Фармаиндустрията иска държавата да облекчи достъпа до нови лекарства
Фармацевтичната промишленост упорства страната да облекчи регулациите за нахлуване и възнаграждение с обществени средства на нови медикаменти у нас. Целта е да се съкрати времето, в което българските пациенти чакат, с цел да се лекуват с новоодобрените от Европейската организация по лекарставта (ЕМА) лечения. В момента българските пациенти чакат приблизително 764 дни по отношение на 511 приблизително за Европейски Съюз, като за другите болести интервалите варират, сочат данните на Европейската федерация на фармацевтичните промишлености и асоциации (EFPIA), направени от анализаторската компания IQVIA.
Причините за забавения достъп до нови лечения у нас е сложен: от време на време самите компании записват по-късно продуктите си у нас, само че в допълнение закъснение генерират тромавите регулации.
Фармацевтичната промишленост предлага няколко промени, които биха облекчили съществуващите процедури и показаха калкулации, че това не би натоварило значително бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) при вярно обмисляне.
Достъп до нови лечения в България
У нас пациентите чакат приблизително 764 дни от разрешаването на едно ново лекарство от европейския регулатор ЕМА досега, в който НЗОК стартира да го заплаща с обществени средства. За съпоставяне приблизително за Европейски Съюз изчакването е 511 дни, заяви Лука Чичов, общоприет управител на IQVIA за България. Най-малко се чака в Германия и Скандинавските държави- приблизително 133 дни.
Чичов показа данни, че в интервала 2017-2020 година са утвърдени 160 нови лечения от ЕМА, като към 1 януари 2022 година с обществени средства у нас се заплащат 49 от тях при приблизително 74 за Европейски Съюз и 147 в Германия. " Т.е. сме под междинното равнище за Европейски Съюз, само че други страни от Централна и Източна Европа са зад нас от позиция на достъп ", заключи той.
Срокът на нанагорнище на българските пациенти варира и съгласно индикациите за лекуване. За онкологичните лечения се чака по-малко и те навлизат по-бързо у нас: приблизително за 700 дни при 545 приблизително в Европейски Съюз. По-бавно навлизат лекарствата-сираци за редки болести, при които изкачкавенто е съвсем 790 дни у нас при приблизително 636 дни за Европейски Съюз.
" Ясно е, че България не може да обезпечи достъпа, който Германия обезпечава, икономическите благоприятни условия са разнообразни. Но и не може обстановката да остане каквато е сега с 5 пъти разлика. Много от ограниченията би трябвало да се вземат на европейско равнище, само че има и такива, които могат да се подхващат в България релативно бързо и безболезнено, тъй че достъпът на пациентите до нови медикаменти да се усъвършенства ", разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Защо се бавят медикаментите?
От една страна срокът на изчакване зависи от това какъв брой бързо фармацевтичната компания подаде заявление за регистрация на продукта ѝ в България, откакто той бъде утвърден от ЕМА. Понякога това става незабавно, в други случаи не, като има и избрани условия, които би трябвало да се изпълнят. Например: лекарството към този момент да се заплаща с обществени средства в 5 други страни и болестта, за което е то, да е включено в листата със болести, за чието лекуване НЗОК заплаща.
Теоретично регулаторната процедура у нас от момента на заявката от фармацевтичната компания до включването на продукта ѝ в позитивния лекарствен лист би трябвало да е 180 дни, само че на процедура от време на време се чака и повече. Тя включва заявяване на отстъпки, оценка на здравните технологии, включване на лекарството във фармакотерапевтичните управления и други Освен това нови медикаменти се включват за възнаграждение с обществени средства единствено един път в годината: от 1 януари, с цел да се възнамеряват в бюджета на НЗОК. Допълнително закъснение идва и от това, че даже откакто едно лекарство стартира да се реимбурсира на хартия от НЗОК, има интервал от няколко месеца, в които не се ползва на пациентите до момента в който се пишат условия за неговото приложение.
Новите медикаменти и обществените разноски
Една от аргументите за тромавите регулации са опитите на страната да не позволява неконтролиран растеж в разноските за медикаменти. В бюджета на НЗОК за тази година са заложени 1.5 милиарда лв. за медикаменти. С цел да няма преразходи преди няколко години бе въведен механизъм за предвидимост и резистентност, по който целият преразход за медикаменти на НЗОК се компенсира под формата на отстъпки от фармацевтичните компании. В края на тази година се чака фармакомпаниите да върнат над 350 млн. лв. на фонда и по този начин НЗОК да заплати 1.5 милиарда вместо 1.8 милиарда лв., заяви Денев.
" 20% от заплащанията на НЗОК тази година ще бъдат върнати като отстъпки. Фармацевтичната промишленост на процедура кредитира здравната система, позволявайки ѝ да обезпечава медикаменти над опциите на бюджета, само че тази кредитна линия не може да нараства безкрайно ", уточни Денев. По думите му, с цел да работи моделът, бюджетът за всяка последваща година би трябвало да покрива най-малко чистите разноски от миналата.
