Китай, САЩ, Русия: битката за съкровищата на Арктика
В Арктика се пресичат ползите на огромните сили. Това не е инцидентно: там има залежи на естествени благосъстояния, районът е значим за мореплаването, а и за военни цели. Китай, Съединени американски щати и Русия се борят за него.
През юли и август 2024 ледът на Северния ледовит океан се разчупи под стоманата на три тежки ледоразбивача: Xuelong 2, Ji Di и Zhong Shan Da Xue Ji Di. Трите кораба репетираха безпрепятственото прекосяване през Северния ледовит океан. Но това беше акт най-много със алегорично значение: с това Пекин искаше да покаже, че Китай участва и ще продължи да участва в Арктика дълготрайно. И посланието беше чуто. " Арктика става китайска ", написа през октомври 2024 съветската държавна осведомителна организация РИА Новости.
Китай от дълго време е в Арктика, споделя Михаел Паул, специалист по морска сигурност в основания в Берлин мозъчен концерн " Фондация Наука и политика " (SWP) и създател на няколко изследвания за геостратегическото значение на Арктика и китайското наличие там. " Китай е доста деен в района от началото на 2000, изключително в Исландия. Но тогава Пекин се сблъска с корав отпор от страна на Дания и Съединени американски щати. " Двете страни се притесняваха от прекалено китайско въздействие, показва Паул. " След това Пекин се ориентира към други страни в района - и най-много към Русия. Тя обаче беше отслабена от войната в Украйна и в този момент от ден на ден влиза в ролята на младши сътрудник на Китай в Арктика. "
Демонстрирането на наличие в Арктика се случва на фона на измененията в климата, които са изключително забележими точно в тази част на света. Средната годишна температура през 2024 е била с към 1,5 градуса по Целзий по-висока от прединдустриалния интервал, а съгласно Института за полярни и морски проучвания " Алфред Вегенер " арктическият район се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата. В резултат на това ледената шапка на Арктика се топи все по-бързо и по-бързо. Ако до 2040 година тя намалее доста, каквито са прогнозите, там евентуално ще зародят три нови корабоплавателни маршрута от Тихия до Атлантическия океан или противоположното, което ще разреши съществуващите направления да бъдат съкратени - в някои случаи дори доста.
Три нови морски маршрута
Единият от тези направления, така наречен североизточен морски път, преминаващ около съветските крайбрежия, към този момент се създава от Китай и Русия като маршрут за търговия и първични материали. " По-специално това включва превозването на газ от полуостров Ямал в Западен Сибир до Китай ", споделя политологът Клаус-Петер Залбах от университета в Оснабрюк. Той е създател на проучване за геостратегическото значение на Арктика. В момента обаче този маршрут към момента е доста едва употребен. " През него минават единствено няколко десетки кораба годишно ", споделя той.
Северозападният морски път, преминаващ край крайбрежията на Канада, е още по-трудно пристъпен. Той се смята за доста по-труден за корабоплаване от североизточния път. " В Научната работа на американския Конгрес се съмняват, че той в миналото ще бъде търговски жизнерадостен ", споделя Залбах. Освен това той би се трансформирал в политическо предизвикателство за Русия и Китай, защото " част от него минава през региони, които Канада счита за свои териториални води, т.е. Отава има правото да контролира корабоплаването там ", споделя още специалистът.
С оглед на бързото размразяване на ледовете може да се планува, че така наречен трансполярен морски път ще се отвори през летните месеци. Той пресича косо Северния ледовит океан и затова е по-лесен за навигация. В същото време той е и най-краткият път през морето. " Исландия, да вземем за пример, би могла да играе роля на пристанище за претоварване по този маршрут ", споделя Залбах. " Китай към този момент е построил голямо посолство в Исландия, което приказва за мощно китайско наличие в бъдеще. Исландия, от своя страна, протяга ръка към Европейски Съюз, само че също и към Русия и Китай. "
Тръмп, Гренландия и Панама
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп сега флиртува с концепцията Гренландия да премине под контрола на Съединени американски щати - план, който той преследва още от първия си мандат и който е в благозвучие с общата политика на Съединени американски щати от Втората международна война насам.
Всъщност съдействието сред Китай и Русия в региона на Северния морски път е еднакво на това двете страни да управляват кои други страни ще могат да употребяват Арктическия път в бъдеще, споделя Михаел Паул. " Затова е разбираемо, че това може да отприщи алергична реакция у Тръмп. Той направи това и във връзка с Панамския канал, чиито две пристанища на входа и на изхода бяха следени от китайски компании. Сега обаче те са продадени на американски консорциум. Япония и Южна Корея също желаят в бъдеще да употребяват северния морски път, само че не желаят да зависят от Русия или Китай ", показва още той.
Много минерални запаси
Същевременно топенето на ледовете улеснява добива на богатите минерални запаси в района. Според изследване от 2008 на Геологическата работа на Съединени американски щати (USGS) към 30% от неоткритите международни ресурси от природен газ и 13% от неоткритите находища на петрол се намират в Арктика. Гренландия е богата на редкоземни детайли, които са нужни за производството на високотехнологични артикули като смарт телефони, електромотори и акумулатори. В Арктика също по този начин отлежават метали, диаманти, въглища и уран. " Всичко това ускорява конкуренцията за района ", споделя Залбах.
Добивът им обаче е обвързван със обилни компликации, споделя на собствен ред Михаел Паул от " Наука и политика " – би трябвало да се прави при рискови климатични условия и изисква логистика, която сега съвсем не съществува. " В Гренландия пък някои залежи се оказаха не толкоз рентабилни, колкото се предполагаше в началото ", напомня той и прибавя, че също и разногласието по отношение на правата за употреба на ресурсите в някои региони на Арктика към момента не е решен.
Военните измерения на въпроса
Арктика е доста забавна и от военна позиция. Тъй като тя е най-кратката връзка сред Русия и Северна Америка, при положение на нахлуване съветските ракети биха прелетели точно над Арктика. Във военновъздушната база Туле, в това време преименувана на галактическа база Питуфик, Съединени американски щати имат система за ранно предизвестие за възможни ракетни офанзиви от Русия или други региони. Тя служи и като станция за доставяне и презареждане с гориво на самолети на Съединени американски щати и НАТО.
Там ще би трябвало да се приготвят и за растящо китайско наличие в региона. Така да вземем за пример през 2015 пет китайски военни кораба минаха през 12-милната зона край Аляска, а от 2021 насам военни кораби, изпращани от Пекин, участват постоянно в тази зона. През 2022 Съединени американски щати записаха флотилия от съветски и китайски кораби на съвсем 160 км от остров Киска, който принадлежи на Аляска - в това число унищожител, оборудван с управляеми ракети вид 055 " Нанчан ", хиперзвукови противокорабни ракети и в положение да носи до 112 крилати ракети.
