Казват им: задържате Благомир Коцев. И те го задържат.
Автор: Еми Барух
Арестът на кмета на Варна Благомир Коцев, общинските съветници от " Продължаваме промяната " (ПП) Йордан Кателиев и Николай Стефанов и предприемача Ивайло Маринов взриви обществеността и изведе на улицата хиляди хора, които обявиха " Нас не ни е боязън! ". Протестиращите упорстваха да бъде спазен законът и да бъде анулирана най-строгата мярка " задържане под стража ". Снощи Софийският апелативен съд остави в ареста кмета и двамата общински съветници. Живеем ли във време на изборно правораздаване? Как ще определите протичащото се сега?
Михаил Екимджиев: Това, което следим, не е просто пълзяща реституция, като по времето на Цветанов, на ранния ГЕРБ, когато политическите съперници бяха по-скоро изключение. Сега виждаме целеустремено разтрошаване на опозицията. Това стартира още със завземането на партията на Доган от Делян Пеевски. Бяха осъществени поредни, целенасочени, стратегически удари към деятели на Движение за права и свободи - кметове, депутати, заместител ръководители на партията.
Същата тактика беше приложена при опитите за елиминиране на софийските районни кметове от ГЕРБ. Използваха се несъществени административни грешки: примерно хората са подали заявление за отписване от сдруженията, в които са взели участие, когато са се кандидатирали за кметове, само че някъде тези заявки към момента механически не са били отразени… Сега към този момент беше вкарана тежката артилерия с прокуратурата, която - както всички осведомени хора знаят, е подопечна на господин Пеевски.
Ще дефинира протичащото се сега със следния въпрос: в случай че Пеевски посредством " джуджето " Сарафов - от приказката за 8-те джуджета - може когато изиска да отстрани един кмет или депутат, за които сме дали своят вот, какъв е смисълът от гласуването? Защо да гласуваме, откакто изборът ни може да бъде сменен от Пеевски, от Борисов и от завладените от тях институции?
" Отиваме към властнически режим от вида на Ердоган в Турция "
Всичко това е не просто извънредно рисково за представителната народна власт, то я обезсмисля. Ние отиваме към властнически режим от вида на Ердоган в Турция. Там по същия метод политически съперници, кметове от опозицията биват отстранени посредством силовите институции, посредством скалъпени процеси. Това е извънредно рисково.
По време на ранния ГЕРБ имаше почистване на бизнеси, на престъпни терени, до момента в който тук имаме явен фокус върху политическата съпротива. Когато по този метод се торпилира представителната народна власт, се изкривява освен политическата среда, а се основава заплаха и за пазарната стопанска система. А това са двата стълба на правовата страна - пазарна стопанска система и политически плурализъм. Освен всичко рискуваме да загубим милиарди европейско финансиране, което към този момент е сложено според от върховенството на правото в страните членки.
Обезсмисля се и това, което сме записали в главния закон - че България се ръководи съгласно Конституцията и законите. Тя напълно явно се ръководи от кефовете на господин Пеевски и на господин Борисов. И не инцидентно поставям преди всичко господин Пеевски.
Опитът за нормализиране на правораздаването беше провален
Говорите за паралелна страна, в която не законът, а произволът взема решение кое дело къде и кой да го гледа. Защо делото против варненския кмет бе изнесено в Софийски градски съд (СГС)?
Михаил Екимджиев: Отговорът е доста явен. Преди няколко години, когато беше разформирован профилираният съд, вместо да бъдат подложени на проби за преданост, на реподбор, а някои от профилираните съдии и прокурори да бъдат съдени за откровени закононарушения по работа и корист с власт, те просто бяха преместени в една по-престижна постройка - тази на Съдебната палата. Те не понесоха никаква отговорност за редица флагрантни нарушавания, които бяха направили. Нищо неприятно не им се случи. Опитът за нормализиране на правораздаването беше провален. То не става просто като разформироваш институцията. Цялата орда от профилирани съдии, половината от която трябваше да е в пандиза към този момент, правораздава в Софийски градски съд.
Подсъдността по наказателни каузи е императивно заложена в Наказателно-процесуален кодекс. Когато тя не е спазена, това води до непросветеност на органите, които правят следствието - в тази ситуация Софийски градски съд и СГП. Като значи, че е юридически невалидно от първото до последното процесуално деяние. Съзнавайки, че те не са способени, те преднамерено работят отвън закона.
