Quo vadis - големият въпрос пред България и Европа
Коментар на Даниел Смилов:
България влиза в еврозоната от първи януари и с това формалният аспект на нашата интеграция в Европейски Съюз приключва. С тази стъпка страната ни става член на ядрото на съюза и задачата ѝ към този момент ще е да гони междинните равнища на приходи и благополучие в него. Същевременно и България, а и Европейски Съюз навлизат в нов цикъл на политическа неустойчивост и промени. 2026 година ще е първата от две десетилетия и половина насам, в която няма да можем да разчитаме просто на политическата инерция и на пакетното напредване с други страни - ще се наложи да се вършат в действителност стратегически избори и във вътрешнополитически, и в европейски проект.
Хубавото е, че 2025-а приключва с впечатляващ изблик на демократична сила, катализирана от включването на младите в политиката. Безпрецедентните всеобщи митинги демонстрираха и ясното желание на болшинството за европейска, свободна и развита България.
Европейската рамка
През идната година главното предизвикателство пред Европейски Съюз ще пристигна от държанието на неговия дълготраен сътрудник - Съединени американски щати, представляван от администрацията на Доналд Тръмп. Тази администрация е първата, която в своята тактика за сигурност си слага за задача да способства за разграждането на съюза. Не са изключени опити за увещание на страни да излязат от съюза, въпреки че това няма да е елементарно: да вземем за пример даже в Унгария голямото болшинство (70-80 процента) е срещу напускането на Общността. Въпреки това ще има сериозен напън от американска страна за саботиране на общи европейски решения. Българското присъединение към декларацията на Италия, Унгария и Малта за съветските активи е един подобен относително почтен образец. Но в действителност главният проблем ще пристигна от това, че Съединени американски щати ще избират Европейски Съюз да не разполага с общи козове за водене на независима външна политика и България ще бъде постоянно изправяна пред избора сред лоялността към Европейски Съюз или задокеанските ни сътрудници. Българският интерес изисква да работим за мощен Европейски Съюз, без да антагонизираме Съединени американски щати - задача, която е сложна, въпреки не и невъзможна.
Вторият проблем е изтеглянето на Съединени американски щати като поръчител на сигурността на Европа и готовността на Тръмп да дели света на сфери на въздействие с Русия и Китай. Съединени американски щати биха желали да се възползват стопански от изгодите в контактите с Русия, а да трансферират цената на защитата на Европа върху самите европейци. Американски компании да вземем за пример могат да станат медиатори на продажбите на съветска сила за Европа, до момента в който европейците - разграничени на обособени страни - да купуват от ден на ден оръжие от Съединени американски щати, с цел да подсигуряват сигурността си. За да се предотврати сходно развиване, от което България единствено ще загуби, е нужен обединен Европейски Съюз с обща външна и отбранителна политика. Ако европейският кортеж върви, все ще има обособени кучета, които ще лаят в близост. Въпросът е България да не е измежду тях и да не способства за разпадането на кервана.
Третата огромна компликация е войната в Украйна. Във всеки вид, в който Украйна не е изцяло превзета от Русия, Европа ще бъде гарантът на нейния суверенитет. У нас занапред се насажда тезата, че щом един път се реализира помирение, уговорките ни по отношение на Украйна незабавно ще спрат. Трябва ясно да се каже, че до момента в който Украйна съществува, тя ще е значима част от нашата европейска защита. Агресивното държание на Путин ескалира и то единствено ще бъде поощрено от цялостен триумф в Украйна. От тази позиция бъдещето на Европейски Съюз като кротичък и постоянен съюз е подвластно от удържането на Украйна най-малко в сегашните ѝ размери и военни качества. Ако тази Украйна изчезне, с цел да подсигурява сходни равнища на сигурност Европейски Съюз ще би трябвало да влага дълготрайно големи средства в своята защита. От тази позиция заемите, които в този момент даваме на Украйна, са надалеч по-евтината алтернатива. Проблемът е, че в случай че помощта не е задоволителна, навременна и съответна, може да се стигне и до втората доста по-скъпа разказана опция.
