Фенове прекръстиха Ротердам на Роджърдам
Фани Богданова – сътрудник на БНР от Холандия
Изминалата седмица бе една доста специфична седмица за една от най-великите фигури в международния спорт – швейцарецът Роджър Федерер. В сряда той стартира присъединяване си на тенис шампионата в Ротредам с „ уайлд кард ”, като подложен под номер едно. В петък към този момент, откакто мина четвъртфиналната фаза на шампионата, швейцарецът още веднъж се изкачи на върха на международната АТП класация, като стана най-възрастния №1 в историята на тениса. В неделя „ маестрото ” извоюва и своята 97-титла. Креативни почитатели дори прекръстиха Ротердам на Роджърдам.
Животът на Федерер обаче не е единствено тенис. Разбрах го, до момента в който разговарях с него минути, откакто швейцареца си бе върнал лидерскатапозиция в международната АТП класация.
В момента „ светът е олимпиада ”. В разгара на тенис шампионата А-Бе–ЕН АМРО в Ротердам сме и в това време в разгара на зимните олимпийски игри в Южна Корея. Покрай присъединяване си на тенис шампионата тук, остава ли ви време и за олимпийските игри? Следите ли какво се случва в Пьонгчанг? Имате ли обичани зимни спортове и кои са любимците ви измежду спортистите на тези игри?
-Ние швейцарците сме луди на тематика ски и зимни спортове. Това на всички би трябвало да им е ясно. Ние израстваме с тези спортове и от дребни практикуваме и следим по малкия екран всичко за тях. През зимата всеки уикенд на швейцарците е непокътнат за каране на ски или упражняване на някой различен зимен спорт. Така че аз заставам безсънен всяка нощ тук, с цел да виждам олимпийските игри и дремя по през целия ден. Шегувам се, несъмнено. Не виждам по цяла нощ, а се пробвам да виждам, колкото е допустимо повече от обзорните излъчвания от игрите денем. Правя го всеки ден в часовете преди да се насочва към зала „ Ахой ” за следващия си мач. Може би ми се събират към 4 часа с олимпийските събития пред телевизионния екран дневно. Хубаво е, че имам толкоз прелестен метод, по който да употребявам свободното си време в Ротердам. Днес за Швейцария бе специфичен ден на олимпийските игри. Спечелихме цели три медала в един ден и това, несъмнено, ме накара да подрипвам от наслада. Аз съм №1 „ чиър лидър ” (фен) на швейцарската „ скуадра ” в Южна Корея. За мен е вълнуващо да виждам борбите, които се водят в другите спортове на зимните олимпийски игри и желая Швейцария да завоюва колкото допустимо повече медали и да счупи колкото може повече върхове.Постиженията на спортистите в Пьонгчанг ми работят вдъхновяващо и мотивиращо. Карат ме и аз да желая повече победи. Събуждат спортното възприятие у мен.
Състезателно възприятие несъмнено не липсва на Роджър Федерер и той го е доказвал неведнъж. Доказа го и още един път със спечелването на купата от шампионата в Ротердам.
След финала на конкуренцията в холандския пристанищен град, в качеството си на сътрудник на БНР имах шанса да продължа диалога си с Федерер. Ето какво още показа той за читателите на БНР:
Григор постоянно е желал да ви победи, само че по този начин и все не съумява да го направи. И този път бе по този начин. Имате към този момент 7 победи над Григор Димитров. От персонален опит, бихте ли споделили, какво е да излезеш на корта против собствен кумир?
