Млади лекари пред ДВ за думите на Тошко Йорданов
Млади български лекари дават отговор на изказванията на Тошко Йорданов, който сподели, че думите му били извадени от подтекста. Дъждовни води реши да ги " върне в подтекста " и помоли младите лекари да ги разясняват - изречение по изречение.
Заедно с група млади лекари екипът на Дъждовни води изслуша цялото изявление на Тошко Йорданов - в цялостния му подтекст. И беседва с Димо Янков, неврохирург в УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “, Никол Христова - млада българска лекарка, която приключва специализация по анестезиология в Австрия, Мина и Райна, специализирали в държавна болница в България, и Константин, който специализира в частна болница.
Никол Христова и Димо Янков приказват с същинското си име. Мина, Райна и Константин помолиха имената им да бъдат изменени от редакцията.
„ Специализантът е специализант. Това е част от образованието им. Това не са млади лекари. “
Дъждовни води: Така ли е? Каква работа правят специализантите в лечебните заведения?
Димо Янков, неврохирург в УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “: Това е откровена нелепост. В момента, в който всеки от нас е взел държавните изпити, той става доктор. А всеки доктор, който желаете да дава отговор за здравето ви, би трябвало да продължава да се учи цялостен живот, освен по време на главния си медицински курс или по време на специализацията си. Аз съм към момента учащ се, макар че са минали 12 години от момента на моето дипломиране и близо 5 години от придобиването на компетентност.
Никол Христова: Когато приключих, стартира коронакризата. Всички хора, които приключиха през януари 2020 година, от март влязоха в Ковид отделения. Там вършеха цялата работа, оставаха сами на смени и се грижеха за тежко заболели пациенти. И след пандемията доста от лекарите по време на специализацията не престават да дават смени сами, без да има различен експерт в отделението. Да не приказваме за това, че специализантите са натоварени и с административната работа. Всеки доктор, който е приключил медицина, в това число специализантът, има право да прави всички лекарски действия и е пълновръстен доктор.
Мина: Откъде ли да стартира? Приемаме пациенти, назначаваме терапия и проучвания, наблюдаваме дали тя се извършва, изписваме пациентите. Комуникираме с консултанти в разнообразни специалности, когато това е належащо за пациентите ни. В някои случаи това включва и да отведем пациент до кабинета на консултанта. Проследяваме и самите пациенти след изписването им, осъществявайки контролни прегледи, адаптиране на лечението им или пренасочване към други експерти. Поради ниския брой сестри огромна част от сестринските операции се извършва от лекари специализанти. Не един и двама сътрудници са покривали сестринско дежурство, когато има дупка в графика.
Как се заплаща лекарският труд
Дъждовни води: Какво е заплащането на специализантите в Австрия?
Никол Христова: Още със започването си те са в горните 10% в обществото като възнаграждение. Нощният труд се заплаща двойно, за разлика от България. Всеки спомагателен час - също.
„ Основният проблем и тези фишове, които госпожицата ни ги сподели, са ниските заплати главно в частните лечебни заведения. “
„ Предложението беше (…) да се дисциплинират частните лечебни заведения да дават най-малко толкоз, колкото дават и в държавните (…) На място споделиха „ Да, това е добре “, тъй като им взема решение казуса, откакто започнаха да се търсят нови проблеми. “
Дъждовни води: Само в частните лечебни заведения ли са ниски заплатите на специализантите?
Константин: Аз съм в частна болница, приятелката ми е в държавна - заплатата ми е с 400 лв. повече от нейната. Това просто не е правилно.
Мина: Започнах с съществена заплата 900 лв. в държавна болница през 2020 година. Последният ми фиш от заплата по време на специализацията в същата болница бе с съществена заплата 1800 лв. четири години по-късно. Говорейки със специализиращи сътрудници от други държавни лечебни заведения през това време, сме обсъждали заплатите, като техните надалеч не са били по-високи от това. Заплатите на всички здравни служащи са насмешка с това, че сме избрали да останем да живеем в родината.
