Ще минат ли Пашинян и Алиев по моста на Тръмп”?
Това надалеч не беше първото здрависване сред арменския министър-председател и азербайджанския президент, на което настоящата 2025 година стана очевидец. Такова двамата направиха и на срещата им в Тирана, а по-късно и в Абу Даби.
Но този път това бе голямо (huge) здрависване, бележещо подписването на огромна (big) и велика (great) декларация.
Ръкостискане, което носеше огромните характерности на техния хазаин, Доналд Тръмп, пред чийто взор Никол Пашинян и Илхам Алиев се съгласиха да положат спомагателни старания за сключването на окончателното помирение сред страните им. А Армения и Съединени американски щати, дружно със заинтригувани " трети страни ", поеха ангажимент да изградят " Пътя на Тръмп за интернационален мир и разцвет " (Trump Route for International Peace and Prosperity, TRIPP). Или това, което медиите към този момент назовават " Моста на Тръмп ".
Тази тристранна среща " стъпва " на напредъка в договарянията сред Армения и Азербайджан през настоящата година. Дипломатическите диалози сред Ереван и Баку целят урегулирането на следствията от спора в Нагорни Карабах, приключил с абсорбирането на упоменатата територия в рамките на Азербайджан през 2023 година.
Въпреки този дипломатически напредък, на който станахме очевидци тази година, един от към момента неразрешените проблеми сред Армения и Азербайджан са изискванията, при които би трябвало да се пристъпи към построяването на коридора Зангезур.
Този кулоар цели, веднъж, свързването на Азербайджан с азерския анклав Нахичеван през арменската територия по границата с Иран, и, повторно, консолидираното на тази артерия към Средния кулоар, свързващ Турция и Китай през Централна Азия.
Споровете сред Ереван и Баку по отношение на този кулоар се състоят в това, че двете столици нямат еднообразно схващане под чий суверенитет би трябвало да бъде тази комерсиална и пътна артерия. Въпросът за собствеността на въпросната инфраструктура - която ще се състои главно от железопътен и магистрален път - има отношение по отношение на редица следващи питания.
Например, кой ще финансира въпросния план, кой ще го охранява, кой ще дефинира режима на регулациите му въобще. Или в случай че би трябвало да сведем до по-прозаична интерпретация тези питания, то въпросът е следният: ще имат ли право арменските управляващи да постановат директни такси на преминаващите азербайджански тирове и да правят инспекции на тяхното карго? А в какъв режим ще не престават да действат арменско-иранските ГКПП-та там?
Бидейки в по-слабата преговорна позиция, обратно във времето Армения предложи следното: какъвто и правилник да бъде въведен в администрирането и ръководството на този кулоар, то същите правила да важат и по отношение на пътната инфраструктура на Нахичеван. Тоест, в случай че азербайджанските тирове ще могат да минават свободно през арменска територия - без да заплащат такси и да бъдат обект на инспекции, то и арменските тирове да се употребяват със същите привилегии, когато минават през въпросния азербайджански анклав. Баку не реагира с никакъв възторг на това предложение на Ереван.
Декларацията, която Тръмп, Пашинян и Алиев подписаха във Вашингтон, не дава обезателно отговор на тези въпроси. Всъщност документът, в който коридорът Зангезур за съзвучие бива наименуван " Моста на Тръмп ", е двузначен.
От една страна, в декларацията се показва, че Азербайджан би трябвало да има " безконтролен " достъп до Нахичеван през арменска територия. От друга обаче, това би трябвало да става въз основата на юрисдикцията на Армения и с " реципрочни облаги " за Ереван. За какви арменски пълномощия и облаги (такси) става дума, когато Азербайджан ще има правото на свободен пренос? И по какъв начин Баку ще може да разчита на безконтролен достъп през коридора Зангезур, когато Армения ще има правото да постанова целия инструментариум на юрисдикцията си?
Духът на декларацията е изискан в жанр " и вълкът утолен, и агнето цяло ", тъй че текстът ѝ да послужи като мотив за " PR-хепънинг " на Белия дом. Човекът, който движи тези договаряния от американска страна, Стив Уитков, към този момент се проваля в другите му дипломатически старания, ориентирани към преустановяването на войните в Украйна и Газа. Последното ни подсказва за какво Вашингтон желае да капитализира върху напредъка в двустранните договаряния сред Ереван и Баку: Доналд Тръмп има крещяща потребност да покаже, че дипломацията му за разрешаване на спорове може да дава и позитивни резултати.