" Бюджетните проблеми на НЗОК не могат да се решат със закъснение на новите лечения ", разяснява Денев и добави, че няма по какъв начин да се чака в идващите години разноските за медикаменти да понижават или да си останат същите.
Александър Алексиев, изпълнителен шеф на анализаторската компания SAT Health, показа разбор, съгласно който новите лечения не генерират непостижими за публичния фонд разноски.
" До огромна степен бюджетната тежест от новите лечения се компенсира от спада в разноските за към този момент съществуващите. Бюджетът на НЗОК за медикаменти може да бъде предвидим и разноските за нови лечения да са ясни авансово и да следват потребностите на пациентите ", разяснява Алексиев. Той уточни, че въздействието на новите лечения върху бюджета и извънредно малко през първата и втората година от навлизането, а през третата и четвъртата растежът е по-голям, само че не е толкоз фрапантен. Допълнителните разноски за НЗОК от навлизането на нови медикаменти са към 20-25 млн. лв. през първите две и доближават до към 40 млн. лева в идващите или сред 2 и 4% от общия бюджет на здравния фонд, сочат изчисленията.
Как да се облекчи достъпът до нови медикаменти?
С ангажимента, че част от ограниченията за съкращаване на достъпа, би трябвало да се вземат на европейско равнище, каквито поръчки към този момент бяха дадени, от фармацевтичната промишленост вършат и няколко оферти за облекчение на процедурите у нас, както и за по-ефективно ръководство на здравните разноски.
Денев уточни, че периодите за достъп до нови медикаменти ще се съкратят в случай че новите лечения се включват за реимбурсация два пъти вместо един път годишно. Това би нараснало разноските с 5-10 млн. лева, които фармацевтичните компании по този начин или другояче ще върнат като отстъпки в бюджета. Освен това той предлага да се отстрани условието медикаментите да попадат в листата със болести, за които НЗОК заплаща, защото към този момент се прави оценка на здравните технологии и по време на нея се преценя дали продуктът следва да се заплаща с обществени средства.
За да се влагат по-ефективно средствата за здраве лечебният резултат за пациента би трябвало да е по-ясен. За задачата въвеждането на нови лечения може да се обвърже с резултата от лекуването за някои скъпоструващи лечения, разяснява още Денев. Така в случай че се лекуват 5 пациенти и при 4 има добър лечебен отговор, а при един няма, то за този пациент НЗОК може да не заплати. Подобни ограничения могат да залегнал в самостоятелни съглашения сред фармацевтичните компании и публичния фонд, само че за задачата е нужно работещо електронно опазване на здравето, тъй че да постъпват задоволително надеждни данни за хода на лекуването.
Причините за забавения достъп до нови лечения у нас е сложен: от време на време самите компании записват по-късно продуктите си у нас, само че в допълнение закъснение генерират тромавите регулации.
Фармацевтичната промишленост предлага няколко промени, които биха облекчили съществуващите процедури и показаха калкулации, че това не би натоварило значително бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) при вярно обмисляне.
Достъп до нови лечения в България
У нас пациентите чакат приблизително 764 дни от разрешаването на едно ново лекарство от европейския регулатор ЕМА досега, в който НЗОК стартира да го заплаща с обществени средства. За съпоставяне приблизително за Европейски Съюз изчакването е 511 дни, заяви Лука Чичов, общоприет управител на IQVIA за България. Най-малко се чака в Германия и Скандинавските държави- приблизително 133 дни.
Чичов показа данни, че в интервала 2017-2020 година са утвърдени 160 нови лечения от ЕМА, като към 1 януари 2022 година с обществени средства у нас се заплащат 49 от тях при приблизително 74 за Европейски Съюз и 147 в Германия. " Т.е. сме под междинното равнище за Европейски Съюз, само че други страни от Централна и Източна Европа са зад нас от позиция на достъп ", заключи той.
Срокът на нанагорнище на българските пациенти варира и съгласно индикациите за лекуване. За онкологичните лечения се чака по-малко и те навлизат по-бързо у нас: приблизително за 700 дни при 545 приблизително в Европейски Съюз. По-бавно навлизат лекарствата-сираци за редки болести, при които изкачкавенто е съвсем 790 дни у нас при приблизително 636 дни за Европейски Съюз.
" Ясно е, че България не може да обезпечи достъпа, който Германия обезпечава, икономическите благоприятни условия са разнообразни. Но и не може обстановката да остане каквато е сега с 5 пъти разлика. Много от ограниченията би трябвало да се вземат на европейско равнище, само че има и такива, които могат да се подхващат в България релативно бързо и безболезнено, тъй че достъпът на пациентите до нови медикаменти да се усъвършенства ", разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Защо се бавят медикаментите?