-Все още не се е случило Григор да ме победи, само че и това ще се случи. Що се отнася до това какво е да играеш против собствен кумир, ще кажа, че ми се е случвало единствено един път. С Бекер се разминахме в годините, само че с Пийт Сампрас имах шанса да играя. Беше необикновено прекарване. Ръцете ми бяха вледенени. Все още си припомням по какъв начин вървях по коридора към централния корт на Уимбълдън. Това ми беше и първи мач в кариерата на централния корт на този шампионат за огромния шлем. Не знам въобще по какъв начин нервите ми устояха на напрежението, което в този случай беше двойно по огромно от нормално. Това е един от тези мачове, които се запечатват в съзнанието ти вечно. Това е единственият мач, който съм имал късмет да изиграя против Сампрас и по тази причина за мен той си остава неповторим в спомените ми. Ако би трябвало да се върна обратно във времето и да си избера един мач, да кажа кой е обичаният ми подобен, то несъмнено ще избера този против своя кумир Пийт Сампрас. Това е мачът на живота ми, мачът на моите фантазии. Така е, може би, тъй като в този четвърти кръг на Унмбълдън през 2001 година, аз победих своя кумир.
Как ви се стори концепцията за съдействие на уредниците на шампионата в Ротердам с Афроджак, който е ди-джей №8 в света за 2017 година? Специално за конкуренцията в зала „ Ахой ” тази година, той композира електронни части и бе подгряващ ди-джей преди началото на финалния мач на шампионата, в който вие с Григор Димитров излязохте в спор за купата.
-Стори ми се доста готина концепция. Нямаше по какъв начин да стана очевидец на цялото шоу на Афроджак, само че още от тунела към централния корт чувах музиката му. Разминавайки се с него на корта, видях какъв брой доста го харесва публиката. Холандия има доста страхотни ди-джеи. Харесва ми, когато уредниците на някой шампионат имат свежи и разнообразни хрумвания, които се допълват съвършено с главното, което е тениса. Докато тениса е №1 и фокуса не се измества към нещо напълно друго, всевъзможни в допълнение усилващи приятната атмосфера неща са възможни и добре пристигнали. Хората вървят в спортните зали и по стадионите, с цел да се забавляват. Много свежа и пасваща на съществото на играта на тенис ми се стори концепция на уредниците на шампионата в Ротердам.
Като цяло, харесвате ли елекртонна музика?
-Харесвам тази музика. Минал съм през какви ли не музикални пристрастия през живота си до в този момент. През 90-те съм слушал много електронна музика. Май по отношение на музиката, цялостен живот се нося по течението с масата. Сред първите ми любимци бяха Queen, Michael Jackson и Roxette. В юношеските си години, слушах това, което родителите ми пускаха на касетки в колата. После пристигна ерата на ди-джеите. След нея прекосих и малко въодушевление по рок музиката. Треньорът ми – Петер Лундгрен слушаше AC/DC и Metallica. Сега към този момент нямам избран обичан музикален жанр. Музиката е като тениса, когато е добра и основава добра атмосфера, стилът няма значение.
Често казвате, че с цел да продължавате да постигате триумфи е належащо да си поставяте цели. След като постигнахте задачата си на тенис шампионата в Ротердам, каква ще бъде идната ви цел? Може би даже да приключите 2018 година като №1?
-Не съм си и помислял за тази опция. Прекалено доста ще изисква това, както и доста изискваше да стигна през днешния ден до №1. Сезона стартира по приказен метод за мен. Спечелих Откритото състезание на Австралия по тенис. Сега завоювах и трофея тук в Ротердам. Това е 97-та ми купа в кариерата и може би тук е подходящо да си пожелая до края на годината да закръгля турнирните си победи на 100 броя. Това би било ужасно. Ако не преставам да се любувам на играта, в случай че бъда здрав и съм във форма, и в случай че остана задоволително дълго във тура, всичко това, което ми се желае ще се случи. Няма да взема участия на прекомерно доста шампионати през тази година, както правех на млади години. Турнирите няма да са доста, само че на всеки един, на които ще реша да се появя през този сезон, ще бъда на 100% подготвен, което на процедура ще усили възможностите ми за триумф. Ако съумя да защитя купите си от 2017 година, които по никакъв начин не са малко и най-много тази от Уимбълдън, това ще бъде нещо извънредно.