Димо Янков, неврохирург в УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “: Не съм осведомен със обстановката по всички лечебни заведения и клиники, само че аз персонално съм специализирал в държавна клиника, в една от най-печелившите, в случай че не най-печелившата болница в България. Първият ми фиш за цялостен направен месец беше по-малко от 500 лева Наистина, това беше сега, в който наемите в София бяха 1/2 от това, което са сега, само че сигурно незадоволително. За да доближи някакви естествени финанси, започнах да поставям доста количество ексклузивен труд и да поемам впечатляващ брой спомагателни наряди. И да, инспекцията по труда не би одобрила. Всичко това продължава и все още. Специализантите, които имам удоволствието да образовам, се подлагат на същите ритуали на посвещаване с детайли на тормоз. Има усъвършенстване сигурно, само че сме надалеч от естествените условия.
„ Специализанти, вие наясно ли сте, в случай че учехте в чужбина, да вземем за пример в Италия, какво щеше да ви се случи? Там, с цел да бъдете специализант по нещо, има учебен ценз, съгласно какво сте постигнали като студенти. Ако триумфът ви е оптимално висок, имате достъп до съответни специализации, които са след време скъпо платени, само че в случай че не ви е, не можете да кандидатствате. ”
„ Ако сте в Италия, ще ви пратят някъде – от Рим ще ви пратят в Сицилия и ще имате трудов контракт за пет години, тъй като образователното заведение влага във вас. Да, ще получавате естествени пари, само че ще работите пет години там. “
Дъждовни води: Как е в Австрия и Германия?
Никол Христова: В това изявление има доста проблеми. Специализантите там ги пращали по триумф. А за какво в България специализациите не се дават по триумф или по отношение на изпити? В България се получава компетентност единствено в случай че познаваш някого и ти уредят място. Или в случай че четири години преди този момент си работил като болногледач, тъй като няма задоволително сестри и ти се познаваш с екипа. Сигурно има изключения да получиш място, без да познаваш някого, само че това е необичайност. В Германия и Австрия се явяваш на изявление за работа, гледат ти CV-то и представянето. На база на това получаваш мястото или не. Абсолютно свободен си да аплайваш във всяка една болница.
„ Никой от вас не желае да върви да работи в провинцията. Всички желаят в София или в огромните градове. “
„ В Сандански болничното заведение дават задоволително висока заплата, дава общински апартамент, няма искащи. “
Дъждовни води: Има ли съответни места и положителни условия за специализация в дребни обитаеми места?
Никол Христова: Една компетентност включва доста обособени модули. Аз специализирам анестезиология. Специално за болничното заведение в Сандански погледнах какви отделения има - там няма да се научиш да анестезираш деца, тъй като няма детски интервенции. Т.е. в случай че отидеш да специализираш там, ще научиш единствено част от нещата. В България всички по-сложни случаи се препращат в огромните регионални градове. Ти най-после можеш да вземеш компетентност, само че дали можеш да прилагаш всичко на процедура, е напълно различен въпрос. В болничното заведение ми в Австрия има избран вид интервенции, само че ме изпращат в други лечебни заведения, където изчезналите ми модули се покриват. Защото когато най-после взема дипломата за компетентност, аз би трябвало да мога да върша всички тези неща.
Има ли на всички места положителни условия в България?
Райна: Добрите лечебни заведения са съсредоточени в огромните градове. Да не приказваме, че като нямаш мечтаната компетентност, какво правиш? А и да я има - кой те образова там, каква инсталация има? А и не съм от Сандански въпреки всичко.
