ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Това не е заглавие на нов разказ, а моето запитване към тези 18% от българите, които са щастливи от приемането на нова валута, която и да желая, не мога да я нарека национална.

Предисловие.

„ Да. Имаше класова битка и нашата класа я завоюва. " Това са думи на Уорън Бъфет.

През петте съществували строя – родовообщинен, робовладелски, средновековен, капитализъм и социализъм – постоянно битката е била една и съща: небогати против богати. Доскоро властта на богатите е трябвало да бъде подсигурена от бедните. Тоест, трябвало е една сериозна маса от небогати хора, които да пазят правата на богатите, обаче без самите те да стават богати.

Това са били армии от добре платени главорези, наемни убийци, след това проведени в структури, които постоянно се показват като някакви детайли от държавната сигурност и сигурност. С този инструмент богатите са налагали своя гнет върху бедните. Така центърът на опълчването се е измествал, тъй като бедните са се борили за своя живот, а когато човек се бори за живота си, задачата му към благосъстояние някак остава на втори проект. За богатите битката постоянно е имала стеснен фокус – това е било благосъстоянието. Те не са разпилявали силите си, с цел да пазят животите си, тъй като за това са се грижели преторианците. Богатите постоянно са преследвали единствено властта и парите.

Днес съществуването на такава каста от класови предатели не е нужна . Всички принадлежности на научно-техническия напредък работят за идеята на богатите. Изкуствен разсъдък, цифрови пари, всеобщо подслушване и следене към този момент се правят без човешки фактор. При това доста по-ефективно.

Днес, хайде да не е през днешния ден, само че на следващия ден ние ще се събудим изцяло подвластни от своите богати съперници, само че зависимостта ни няма да е най-лошото. За да държат цели страни в смирение, ще е належащо единствено някъде някой неизвестен паралия да натисне един бутон на компютъра си и цели континенти могат да останат без покрив и храна. Това е по този начин не тъй като е най-логично, а тъй като е най-удобно. Така разноските за класови предатели ще бъдат сведени до нула, а контролът ще бъде идеален. Най-лошото ще е невъзможността ни да се противопоставим на това.

Тук идва и въпросът ми. При състояние че за приемане на еврото и цифровото евро се радват най-много класовите предатели, не осъзнават ли, че те първи ще останат без привилегиите си? Или си фантазират, че има някакъв квантов успореден парадайс, в който ще се позволяват най-вече скопени домашни любимци да доизживеят другояче безсмислените си животи?

Тук запитвам тези 18% – Защо, бе? Защо се радвате?

А дали първите думи в действителност принадлежат на Бъфет, ще кажат фактчекарите – едни от последните фризирани предатели на своята класа.