Проф. Георги Момеков: Ракът никога няма да бъде победен, но ще се случват интересни неща в лечението му
Фармацевтичният бранш е в топ три на най-успешните промишлености в света с над 1 трилион $ облага през 2016 година по данни на Международната организация на фармацевтичните производители. Прогнозата е до пет години да се прави оценка към този момент на близо 1.5 трлн. $ и, несъмнено, да продължава да пораства. Почти няма човек на планетата, който да не е клиент на този бизнес, и какво се случва в него визира всички ни.
" Дневник " беседва с проф. Георги Момеков, д.ф., ръководител на Българското научно сдружение по фармация и учител в катедра " Фармакология, фармакотерапия и токсикология " при Фармацевтичен факултет на Медицински университет-София за отркриятията и клиничните изпитвания във фармацевтиката, самолечението, страничните резултати, периода на валидност и качествата на медикаментите.
Проф. Момеков, за доста одобрени медикаменти излизат изследвания, че в действителност не са толкоз потребни или че дават дълготрайни неподходящи резултати. Например неотдавна още веднъж за ибупрофена. Защо се получава това?
- Ибупрофенът е една доста хубава молекула и като средство за лекуване на инфектиране е към този момент наедно с парацетамола. Проблемът с изследванията... Има ужасно доста изследвания и това, което убягва на хората е, че ние приказваме тук за едни популационни статистики, всеки съди по баба си и вуйна си, само че в случай че погледнем огромната картина виждаме други по-общовалидни резултати.
Когато едно лекарство се създава, то се тества клинично при една подбрана популация от хора. Има си критерии за включване. Подбират се хора, които не са супер хетерогенни, тъй като при хетерогенна извадка в никакъв случай няма да се получи хубаво изследване. Но даже една богата огромна компания ще направи изследване, което в най-хубавият случай ще обхване десетина хиляди души, от време на време 15 и повече, въпреки че това към този момент е екзотика.
След което, си представете, че това е лекарство за лекуване на язва. Потенциалните консуматори са над 1 милиарда и в случай че един непряк резултат се следи с периодичност едно на 15 хиляди души, той в никакъв случай не може да бъде заловен в границите на формалната стратегия за клинични изследвания. Понякога 10-15 години, откакто нещо, е пуснато на пазара се оказва, че то има неприемливи – супер редки, само че извънредно тежки странични резултати, които не разрешават то да се използва в хуманната медицина.
Има един антибиотик да вземем за пример – хлорамфеникол – и към момента при тежки инфекции той има своята роля, може да се употребява даже за лекуване на антракс, чума и менингити, само че от капките за очи с това вещество са умрели хора, документирано. Защото при един на 30 хиляди души прави доста тежка анемия.
Винаги в медицината се гледа съотношението полза-риск. Има тежки болести с неприятна прогноза, при които ние безусловно подценяваме някои странични резултати, които биха били неприемливи в случай че, да речем, човек ще лекува хрема. Ако ще лекуваме хрема и ще ни окапва косата или пък ще станем стерилни - тогава това не бихме го приели. Всичко е въпрос на кантар.
Фармацевтиката се развива експоненциално, непрестанно се тестват нови молекули и бързо влизат за клинични изпитвания и пробно лекуване измежду пациентите, само че те нямат сериозната маса данни, с цел да знаят дали лекарството не вреди повече, в сравнение с оказва помощ.
- Ако създадем един бърз обзор, язвената болест да вземем за пример е едно заболяване, от което към момента може да се почине. Обаче преди десетилетия за същинско лекуване са се взимали антиациди, които нямат дълготраен резултат и рано или късно се стигало до хирургия, с която да се изреже казусът. В момента има медикаменти, които се оправят с всяка язва в границите на няколко седмици. Има голям прогрес. За ХИВ - каквото и да приказваме, индивидът със своя талант съумя да трансформира едно ужасяващо заболяване в хронична болест. В момента хората не развиват СПИН, а персистират десетилетия с ХИВ-инфекция. Хепатит С също беше надвит.
Във всяка промишленост изключително в такава промишленост, в която има огромен марж, има и доста страшни неща, само че аз мисля, че изгодите от нея са доста по-големи от всичките вреди, за които се приказва.