Мина: Изказването мощно припомня за наложителното систематизиране на лекарите от соц-а. Днес завършваш, на следващия ден си единствен доктор в някое село. Обучавай се, какво те стопира? Ти искаш да ставаш офталмолог? Лошо, там е нужен интернист. Но пък получаваш жилище. Не знам каква е заплатата в Сандански, нито за какви жилища приказва този човек, само че да отидеш да работиш в друго обитаемо място, оставяйки околните си, приятелите си и живота си не е леко решение и единствено против някакво подхвърлено жилище, едва ли някой би го взел току-тъй. Адекватни условия за образование съществуват в огромните лечебни заведения, които добре знаем, че не са в дребни обитаеми места.
„ Вие желаете да завършите, да специализирате каквото си желаете, без значение дали имате нужните знания, които сте натрупали, тъй като завършвате с разнообразни оценки и не всеки от вас става добър експерт по-късно, тъй като тук всеки може да специализира каквото си желае. “
Дъждовни води: Така ли е? Всеки каквото си желае ли специализира без нужните познания?
Константин: В Италия е по този начин - за по-желаните специалности има ранглиста по бал, тези с по-добри оценки влизат с приоритет. В България не е по този начин. Ако имаш съответните връзки, можеш да специализираш каквото и да е. Няма правилник за кандидатстване и даже и да има - той не се съблюдава.
Райна: Дори не бих говорила толкоз за заплати. Трябва да има правила, по които аплайваш за дадена компетентност. Дори тези, които са с цялостна шестица - така наречен Златни Хипократи - в случай че са с елементарни родители без връзки, могат да отидат да аплайват за място и да им се изсмеят. Стоиш и чакаш някой да се смили над теб, да те хареса и да те допусне да специализираш.
“Вие като студенти ще поискате идващия път страната да ви заплаща заплата, до момента в който учите. “
„ Аз, когато бях студент, през акъла ми нямаше да мине да желая заплата такава, която да е по-висока от тази на преподавателя ми, сподели още той. Това желаете сега – с процентите, които сте предложили, в случай че ги сметнете, вие би трябвало да имате равни или по-големи заплати от част от преподавателите си. “
Дъждовни води: Искат ли студентите по медицина сходни неща?
Никол Христова: Господин Йорданов пита по какъв начин надали не въобще студентите могат да желаят пари. В Австрия и Германия, когато влезеш в шести курс, преди да имаш тапия още, правиш така наречен практическа година. Още тогава всеки един студент работи наедно е лекарите и получава над 800 евро, което е повече от заплатата на специализиращите лекари в България.
Проблемът със заплащането е от години. Ако се усилят заплатите на сестрите, би трябвало непосредствено да се усилят и заплатите на лекарите, както и на специализантите. Проблемът е систематичен.
" Отидете в Италия, отидете, платете си, работете пет години в някое село в Сицилия и се върнете щастливи тук. “
Дъждовни води: Към специализиралите в чужбина: Бихте ли се върнали “щастливи ” в България?
Никол Христова: Не знам защо заплащане става въпрос. Нищо не си плащаш, в теб се влага, в това число и средства, с цел да станеш по-добър експерт. Да отидеш в чужбина не е елементарно, никой не желае да напуща родината си и да бъде чужденец в друга страна. Но когато можеш да си позволиш един заслужен живот, да разполагаш с естествен приход, нямаш различен избор. При тези условия шансът да се върнеш в България клони към нулата.
„ И в случай че си мислите, че в чужбина всички ви чакат с отворени прегръдки в лекарските среди, искам ви триумф “
Дъждовни води: Не ви ли чакат?
Никол Христова: Ако не можехме да си намерим места, нямаше да отпътуваме. Очевидно сме си намерили места. Когато започнеш да работиш като доктор в чужбина, те се пробват да те задържат по всевъзможен метод. Ако си потвърдил, че се справяш, няма да те изтърван.
„ Желая ви триумф, една система празни места не държи. “
Защо всеобщо липсват лекари и медицински сестри
Дъждовни води: Няма ли празни места в системата?
Мина: Липсата на медицински сестри и други експерти по здравни грижи очевидно е плод на въображението на всички като се изключи господин Йорданов.