Снимка:Reiko Ichikawa (El Tenis Que No Vemos)
Изминалата седмица бе една доста специфична седмица за една от най-великите фигури в международния спорт – швейцарецът Роджър Федерер. В сряда той стартира присъединяване си на тенис шампионата в Ротредам с „ уайлд кард ”, като подложен под номер едно. В петък към този момент, откакто мина четвъртфиналната фаза на шампионата, швейцарецът още веднъж се изкачи на върха на международната АТП класация, като стана най-възрастния №1 в историята на тениса. В неделя „ маестрото ” извоюва и своята 97-титла. Креативни почитатели дори прекръстиха Ротердам на Роджърдам.
Животът на Федерер обаче не е единствено тенис. Разбрах го, до момента в който разговарях с него минути, откакто швейцареца си бе върнал лидерскатапозиция в международната АТП класация.
В момента „ светът е олимпиада ”. В разгара на тенис шампионата А-Бе–ЕН АМРО в Ротердам сме и в това време в разгара на зимните олимпийски игри в Южна Корея. Покрай присъединяване си на тенис шампионата тук, остава ли ви време и за олимпийските игри? Следите ли какво се случва в Пьонгчанг? Имате ли обичани зимни спортове и кои са любимците ви измежду спортистите на тези игри?
-Ние швейцарците сме луди на тематика ски и зимни спортове. Това на всички би трябвало да им е ясно. Ние израстваме с тези спортове и от дребни практикуваме и следим по малкия екран всичко за тях. През зимата всеки уикенд на швейцарците е непокътнат за каране на ски или упражняване на някой различен зимен спорт. Така че аз заставам безсънен всяка нощ тук, с цел да виждам олимпийските игри и дремя по през целия ден. Шегувам се, несъмнено. Не виждам по цяла нощ, а се пробвам да виждам, колкото е допустимо повече от обзорните излъчвания от игрите денем. Правя го всеки ден в часовете преди да се насочва към зала „ Ахой ” за следващия си мач. Може би ми се събират към 4 часа с олимпийските събития пред телевизионния екран дневно. Хубаво е, че имам толкоз прелестен метод, по който да употребявам свободното си време в Ротердам. Днес за Швейцария бе специфичен ден на олимпийските игри. Спечелихме цели три медала в един ден и това, несъмнено, ме накара да подрипвам от наслада. Аз съм №1 „ чиър лидър ” (фен) на швейцарската „ скуадра ” в Южна Корея. За мен е вълнуващо да виждам борбите, които се водят в другите спортове на зимните олимпийски игри и желая Швейцария да завоюва колкото допустимо повече медали и да счупи колкото може повече върхове.Постиженията на спортистите в Пьонгчанг ми работят вдъхновяващо и мотивиращо. Карат ме и аз да желая повече победи. Събуждат спортното възприятие у мен.
Състезателно възприятие несъмнено не липсва на Роджър Федерер и той го е доказвал неведнъж. Доказа го и още един път със спечелването на купата от шампионата в Ротердам.
След финала на конкуренцията в холандския пристанищен град, в качеството си на сътрудник на БНР имах шанса да продължа диалога си с Федерер. Ето какво още показа той за читателите на БНР:
Григор постоянно е желал да ви победи, само че по този начин и все не съумява да го направи. И този път бе по този начин. Имате към този момент 7 победи над Григор Димитров. От персонален опит, бихте ли споделили, какво е да излезеш на корта против собствен кумир?
