Красивата къща „Павлити” възвръща красивата си бяло-синя фасада
Фасадите на забележителната къща „ Павлити ” ще възвърнат хубостта си, откакто Общински институт „ Старинен Пловдив ” разгласи социална поръчка за консервационно-реставрационни действия по екстериора на постройката, която е недвижима културна полезност от национално значение. Тя е на стойност 150 000 лева без Данък добавена стойност.
Прочетете още
Сградата има проблеми с опустошения по фасадите и в интериора в резултат на недобра поддръжка. Последната интервенция съставлява реорганизация на постройката след пожар, при което са непокътнати дребни елементи от оригинала. Представената документи обяснява развиването на обекта и показва стратегия за консервация и реституция.
Къща „ Павлити ” е възрожденска постройка, ситуирана на пл. „ Св. Неделя ” в подножието сред Джабаз тепе и Небет тепе. Сградата взе участие интензивно в уличното пространство със своя контур, който по ул. „ П.Р. Славейков ” е триетажен. Сградите в тази зона са представителни, благосъстоятелност на по-заможна обществена каста.
Къщата е представител на ранно-възрожденската жилищна архитектура от края на 18. и началото на 19. век. Строена е към 1849-50 година Собственикът Георги Павлити произхождал от Пещера. Застроена е от три страни свободно и един калкан на юг. Главният вход е от към двора под портик с четири дървени колони.
Салонът на къщата е прочут с красивото си оформление. Интериорът е богато решен с необятни двукрили порти, стълбища, ниши и прелестни тавани – софити. Най-интересни са тези в хайета на етажа и в стаите – композиция на дървена резба с цветна украса върху платно.
Външната архитектура на постройката е внушителна. Оформянето на фасадата е с двукрили отвори на прозорците, стоманени капаци. Къщата е хубаво изписана, нещо, което е частично непокътнато. Интересни са цветните медалиони по стенита на стаите към улицата, както и цветнното изписване на таваните в тези стаи. Фасадата е в сини тонове и изписана с плетеници и и гирлянди, с цветни пиластри с хубави капители.
Къщата е отчуждена през 1966 година и е предадена на ръководство „ Старинен Пловдив ”. В идващите 3 години е осъществена огромна реституция на постройката при съблюдаване на истинските строително-конструктивни способи, от Националния институт за паметниците на културата. Декорацията по фасадите и полихромната интериорна украса са възобновени по истинската скица. Запазени са, консервирани и експонирани по местата им доста истински фрагменти.
След реставрацията е употребена за представителна приемна на Комитета за изкуство и просвета. Била е седалище на Национален дарителски фонд „ 13 века България “, Студентски дом и Общинска фондация „ Пловдив 2019 “.
През 1982 година къщата е съществено наранена от пожар на втория етаж. През 1983-1985 година след решение за спешни и избавителни консервационно-реставрационни работи по стенописите от експерти от НИПК са избавени стенописите от стаята с медалионите. Те са пренесени на нова основа, инсталирани по местата им и експонирани. Възстановена е полихромната украса в интериора и по фасадите с някои промени.
Къща „ Павлити ” е недвижима културна полезност от национално значение.
Паметникът на културата е в устойчиво положение, с изключение на покривното покритие, което се нуждае от незабавен ремонт. Състоянието на фасадите също е тежко – има паднали фрагменти от мазилка, следи от течове и разрушена и избеляла живописна декорация.
Проектът за реституция и консервация е направен от Никола Стоянов през 2011 година и планува цялостна реституция както на интериора, по този начин и по фасадите.
С публичната поръчка тази година обаче ще бъдат реставрирани, консервирани и експонирани истинските колоритни, орнаментални и композиционни характерности на декорацията по фасадите, както и прозорците и улуците на къщага.
ОТ ИСТОРИЧЕСКИТЕ АНАЛИ:
“Къщата на Аргир Павлитов, лангера, по потекло българин. Той от 30 години насам пристигна от Станимака прислужник в Пловдив, ведно с братята си Васил и Яков. Последните влязоха чираци в кюркчийския (кожухарския) еснафин и съумяха до калфи. Но майка им имаше брат х.Кирил, който като станал свещеник на Бачковския манастир придал на сестерниците си едно огромно количество сребърни кандила, които забогатиха Павлитовите синовец Големият се помина във Виена, вторият Яков се ожени за Малки чорбажди Вълковата щерка и след 3 или 4 години я остави вдовица с две деца мъжки. Девер й Аргир присвоил тая къща, която се купи с общи пари ”, споделя Константин Моравенов в “Паметник на Пловдивското християнско население ”.
СЪДЕБНАТА САГА:
Къща „ Павлити ” бе предмет на правосъдни разногласия още от началото на 90-те години на 20. в. Наследниците (7 на брой) заведоха дело против страната и Община Пловдив, с цел да си върнат национализираната през 1996 година постройка. През 1998 година. Върховният административен съд призна реституционалните им искания. Така наследниците връщат изплатената им отплата за национализацията в размер на 14 732 лева и си връщат владението.
Делото беше заедено от седмина наследници на притежателите на парцела, които водят десетилетна правосъдна " война " с страната и община Пловдив, с цел да влязат във притежание на национализираната през 1966 година постройка.
Фонд „ 13 века България ” и Община Пловдив обаче не напущат къщата и с решение на Върховния касационен съд от 2007 година наследниците са лишени от реституционни права. Те завеждат дело в Страсбург. През 2016 година Съдът във френския град се произнася по делото „ " Ченгелян и други против България ". България е наказана да заплати обезщетение от 462 000 евро на притежателите и 675 евро разходи по делото. Така страната изплаща компенсацията за изгубени през годините изгоди от притежателите, а Община Пловдив продължава да употребява постройката.