По какъв метод обществото може да изиска отчетност от съдиите?
Пряк метод няма. Ако оцелее Народното събрание и парламентарната съпротива, това може да стане посредством закони, които да вкарат отговорност на магистратите при дейности, които са демонстрация или на зла предумисъл, или на откровена професионална немарливост - това са критериите в практиката на европейските съдилища, при които може да се търси имуществена отговорност на магистрати.
Може да се вкара и различен вид отговорност, в случай че стигнем до смяна в Конституцията. Но с цел да се потърси наказателна отговорност, ние би трябвало да имаме същински свободна прокуратура, а не прокуратура, подчинена на господин Пеевски и господин Борисов.
Решението на Софийския апелативен съд от нощес наподобява на наказателна акция от страна на прокуратурата против правосъдната система. Ако нагледно казано правото е сложено на колене, какъв е изходът?
Михаил Екимджиев: Ако са изчерпани легалните форми, сякаш единственият метод е да се стигне до махленски напън и това да докара до някаква смяна. Защото видимо, посредством официално законни механизми се завзема страната. Това е парадоксът: официално всичко става сякаш съгласно разпоредбите - сякаш имаме самостоятелни прокурори, сякаш имаме самостоятелни съдилища, само че те употребяват своите имунитети, с цел да правят закононарушения против правораздаването, а против това няма механизъм. Това е като автоимунно заболяване. То стартира да работи против организма. И такива обстановки най-често приключват с унищожаването на живия организъм.
Един от очевидците отдръпна своите показания, заявявайки, че те са взети под напън, само че не беше разпитан отново… Какъв е верният юридически ход, съгласно Вас?
Михаил Екимджиев: Първото което трябваше да бъде направено, е той неотложно да бъде разпитан още веднъж в откритото съвещание по мярката за неотклонение, където не може да има напън.
Процесуалните последствия от всяко свидетелствуване, обещано под напън, са, че то би трябвало да бъде пренебрегнато от един ерудиран и самостоятелен арбитър. От наказателно правна позиция упражняването на напън е закононарушение против правораздаването. Което също би трябвало да бъде разследвано и тези, които са го упражнили, би трябвало да бъдат съдени.
Но при инспекцията за оказания напън, уличените ще се ревизират сами. Ще кажат, че няма никакви такива данни. Защото този напън се упражнява в затворени стаи на 4 очи, или на няколко чифта очи, само че заплашваният е единствено един.
Как се случва натискът?
Михаил Екимджиев: Казва му се или ще дадеш показания против Благомир Коцев и ще останеш очевидец, или ще станеш негов съизвършител. Това е най-честата фаустовска алтернатива - дали да си продадеш душата в името на някакви краткотрайни имагинерни процесуални преимущества, или да се опиташ да запазиш човешкото достолепие в себе си. С риск да бъдеш жертва на същата тази машина, която може да те мачка години наред.
И двата избора трансформират индивида в жертва…
Михаил Екимджиев: Тези каузи не се водят, с цел да се стигне до неоправдателни присъди. Те се водят, с цел да бъдат тероризирани набелязаните жертви посредством прокурорски произвол, посредством арестувания, които от време на време не престават месеци и години, посредством разнообразни ограничавания за пътешестване в чужбина - за лечение… и така нататък
Целта е да се смачка човешкото достолепие, да бъдеш обезличен, а от време на време - в случай че не издържаш в каторжните условия, в които си подложен, да направиш подправени признания, които да дадат някакъв късмет на скалъпените обвинявания и те да оцелеят в съда.
Какъв е резултатът от всичко това?
Михаил Екимджиев: Хората претърпяват душевен морални контузии, излизат от политиката, губят бизнеса си… Най-ужасното от всичко е да наблюдаваш по какъв начин една не дребна част от неинформираната и не изключително образована аудитория ръкопляска и се радва на тази проява на бабаитлък от страна на Пеевски. Това помпа политическия му рейтинг, вместо да го свива, което би се случило в една по-нормална страна.
Според изнесените данни от ноември предходната година се води следствие против незнаен депутат.