И още нещо за клиничините изпитвания на нови медикаменти - те са хиляди и дават вяра на милиони заболели, при които нищо друго налично не работи, само че какъв брой време може да отнеме лекарството да доближи в действителност до тях? И имат ли съображение да се радват, в случай че чуят да вземем за пример, че някакви учени някъде са създали нова молекула тъкмо против тяхната болест?
- Зависи кои са учените и къде се намират. Ако са учени от университет, те могат да намерят нещо доста скъпо, само че нямат финансовия запас да го докарат до пазара. Защото истината е, че това е едно съревнование, което е сходно на оплождането. Втурват се доста сперматозоиди, само че един отива и прави някаква работа.
Отпадането е доста огромно - отпадат медикаменти на друг стадий от създаването им. Може да е още на стадия пред клиниката, да се окажат канцерогенни при мишките, да речем. А за жалост, едно изследване от време на време може да е направено и доста леге артис, само че когато подадеш документи за регистрация по формалната процедура, те просто да ти кажат: не, не ни седи доста добре. Така че могат да минат 10 години, могат да минат и милион години, т.е. в последна сметка в никакъв случай да не стигне до пазара.
Много постоянно у нас се преекспонират свойства. Някой нещо разкрил или победил рака... Никога няма да бъде надвит ракът в този смисъл, тъй като ракът не е една болест, това са над 300 разнообразни болести и с лекуването им ще се случват забавни неща, само че те ще бъдат все по-тясно ориентирани. Няма по какъв начин да се откри едно хапче за всичките.
И по тази причина е доста рисково, когато учени се занимават с шмекерия, това е наукоподобие. Да, той е разкрил нещо, което не е минало дори през плъх, мишка, куче или маймуна, само че той към този момент приказва за изцеление. Определена биологична интензивност не подсигурява клиничен резултат.
Кога самолечението е добър вид и окей ли е въобще?
- Окей е, несъмнено. Ние живеем в динамичен свят и знаем, че лекарите стават все по-трудно налични. Да, в идеалния случай, за всяко нещо би трябвало да вървиш на доктор, само че нито имате време, нито имате предпочитание да се занимавате и двамата, поради това, че си кихнал няколко пъти. Всичко зависи от това кой е пациентът. Ако пациентът е един здрав, естествен, образован човек, той би могъл да поеме в свои ръце част от грижата за себе си и да се съветва с фармацевт за някои неща.
Ако обаче пациентът знае, че има тежки хронични болести, че има имунен недостиг, че е доста възрастен, че му е правена тежка оперативна намеса, че има тежко инфекциозно заболяване – да, несъмнено, всичко е въпрос на популация. И да, от време на време едно лекарство е асоциирано с опасности, само че тези опасности са да речем едно на половин милион, има такива. Това е огромната картина, обаче има и популации, в които този риск ще е доста огромен.
Затова самите компании, които толкоз се демонизират от време на време от хората, си имат отдели по сигурността на медикаментите и са длъжни да събират периодическа информация за лекарствената сигурност, която да подават в организациите по медикаменти. Така че и организациите и фирмите търсят странични резултати и ги рапортуват непрестанно.
Изтеклият период на валидност на медикаментите проблем ли е? Широкият мит е, че може и по-късно да се пият, само че до по кое време?
- Абсолютен проблем е. Изтеклият период на валидност е нещо, което значи, че лекарството би трябвало да се вземе и да се изхвърли в боклука. Всеки ще ви каже " да, но... ". Но с това " но " не вършим нищо. И за кренвирша важи - може би ще става за ястие след една седмица, но...
Тъй като медикаментите съдържат дейни съставки и помощни субстанции, производителят е провел серия от изследвания, които демонстрират в какъв интервал от време лекарствената субстаниция остава непроменена над 90% от това, което би трябвало да е. Ако написа 10 мг интензивно вещество, и 9 да е отново ще прави работа. Но отвън периода на валидност към този момент ние попадаме в зоната на здрача. Те самите са отпуснали някакъв толеранс, само че откакто мине срокът на валидност производителят не носи отговорност за нищо, което се случва.
