На днешната дата през 1949 г. Варна бе прекръстена на Сталин
20 декември е една от мрачните исторически дати за морската столица Варна. На този ден през 1949 година Варна е прекръстена на Сталин. Така градът се назовава близо 7 години, след което си връща остарялото име, което носи от епохи.
Това е и единственото преименуване на пристанищния град, откогато той носи името Варна.
Смяната на името се прави единствено за няколко дни, а мотив е 70-тата годишнина на вожда на Съюз на съветските социалистически републики. Преименуването на Варна става в бурните и неособено понятни години след Втората международна война, когато държавната и политическата уредба на страната са заменени с нов и радикално друг строй, а навиците на доста генерации българи - променяни със размах. Радикално и императивно новият живот променял съществени житейски правила, той именувал и преименувал, давал нови имена и нови стойности на човешките постижения. Един от първите образци в това отношение е град Варна, преименуван на Сталин за популярност на Йосиф Висарионович във връзка неговата 70-та годишнина, написа в книгата на Николай Савов „ Паметниците на Варна ".
Самото преименуване станало непринудено и за няколко дни и за това била основана организация, която трансформирала в празник желанието на част от варненци градът да носи името на Сталин.
На 15 декември 1949 година, три дни преди рождения ден на Сталин, в няколко варненски завода се организират всеобщи събрания на индустриални служащи, на които единомислещо е призната резолюция, с която се упорства Градският национален съвет да вземе решение за преименуване на Варна.
Предложението на индустриалните служащи е признато от локалната власт още същия ден, с цялостно единогласие и бурни ръкопляскания. Чува се и апелът „ Нека нашият град бъде безконечен, както ще бъде постоянно името на Сталин ".
Още същата вечер специфична делегация отпътува с трен за София, с цел да занесе признатите документи в Централен комитет на Българска комунистическа партия. На идващия ден ги приема персонално секретарят на Централен комитет Вълко Червенков.
Обявяването на новото име на Варна става на 20 декември с величествен протест на площад „ Независимост ". Пред възторжени 40 000 варненци тогавашният външен министър Владимир Поптомов прочита постановлението на Министерски съвет и указа на Президиума на Народното събрание за преименуването на Варна на Сталин.
„ Вероятно е имало съперници на преименуването на Варна. Винаги е имало съперници, изключително на дейностите на Комунистическата партия и Отечествения фронт. В началото даже е имало повече опозиция, в сравнение с по-късно, в по-късните години. Това е било особено за целия интервал след Втората международна война. Много малко са били опциите на елементарните хора за някаква опозиция ", споделя Златка Антова, завеждащ отдел „ Най-нова история " в Регионалния исторически музей във Варна.
Новото име Сталин сменя Варна във всички публични документи и на обществени места. Йосиф Висарионович става първият почетен жители на град Сталин, единствено ден откакто античният морски град получава името му.
Твърди се, че заради огромната миграция към града Министерският съвет лимитира приемането на нови жители в град Сталин. За тези изказвания обаче няма публични доказателства.
Взето е решение за създаване на монумент на Сталин в цялостен растеж до колонадата на входа на Морската градина (където през днешния ден се намира Слънчевият часовник). Открит е тържествено през 1950 година, с военноморската духова музика и с оръдейни залпове, в наличието на бъдещия министър-председател Вълко Червенков. Петолъчка от цветя разкрасява региона пред паметника, дружно с надпис " Мир социализъм ", също от цветя, разкрива още Антова.
Шестметровият знак от гипс обаче стартира да се скапва и през май 1953 година е отстранен. На негово място се появява нов, с леко изменена визия на мустакатия генералисимус, по-елегантен и изтънчен, и още веднъж втренчен към центъра на града.
Междувременно на 5 март 1953 година Сталин умира. През февруари 1956 година на 20-ия конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз са докладвани спорни за биографията на Сталин неща, с доста произлизащи от това последствия. Една от тях е Априлският пленум на Българска комунистическа партия, след който на 20 октомври Президиумът на Народното събрание издава декрет за преименуване на град Сталин на Варна, отбелязва Николай Савов в книгата си „ Паметниците на Варна ".
Паметникът на руския грузинец е демонтиран 6 години по-късно, през 1962 година Акцията по премахването му е извършена измежду нощ при изключителни ограничения за сигурност от страна на милицията. Гипсовият Сталин поема към стопанския двор на „ Паркове и градини ", където се разпада и от него не остава нищо, добавя историята специалистът по паметниците. Разказът му се базира на споделеното от служащ, взел участие в среднощната интервенция, разкри Савов пред Дарик.
За времето, когато Варна е носила името на „ Бащата на народите ", през днешния ден припомнят единствено остарели капаци на канализацията, създадени в град Сталин. Йосиф Висарионович към момента е почетен жител на Варна. За лишаване на тази купа предходната седмица се разгласи общински консултант. Според Григор Григоров, името на руския деспот би трябвало да бъде заличено от книгата за почетните жители на Варна.
