Колко пъти ги бяха предупреждавали да внимават, ако клепачът на стъкленото око на Старата Силия започне да потрепва, но как да внимават...
„ Фанти беше моят господ “ – в края на 70-те години тези думи на Чарлс Буковски възкресяват неговия книжовен кумир Джон Фанти.
Знаковата тетралогия „ Квартет Бандини “ на американския създател, приет посмъртно за един от най-значимите писатели на XX в., излиза за първи път в целокупност на български. Първите два романа от нея – и, към този момент са налични в книжарниците в първокласни издания със знака на „ Кръг “. Преводът е на Богдан Русев, а дизайнер на кориците е Люба Томова. На Пролетния панаир на книгата (1–7 юни) пред НДК двете издания ще са измежду акцентните заглавия на 2-ра шатра.
„ Почакай до пролетта, Бандини “ – първата книга от „ Квартет Бандини “ на Джон Фанти, придвижва читателите в затънтено градче в щата Колорадо посред една безкрайна зима по време на Голямата меланхолия. Артуро Бандини (алтер егото на автора) е наследник на италиански имигранти, заловен в клопката на отчайваща беднотия, фамилни драми, трагични любови и младежки терзания. Докъде ще го води безспирното му блуждаене сред фантазиите и разочарованията, сред протеста и примирението, сред желанието за бягство и копнежа за принадлежност? Едновременно сурова и нежна, лъжливо семпла и опустошително въздействаща, тази история е наситена с безконечни истини за човешката накърнимост и устойчивост. Но най-много за обичта и вярата на инат на всичко.
Във втората книга от тетралогията – „ Пътят към Лос Анджелис “, Артуро Бандини към този момент е 18-годишен и е уверен, че е талант и свръхчовек, който е напът да стане популярен публицист, въпреки да е заобиколен от невежи и простаци. Докато мизерства в калифорнийско градче, задъхващо се от Голямата меланхолия, конфликтът му с действителността го кара непрекъснато да вилнее сред самовъзвеличаването и самобичуването. А от това извира мъчително почтена, изумително смела и безумно смешна история за търсенето на еднаквост, цената на фамилията и литературата като избавление. Публикуван посмъртно през 1985-а, близо 50 години след написването му, този немилостив разказ справедливо е определян като загубен шедьовър за съзряването, предхождащ „ Спасителят в ръжта “.
„ Квартет Бандини “ е безспорният връх в творчеството на Джон Фанти, който тъне в неопределеност съвсем през целия си живот, въпреки че е оказал извънредно въздействие върху писателите от битническото потомство. Избавен е от литературното забвение малко преди гибелта си с помощта на Чарлс Буковски, който попаднал на негови произведения още като млад и откакто се прочува, упорства да бъдат преиздадени. „ Джон Фанти е или чужд за вас, или паметен “, написа по това време „ Ню Йорк Таймс “.
Следващите два романа от „ Квартет Бандини “, проследяващи трагикомичните несполуки на Артуро Бандини – „ Питай прахта “ и „ Мечти от Банкър Хил “, също ще излязат на български със знака на „ Кръг “.
Новите издания ще се оферират с атрактивна отстъпка на 2-ра шатра на Пролетния панаир на книгата пред НДК (1–7 юни). Намалението ще важи и за всички други заглавия на „ Кръг “, в това число за най-новите: романа „ Улица „ Хавър “ и новелата „ Нещата от живота “ от Пол Гимар, последната творба на Кормак Маккарти – „ Стела Марис “, и дебютната на Елизабет Страут – „ Ейми и Изабел “, първокласната книга албум „ Резерватът Куба “ от Иван Бакалов, както и „ Кланът “ от Кармен Мола и „ Дъщерята на Венера “ от Соня Леонарт Дормуа.
Джон Фанти (1909 – 1983) е американски публицист и сценарист. Роден в Денвър, щата Колорадо, в семейство на италиански имигранти, той прекарва по-голямата част от живота си в Лос Анджелис. През 1938 година излиза „ Почакай до пролетта, Бандини “ – първият му полуавтобиографичен разказ от „ Квартет Бандини “. Тъй като не се намира издател за множеството му последващи произведения, скоро Фанти потъва в забвение. Преоткрит е малко преди гибелта си с помощта на Чарлс Буковски и през днешния ден е приет за един от най-значимите писатели на XX в.
