Евгений Кънев: Цялата тази интервенцията на БПЦ в публичния живот има ярка политическа окраска
Вчера в подготовка за празника ни обикалях с колата по поръчки. И чувам по радиото празненството пред Националната библиотека.
Първо, бях впечатлен от мястото и мащаба на наличие на БПЦ в един празник на книжовността. Нейната част от церемонията бе по-голяма от времето отделено за всички останали оратори взети дружно. А от тези оратори единствено един - проф. Амелия Личева с ослепително слово - бе представител на хората, които имат професионален празник.
Това разяснява във " Facebook " Евгений Кънев.
Спомних си, че на предния ден отново като че ли вездесъщият ни патриарх изнесе и академично слово пред Българска академия на науките. Отделно, в предните дни имаше послание да се поддържа поход на фамилията (ако не се лъжа). Явно има някаква нова политика на БПЦ на интензивна намеса в светския живот.
Затова взех решение да прочета речта на патриарха пред Българска академия на науките.
Но преди този момент - някой да не ме разбере неправилно. Като християнин, аз споделям потребността от по-голямо наличие на християнските полезности в нашето съществуване. И в действителност, в случай че човек независимо се зачете в речта на патриарха, няма по какъв начин да не се съгласи с диагнозата му за пороците на нашето съвремие, обладали и нашето общество.
Но има три смущаващи момента във визията му по какъв начин да се оправим с тях. И даже няма да задълбочавам, че в цялото си слово единствените двама, които е цитирал отвън Библията са… руснаци - мъдрец и светия. Нищо неприятно, само че в случай че би трябвало да са безусловно свързани с православната черква - несъмнено и в гръцката канонична история има подобаващи цитати, щом няма такива… в нашата.
На първо място, това е точно фактът, че във връзка празника - целият позитив на християнството в нашата история е стеснен до времето на Княз Борис и светите братя. Възраждането е упоменато доста незадълбочено, за Царство България … до ден сегашен като че ли липсват каузи като образци, които да бъдат следвани. Не знам дали имаме и светии, които патриархът ни сочи за образец. Няма и какво позитивно да каже за мнението на нашите национални герои за делата на нашата черква. С други думи, като че ли образецът за българите е останал в девети век на първото българско царство.
На второ място, не ми хареса опълчването православие против протестанство и католицизъм. В думите на патриарха - знанието в западните общества било единствено за практическа изгода, а при православието било фокусирано върху индивида. Звучи добре, само че историята демонстрира недвусмислено, че човешкият напредък - и в последна сметка с най-вече щастливи хора - е най-забележителен точно в обществата с протестантска нравственос. Като Скандинавия.
Т.е. или нашето общество е доста по-изостанало в развиването на индивида, тъй като не е следвало заветите на православната черква. Или просто думите на Патриарха не са истина. Ако комунизмът може да служи за опрощение за нашата назадничавост заради отклоняване от православието, днешна Гърция опровергава такова мнение.
А и във времена, когато се търси доближаване сред църквите и превъзмогване на Схизмата сред деноминациите на християнството от 1054 г, някак не е благочестиво такова опълчване. Навремето, когато ме кръщаваха попитах страхливо свещеника в “Света Неделя ” има ли проблем, че моят кръстник е католик.
“Какъв проблем, те са по-големи християни от нас! ”. А бях към този момент живял в Съединени американски щати с приятелско протестантско семейство и по тази причина много подправено ми е това опълчване, с цел да изпъкне православието. Без доказателства от живия живот.
На трето място, имам проблем с това гледище, че няма спор сред познание и религия; сред религия и просвета. Защитено с тези на съветския светец.
Да, и Айнщайн е вярвал в Бог като примирение пред лимитираното човешкото знание.
Но правилата на науката и религията са трагично разнообразни.
Доказателство за съществуването на Бог не е нужно, тъй като точно това е Вярата. Но просвета, стъпила на религия няма. Точно по този начин е дефинирал научността и Карл Попър - не може да е научно нещо, което не може да бъде опровергано.
В последна сметка, цялата тази намеса на БПЦ в обществения живот под претекст за възобновление на християнските полезности има ярка политическа багра, тъй като очевидно взема страна в политическия спор, пасвайки на пропагандата на крайнодесните партии в благозвучие с съветските ѝ опорни точки.
Но най-важното: възраждането на християнството и БПЦ няма да стане със завземане на общественото пространство посредством проповеди, речи, исторически реминисценции от преди 1000 години, опълчване на другите деноминации и рецензия към европейския съвременен живот - между другото, приет за най-качествения в света от краката на милиони имигранти.
Ще стане с персоналния житейски и нравствен образец на самите свещеници на БПЦ, отпред с висшия клир - със невзискателност, безрезервност към тегобите на бедните и неоправданите, с достолепна отдалеченост от мощните на деня, със всеотдайност в името на Бог. Както Исус.