-Все още не се е случило Григор да ме победи, само че и това ще се случи. Що се отнася до това какво е да играеш против собствен кумир, ще кажа, че ми се е случвало единствено един път. С Бекер се разминахме в годините, само че с Пийт Сампрас имах шанса да играя. Беше необикновено прекарване. Ръцете ми бяха вледенени. Все още си припомням по какъв начин вървях по коридора към централния корт на Уимбълдън. Това ми беше и първи мач в кариерата на централния корт на този шампионат за огромния шлем. Не знам въобще по какъв начин нервите ми устояха на напрежението, което в този случай беше двойно по огромно от нормално. Това е един от тези мачове, които се запечатват в съзнанието ти вечно. Това е единственият мач, който съм имал късмет да изиграя против Сампрас и по тази причина за мен той си остава неповторим в спомените ми. Ако би трябвало да се върна обратно във времето и да си избера един мач, да кажа кой е обичаният ми подобен, то несъмнено ще избера този против своя кумир Пийт Сампрас. Това е мачът на живота ми, мачът на моите фантазии. Така е, може би, тъй като в този четвърти кръг на Унмбълдън през 2001 година, аз победих своя кумир.
Как ви се стори концепцията за съдействие на уредниците на шампионата в Ротердам с Афроджак, който е ди-джей №8 в света за 2017 година? Специално за конкуренцията в зала „ Ахой ” тази година, той композира електронни части и бе подгряващ ди-джей преди началото на финалния мач на шампионата, в който вие с Григор Димитров излязохте в спор за купата.
-Стори ми се доста готина концепция. Нямаше по какъв начин да стана очевидец на цялото шоу на Афроджак, само че още от тунела към централния корт чувах музиката му. Разминавайки се с него на корта, видях какъв брой доста го харесва публиката. Холандия има доста страхотни ди-джеи. Харесва ми, когато уредниците на някой шампионат имат свежи и разнообразни хрумвания, които се допълват съвършено с главното, което е тениса. Докато тениса е №1 и фокуса не се измества към нещо напълно друго, всевъзможни в допълнение усилващи приятната атмосфера неща са възможни и добре пристигнали. Хората вървят в спортните зали и по стадионите, с цел да се забавляват. Много свежа и пасваща на съществото на играта на тенис ми се стори концепция на уредниците на шампионата в Ротердам.
Като цяло, харесвате ли елекртонна музика?
-Харесвам тази музика. Минал съм през какви ли не музикални пристрастия през живота си до в този момент. През 90-те съм слушал много електронна музика. Май по отношение на музиката, цялостен живот се нося по течението с масата. Сред първите ми любимци бяха Queen, Michael Jackson и Roxette. В юношеските си години, слушах това, което родителите ми пускаха на касетки в колата. После пристигна ерата на ди-джеите. След нея прекосих и малко въодушевление по рок музиката. Треньорът ми – Петер Лундгрен слушаше AC/DC и Metallica. Сега към този момент нямам избран обичан музикален жанр. Музиката е като тениса, когато е добра и основава добра атмосфера, стилът няма значение.
Често казвате, че с цел да продължавате да постигате триумфи е належащо да си поставяте цели. След като постигнахте задачата си на тенис шампионата в Ротердам, каква ще бъде идната ви цел? Може би даже да приключите 2018 година като №1?
-Не съм си и помислял за тази опция. Прекалено доста ще изисква това, както и доста изискваше да стигна през днешния ден до №1. Сезона стартира по приказен метод за мен. Спечелих Откритото състезание на Австралия по тенис. Сега завоювах и трофея тук в Ротердам. Това е 97-та ми купа в кариерата и може би тук е подходящо да си пожелая до края на годината да закръгля турнирните си победи на 100 броя. Това би било ужасно. Ако не преставам да се любувам на играта, в случай че бъда здрав и съм във форма, и в случай че остана задоволително дълго във тура, всичко това, което ми се желае ще се случи. Няма да взема участия на прекомерно доста шампионати през тази година, както правех на млади години. Турнирите няма да са доста, само че на всеки един, на които ще реша да се появя през този сезон, ще бъда на 100% подготвен, което на процедура ще усили възможностите ми за триумф. Ако съумя да защитя купите си от 2017 година, които по никакъв начин не са малко и най-много тази от Уимбълдън, това ще бъде нещо извънредно.
Снимка:Reiko Ichikawa (El Tenis Que No Vemos)
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