* * *
Из „ Почакай до пролетта, Бандини “ от Джон Фанти
Снимка " Кръг "
В класната стая на осмокласниците в „ Света Екатерина “ беше три без петнайсет. Сестра Мери Силия беше в рисково въодушевление, тъй като я болеше главата от стъкленото око. Левият клепач въобще не ù се подчиняваше и не спираше да потрепва. Двайсет осмокласници – единайсет момчета и девет девойки – следиха потрепващия клепач. Три без петнайсет – оставаше четвърт час. Тънката рокля на Нели Дойл се беше заклещила сред бузите на задника ù, до момента в който тя рецитираше урока за икономическото влияние на машината за разчистване на памук, изобретена от Илай Уитни, а две момчета зад нея, Джим Лейси и Еди Холм, се спукваха от смях, само че безмълвно, до момента в който гледаха роклята в задника на Нели. Колко пъти ги бяха предупреждавали да внимават, в случай че клепачът на стъкленото око на Старата Силия стартира да потрепва, само че по какъв начин да внимават, до момента в който Дойл им беше пред очите?
– Икономическото влияние на машината за разчистване на памук, изобретена от Илай Уитни, няма казус в историята на памука – рече Нели.
Сестра Мери Силия се надигна от мястото си.
– Холм и Лейси! – подреди тя. – Станете!
Нели си седна, обзета от комплициране, а двете момчета се изправиха на крайници. Коленете на Лейси изпукаха и целият клас се разкикоти; Лейси се ухили, а след това се изчерви. Холм се прокашля, само че не подвигна глава, а продължи да учи комерсиалната марка, отпечатана в профил на молива му. За първи път в живота си четеше нещо сходно и остана много сюрпризиран да научи, че там беше отпечатано просто „ Компания за моливи „ Уолтър “.
– Холм и Лейси – рече сестра Силия. – Омръзна ми да виждам нахилени клоуни в часовете си. Седнете си!
После се обърна към целия клас, само че в реалност говореше единствено на момчетата, тъй като девойките рядко ù създаваха неприятности:
– И идващият непрокопсаник, който хвана да не внимава, ще бъде осъден да остане до шест вечерта. Продължавай, Нели.
Нели още веднъж се изправи. Лейси и Холм бяха изумени, че им се е разминало толкоз леко, и преднамерено продължиха да гледат към другия завършек на класната стая, тъй като ги беше боязън, че в случай че роклята на Нели още е заклещена на това място, може отново да се разсмеят.
– Икономическото влияние на машината за разчистване на памук, изобретена от Илай Уитни, няма казус в историята на памука – рече Нели.
Лейси се обърна шушукайки към момчето, което седеше пред него:
– Ей, Холм. Виж го този Бандини.
Артуро седеше в другия завършек на класната стая, на третия чин. Беше отпуснал глава, притиснал гърдите си в чина, и беше подпрял на мастилницата джобно огледалце, в което се взираше, до момента в който местеше върха на един молив около носа си. Броеше си луничките. Тази нощ беше спал с лице, намазано с лимонен сок – твърдеше се, че това е чудодейно средство за изтриване на лунички. Артуро броеше: деветдесет и три, деветдесет и четири, деветдесет и пет… Изпълваше го възприятието, че животът е неправилен. Беше измежду зима, слънцето се показваше единствено за малко в късния следобяд, а общият брой на луничките към носа и по бузите му беше скочил с девет, до деветдесет и пет. Какъв смисъл имаше да се живее? При това нощес беше употребявал лимонен сок. Коя беше тази лъжкиня, която бе написала на страницата за домашни препоръки във вчерашния брой на „ Денвър Поуст “, че „ луничките се разбягват като пилци “ от лимоновия сок? Все едно не беше задоволително неприятно, че имаше лунички, само че също така, доколкото знаеше, беше единственият луничав макаронаджия на земята. Откъде се беше сдобил с тези лунички? От коя половина на фамилията беше наследил тези дребни медни белези на звяр? Той тъмно се зае да брои в региона на лявото си ухо. До слуха му едвам доближаваше неразбираемият отзвук от икономическото влияние на машината за разчистване на памук, изобретена от Илай Уитни. Рецитираше Джозефин Перлота – на кого му пукаше какво има да каже Перлота за машината за разчистване на памук? Тя беше макаронаджийка – от кое място можеше да знае каквото и да било за машините за разчистване на памук? През юни, популярност богу, той щеше да приключи това скапано католическо учебно заведение и да се запише в държавна гимназия, където макаронаджиите бяха необичайност. Вече беше преброил седемнайсет лунички на лявото си ухо – с две повече от през вчерашния ден. Дявол да ги вземе тия лунички! Но в този момент за машината за разчистване на памук заприказва един нов глас, глас като нежна цигулка, който накара плътта му да затрепти и дъха му да спре. Артуро остави молива си и зяпна. Ето я, застанала пред него – неговата красива Роза Пинели, неговата обич, неговото момиче. О, машино за разчистване на памук! О, прелестни Илай Уитни! О, Роза, какъв брой си прелестна. Обичам те, Роза, обичам те, обичам те, обичам те!