Четвъртата компликация е разделянето в Европейски Съюз. Има страни, които са подготвени да саботират общи дейности - като Унгария и Словакия, само че има и други. За да резервира успеваемостта си, Европейски Съюз ще би трябвало да даде опция на водещи страни да вървят напред по избрани въпроси: защита, финансиране на общи планове, външна политика. Държавите, които не желаят да ги поддържат, могат да получат по изключение опцията да не вземат участие, както при заема за Украйна от 90 милиарда евро. Съответно те ще могат да разчитат и на по-малка взаимност по други въпроси.
Проблемът е, че едно такова решение би довело до Европа на доста скорости, против която България постоянно е била до момента. Дошъл е моментът да променим позицията си и да подкрепим задълбочаването на интеграцията по избрани въпроси, като в същото време не влизаме в групата на маргиналите, а оставаме с ядрото.
Вътрешната политика
Във вътрешнополитически проект 2026 година ще сложи една голяма задача - основаването на проевропейско болшинство, което може да отбрани позицията на страната в един мощен и динамичен Европейски Съюз.
Досега ГЕРБ и Движение за права и свободи бяха партии на евроатлантическата инерция и стабилизираха посоката на страната. Движение за права и свободи през днешния ден е функционалност на проектите на водача си Пеевски, чиято съществена задача е излизане от листата " Магнитски ". За решаването на тази задача Движение за права и свободи може да е с Европейски Съюз, само че може и да търси утвърждението на администрацията на Тръмп - това към този момент се случи с смяна на позицията на тази партия във връзка с военната помощ за Украйна.
ГЕРБ са също мощно раздвоени сред Европейски Съюз и Тръмп по същите аргументи - техни основни фигури също са в " Магнитски ", а Борисов номинално не е, само че описателно е в претекстовете към листата. Доброто е, че ГЕРБ е обвързван с ЕНП - връзка с европейско семейство, която към този момент не съществува при Ново начало. Ако тези две партии не се трансформират и имат опция да въздействат на бъдещето ръководство, те евентуално ще водят политика на лавиране сред Европейски Съюз и Съединени американски щати: това обаче може да ни остави сред два стола.
На този декор Политическа партия -ДБ остават предвидимо проевропейската партия в България, която би защитавала еднопосочно участието в Европейски Съюз и НАТО. Правителство с нейно присъединяване в идващите парламенти би било гаранция за удържането на настоящия курс на страната в поддръжка на мощен Европейски Съюз.
Влизането на възможна партия на Радев на терена е също незнайна, която може съществено да промени обстановката. Ако Радев желае да води България към клуба на Орбан и Фицо, това би добавило още към вътрешните опасности за отбрана на националния интерес. А и в действителност, в случай че Европейски Съюз се разпадне и се върнем към " Европа на суверенните народи ", България ще се телепортира назад в 90-те. Но ще би трябвало и сама да подсигурява военно суверенитета си и да не разчита на общите европейски пазари и средства. Що за пълководец би желал нещо такова? Уви, има такива.
В сериозна обстановка като тази, България продължава да се бори със следния феномен: част от проевропейските партии имат за водачи лица с извънредно тежка корупционна известност. Тандемът Пеевски-Борисов изкара стотици хиляди по площадите на България. Стана дума, че в голямата си част това са хора със мощно европейско възприятие. Но в същото време те са отвратени, че европейската идея се употребява за прикриване на корупционни и автократични срамотии. И не могат да си показват, че европейското лице на България е лицето на тъкмо този тандем. От тази позиция може би е време и тези, които са за европейско развиване на България, да се снабдят и със съответното политическо водачество.
Каквито и да са компликациите, България потвърди още веднъж, че се оправя с тях по цивилизован и либерален метод. Младите са се научили да бъдат свободни и демократи, до момента в който мнозина оплакваха политическата им просвета. В това е освен вярата, само че и ресурсът, с който разполагаме в едни много предизвикателни времена.
