Живот като на Джеймс Бонд? Какво е било да си агент на ЩАЗИ:
" Другари, би трябвало да знаем всичко! " Така звучат ясните инструкции, дадени от Ерих Милке, оглавявал ЩАЗИ - Министерството за държавна сигурност на Германска демократична република - от 1957 до 1989 година. Всички жители на Германска демократична република са били под систематичен надзор на всички места - и на работните си места, и в персоналните си контакти. Целта е била да се разпознават " враговете на народа ": хората, отправящи рецензии към системата, или пък свързани с " класовия зложелател ", т.е. с " империалистическите " или " фашистките " капиталисти на Запад.
Методите на ЩАЗИ: надзор и заплашване
От " враговете " на открито брани издигнатата през 1961 година Берлинска стена, само че " врагът " е и вътре в страната, освен това на всички места. Някой е разказал анекдот за държавния началник или пък е слушал несъответствуваща музика? Някой е получил подозрителни писма със западни марки или е изискал позволение за посещаване във Федералната република? Всичко е съмнително, а основаната през 1950 година ЩАЗИ държи всеки под око. Тя се вижда като " щит и меч " на Германската единна социалистическа партия, който би трябвало да обезвреди всички врагове и по този начин да подсигурява господството на ръководещата партия в Германска демократична република.
Сътрудниците на ЩАЗИ преглеждат писмата, подслушват телефоните и проникват нелегално в жилищата. Те плашат хората, популяризират клюки, че някой е подвластен от алкохола или е хомосексуален - или пък, изключително подло, че поддържа контакти с ЩАЗИ. Немалко жители на Германска демократична република попадат зад решетките, тъй като са отправяли рецензии към режима.
Десетки хиляди са работели за тайната полиция
Хората наричали ЩАЗИ " Фирмата " или " Слушай и гледай ". За шпионската организация са работили 90 000 публични и сред 100 000 и 200 000 неофициални сътрудници - сътрудници, които непринудено или под напън са докладвали за " прегрешения " на другари или членове на фамилията. Но какво ги е карало да поддържат несправедливия режим?
" Може би е било възприятието, че имаш власт над близките. Но може и да е фамилна традиция, в случай че родителите или даже бабата и дядото са работили за ЩАЗИ ", споделя пред Дъждовни води историкът Филип Шпрингер. " Разбира се, би трябвало да се имат поради и обещанията на министерството, че активността ще е доста забавна и даже може да се реализират задгранични задачи. Не на последно място е ставало дума за сигурна работа - в това число за хора, които другаде не биха могли да създадат такава кариера. "
Баналният чиновнически делник
Историкът е създател на книга за ЩАЗИ и изяснява, че всекидневно активността на сътрудниците се е различавала доста от показваното в шпионските филми. " Понякога може и да са работили като Джеймс Бонд - да вземем за пример по време на задача в чужбина, само че в Германска демократична република всекидневието им е било много по-скучно. "
Тяхна задача е било копирането на документи, писмената работа на бюро и следенето на съседите от кухнята. " Всички тези хора обаче са допринасяли за действието на апарата. Всички те са били част от системата и са получили съответното политическо и идеологическо образование - знаели са, че задачата им е значима за поддръжката на социализма в Германска демократична република и за отбраната против враговете от Запада. "
Вярност до гибел
В книгата си Шпрингер споделя да вземем за пример за старши-лейтенант Елфи-Еке Мертенс, която е потомствена агентка - и татко ѝ е работил за ЩАЗИ, както и брачният партньор ѝ. Шефовете ѝ хвалели нейната " изключителна подготвеност за работа " и нейната " грижливост ". Била толкоз всеотдайна, че дала обещание да разубеди родственик, която желала да пътува на запад. " Със брачна половинка ми ще приказваме с нея още един път, а в случай че не е склонна да анулира пътуването си, ще прекъснем връзките си с нея ", дава обещание Мертенс на шефа си.
Друга от историите е за подофицер Зилке Киндлер, на която било препоръчано да инсталира фотокамера на дъното на пазарската си чанта, с цел да може през дупката да снима околната среда. Или пък за амбициозния генерал-майор Хорст Бьом, който бил толкоз лоялен на режима, че след края на Германска демократична република се самоубил.
" Важно е това да не се не помни "
Окончателният завършек на ЩАЗИ настава през януари 1990 година. Наследството включва над 111 км папки, 41 милиона регистрационни картончета и над 1,7 милиона фотоси, както и към 15 000 чувала с унищожени документи. Много от жителите на Германска демократична република поискват да видят досиетата си - с цел да узнаят какво роля са играли техните другари или членовете на тяхното семейство. Дали са били жертви или нарушители? Шпрингер споделя пред Дъждовни води, че и до през днешния ден има доста поръчки от частни лица.
" Според мен обаче всичко това има значение и на политическо или национално равнище, тъй като става дума за несправедливост, осъществявана от един цялостен уред. Важно е това да не се не помни. Мисля, че младежите би трябвало да знаят това, с цел да схванат, че носят отговорност за действието на нашата демократична система. "
Автор: Сузане Кордс