Беше италианка, естествено, само че какво беше отговорна? Нима тя имаше по-голяма виновност за това, в сравнение с той? О, виж косата ù! Виж раменете ù! Виж тази хубава зелена рокля! Чуй този глас! О, Роза! Кажи им, Роза. Кажи им за машината за разчистване на памук! Знам, че ме мразиш, Роза. Но аз те обичам, Роза. Обичам те и някой ден ще ме гледаш по какъв начин играя за „ Янките “, Роза. Ще бъда там, скъпа моя, в центъра на игрището, а ти ще си моето момиче и ще седиш в ложата до трета база, и аз ще вляза в игра, и ще е втората половина на последния ининг, и „ Янките “ ще са с три точки обратно. Но не се тревожи, Роза! Аз ще вляза в игра и ще те погледна, а ти ще ми изпратиш въздушна целувка и аз ще ударя остарялата топка с такава мощ, че ще излезе от игрището. Ще вляза в историята, скъпа моя. Само ме целуни и аз ще вляза в историята!
– Артуро Бандини!
Тогава няма да имам и лунички, Роза. Вече не – луничките постоянно изчезват, когато пораснеш.
– Артуро Бандини!
Ще си сменя и името, Роза. Ще ме назовават Банинг, по прякор Бамбино. Или в резюме Арт, по прякор Бандита…
– Артуро Бандини!
Този път чу. Ревът на публиката на финала на бейзболното състезание затихна. Артуро подвигна глава и видя сестра Мери Силия, надвиснала над чина му и удряща с пестник по него, а лявото ù око потрепваше ли, потрепваше. И го зяпаха, всички го зяпаха, даже неговата Роза му се смееше и стомахът му се прекатурна, когато осъзна, че е изрекъл своята фикция на глас, въпреки и шушукайки. Другите да се смеят колкото си желаят, само че Роза, ах, Роза, нейният смях беше по-болезнен за него от всички други и той усети по какъв начин го прониза, и я възненавидя, тази макаронаджийка, тази щерка на макаронаджия, който копаеше въглища в макаронаджийския град Луивил – един прокълнат, прогнил миньор. Името му беше Салваторе, Салваторе Пинели, и беше толкоз низък, че му се постановяваше да работи в мина за въглища. Можеше ли да построи стена, която да издържи с години, 100 години, двеста години? Нищо сходно – този презрян макаронаджия имаше единствено кирка за въглища и фенер на каската си и всеки ден трябваше да слиза подземен и да си изкарва прехраната като прогнил, прокълнат макаронаджийски плъх. А неговото име беше Артуро Бандини и в случай че някой в това учебно заведение искаше да му каже нещо по този въпрос, дано да го каже и да се прибере с разрушен нос.
– Артуро Бандини!
– Добре де – рече проточено той. – Добре, сестро Силия. Чух.
После се изправи. Целият клас го гледаше. Роза прошепна нещо на момичето зад тила си, като се усмихваше и криеше устата си с ръка. Артуро видя този жест и му се прииска да се разкрещи, тъй като реши, че е споделила нещо за луничките му или за огромната кръпка на коляното му, или за това, че би трябвало да се подстриже, или за подкъсената и стеснена риза, която в миналото беше носил татко му, само че на него по този начин и не му бе станала по размер.
– Бандини! – сподели сестра Силия. – Вече няма никакво подозрение, че си безумен. Предупредих ви да внимавате. Подобна нелепост би трябвало да бъде осъдена. Ще останеш след учебно заведение до шест вечерта.