В доста от случаите ще се касае за това, че просто лекарството няма да бъде задоволително дейно, само че има случаи, при които е открито, че лагеруването даже при естествена среда води до струпване на токсични отпадни артикули. Тетрациклините да вземем за пример, тези антибиотици, крият риск от бъбречно увреждане, когато са с изминал период на валидност. При капките за очи пък като ги отвориш, без значение какво написа на опаковката, след отваряне са годни четири седмици, тъй като вътре могат да се развият доста рискови бактерии, които могат да увредят окото.
Така че изтеклият период на валидност просто значи това - че продуктът към този момент не е кадърен за приложимост.
Как пациентите сами могат да си провалят лекуването? Освен да отхвърлят или да не помнят да пият лекарството, какво друго може да ги саботира?
- Лекарството е предписано от доктор или предложено от фармацевт на съответна персона. Принципът на индукцията - от общото към частното - тук не е годен. Не можем да считаме, че за всички хора, които познаваме с сходни признаци можем да препоръчаме нашето лекарство. Защото един пациент с болест на Хочкин може да има висока температура и ние давайки му антипиретик ще му маскираме клиниката. Има хора, които имат язва, тъй като имат рядко туморно заболяване, само че в случай че им се предложи лекарство за язва, ще се прикрият признаците и няма да отидат на доктор. Така че е доста значимо да не се предлага просто по този начин.
Другото значимо е да не се пие по-кратко, или по-дълго, в сравнение с е казано. Ако антибиотикът е за 5-7 дни - пиеш го, без значение че на третия ден си окей. И противоположното, в случай че докторът ти е споделил, че за жалост имаш хипертония и ще пиеш хапче доживот - ами доживот ще го пиеш.
Има ли каквито и да е учредения да се пият хомеопатични медикаменти?
- Не съм специалист. Хомеопатията е много по-различна от стандартната медицина като принцип. Като цяло тези артикули са зародили обичайно и като обучение, приказваме за началото на 19 век. Т.е. те не са минавали през тази официална оценка на сигурност, успеваемост и така нататък Предвид че там дозите са доста ниски, те евентуално са безвредни. По отношение на успеваемостта - нищо не може като кон с капаци да се отхвърли, само че не съм експерт по хомеопатия.
Това, което бих предложил на хората е да не стопират стандартното лекуване. Нека да опитат, в случай че желаят и с хомеопатия, само че в случай че лекарят им е предписал някакъв лекарствен артикул да не го стопират, най-малкото без да поговорят първо с него.
" Дневник " беседва с проф. Георги Момеков, д.ф., ръководител на Българското научно сдружение по фармация и учител в катедра " Фармакология, фармакотерапия и токсикология " при Фармацевтичен факултет на Медицински университет-София за отркриятията и клиничните изпитвания във фармацевтиката, самолечението, страничните резултати, периода на валидност и качествата на медикаментите.
Проф. Момеков, за доста одобрени медикаменти излизат изследвания, че в действителност не са толкоз потребни или че дават дълготрайни неподходящи резултати. Например неотдавна още веднъж за ибупрофена. Защо се получава това?
- Ибупрофенът е една доста хубава молекула и като средство за лекуване на инфектиране е към този момент наедно с парацетамола. Проблемът с изследванията... Има ужасно доста изследвания и това, което убягва на хората е, че ние приказваме тук за едни популационни статистики, всеки съди по баба си и вуйна си, само че в случай че погледнем огромната картина виждаме други по-общовалидни резултати.
Когато едно лекарство се създава, то се тества клинично при една подбрана популация от хора. Има си критерии за включване. Подбират се хора, които не са супер хетерогенни, тъй като при хетерогенна извадка в никакъв случай няма да се получи хубаво изследване. Но даже една богата огромна компания ще направи изследване, което в най-хубавият случай ще обхване десетина хиляди души, от време на време 15 и повече, въпреки че това към този момент е екзотика.
След което, си представете, че това е лекарство за лекуване на язва. Потенциалните консуматори са над 1 милиарда и в случай че един непряк резултат се следи с периодичност едно на 15 хиляди души, той в никакъв случай не може да бъде заловен в границите на формалната стратегия за клинични изследвания. Понякога 10-15 години, откакто нещо, е пуснато на пазара се оказва, че то има неприемливи – супер редки, само че извънредно тежки странични резултати, които не разрешават то да се използва в хуманната медицина.
