Как Киселова осуети опита на Радев за саботаж на еврото
Коментар на Даниел Смилов:
Предложението на президента Румен Радев за референдум за приемане на еврото от следващата година в последна сметка разкри същинската си същина: става дума за опит в последния миг да се саботира участието на страната в еврозоната. Мнозина приканват Радев просто да признае същинската си цел. Но в действителност не е нужно.
От софтуерна позиция, защото е ясно, че сходен референдум няма да бъде утвърден от Народното събрание, президентът се е надявал да нападна отхвърли пред Конституционния съд. Всичко това би лишило месец-два, а решението на Конституционен съд би могло да се проточи и още във времето. Това би предотвратило или най-малко забавило решение на Съвета на Европейски Съюз за българското участие, което пък действително ще го отсрочи най-малко още с година. Освен прословутия конвергентен отчет за изпълняването на изискванията от страна на България, решението на Съвета за приемане в еврозоната се базира и на рекомендация от страните от еврогрупата. Достатъчно би било такава рекомендация да не пристигна поради затрудненията около предлагането за референдум, с цел да бъде отсрочена България.
Така че, в случай че страната беше влезнала в процедури по фиктивен отвод от страна на Народно събрание на предлагането на президента и негово обжалване пред Конституционен съд, без значение от развоя на събитията, саботажът би постигнал главната си цел – оставането на България отвън еврозоната за неопределен срок.
Нестандартното решение и осъществяването му от Киселова
На този декор партиите от болшинството – или по-голяма част от тях – взеха ексцентричното решение да не позволен предлагането на президента за разглеждане от Народно събрание. Идеята наподобява потегли от ГЕРБ, само че в неин изпълнител се трансформира доцент Наталия Киселова – ръководителя на Народното събрание. Недопустимостта на предлагането на президента ѝ даде съображение да го остави без разглеждане от Народното събрание. Част от концепцията е, че като няма решение на Народно събрание, няма да може да има и обжалване пред Конституционен съд.
Подобен хитроумен отговор на провокацията на президента Радев има обаче своите проблеми. В естествена конюнктура би било редно Народно събрание да почете президента с фиктивен отвод на предлагането му. Може да се спори и дали дейностите на ръководителя на Народно събрание дават отговор на всяка писмен знак на закона и изключително на правилника на Народното събрание. Но главното е, че дейностите на Киселова в тази ситуация стъпват на извънредно здрава и кардинална основа:
1. Тя - като ръководител на Народно събрание и конституционалист - има особена отговорност за инспекцията на конституционносъобразността на актовете на Народно събрание. Искането на президента в действителност кара Народно събрание да взема решения по противоконституционна политика. Киселова има право на преценка и недопускане на сходни провокации;
2. Ако болшинството в Народно събрание не е според с нейното решение, то може да я в профил. В случая президентът в действителност бетонира най-малко краткотрайно Киселова на поста ѝ, тъй като огромно болшинство в Народното събрание утвърждава дейностите ѝ по референдума на Радев;
3. В последна сметка въпреки ръководителят на Народно събрание да отклони настояването на президента, отговорността за решението е на болшинството: в случай че не го споделя, то може да предприеме нужните дейности, в това число да в профил и председателя;
4. Предложението на Радев за референдум е несъмнено противоконституционно. Неслучайно секретарят по правни въпроси Крум Зарков напусна поста си поради този президентски ход. В решението на Конституционен съд от 2024 година за референдума на " Възраждане " има изчерпателна обосновка за какво Народно събрание не може да отсрочва участието на България в еврозоната в случай, че изпълняваме критериите за участие. Накратко, сега, в който с конвергентния отчет се откри, че България дава отговор на критериите, за нас се задейства и правното обвързване да влезем в еврозоната. Този отчет, който сме го поискали напълно легално и законно, ще излезе след три седмици. Сигналите са, че ще е положителен, което значи, че България дава отговор на изискванията за участие. Така или другояче, в случай че се беше стигнало до референдум след месец, два, той би бил противоконституционен, доколкото щеше да е в несъгласие с годни интернационалните и европейски отговорности на страната ни. Т.е. Радев умишлено желае нещо, за което знае, че е противоконституционно по принцип;
5. Киселова заложи професионалната си известност, с цел да се опълчи на една противоконституционна провокация, което ѝ прави чест.
Особено рисковото на президентския бойкот на българското участие в еврозоната е неговата (псевдо) демократична обосновка. Хората не били се изказали по въпроса за еврото и президентът желал да им даде думата, видите ли. Аргументът, че българите не са имали опция да се произнесат по въпроса за участието в еврозоната е чудноват. През последните четири години жителите се произнесоха седем пъти по въпроса за ръководството на страната на парламентарни избори. Седем пъти създадоха огромни парламентарни болшинства от политически представители, които ясно са заявявали еврото като съществена стратегическа цел за България, която би трябвало да бъде реализирана в оптимално къс период.
Тези седем избора са неповторимо упражнение в историята на демокрацията. Те са и безусловно задоволителна демократична легитимация за участието на страната в еврозоната. Седем парламентарни избора в границите на няколко години са от политическа позиция по-тежък мотив от един референдум, който би приключил най-вероятно с дребна разлика в една или друга посока.
Пряката народна власт няма по-голяма мощ от представителната. И двете форми подсигуряват легитимност. Седем парламентарни избора в къс интервал значат доста от позиция на легитимността на дадена позиция.
Това е същинската легитимация на присъединението ни към еврозоната
Всъщност, доста по-важно е, че от най-малко 2005 в България има огромни парламентарни болшинства в поддръжка на еврото, в сравнение с един изолиран референдум, на който да се вземе решение в една или друга посока (и евентуално с дребна разлика). Инцидентни допитвания до националния избор имат своята тежест, само че тя не може да се съпоставя със стратегически и систематично изразявано отношение в границите на две десетилетия. Еврозоната не е просто изолиран управнически въпрос – като да вземем за пример построяването на един АЕЦ, бунище или язовир. Това е систематичен проблем за ръководството на страната, който е обвързван с цялостните тактики на политическите партии в България. Затова фактът, че тези партии в продължение на десетилетия са генерирали необятни болшинства в интерес на еврото е решителен. Това е същинската легитимация на присъединението ни към еврозоната, а не възможните резултати от един случаен референдум, който ще бъде употребен главно като строева подготовка на русофилския популизъм в България.