Той си седна, а по коридорите истерично отекна звънецът в три часа.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Знаковата тетралогия „ Квартет Бандини “ на американския създател, приет посмъртно за един от най-значимите писатели на XX в., излиза за първи път в целокупност на български. Първите два романа от нея – и, към този момент са налични в книжарниците в първокласни издания със знака на „ Кръг “. Преводът е на Богдан Русев, а дизайнер на кориците е Люба Томова. На Пролетния панаир на книгата (1–7 юни) пред НДК двете издания ще са измежду акцентните заглавия на 2-ра шатра.
„ Почакай до пролетта, Бандини “ – първата книга от „ Квартет Бандини “ на Джон Фанти, придвижва читателите в затънтено градче в щата Колорадо посред една безкрайна зима по време на Голямата меланхолия. Артуро Бандини (алтер егото на автора) е наследник на италиански имигранти, заловен в клопката на отчайваща беднотия, фамилни драми, трагични любови и младежки терзания. Докъде ще го води безспирното му блуждаене сред фантазиите и разочарованията, сред протеста и примирението, сред желанието за бягство и копнежа за принадлежност? Едновременно сурова и нежна, лъжливо семпла и опустошително въздействаща, тази история е наситена с безконечни истини за човешката накърнимост и устойчивост. Но най-много за обичта и вярата на инат на всичко.
Във втората книга от тетралогията – „ Пътят към Лос Анджелис “, Артуро Бандини към този момент е 18-годишен и е уверен, че е талант и свръхчовек, който е напът да стане популярен публицист, въпреки да е заобиколен от невежи и простаци. Докато мизерства в калифорнийско градче, задъхващо се от Голямата меланхолия, конфликтът му с действителността го кара непрекъснато да вилнее сред самовъзвеличаването и самобичуването. А от това извира мъчително почтена, изумително смела и безумно смешна история за търсенето на еднаквост, цената на фамилията и литературата като избавление. Публикуван посмъртно през 1985-а, близо 50 години след написването му, този немилостив разказ справедливо е определян като загубен шедьовър за съзряването, предхождащ „ Спасителят в ръжта “.
„ Квартет Бандини “ е безспорният връх в творчеството на Джон Фанти, който тъне в неопределеност съвсем през целия си живот, въпреки че е оказал извънредно въздействие върху писателите от битническото потомство. Избавен е от литературното забвение малко преди гибелта си с помощта на Чарлс Буковски, който попаднал на негови произведения още като млад и откакто се прочува, упорства да бъдат преиздадени. „ Джон Фанти е или чужд за вас, или паметен “, написа по това време „ Ню Йорк Таймс “.
Следващите два романа от „ Квартет Бандини “, проследяващи трагикомичните несполуки на Артуро Бандини – „ Питай прахта “ и „ Мечти от Банкър Хил “, също ще излязат на български със знака на „ Кръг “.
Новите издания ще се оферират с атрактивна отстъпка на 2-ра шатра на Пролетния панаир на книгата пред НДК (1–7 юни). Намалението ще важи и за всички други заглавия на „ Кръг “, в това число за най-новите: романа „ Улица „ Хавър “ и новелата „ Нещата от живота “ от Пол Гимар, последната творба на Кормак Маккарти – „ Стела Марис “, и дебютната на Елизабет Страут – „ Ейми и Изабел “, първокласната книга албум „ Резерватът Куба “ от Иван Бакалов, както и „ Кланът “ от Кармен Мола и „ Дъщерята на Венера “ от Соня Леонарт Дормуа.
Джон Фанти (1909 – 1983) е американски публицист и сценарист. Роден в Денвър, щата Колорадо, в семейство на италиански имигранти, той прекарва по-голямата част от живота си в Лос Анджелис. През 1938 година излиза „ Почакай до пролетта, Бандини “ – първият му полуавтобиографичен разказ от „ Квартет Бандини “. Тъй като не се намира издател за множеството му последващи произведения, скоро Фанти потъва в забвение. Преоткрит е малко преди гибелта си с помощта на Чарлс Буковски и през днешния ден е приет за един от най-значимите писатели на XX в.
