ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.

Доста се изписа за парада през вчерашния ден, на който бяха изкарани съвсем цялата българска войска и оръжие. Едни са очаровани и горди, други – ядосани и унизени, а на трети никак не им и дреме. Дигнахме гюрултия, с цел да скрием мизерията и нищетата на действителностите. Показахме за няколко часа една потьомкиновска шашма, зад която няма нищо. В резултат на подчинението на непознати сили след загубата на студената война българската войска през днешния ден е извънредно по-зле в сравнение с след най-страшното проваляне в модерната българска история – след Ньойския контракт.

Няма войска, която да може да ни пази действително. А за какво? Заради измяната на българските политици. Всичко стартира през юни 1997 година, когато Съединени американски щати насочиха публично искане да бъдат унищожени българските ракети Р-300 и Р-400. И се стартира. През 1998 година се появи един заслужен български военачалник – тогавашният командващ ракетни войски Ангел Марин, който сподели, че те са нужни на всяка съвременна войска, че унищожаването им ще удари националната сигурност, че командата „ Бегом към НАТО “ е нездравословна. Мнозинството от неговите сътрудници се оказаха послушковци, пазещи си службицата, единствено той се осмели да каже истината, че „ царят е гол “. Опитът на тогавашния президент Петър Стоянов да се натегне пред „ огромните началници “ и да го порицае обществено пред публицисти в негово наличие, предлагайки му да се покае, с цел да не получи дисциплинарно уволняване, се провали. Достойният български военачалник му зашлеви пестник, като му сподели „ Господин президент, вие ме разочаровахте “.Човекът, който нееднократно бе казвал „ Армията е моя орис, а не епизод, и то инцидентен епизод от живота ми “, не пожела да се опозори със съучастничество в унищожаването на това, което е било негова „ орис “. Стотици други я предадоха, предпочитайки да останат на хранилката.

Много малко бяха достойните българи през миналите 28 години и извънредно повече предателите. Унищожиха армията, без тя да е водила преди този момент действителна война, без да има даже Ньойски контракт, както след Първата международна война. Варварски! Като навалица варвари новоизпечените „ демократични “политици унищожаваха и съвременни индустриални предприятия, унищожиха и селското стопанство. Само и единствено да се харесат на новите си господари.

Под натиска на външни сили България бе принудена да унищожи армията си. Декламираха ни речи за полезности и стойности, съвместимости и впрочем неолиберални булшитове, само че истината е, че зад апелите и натиска да нарежем армията си на скрап се криеха няколко надалеч по-прозрачни цели:

Първо, в случай че сме унищожили армията си, ще би трябвало да се превъоръжаваме и да купуваме въоръжение отнякъде. И от кое място мислите – от страните в НАТО, по опция от Съединени американски щати, защото през днешния ден сме всъщност техен протекторат. Затова отхвърлихме договорката за „ Грипен “ и се обрисува да я караме на F16 от 16-та ръка, с цел да можем по-скоро и тях да нарежем на скрап, стига преди този момент да сме ги платили.

Второ, в случай че сме унищожили армията си, тогава оставаме изцяло беззащитни и би трябвало някой да ни пази. И кой мислите ще ни пази – ще ни пази НАТО, по опция Съединени американски щати. Отвсякъде техните физиономии надничат. Само дето не ни пазят, а и исторически никого не са опазили. Максимум някъде да са си затворили очите (справка Кипър), да са бомбили някого (справка Югославия) или да основават провокации (справка – Русия, Близкия Изток, Северна Африка). Вместо това ни окупираха, разполагайки си безплатните американски бази; насочиха оръжията си против Русия, трансформирайки ни по този метод в мишена; нахъсаха ни против нея по хиляди начини; трансфораха ни в плацдарм за военните си интервенции в най-невралгичните точки на планетата.

Трето, в случай че сме унищожили армията и за похлупак нямаме стопанска система, то ние автоматизирано ставаме неспособни да пазиме личния си суверенитет във всеки негов аспект. И кой ще обезпечава този суверенитет – НАТО и още веднъж Съединени американски щати. И Европейски Съюз се демонстрира тук, само че сред Европейски Съюз и НАТО няма огромна разлика, защото те са формирани съвсем напълно от едни и същи страни. Само че, в случай че този суверенитет се реализира от НАТО, Съединени американски щати, че и Европейски Съюз, то това значи, че нямаме суверенитет.

А в случай че нямаме суверенитет, няма по какъв начин да имаме народна власт и страна. Политолозите знаят, че същностна характерност на модерната страна е суверенитетът върху избрана територия и способността да се пази тя. Той бе умишлено погубен от хора, които направиха измяната, казвайки, че това било „ демокрацията “. Така страната я няма. Но си имаме неоколониална администрация.