Има един антибиотик да вземем за пример – хлорамфеникол – и към момента при тежки инфекции той има своята роля, може да се употребява даже за лекуване на антракс, чума и менингити, само че от капките за очи с това вещество са умрели хора, документирано. Защото при един на 30 хиляди души прави доста тежка анемия.
Винаги в медицината се гледа съотношението полза-риск. Има тежки болести с неприятна прогноза, при които ние безусловно подценяваме някои странични резултати, които биха били неприемливи в случай че, да речем, човек ще лекува хрема. Ако ще лекуваме хрема и ще ни окапва косата или пък ще станем стерилни - тогава това не бихме го приели. Всичко е въпрос на кантар.
Фармацевтиката се развива експоненциално, непрестанно се тестват нови молекули и бързо влизат за клинични изпитвания и пробно лекуване измежду пациентите, само че те нямат сериозната маса данни, с цел да знаят дали лекарството не вреди повече, в сравнение с оказва помощ.
- Ако създадем един бърз обзор, язвената болест да вземем за пример е едно заболяване, от което към момента може да се почине. Обаче преди десетилетия за същинско лекуване са се взимали антиациди, които нямат дълготраен резултат и рано или късно се стигало до хирургия, с която да се изреже казусът. В момента има медикаменти, които се оправят с всяка язва в границите на няколко седмици. Има голям прогрес. За ХИВ - каквото и да приказваме, индивидът със своя талант съумя да трансформира едно ужасяващо заболяване в хронична болест. В момента хората не развиват СПИН, а персистират десетилетия с ХИВ-инфекция. Хепатит С също беше надвит.
Във всяка промишленост изключително в такава промишленост, в която има огромен марж, има и доста страшни неща, само че аз мисля, че изгодите от нея са доста по-големи от всичките вреди, за които се приказва.
И още нещо за клиничините изпитвания на нови медикаменти - те са хиляди и дават вяра на милиони заболели, при които нищо друго налично не работи, само че какъв брой време може да отнеме лекарството да доближи в действителност до тях? И имат ли съображение да се радват, в случай че чуят да вземем за пример, че някакви учени някъде са създали нова молекула тъкмо против тяхната болест?
- Зависи кои са учените и къде се намират. Ако са учени от университет, те могат да намерят нещо доста скъпо, само че нямат финансовия запас да го докарат до пазара. Защото истината е, че това е едно съревнование, което е сходно на оплождането. Втурват се доста сперматозоиди, само че един отива и прави някаква работа.
Отпадането е доста огромно - отпадат медикаменти на друг стадий от създаването им. Може да е още на стадия пред клиниката, да се окажат канцерогенни при мишките, да речем. А за жалост, едно изследване от време на време може да е направено и доста леге артис, само че когато подадеш документи за регистрация по формалната процедура, те просто да ти кажат: не, не ни седи доста добре. Така че могат да минат 10 години, могат да минат и милион години, т.е. в последна сметка в никакъв случай да не стигне до пазара.
Много постоянно у нас се преекспонират свойства. Някой нещо разкрил или победил рака... Никога няма да бъде надвит ракът в този смисъл, тъй като ракът не е една болест, това са над 300 разнообразни болести и с лекуването им ще се случват забавни неща, само че те ще бъдат все по-тясно ориентирани. Няма по какъв начин да се откри едно хапче за всичките.
И по тази причина е доста рисково, когато учени се занимават с шмекерия, това е наукоподобие. Да, той е разкрил нещо, което не е минало дори през плъх, мишка, куче или маймуна, само че той към този момент приказва за изцеление. Определена биологична интензивност не подсигурява клиничен резултат.
Кога самолечението е добър вид и окей ли е въобще?
- Окей е, несъмнено. Ние живеем в динамичен свят и знаем, че лекарите стават все по-трудно налични. Да, в идеалния случай, за всяко нещо би трябвало да вървиш на доктор, само че нито имате време, нито имате предпочитание да се занимавате и двамата, поради това, че си кихнал няколко пъти. Всичко зависи от това кой е пациентът. Ако пациентът е един здрав, естествен, образован човек, той би могъл да поеме в свои ръце част от грижата за себе си и да се съветва с фармацевт за някои неща.