* * *
Из „ Почакай до пролетта, Бандини “ от Джон Фанти
Снимка " Кръг " В класната стая на осмокласниците в „ Света Екатерина “ беше три без петнайсет. Сестра Мери Силия беше в рисково въодушевление, тъй като я болеше главата от стъкленото око. Левият клепач въобще не ù се подчиняваше и не спираше да потрепва. Двайсет осмокласници – единайсет момчета и девет девойки – следиха потрепващия клепач. Три без петнайсет – оставаше четвърт час. Тънката рокля на Нели Дойл се беше заклещила сред бузите на задника ù, до момента в който тя рецитираше урока за икономическото влияние на машината за разчистване на памук, изобретена от Илай Уитни, а две момчета зад нея, Джим Лейси и Еди Холм, се спукваха от смях, само че безмълвно, до момента в който гледаха роклята в задника на Нели. Колко пъти ги бяха предупреждавали да внимават, в случай че клепачът на стъкленото око на Старата Силия стартира да потрепва, само че по какъв начин да внимават, до момента в който Дойл им беше пред очите?
– Икономическото влияние на машината за разчистване на памук, изобретена от Илай Уитни, няма казус в историята на памука – рече Нели.
Сестра Мери Силия се надигна от мястото си.
– Холм и Лейси! – подреди тя. – Станете!
Нели си седна, обзета от комплициране, а двете момчета се изправиха на крайници. Коленете на Лейси изпукаха и целият клас се разкикоти; Лейси се ухили, а след това се изчерви. Холм се прокашля, само че не подвигна глава, а продължи да учи комерсиалната марка, отпечатана в профил на молива му. За първи път в живота си четеше нещо сходно и остана много сюрпризиран да научи, че там беше отпечатано просто „ Компания за моливи „ Уолтър “.
– Холм и Лейси – рече сестра Силия. – Омръзна ми да виждам нахилени клоуни в часовете си. Седнете си!
После се обърна към целия клас, само че в реалност говореше единствено на момчетата, тъй като девойките рядко ù създаваха неприятности:
– И идващият непрокопсаник, който хвана да не внимава, ще бъде осъден да остане до шест вечерта. Продължавай, Нели.
Нели още веднъж се изправи. Лейси и Холм бяха изумени, че им се е разминало толкоз леко, и преднамерено продължиха да гледат към другия завършек на класната стая, тъй като ги беше боязън, че в случай че роклята на Нели още е заклещена на това място, може отново да се разсмеят.
– Икономическото влияние на машината за разчистване на памук, изобретена от Илай Уитни, няма казус в историята на памука – рече Нели.
Лейси се обърна шушукайки към момчето, което седеше пред него:
– Ей, Холм. Виж го този Бандини.
Артуро седеше в другия завършек на класната стая, на третия чин. Беше отпуснал глава, притиснал гърдите си в чина, и беше подпрял на мастилницата джобно огледалце, в което се взираше, до момента в който местеше върха на един молив около носа си. Броеше си луничките. Тази нощ беше спал с лице, намазано с лимонен сок – твърдеше се, че това е чудодейно средство за изтриване на лунички. Артуро броеше: деветдесет и три, деветдесет и четири, деветдесет и пет… Изпълваше го възприятието, че животът е неправилен. Беше измежду зима, слънцето се показваше единствено за малко в късния следобяд, а общият брой на луничките към носа и по бузите му беше скочил с девет, до деветдесет и пет. Какъв смисъл имаше да се живее? При това нощес беше употребявал лимонен сок. Коя беше тази лъжкиня, която бе написала на страницата за домашни препоръки във вчерашния брой на „ Денвър Поуст “, че „ луничките се разбягват като пилци “ от лимоновия сок? Все едно не беше задоволително неприятно, че имаше лунички, само че също така, доколкото знаеше, беше единственият луничав макаронаджия на земята. Откъде се беше сдобил с тези лунички? От коя половина на фамилията беше наследил тези дребни медни белези на звяр? Той тъмно се зае да брои в региона на лявото си ухо. До слуха му едвам доближаваше неразбираемият отзвук от икономическото влияние на машината за разчистване на памук, изобретена от Илай Уитни. Рецитираше Джозефин Перлота – на кого му пукаше какво има да каже Перлота за машината за разчистване на памук? Тя беше макаронаджийка – от кое място можеше да знае каквото и да било за машините за разчистване на памук? През юни, популярност богу, той щеше да приключи това скапано католическо учебно заведение и да се запише в държавна гимназия, където макаронаджиите бяха необичайност. Вече беше преброил седемнайсет лунички на лявото си ухо – с две повече от през вчерашния ден. Дявол да ги вземе тия лунички! Но в този момент за машината за разчистване на памук заприказва един нов глас, глас като нежна цигулка, който накара плътта му да затрепти и дъха му да спре. Артуро остави молива си и зяпна. Ето я, застанала пред него – неговата красива Роза Пинели, неговата обич, неговото момиче. О, машино за разчистване на памук! О, прелестни Илай Уитни! О, Роза, какъв брой си прелестна. Обичам те, Роза, обичам те, обичам те, обичам те!
