А знаем ли какво ще дойде след Путин? Помислете над това
Русия след Путин? Невъзможността да се планува нито злото, нито божественото - това е Русия. Но помислете: там не на смешка настояват, че Русия е най-великата страна въобще и Европа би трябвало да клекне, с цел да ѝ се поклони.
Каква Русия можем да си представим след Путин? Циниците незабавно ще кажат, че някой от обкръжението (бивше или настояще кагебейско) ще поеме властта. И може би ще са прави. Аз пък се чудя дали въобще е допустимо още веднъж да има най-малко сходство на демократична Русия, ненапълно като Елциновата, и към този момент ви слушам: не и не, тази страна може да действа само като отвесна „ властовост “. Не диспутирам с никого, нищо от историята там не ни тика към съмнение за демократична същност; даже и по принцип съм податлив да бъда обезверен черноглед. Знаем за ненадейно умрелия Сталин и сякаш „ разведряването “ при Хрушчов; знаем също, че самият Хрушчов, гневен селски игнорант, не освободи концлагерите на ГУЛАГ и се наложи Брежнев официално да ги анулира. Но в този момент сме в друга обстановка: реваншизмът на Путин може да докара до нов Иван Грозни, а не до „ Хрушчово “ отказване от предното и „ разведряване “.
Кое е естественото: Украйна да сведе глава или Русия да спре да ги трепе?
Путин, несъмнено, счита, че е по-умен и доминантен от всички, само че вероятно дипломатическо решение за експанзията в Украйна може да трансформира Русия в релативно търпима страна. Путиновият ентусиазъм тук е от сорта на „ взимаме цяла Източна Украйна плюс Крим “ и трансформираме тази наша Малорусия в придатък на Русия. Междувременно трепем цивилни в украински села и градове, част от които деца. Всички естествени хора на света са възмутени - „ Путин, ти убиваш даже деца! “, споделят всички, само че никой не прави нищо, единствено записваме един психо-изрод в Източна Европа (а не в Мали, да речем). Същият този бомбардира елементарни хора и деца, а в прочут културен смисъл бомбардира и нас. Да, несравнимо е, ние сме късметлиите, само че не протестираме, дори считаме за обикновено некви отпред с президента да споделят, че е окей Украйна да сведе глава, с цел да има мир.
Кое от двете: Украйна да се съобщи, да се свие до западно от Днипро, с цел да не ѝ убиват хората и децата, или господин изродът от Кремъл да спре да ги убива? След този кагебейски кръволок единствено малко на брой от нас схващат за какво и какво става. Всички към този момент робуват на една и съща теза за историята на Русия, разграничени на два тима: едните викат нещо в жанр „ монголска орда “, а другите – „ здравствуйте, православни братушки “. И двата лагера недоразбират за какво се стигна до тази чудовищна и другояче немислима нападателна война против Украйна. Да, част от образованите си викат “ами те си считат Украйна за тяхна, Путин си желае свойта „ киевска Русь “ и впрочем, само че никой не гледа обратно към съветската история, белязана от едно-единствено нещо – неспособност за предугаждане. Unpredictability, дет викаше скорошният популярен мъртвец Марио Варгас Льоса, imprevisibilidad (непредвидимост – б.ред.)
Не можеш да предвидиш нищо
Невъзможност да се планува нищо - нито злото, нито божественото. Това е Русия. Проблемът е, че в Русия всичко е засекретено надали не до 17-ти век обратно, тъй като това е страната, която има от какво да се срами исторически; въпреки всичко има свидетелства за това по какъв начин те постоянно се мислят за най-хубавата (православна) империя, а всички, отпред с груповия Запад, са срещу тях, само че (според локалната вековна пропаганда) желаят да ги смажат стопански, културно и всячески.
Това е страната, която при Сталин, преди, а и надалеч след него харесва концепцията за „ не-хора “, т.е. всеки, който е срещу властта, от декабристите през 19-и век през милионите утрепани вътрешно от Сталин, та до Немцов и трагичния Навални, умира като „ не-човек “ и „ не-руснак “, утрепан като куче, единствено тъй като е понечил да стачкува против концепцията за имперска власт. В същото време все по този начин дребните русначета учат и за Бородино, и за Великата отечествена – само че за второто никой не им споделя по какъв начин цялостен половин милион без пушки са хвърлени против „ Гитлер “, и че в случай че не беше логистичната помощ от Рузвелт, можеше и да няма велика победа. А Горбачов, който им даде единствения късмет за народна власт (чрез пияния Елцин по-късно), през днешния ден е жигосан като застрашителен изменник.
Руската версия за еднаквост
Тъпото там е, че в този момент и Солженицин, и Ахматова, и Вирипаев също са предатели, да не приказваме за убития Манделщам. Путин към този момент сподели нещо в смисъл, че Хрушчов и той е изменник, щот изтеглил ракетите от Куба; сподели и какво ли не за късните соц-съветски водачи отпред с Брежнев и даже Черненко, че били остарели и слаби. Съответно, днешната Путинова война, посредством тамошните медии, пази своята версия за съветската история и съветската еднаквост. Вие дори не знаете защо става дума – локалната агитация не на смешка твърди, че Русия е най-великата страна въобще, и че да вземем за пример Европа би трябвало да клекне и да се поклони пред тази империя. Не се майтапя. Те фактически считат, че могат без останалия свят – и не ми се преглежда този групов „ bias “, подбуден и налаган от сегашната им агитация.
Тя се оправя добре, да. Сега Тръмп ще я потърпи още, ще котка Русия, ще забележим чудесни икономико-политически танци. Въпросът за какво този сякаш популярен Трети Рим трепа украински деца няма да бъде заложен. Всички ще би трябвало да се кланяме пред месианството на руснаците, въпреки това да ни разсмива, най-малко мен.
Но това към този момент не са времената на Горчаков, а времената на Путин, който копнее за старите съветски завоевания, измежду които сме и ние. Според Русия както Беларус и Украйна, по този начин и съвсем цяла Източна Европа е тяхна. Помислете върху това.
Една хумореска и един сериозен въпрос
Какво би станало с Русия след Путин ли? „ Ние “ на Замятин? Слабоватият доктор Живаго? Нещо от братя Стругацки? Или пък нещо от великите фейлетони на Илф и Петров? „ Възкресение “ на Толстой?
Кой знае, мога да ви развеселявам културно още дълго. Въпросът е, че има една демократична и прозападна Русия, въпреки и обичайно в малцинство, която към този момент не се съгласява с режима.
Има и положителни, не всички са алкаши. Но помислете – след Путин тази страна, в явно надигане на авторитаризма, евентуално ще желае някой като починалия Хавел. Но не, режимът ще си стои още най-малко 15 години. За край една хумореска, само че и сериозен въпрос (забравих от кого): коя страна непрекъснато желае да „ освобождава “ югоизточни страни, с цел да стигне до Проливите? Ту-туу.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