Райна: Нещата са скандални. На първо място при сестрите. Дори не се пада по една сестра на доктор, което е оттатък всевъзможни правила. При лекарите също - в София го има този проблем, в другите обитаеми места хората остават без персонални лекари. Просто няма такива.
" Ако вие не работите тук, ние ще бъдем принудени да вкараме експерти от други страни, които ще работят за 500 $ щастливи, колкото може да си разреши страната. “
„ Вие не сте някаква богоизбрана част от обществото, която би трябвало да получи повече пари на фона на останалите, тъй като фелдшерите също не са добре заплатени и са подценени. “
Дъждовни води: Има ли такива експерти, които работят за по 500 $ щастливи в България? Как се живее с 500 $ в България?
Константин: От 10 години чакаме едни млади амбициозни филипинки да дойдат да заместят пенсионерите в системата, само че те все не идват. Не знам за какво. Може би 500 $ са им малко. Не мисля, че изявленията на господин Йорданов би трябвало да бъдат взимани на съществено. Господин Йорданов е сценарист, политиката му е по-скоро занимание. Поне резултатът от неговото изявление е удобен, хората се сплотиха към една идея.
Никол Христова: Само желая да отбележа, че ревизирах по какъв начин е в Афганистан - там заплатата на младите лекари е към 500 $. Така че не знам дали и с афганистански лекари ще се получи. Тошко Йорданов е човек, който няма концепция по какъв начин протича един лекарски ден. Той споделя, че се мислим за “богоизбрани ” - ние носим отговорност за здравето на хората, не оставяме нещата в ръцете на Господ, а спасяваме животи. Да не можеш да си позволиш наема и сметките, до момента в който работиш тази работа с този стрес, е неуместно.
„ В Англия, ще би трябвало да отидете на доктор, в случай че вървите по здравната им пътека, която е държавна, за която ние приказваме тук, ще отидете на доктор след месец и вие или сте излекуван, или сте починал за тоя месец. В Италия също, в случай че се разболеете и отидете в незабавното, нали знаете, че има " зелено ", " жълто ", " алено " и с грип и с 40 градуса температура вие не сте незабавен случай – ще стоите 15 часа. “
„ В България добра, неприятна, едва финансирана система всеки един жител, в това число и този, който не си заплаща вноски, има доста бърз достъп до доктор. Това е реалност. “
Дъждовни води: Всички, които вървят по здравна пътека, ли умират в Западна Европа?
Никол Христова: Ох... казусът в България е, че няма задоволително профилактика. В Англия за рутинните прегледи като рак на маточната шийка да вземем за пример получаваш известия всяка година, че би трябвало да отидеш да се прегледаш. Ако имаш някакво остро заболяване, което изисква незабавна болнична помощ, сигурно я получаваш. Какво е доказателството? В България продължителността на живота е с към шест години по-къса от тази във Англия и Западна Европа като цяло. Това, че в България има повече болнични кревати на глава от популацията, няма значение, когато няма личен състав - лекари и сестри.
Мина: Знае ли той какво е това с цветовете въобще? Аз ще му обясня. Триажът е система за оценка за тежестта на положението на пациентите, с цел да се окаже незабавна помощ, когато е нужна такава. Тя се практикува и тук, единствено да поясним, и да - належащо е спешността да е с цялостно преимущество.
„ Повечето сътрудници лекари тук, когато са специализирали, са си плащали. Не са им плащали. “
Дъждовни води: Плащали ли са си преди лекарите за специализация?
Димо Янков, неврохирург в УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “: Да, до 2015 година е била необятно публикувана практиката младите лекари да си заплащат за това, че желаят да се учат, да преглеждат пациенти и да водят здравна документи, да дават наряди и още ли какво ли не. Може да се върнем и по-назад в историята на медицината. Но какъв брой обратно във времето би трябвало да се върнем, с цел да се хареса системата на тези, които нямат никакъв опит в това да действат в нея?