Въпреки рискът " Мостът на Тръмп " да си остане план единствено на хартия заради съществуващите несъгласия в подписаната декларация във Вашингтон, тя не би трябвало да се подценява. Нещо повече, въпросният документ може да се окажа в действителност добра основа освен за окончателното помирение сред Армения и Азербайджан, само че и за " отблокирането " на икономическите артерии на Южен Кавказ.
Последното би било в най-голяма изгода точно на Армения, защото заради спора в Нагорни Карабах страната е със затворени граници с Турция и Азербайджан. Отварянето на тези граници ще значи диверсификация на комерсиалните връзки на Ереван и по-малка взаимозависимост на страната от Русия и Иран.
Ако се стигне до неговата реализация, " Мостът на Тръмп " ще сложи Армения на маршрута на упоменатия нагоре Среден кулоар, през който занапред ще минава част от търговията сред Европа и Китай посредством Турция и Азербайджан.
Предстои да забележим дали " вкарването " на американците в този план ще даде опция на Армения да редуцира мощния тюркски напън, чрез който Баку и Анкара желаеха просто да експроприират под една или друга форма коридора Зангезур. Американците обаче не дават " твърди " гаранции на Армения, а по-скоро показват икономическото си присъединяване в плана като форма на сигурност.
Полагането на основите за построяването на стратегически връзки със Съединени американски щати пък ще даде опция на Азербайджан за по-голяма геополитическа устойчивост и еластичност, изключително на фона на усложнените връзки сред Баку и Москва от края на предходната година насам.
Именно Азербайджан остава главната " трета страна ", дружно с Турция, която може да взе участие в построяването на " Моста на Тръмп " през арменска територия, гарантирайки по този метод отколешния си приоритет за логистичното свързване на страната с Нахичеван.
Така Азербайджан ще се трансформира в пресечна точка на две стопански артерии - Международния транспортен кулоар Север - юг, свързващ Русия с Индия, и Средния кулоар, ситуиран сред Европа и Китай.
И Армения, и Азербайджан - изключително имайки поради все по-трудните им двустранни връзки с Москва - биха видели американско присъединяване в построяването на транспортните и търговски линии в Южен Кавказ като опция за съкращаване на съветското въздействие в района.
Тук е моментът да бъде напомнено, че точно Русия бе главният посредник сред Ереван и Баку около войната в Нагорни Карабах и подписаното съглашение за нейното преустановяване предвиждаше Москва да изиграе ролята на поръчител и донор на сигурност при реализирането на коридора Зангезур.
Вместо това обаче, подписаната декларация във Вашингтон допуска неговото създаване с американска помощ (макар и към момента неразбираемо каква, изключително поради това, че преди въпросната тристранна среща в Белия дом се разясняваше интензивно, че Армения ще даде изключителни права за дълги години напред на американците за създаването на този проект).
Успоредно на Русия, другата страна, която ще се почувства ощетена, в случай че " Мостът на Тръмп " бъде сбъднат, е Иран. Техеран постоянно е бил срещу въздействието по отношение на Южен Кавказ на страни, които не са част от района. Осъществяването на план, в който ще вземат участие американците, на границата на Иран с Армения е следващ смут за режима на аятоласите, откакто той към този момент се сблъсква с все по-задълбочаващото се партньорство сред Азербайджан и Израел още веднъж в Южен Кавказ.
" Мостът на Тръмп " е екзотична дефиниция, която стъпва на напредъка в двустранните договаряния сред Армения и Азербайджан, разведряването на арменско-турските връзки и утежняването на тези сред Армения и Азербайджан, от една страна, и Русия, от друга.
Самият документ, съдържащ вътрешни несъгласия, е по-скоро с рекламна цел. Но той въпреки всичко показва желание, чиято реализация ще изисква следващи и координирани старания.
Споделените ползи сред Армения и Азербайджан би трябвало да са една от главните подпорни колони, които да носят структурата на икономическата интеграция на Южен Кавказ. Пък и тук не става дума за каквото и да е оборудване, а за огромен, голям и популярен мост.
