарсия Лорка отпътува от Мадрид за Гранада. Той осъзнава, че това значи съвсем сигурна гибел, защото градът е прочут с най-консервативната олигархия в цяла Андалусия. Гарсия Лорка и шурей му, кметът социалист на Гранада, скоро са задържани. Те са разстреляни на 19 август 1936 от фалангистката милиция и са заровени в необозначен гроб някъде наоколо до Гранада.
Режимът на Франсиско Франко слага творбите на Гарсия Лорка под възбрана, която е смекчена едвам през 1953, когато са издадени мощно цензурирани „ Събрани съчинения “. Едва след гибелта на Франко през 1975 става допустимо животът и гибелта на Гарсия Лорка да бъдат обществено обсъждани в Испания.
Роден в заможно селско семейство във Фуенте Вакерос, Андалусия, Гарсия Лорка е будно дете, въпреки че не се показва добре в учебно заведение. През 1909 фамилията се реалокира в Гранада, където с времето той се включва в локалните артистични кръгове. Първата му стихосбирка „ Impresiones y paisajes “ е оповестена през 1918 и е призната добре на локално равнище, само че няма необикновен търговски триумф.
През 1919 Федерико Гарсия Лорка отива да учи в Мадрид, където се сприятелява със състудентите си Луис Бунюел и Салвадор Дали, както и с доста други, които по-късно оказват въздействие върху културния живот на Испания. Там се среща и с Грегорио Мартинес Сиера, шеф на театъра Театро Еслава, по чиято покана написа и слага през 1919 – 1920 първата си пиеса „ El maleficio de la mariposa “. Драма в стихове, описваща невъзможната обич сред хлебарка и пеперуда, с други инсекти в поддържащите функции, тя е свалена от сцената единствено след четири представления. По-късно Гарсия Лорка твърди, че първата му пиеса е поставената седем години по-късно „ Mariana Pineda “.
През идващите няколко години Гарсия Лорка се включва интензивно в живота на испанския авангард. Той разгласява още три стихосбирки, измежду които „ Romancero Gitano “ (1928), най-известната му книга с лирика, както и пиесата „ Mariana Pineda “ сложена с огромен триумф в Барселона през 1927.
Въпреки това в края на 20-те години Федерико Гарсия Лорка изпада в засилваща се меланхолия, обвързвана с неговата хомосексуалност и опитите да я прикрива от своите другари и родственици. Нарастващото отчуждение с най-близките му другари доближава своята кулминационна точка, когато Дали и Бунюел вършат кино лентата „ Андалуското куче “ (1929), който той интерпретира, може би неверно, като злобна подигравка против себе си. В същото време той е малтретиран от несподелена обич към скулптора Емилио Аларден, който по това време се свързва с бъдещата си брачна половинка.
Опитвайки се да разсее депресията му, фамилията на Гарсия Лорка го изпраща на дълготрайно пътешестване в Съединените щати, където той остава през 1929 – 1930. По това време написа пробната стихосбирка „ Poeta en Nueva York “ и пиесите „ Así que pasen cinco años “ и „ El público “.
Завръщането на Федерико Гарсия Лорка в Испания през 1930 съответствува с рухването на диктатурата на Мигел Примо де Ривера и възобновяване на Испанската република. През 1931 той е назначен за шеф на финансираната от държавното управление студентска театрална натрупа La Barraca, основана за да пътува из страната и да среща най-вече селската аудитория с класическия испански спектакъл. Пътувайки с La Barraca Гарсия Лорка написа най-известните си пиеси, селската трилогия „ Bodas de sangre “, „ Yerma “ и „ La casa de Bernarda Alba “.
Със започването на Гражданската война през 1936, Федерико Гарсия Лорка отпътува от Мадрид за Гранада. Той осъзнава, че това значи съвсем сигурна гибел, защото градът е прочут с най-консервативната олигархия в цяла Андалусия. Гарсия Лорка и шурей му, кметът социалист на Гранада, скоро са задържани. Те са разстреляни на 19 август 1936 от фалангистката милиция и са заровени в необозначен гроб някъде наоколо до Гранада.
Режимът на Франсиско Франко слага творбите на Гарсия Лорка под възбрана, която е смекчена едвам през 1953, когато са издадени мощно цензурирани „ Събрани съчинения “. Едва след гибелта на Франко през 1975 става допустимо животът и гибелта на Гарсия Лорка да бъдат обществено обсъждани в Испания.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