Никол Христова: И сега има тристранни контракти, в които ти работиш на едно място, а те ти заплащат специализацията на друго. До някаква степен това и в този момент го има.
Мина: Не съм сигурна, че понятието „ платена специализация “ е доста ясно даже и в нашите среди. Доколкото съм осведомена, сътрудниците, които са специализирали по този начин, са получавали постоянна заплата, само че е било належащо да платят от личния си джоб, когато даден модул от специализацията им не се организира в болничното заведение, в която работят. Те нямат право да не го проведат, защото това би означавало да не бъдат позволени до държавен изпит за компетентност, защото типовете и броят на модули е тъкмо избран за всяка компетентност. Не познавам и по-възрастни от мен лекари, които да са работили изцяло без заплати по време на образованието си, с цел да кажа, че в предишното е имало такова нещо.
Какви са разликите
Дъждовни води: Как щеше да се разграничава животът ви, в случай че бяхте избрали да специализирате в България, а не в Австрия?
Никол Христова: Аз работих като болногледачка преди да отпътува. Нямах консумативи. В събота и неделя имаше оставена една кутия с ръкавици, които може да не стигнат. Трябваше да заплащам за вода и тоалетна хартия. Ако бях останала в България, нямаше да мога да си разреша да заплащам наем, тъй като нямам лично жилище. Трябваше да пребивавам с родителите ми, до момента в който стана на 31 години, до момента в който взема специализация и то ако тогава стартира да изкарвам задоволително пари, с цел да си разреша жилище. В Австрия образованията ми се покриват финансово, имам спомагателна отпуска, която би трябвало да посветя единствено на спомагателна подготовка, конгреси, курсове и така нататък В България достъпът до тези неща е сложен и би трябвало да отделиш от останалата си отпуска, с цел да ги посещаваш. В България доста от европейските и американски стандарти не се съблюдават. Разликата е извънредно огромна.
Райна: Тук на конференции вървиш в свободното си време. Плащаш си. Взимаш си отпуска. Нито ни пращат на сходни конгреси, нито ни покриват разноските.
Дъждовни води: Какво би трябвало да се направи, с цел да не са принудени хора като вас да напущат България?
Никол Христова: Дълго мислех по този въпрос. Нямаше да отпътува, в случай че заплатата ми беше 4000 лв. и знаех, че ще мога да си осигуря един естествен добър живот макар неприятните условия. В България доста хора са склонни да изтърпят специализацията с това възнаграждение, с цел да могат по-късно да си отворят частни кабинети и да взимат по 150 лв. за обзор. Но концепцията с повдигането на заплатите е хората да не са принудени да вървят в частни кабинети, които са скъпи за пациентите, а да се обезпечи съответна грижа за всички.
Константин: Едно почтено възнаграждение е добра първа крачка, с цел да стартират да се вземат решение проблемите в опазването на здравето. Процесът по търсене на специализация е позорен - ти вървиш да се молиш. Ако вероятно бъдеш харесан и назначен, започваш да получаваш едни пари, които те карат да се питаш за какво си минал през цялата тази повинност. Предвид изискванията и заплащането в България, равнището на здравната ни система е положително. Трябва да се обърне внимание освен на лекарите - на сестрите, санитарите, фелдшерите.
Райна: На първо място е методът, по който се кандидатства за специализация. Ако нямаш връзки, това може да ти изгуби доста време. След това са заплатата и изискванията на труд. Не считам, че младежите са привлечени към това да работят в плесен, в разпадащи се условия с инсталация отпреди 50 години. В днешно време четеш от учебници от Западна Европа и Съединени американски щати. Там гледаш неща на картинки, които тук в никакъв случай не можеш да видиш на процедура. Иначе за 500-те $ - към 800 лв. са. Можеш да си платиш наема или да напазаруваш 1-2 пъти. Специализантите по този начин и по този начин живеем съвсем единствено в болничното заведение – да приготвят там спални пространства и да се настаняваме.
С младите лекари беседва Александър Детев.