От една страна срокът на изчакване зависи от това какъв брой бързо фармацевтичната компания подаде заявление за регистрация на продукта ѝ в България, откакто той бъде утвърден от ЕМА. Понякога това става незабавно, в други случаи не, като има и избрани условия, които би трябвало да се изпълнят. Например: лекарството към този момент да се заплаща с обществени средства в 5 други страни и болестта, за което е то, да е включено в листата със болести, за чието лекуване НЗОК заплаща.
Теоретично регулаторната процедура у нас от момента на заявката от фармацевтичната компания до включването на продукта ѝ в позитивния лекарствен лист би трябвало да е 180 дни, само че на процедура от време на време се чака и повече. Тя включва заявяване на отстъпки, оценка на здравните технологии, включване на лекарството във фармакотерапевтичните управления и други Освен това нови медикаменти се включват за възнаграждение с обществени средства единствено един път в годината: от 1 януари, с цел да се възнамеряват в бюджета на НЗОК. Допълнително закъснение идва и от това, че даже откакто едно лекарство стартира да се реимбурсира на хартия от НЗОК, има интервал от няколко месеца, в които не се ползва на пациентите до момента в който се пишат условия за неговото приложение.
Новите медикаменти и обществените разноски
Една от аргументите за тромавите регулации са опитите на страната да не позволява неконтролиран растеж в разноските за медикаменти. В бюджета на НЗОК за тази година са заложени 1.5 милиарда лв. за медикаменти. С цел да няма преразходи преди няколко години бе въведен механизъм за предвидимост и резистентност, по който целият преразход за медикаменти на НЗОК се компенсира под формата на отстъпки от фармацевтичните компании. В края на тази година се чака фармакомпаниите да върнат над 350 млн. лв. на фонда и по този начин НЗОК да заплати 1.5 милиарда вместо 1.8 милиарда лв., заяви Денев.
" 20% от заплащанията на НЗОК тази година ще бъдат върнати като отстъпки. Фармацевтичната промишленост на процедура кредитира здравната система, позволявайки ѝ да обезпечава медикаменти над опциите на бюджета, само че тази кредитна линия не може да нараства безкрайно ", уточни Денев. По думите му, с цел да работи моделът, бюджетът за всяка последваща година би трябвало да покрива най-малко чистите разноски от миналата.
" Бюджетните проблеми на НЗОК не могат да се решат със закъснение на новите лечения ", разяснява Денев и добави, че няма по какъв начин да се чака в идващите години разноските за медикаменти да понижават или да си останат същите.
Александър Алексиев, изпълнителен шеф на анализаторската компания SAT Health, показа разбор, съгласно който новите лечения не генерират непостижими за публичния фонд разноски.
" До огромна степен бюджетната тежест от новите лечения се компенсира от спада в разноските за към този момент съществуващите. Бюджетът на НЗОК за медикаменти може да бъде предвидим и разноските за нови лечения да са ясни авансово и да следват потребностите на пациентите ", разяснява Алексиев. Той уточни, че въздействието на новите лечения върху бюджета и извънредно малко през първата и втората година от навлизането, а през третата и четвъртата растежът е по-голям, само че не е толкоз фрапантен. Допълнителните разноски за НЗОК от навлизането на нови медикаменти са към 20-25 млн. лв. през първите две и доближават до към 40 млн. лева в идващите или сред 2 и 4% от общия бюджет на здравния фонд, сочат изчисленията.
Как да се облекчи достъпът до нови медикаменти?
С ангажимента, че част от ограниченията за съкращаване на достъпа, би трябвало да се вземат на европейско равнище, каквито поръчки към този момент бяха дадени, от фармацевтичната промишленост вършат и няколко оферти за облекчение на процедурите у нас, както и за по-ефективно ръководство на здравните разноски.
Денев уточни, че периодите за достъп до нови медикаменти ще се съкратят в случай че новите лечения се включват за реимбурсация два пъти вместо един път годишно. Това би нараснало разноските с 5-10 млн. лева, които фармацевтичните компании по този начин или другояче ще върнат като отстъпки в бюджета. Освен това той предлага да се отстрани условието медикаментите да попадат в листата със болести, за които НЗОК заплаща, защото към този момент се прави оценка на здравните технологии и по време на нея се преценя дали продуктът следва да се заплаща с обществени средства.
За да се влагат по-ефективно средствата за здраве лечебният резултат за пациента би трябвало да е по-ясен. За задачата въвеждането на нови лечения може да се обвърже с резултата от лекуването за някои скъпоструващи лечения, разяснява още Денев. Така в случай че се лекуват 5 пациенти и при 4 има добър лечебен отговор, а при един няма, то за този пациент НЗОК може да не заплати. Подобни ограничения могат да залегнал в самостоятелни съглашения сред фармацевтичните компании и публичния фонд, само че за задачата е нужно работещо електронно опазване на здравето, тъй че да постъпват задоволително надеждни данни за хода на лекуването.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