Прочетете още
Сградата има проблеми с опустошения по фасадите и в интериора в резултат на недобра поддръжка. Последната интервенция съставлява реорганизация на постройката след пожар, при което са непокътнати дребни елементи от оригинала. Представената документи обяснява развиването на обекта и показва стратегия за консервация и реституция.
Къща „ Павлити ” е възрожденска постройка, ситуирана на пл. „ Св. Неделя ” в подножието сред Джабаз тепе и Небет тепе. Сградата взе участие интензивно в уличното пространство със своя контур, който по ул. „ П.Р. Славейков ” е триетажен. Сградите в тази зона са представителни, благосъстоятелност на по-заможна обществена каста.
Къщата е представител на ранно-възрожденската жилищна архитектура от края на 18. и началото на 19. век. Строена е към 1849-50 година Собственикът Георги Павлити произхождал от Пещера. Застроена е от три страни свободно и един калкан на юг. Главният вход е от към двора под портик с четири дървени колони.
Салонът на къщата е прочут с красивото си оформление. Интериорът е богато решен с необятни двукрили порти, стълбища, ниши и прелестни тавани – софити. Най-интересни са тези в хайета на етажа и в стаите – композиция на дървена резба с цветна украса върху платно.
Външната архитектура на постройката е внушителна. Оформянето на фасадата е с двукрили отвори на прозорците, стоманени капаци. Къщата е хубаво изписана, нещо, което е частично непокътнато. Интересни са цветните медалиони по стенита на стаите към улицата, както и цветнното изписване на таваните в тези стаи. Фасадата е в сини тонове и изписана с плетеници и и гирлянди, с цветни пиластри с хубави капители.
Къщата е отчуждена през 1966 година и е предадена на ръководство „ Старинен Пловдив ”. В идващите 3 години е осъществена огромна реституция на постройката при съблюдаване на истинските строително-конструктивни способи, от Националния институт за паметниците на културата. Декорацията по фасадите и полихромната интериорна украса са възобновени по истинската скица. Запазени са, консервирани и експонирани по местата им доста истински фрагменти.
След реставрацията е употребена за представителна приемна на Комитета за изкуство и просвета. Била е седалище на Национален дарителски фонд „ 13 века България “, Студентски дом и Общинска фондация „ Пловдив 2019 “.
През 1982 година къщата е съществено наранена от пожар на втория етаж. През 1983-1985 година след решение за спешни и избавителни консервационно-реставрационни работи по стенописите от експерти от НИПК са избавени стенописите от стаята с медалионите. Те са пренесени на нова основа, инсталирани по местата им и експонирани. Възстановена е полихромната украса в интериора и по фасадите с някои промени.
Къща „ Павлити ” е недвижима културна полезност от национално значение.
Паметникът на културата е в устойчиво положение, с изключение на покривното покритие, което се нуждае от незабавен ремонт. Състоянието на фасадите също е тежко – има паднали фрагменти от мазилка, следи от течове и разрушена и избеляла живописна декорация.
Проектът за реституция и консервация е направен от Никола Стоянов през 2011 година и планува цялостна реституция както на интериора, по този начин и по фасадите.
С публичната поръчка тази година обаче ще бъдат реставрирани, консервирани и експонирани истинските колоритни, орнаментални и композиционни характерности на декорацията по фасадите, както и прозорците и улуците на къщага.
ОТ ИСТОРИЧЕСКИТЕ АНАЛИ:
“Къщата на Аргир Павлитов, лангера, по потекло българин. Той от 30 години насам пристигна от Станимака прислужник в Пловдив, ведно с братята си Васил и Яков. Последните влязоха чираци в кюркчийския (кожухарския) еснафин и съумяха до калфи. Но майка им имаше брат х.Кирил, който като станал свещеник на Бачковския манастир придал на сестерниците си едно огромно количество сребърни кандила, които забогатиха Павлитовите синовец Големият се помина във Виена, вторият Яков се ожени за Малки чорбажди Вълковата щерка и след 3 или 4 години я остави вдовица с две деца мъжки. Девер й Аргир присвоил тая къща, която се купи с общи пари ”, споделя Константин Моравенов в “Паметник на Пловдивското християнско население ”.
СЪДЕБНАТА САГА:
Къща „ Павлити ” бе предмет на правосъдни разногласия още от началото на 90-те години на 20. в. Наследниците (7 на брой) заведоха дело против страната и Община Пловдив, с цел да си върнат национализираната през 1996 година постройка. През 1998 година. Върховният административен съд призна реституционалните им искания. Така наследниците връщат изплатената им отплата за национализацията в размер на 14 732 лева и си връщат владението.
Делото беше заедено от седмина наследници на притежателите на парцела, които водят десетилетна правосъдна " война " с страната и община Пловдив, с цел да влязат във притежание на национализираната през 1966 година постройка.
Фонд „ 13 века България ” и Община Пловдив обаче не напущат къщата и с решение на Върховния касационен съд от 2007 година наследниците са лишени от реституционни права. Те завеждат дело в Страсбург. През 2016 година Съдът във френския град се произнася по делото „ " Ченгелян и други против България ". България е наказана да заплати обезщетение от 462 000 евро на притежателите и 675 евро разходи по делото. Така страната изплаща компенсацията за изгубени през годините изгоди от притежателите, а Община Пловдив продължава да употребява постройката.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