Ако обаче пациентът знае, че има тежки хронични болести, че има имунен недостиг, че е доста възрастен, че му е правена тежка оперативна намеса, че има тежко инфекциозно заболяване – да, несъмнено, всичко е въпрос на популация. И да, от време на време едно лекарство е асоциирано с опасности, само че тези опасности са да речем едно на половин милион, има такива. Това е огромната картина, обаче има и популации, в които този риск ще е доста огромен.
Затова самите компании, които толкоз се демонизират от време на време от хората, си имат отдели по сигурността на медикаментите и са длъжни да събират периодическа информация за лекарствената сигурност, която да подават в организациите по медикаменти. Така че и организациите и фирмите търсят странични резултати и ги рапортуват непрестанно.
Изтеклият период на валидност на медикаментите проблем ли е? Широкият мит е, че може и по-късно да се пият, само че до по кое време?
- Абсолютен проблем е. Изтеклият период на валидност е нещо, което значи, че лекарството би трябвало да се вземе и да се изхвърли в боклука. Всеки ще ви каже " да, но... ". Но с това " но " не вършим нищо. И за кренвирша важи - може би ще става за ястие след една седмица, но...
Тъй като медикаментите съдържат дейни съставки и помощни субстанции, производителят е провел серия от изследвания, които демонстрират в какъв интервал от време лекарствената субстаниция остава непроменена над 90% от това, което би трябвало да е. Ако написа 10 мг интензивно вещество, и 9 да е отново ще прави работа. Но отвън периода на валидност към този момент ние попадаме в зоната на здрача. Те самите са отпуснали някакъв толеранс, само че откакто мине срокът на валидност производителят не носи отговорност за нищо, което се случва.
В доста от случаите ще се касае за това, че просто лекарството няма да бъде задоволително дейно, само че има случаи, при които е открито, че лагеруването даже при естествена среда води до струпване на токсични отпадни артикули. Тетрациклините да вземем за пример, тези антибиотици, крият риск от бъбречно увреждане, когато са с изминал период на валидност. При капките за очи пък като ги отвориш, без значение какво написа на опаковката, след отваряне са годни четири седмици, тъй като вътре могат да се развият доста рискови бактерии, които могат да увредят окото.
Така че изтеклият период на валидност просто значи това - че продуктът към този момент не е кадърен за приложимост.
Как пациентите сами могат да си провалят лекуването? Освен да отхвърлят или да не помнят да пият лекарството, какво друго може да ги саботира?
- Лекарството е предписано от доктор или предложено от фармацевт на съответна персона. Принципът на индукцията - от общото към частното - тук не е годен. Не можем да считаме, че за всички хора, които познаваме с сходни признаци можем да препоръчаме нашето лекарство. Защото един пациент с болест на Хочкин може да има висока температура и ние давайки му антипиретик ще му маскираме клиниката. Има хора, които имат язва, тъй като имат рядко туморно заболяване, само че в случай че им се предложи лекарство за язва, ще се прикрият признаците и няма да отидат на доктор. Така че е доста значимо да не се предлага просто по този начин.
Другото значимо е да не се пие по-кратко, или по-дълго, в сравнение с е казано. Ако антибиотикът е за 5-7 дни - пиеш го, без значение че на третия ден си окей. И противоположното, в случай че докторът ти е споделил, че за жалост имаш хипертония и ще пиеш хапче доживот - ами доживот ще го пиеш.
Има ли каквито и да е учредения да се пият хомеопатични медикаменти?
- Не съм специалист. Хомеопатията е много по-различна от стандартната медицина като принцип. Като цяло тези артикули са зародили обичайно и като обучение, приказваме за началото на 19 век. Т.е. те не са минавали през тази официална оценка на сигурност, успеваемост и така нататък Предвид че там дозите са доста ниски, те евентуално са безвредни. По отношение на успеваемостта - нищо не може като кон с капаци да се отхвърли, само че не съм експерт по хомеопатия.
Това, което бих предложил на хората е да не стопират стандартното лекуване. Нека да опитат, в случай че желаят и с хомеопатия, само че в случай че лекарят им е предписал някакъв лекарствен артикул да не го стопират, най-малкото без да поговорят първо с него.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