Фашизмът е лъжа“ е заглавието на кратката реч, която Ърнест

„ Фашизмът е неистина “ е заглавието на късата тирада, която Ърнест Хемингуей произнася пред Конгреса на американските писатели през 1937 година, споделяйки своя опит като боен сътрудник по време на Испанската революция и отношението си като публицист към „ кафявата чума “ на XX век.

(1899 ~ 1961)

Фашизмът е неистина

Задачата на писателя е неизменима. Самият той се мени, само че задачата му остава една и съща: да написа достоверно и когато разбере истината, да я изрази по този начин, че тя да проникне в съзна­нието на читателя, да стане част от личния му опит.

Няма нищо по-трудно от това и с компликацията на задачата се изяснява за какво премията – все едно дали тя идва бързо или кара писателя да я чака – нормално е доста огромна. Ако премията пристигна скоро, това постоянно го погубва. Ако го кара прекомерно дълго да я чака, той доста постоянно се озлобява. По­някога премията идва чак след гибелта му и тогава към този момент му е все едно. Но точно тъй като е толкоз мъчно да се пи­шат правдиви, трайни творби, същински положителният публицист рано или късно получава самопризнание. Само романтиците си въоб­разяват, че на света има „ незнайни майстори ”.

Истински положителният публицист ще бъде приет при съвсем всич­ки от съществуващите форми на ръководство, стига те да са търпими за него. Има единствено една политическа система, която не може да основава положителни писатели, и тази система е фашиз­мът. Защото фашизмът е неистина, изречена от бандити. Писа­тел, който не желае да лъже, не може да живее и работи при фашизма.

Фашизмът е неистина и по тази причина е жертван на литературно без­плодие. И когато се трансформира в минало, той няма да има друга история с изключение на кървавата история на убийствата, която и в този момент е известна на всички и която през последните месеци някои от нас видяха с очите си.

Ако знае за какво и по какъв начин се води войната, писателят привиква с нея. Това е значимо изобретение. Просто се смайваш при мисълта, че в действителност си привикнал с войната. Ако всеки ден си на фрон­та и виждаш позиционната война, маневрената война, офанзивите и контраатаките, всичко това, колкото и да са убитите и ране­ните, има смисъл, стига да знаеш защо се борят хората, стига да знаеш, че те се борят умишлено. Когато хората се борят, с цел да освободят родината си от непознатите завоеватели, и когато тези хора са ти другари – нови и остарели, и ти знаеш по какъв начин са ги нападнали и по какъв начин са се борили те, изначало съвсем без оръжие, тогава, като гледаш живота и битката, и гибелта им, започваш да разбираш, че има неща, по-лоши от войната. Страхът е по-лош, измяната е по-лошо, егоизмът е по-лош.

Миналия месец в Мадрид ние, военните репортери, де­ветнадесет дни присъствахме на едно ликвидиране. Вършеше го немската артилерия и това ликвидиране беше чудесно органи­зирано.

Казах, че с войната се привиква. Ако същински се интересуваш от военната просвета – а тя е велика просвета – и от въпроса, по какъв начин се държат хората в миг на заплаха, можеш да се увлечеш по този начин, че даже мисълта за личната ти орис да ти се вижда долно самолюбие.

Но с убийствата не се привиква. А ние в Мадрид деветнаде­сет дни наред наблюдавахме всеобщо изтребване.

Фашистките страни имат вяра в тоталната война. Това зна­чи чисто и просто, че при всяко нанесено им от въоръжените сили проваляне те си отмъщават на мирните поданици. В тази война, като се почне от средата на ноември 1936, те ги изби­ваха в Западния парк и Пардо, избиваха ги в Карабанчела и Харама, избиваха ги край Бриуега и Кордова. И след всяко по­ражение на фронта те избавят по този начин наречената си чест, изби­вайки гражданското население.

Ако стартира да разказвам всичко това, единствено ще ви отвратя. Може да пробудя у вас и ненавист. Но не това ни е нужно в този момент. Нужно ни е ясно да осъзнаваме престъпността на фашизма и по какъв начин да се борим с него. Трябва да разберем, че тези убийства са просто демонстрация на един престъпник, на рисков престъпник – фашиз­ма. А бандитът може да бъде укротен единствено по един метод – като го бием крепко. И в този момент бият фашисткия престъпник в Испа­ния, както преди 100 и трийсет години на същия полуостров са били Наполеон. Фашистките страни го знаят и са подготвени на всичко. Италия знае, че нейните бойци няма да се бият отвън страната и макар превъзходното снаряжение те изоб­що не могат да се съпоставят с бойците от Испанската народ­на войска, а камо ли с интернационалните бригади.

Германия към този момент е наясно, че не може да разчита на Италия в каквато и да е настъпателна война. Неотдавна четох, че декор Бломберг участвал на огромни, внушителни маневри, уре­дени за него от маршал Бадолио, само че едно е да правиш маневри във венецианската низина, надалеч от всевъзможен съперник, а напълно друго да те притиснат с контраманевра и да загубиш три дивизии в платото сред Бриуега и Триуега в боевете с единадесета и дванадесета интернационална бригада и с елит­ните испански елементи на Листер, Кампесино и Мер. Едно е да бомбардираш Алмерия и да превземеш беззащитна, предадена с измяна Малага, а напълно друго – да пожертваш осем хи­ляди души край Кордова и трийсет хиляди в безрезултатно щурмуване на Мадрид.

Споменах какъв брой мъчно е да се написа хубаво и истинно и че този, който реализира това майсторство, безусловно ще бъде заплатен. Но във военно време – а ние, щем не щем, жи­веем във военно време – премиите се отсрочват за в бъдеще. Да пишеш истината за войната е доста рисково, доста рисково е също да дириш истината. Аз не зная тъкмо кой от американ­ските писатели е отишъл в Испания да я търси. Познавам мно­го бойци от батальона „ Линкълн ”. Но те не са писатели. Те пишат единствено писма. За Испания отпътуваха доста британски писатели. Много немски писатели. Много френски и холандски писатели. А когато човек отива на фронта да търси истината, той може вместо нея да откри гибелта. Но в случай че отидат два­найсет, а се върнат единствено двама – истината, която ще донесат, фактически ще бъде истина, а не изопачени клюки, които ние представяме като история. Дали си коства да рискуваш, с цел да намериш тази истина, дано вземат решение самите писатели. Раз­бира се, доста по-спокойно е да си прекарваш времето в учени дебати на теоретични тематики. И постоянно ще се намерят нови ереси и нови секти, и възхитителни екзотични учения, и роман­тични неразбираеми гении – ще се намерят за тези, дето желаят не да работят за делото, в което сякаш имат вяра, а единствено да спорят и да пазят, без да рискуват нищо, позициите си. Позиции, които се удържат с пишеща машина и се укрепват с автоматизирана химикалка. Но има и още дълго ще има къде да замине писателят, поискал да изучи войната. Изглежда, пред­стоят ни доста години на необявени войни. Писателите могат да вземат участие в тях по разнообразни способи. По-късно може би ще има и награди. Но това не би трябвало да смущава писателите. Защото още дълго няма да има награди. И не си коства писателите да се надяват изключително на тях. Защото в случай че си писа­тел като Ралф Фокс и някои други, може и да те няма, когато пристигна ред на премиите.

От: „ Проклет завинаги ”, Антология на международната антифашистка журналистика, Партиздат, 1985 година
Снимка: Hemingway, The Avatar (1929-1944), imdb.com