Михаил Екимджиев: Разследване против депутат, чийто имунитет не е свален, е юридически оксиморон. Имунитетът е заложен в българската конституция точно да брани интегритета на народните представители. Това, че се твърди, че е разследван без да му е пожелан имунитетът, компрометира и обрича на крах този развой. Но явно прокурорите и съдиите са сложени там не с цел да ползват законите и конституцията. Казват им - задържате Благомир Коцев, задържат го. Независимо от конституцията.
" Поръчителите " са толкоз безскрупулни
Каква ще е ориста на това дело? Прогнозирате ли, че и то ще стигне до Европейски съд по правата на човека?
Михаил Екимджиев: " Поръчителите " са толкоз безскрупулни, че не им пука от Европейски съд по правата на човека, чиито решения идват години по-късно и засягат единствено някои процедурни аспекти, примерно законността на задържането под стража. Така че не е изключено след 10 години примерно да излезе някакво малко каренце, че Благомир Коцев е оневинен и е осъдил страната за няколко стотин хиляди лв., които ще платим ние, а не тези магистрати, които вършат с него, с правата ни, с конституцията каквото си желаят.
Те употребяват разнообразни похвати - акцията беше режисирана през лятото, когато половината хора са или по морета, или по планини, или отвън страната и в полезрението им са други хоризонти. Избран е подобаващият миг - приемането ни в еврозоната, публикуването на шестия годишен отчет на Европейска комисия за господство на закона. Всичко това е преценено. Но не бяха решили по какъв начин да облекат тази грубост в някаква що годе допустима форма. Не видяхме магистрати да изясняват какво са създали, за какво са го създали, да отговорят на рецензията, която се чува от всички наблюдаващи. На тях не им пука!
Можете ли да степенувате правните парадокси, на които ставаме очевидци.
Михаил Екимджиев: Веднага ще дам образец с позицията на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет от преди седмица. Така наречените " въшки " - по израза на техния сътрудник Йордан Стоев в записания диалог с Гешев - взеха решение, че би трябвало да поясняват изменението в Закона за правосъдната власт, което планува, че Борислав Сарафов не може да продължи да извършва функционалностите основен прокурор след 21 юли 2025 година.
Тълкуването на правната норма се учи в първи курс. В доктрина на правото. До пояснение се стига, когато правната норма е неразбираема. Ако има нещо неразбираемо, се четат претекстовете към законопроекта, изявленията на народните представители при разискването му. В изменението в Закона за правосъдната власт, признато на 21 януари т.г., има и претекстове, и десетки изявления. Които демонстрират, че задачата на тази норма е Сарафов да не бъде и.д. основен прокурор след 21 юли 2025 година.
Е, дали тези хора са толкоз невежи, че не схващат какво значи тълкувателната активност? Това още веднъж демонстрира, че те нямат нито професионални качества, нито морални качества, поради което би трябвало на идната своя колекция групово да подадат оставка поради неприспособимост. Защото явно задачата не е да се изтълкува волята на Народното събрание, а тя да бъде сменена в сходство с напътствията, които са им спуснати.
Какво следва, в случай че въпреки всичко Сарафов продължи да бъде в същата роля?
Михаил Екимджиев: Моят апел е след 21 юли 2025, когато съгласно закона Сарафов би трябвало да освободи заеманата служба, всеки магистрат, арбитър, прокурор, всеки жител, който е получател под някаква форма на акт на Борислав Сарафов, просто да одобряват този акт като незабележим.
Вече има съдии, които престанаха да се преценяват с актовете на инспектората към Висш съдебен съвет, откакто съдът на Европейски Съюз сподели, че заради приключването на мандата на Висш съдебен съвет той към този момент не може да действа.
Имаме закон, който сме приели, и следва да действаме в сходство със закона.
До 21 юли остават няколко дни…
Последната норма за възобновяване на правопорядъка е гражданското непокорство. Това е единственото, което ни остава.
Гражданското непокорство е форма на непринудено възобновяване на публичния контракт тогава, когато представителите на страната са спрели да го извършват. Виждаме по какъв начин разнообразни представители на страната - съдии и прокурори, надменно, пред очите ни, тъй като се считат за ненаказуеми, нарушават Конституцията и закона. Това значи, че те нарушават нашата воля като суверен. След като нямаме юридически механизми да възстановим този нарушен публичен контракт, единственият метод е да спрем да изпълняваме нашите отговорности към страната и по този метод посредством гражданско непокорство да се опитаме да възстановим правопорядъка и конституцията. Процедурите са изчерпани към този момент.