Беше италианка, естествено, само че какво беше отговорна? Нима тя имаше по-голяма виновност за това, в сравнение с той? О, виж косата ù! Виж раменете ù! Виж тази хубава зелена рокля! Чуй този глас! О, Роза! Кажи им, Роза. Кажи им за машината за разчистване на памук! Знам, че ме мразиш, Роза. Но аз те обичам, Роза. Обичам те и някой ден ще ме гледаш по какъв начин играя за „ Янките “, Роза. Ще бъда там, скъпа моя, в центъра на игрището, а ти ще си моето момиче и ще седиш в ложата до трета база, и аз ще вляза в игра, и ще е втората половина на последния ининг, и „ Янките “ ще са с три точки обратно. Но не се тревожи, Роза! Аз ще вляза в игра и ще те погледна, а ти ще ми изпратиш въздушна целувка и аз ще ударя остарялата топка с такава мощ, че ще излезе от игрището. Ще вляза в историята, скъпа моя. Само ме целуни и аз ще вляза в историята!
– Артуро Бандини!
Тогава няма да имам и лунички, Роза. Вече не – луничките постоянно изчезват, когато пораснеш.
– Артуро Бандини!
Ще си сменя и името, Роза. Ще ме назовават Банинг, по прякор Бамбино. Или в резюме Арт, по прякор Бандита…
– Артуро Бандини!
Този път чу. Ревът на публиката на финала на бейзболното състезание затихна. Артуро подвигна глава и видя сестра Мери Силия, надвиснала над чина му и удряща с пестник по него, а лявото ù око потрепваше ли, потрепваше. И го зяпаха, всички го зяпаха, даже неговата Роза му се смееше и стомахът му се прекатурна, когато осъзна, че е изрекъл своята фикция на глас, въпреки и шушукайки. Другите да се смеят колкото си желаят, само че Роза, ах, Роза, нейният смях беше по-болезнен за него от всички други и той усети по какъв начин го прониза, и я възненавидя, тази макаронаджийка, тази щерка на макаронаджия, който копаеше въглища в макаронаджийския град Луивил – един прокълнат, прогнил миньор. Името му беше Салваторе, Салваторе Пинели, и беше толкоз низък, че му се постановяваше да работи в мина за въглища. Можеше ли да построи стена, която да издържи с години, 100 години, двеста години? Нищо сходно – този презрян макаронаджия имаше единствено кирка за въглища и фенер на каската си и всеки ден трябваше да слиза подземен и да си изкарва прехраната като прогнил, прокълнат макаронаджийски плъх. А неговото име беше Артуро Бандини и в случай че някой в това учебно заведение искаше да му каже нещо по този въпрос, дано да го каже и да се прибере с разрушен нос.
– Артуро Бандини!
– Добре де – рече проточено той. – Добре, сестро Силия. Чух.
После се изправи. Целият клас го гледаше. Роза прошепна нещо на момичето зад тила си, като се усмихваше и криеше устата си с ръка. Артуро видя този жест и му се прииска да се разкрещи, тъй като реши, че е споделила нещо за луничките му или за огромната кръпка на коляното му, или за това, че би трябвало да се подстриже, или за подкъсената и стеснена риза, която в миналото беше носил татко му, само че на него по този начин и не му бе станала по размер.
– Бандини! – сподели сестра Силия. – Вече няма никакво подозрение, че си безумен. Предупредих ви да внимавате. Подобна нелепост би трябвало да бъде осъдена. Ще останеш след учебно заведение до шест вечерта.
Той си седна, а по коридорите истерично отекна звънецът в три часа.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