Варна обаче не е единственият град в някогашния социалистически лагер, носил името на вожда на Съюз на съветските социалистически републики. Полският Катовице се споделя Сталиногрод от 1953 до 1956 година Румънският Брашов пък се е наричал Сталин от 1950 до 1960 г.
Това е и единственото преименуване на пристанищния град, откогато той носи името Варна.
Смяната на името се прави единствено за няколко дни, а мотив е 70-тата годишнина на вожда на Съюз на съветските социалистически републики. Преименуването на Варна става в бурните и неособено понятни години след Втората международна война, когато държавната и политическата уредба на страната са заменени с нов и радикално друг строй, а навиците на доста генерации българи - променяни със размах. Радикално и императивно новият живот променял съществени житейски правила, той именувал и преименувал, давал нови имена и нови стойности на човешките постижения. Един от първите образци в това отношение е град Варна, преименуван на Сталин за популярност на Йосиф Висарионович във връзка неговата 70-та годишнина, написа в книгата на Николай Савов „ Паметниците на Варна ".
Самото преименуване станало непринудено и за няколко дни и за това била основана организация, която трансформирала в празник желанието на част от варненци градът да носи името на Сталин.
На 15 декември 1949 година, три дни преди рождения ден на Сталин, в няколко варненски завода се организират всеобщи събрания на индустриални служащи, на които единомислещо е призната резолюция, с която се упорства Градският национален съвет да вземе решение за преименуване на Варна.
Предложението на индустриалните служащи е признато от локалната власт още същия ден, с цялостно единогласие и бурни ръкопляскания. Чува се и апелът „ Нека нашият град бъде безконечен, както ще бъде постоянно името на Сталин ".
Още същата вечер специфична делегация отпътува с трен за София, с цел да занесе признатите документи в Централен комитет на Българска комунистическа партия. На идващия ден ги приема персонално секретарят на Централен комитет Вълко Червенков.
Обявяването на новото име на Варна става на 20 декември с величествен протест на площад „ Независимост ". Пред възторжени 40 000 варненци тогавашният външен министър Владимир Поптомов прочита постановлението на Министерски съвет и указа на Президиума на Народното събрание за преименуването на Варна на Сталин.
„ Вероятно е имало съперници на преименуването на Варна. Винаги е имало съперници, изключително на дейностите на Комунистическата партия и Отечествения фронт. В началото даже е имало повече опозиция, в сравнение с по-късно, в по-късните години. Това е било особено за целия интервал след Втората международна война. Много малко са били опциите на елементарните хора за някаква опозиция ", споделя Златка Антова, завеждащ отдел „ Най-нова история " в Регионалния исторически музей във Варна.
Новото име Сталин сменя Варна във всички публични документи и на обществени места. Йосиф Висарионович става първият почетен жители на град Сталин, единствено ден откакто античният морски град получава името му.
Твърди се, че заради огромната миграция към града Министерският съвет лимитира приемането на нови жители в град Сталин. За тези изказвания обаче няма публични доказателства.
Взето е решение за създаване на монумент на Сталин в цялостен растеж до колонадата на входа на Морската градина (където през днешния ден се намира Слънчевият часовник). Открит е тържествено през 1950 година, с военноморската духова музика и с оръдейни залпове, в наличието на бъдещия министър-председател Вълко Червенков. Петолъчка от цветя разкрасява региона пред паметника, дружно с надпис " Мир социализъм ", също от цветя, разкрива още Антова.
Шестметровият знак от гипс обаче стартира да се скапва и през май 1953 година е отстранен. На негово място се появява нов, с леко изменена визия на мустакатия генералисимус, по-елегантен и изтънчен, и още веднъж втренчен към центъра на града.
Междувременно на 5 март 1953 година Сталин умира. През февруари 1956 година на 20-ия конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз са докладвани спорни за биографията на Сталин неща, с доста произлизащи от това последствия. Една от тях е Априлският пленум на Българска комунистическа партия, след който на 20 октомври Президиумът на Народното събрание издава декрет за преименуване на град Сталин на Варна, отбелязва Николай Савов в книгата си „ Паметниците на Варна ".
Паметникът на руския грузинец е демонтиран 6 години по-късно, през 1962 година Акцията по премахването му е извършена измежду нощ при изключителни ограничения за сигурност от страна на милицията. Гипсовият Сталин поема към стопанския двор на „ Паркове и градини ", където се разпада и от него не остава нищо, добавя историята специалистът по паметниците. Разказът му се базира на споделеното от служащ, взел участие в среднощната интервенция, разкри Савов пред Дарик.
За времето, когато Варна е носила името на „ Бащата на народите ", през днешния ден припомнят единствено остарели капаци на канализацията, създадени в град Сталин. Йосиф Висарионович към момента е почетен жител на Варна. За лишаване на тази купа предходната седмица се разгласи общински консултант. Според Григор Григоров, името на руския деспот би трябвало да бъде заличено от книгата за почетните жители на Варна.
Варна обаче не е единственият град в някогашния социалистически лагер, носил името на вожда на Съюз на съветските социалистически републики. Полският Катовице се споделя Сталиногрод от 1953 до 1956 година Румънският Брашов пък се е наричал Сталин от 1950 до 1960 г.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