Над 100 оригинални банкноти разказват историята на парите в Историческия музей в Перущица
Историческият музей в Перущица показва изложбата „ Разкази за книжните пари “. Тя включва над 100 истински български и европейски банкноти. Експозицията е предоставена от фонда на Регионалния исторически музей в Кюстендил.
Изложбата наблюдава развиването на книжните пари от Освобождението до наши дни. Посетителите могат да видят първата българска банкнота, отпечатана на 1 август 1885 година в Санкт Петербург. Тя е била с номинал от 20 лв..
Първите български банкноти са били равностойни на злато. Димитрина Павлова, шеф на Исторически музей – Перущица, изяснява правилото:
Отиваш в банката, даваш 10 и те ти дават еквивалент злато, тъй като търговците са предпочитали да носят хартиите, в сравнение с златото по джобовете си.
След Освобождението България не е разполагала със лична печатница. Затова първите книжни пари са печатани в Русия, а по-късно в Германия, Англия и Съединени американски щати.
Не е имало печатници. Ние действително след Освобождението нямаме нищо, нямаме администрация. Всичко започваме още веднъж. Нямаме последователност, тъй като, когато сме завладяни от Османската империя ние губим страната си и по този начин ние още веднъж имаме пари. С първите 100 лв. е можело да се отиде до Париж да вземем за пример,
добавя Павлова. Музеят в Перущица е основан през 1955 година и отразява богатата история на района от тракийско време до съвременността.
На българските банкноти са изобразени значими исторически персони. Сред тях са Паисий Хилендарски, цар Фердинанд и членове на царското семейство. Любопитен факт е, че раждането на престолонаследника Симеон II е маркирано с банкноти, свързани с нараснали оценки за учениците.
Когато се е родил Симеон – престолонаследникът на Борис Трети, всички възпитаници са приключили, не е имало изправителен и всички с оценка повишена. Имаме такива банкноти,
споделя Димитрина Павлова.
Изложените банкноти са забавни и със своята стилистика. Те отразяват разнообразни интервали от развиването на обществото. Показват промени в стопанската система, културата и религията. Директорът на музея акцентира смисъла им:
Отразяват разнообразни интервали от развиването на обществото. Промените в митическото устройство, културата, религията. Показват икономическото положение. С банкнотите сме по-малко осведомени и по тази причина тази галерия е изключително забавна – настояща е сега, защото ние сме на път да се извиним с българския лев. Защото той е освен едно платежно средство, той е едно чувство за еднаквост. Не на вятъра е лев.
Освен български левове, в експозицията има и книжни пари от Балканския полуостров. Представени са също банкноти от Германия, Франция и Османската империя. Посетителите могат да видят образци за хиперинфлация, като този от Германия след Първата международна война.
След първата Световна война, когато имаме хипер инфлация – ето там имаме една фотография, свалена от интернет…, която демонстрира по какъв начин една германка си пали печката с банкноти, защото те не са коствали нищо. Просто хартия. Трябвало е един куфар, с цел да отидеш да си купиш един самун,
изяснява Павлова. От Русия са изложени банкноти, печатани на необикновени материали, като етикети.
Там са се печатали банкноти на каквото попадне – да речем от едната страна е етикет на нещо, а откъм гърба обаче е банкнота,
прибавя тя. Археологът Румен Иванов добавя, че някои банкноти съдържат арабска краснопис, само че без изображения на хора и животни, което е обвързвано с ислямските обичаи.
Изложбата „ Разкази за книжните пари “ ще остане в Историческия музей в Перущица доникъде на януари следващата година. След това следва да гостува и в други градове на страната.
