В Ганковото кафене обичат до смърт Путин
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Напоследък почитателите на Путин у нас заобикалят да се асоциират непосредствено с него, очевидно става все по-трудно да се продаде нещо хубаво посредством него. Вместо това - концентрират се върху неприятния Запад и по какъв начин са вкарали Русия (не Путин) във война.
Това разяснява във " Facebook " Евгений Кънев.
Волгин от дълго време не загатва Путин, с изключение на да иронизира неговите критици. Вчера мой прочут пък ми праща остаряла опорка с картата на Русия, заобиколена от американски бази.
Геополитическата неначетеност у нас е въпиюща - злополучна останка на Студената война.
Според Ганковото кафене - всеки боен спор в света е битка за запаси и територии - и на тази база великолепие. Пратете на един русофил листата с съветските военни експанзии за последните 100 години и той ще ви прати сходен с присъединяване на Съединени американски щати. Втори проект, втора мисъл kein.
Не че не е имало американски президенти, които са дали мотив за такива тълкования - несъмнено, втората война в Ирак на Буш -син е най-очебийния образец, въздигнат в сан на индулгенция за всяка съветска експанзия.
Самият произход и смисъл на страните Русия и Съединени американски щати са като мрака и светлината,
гибелта и живота, Ада и Рая. Русия е основана като Империя на Силата (и насилието) и може да съществува единствено за своя хайлайф и посредством териториална военна агресия. Съединени американски щати са основани като план за Свободата на своите жители и нейната външна политика е подчинена на поддържането на Световен ред, който освен не заплашва американските полезности, а способства за тяхното разпространяване по кротичък път.
Вече писах, че Съединени американски щати излизат на интернационалната сцена едвам при започване на 20 век при президента Теодор Рузвелт. Първоначалната концепция - наследена още от бащите създатели - е Съединени американски щати единствено да поддържат салдото на силите в Света, като се намесват на страната на по-слабия, с цел да не позволен някого покрай своите крайбрежия.
Това е ненапълно продължение на вековния европейски ред на салдото на силите още
от 1648 г и вкоренен с присъединяване на Русия след Виенския конгрес през 1815 г в края на ерата “Наполеон ”. Накратко, страните се схващат за сфери на въздействие, а който ги наруши става агресор и другите се сплотяват против него. Така агресорът Франция е осъден и върнат в границите преди Наполеон - посредством преразпределяне на територии.
Т. Рузвелт счита Съединени американски щати да се включи като поръчител за този баланс освен за Европа, а и за света. По това време Съединени американски щати е приключил кариерата си на империя, придобивайки през 19 век територии от Мексико и Испания, а Пуерто Рико и Хаваите стават също щати. Оттук нататък, Съединени американски щати стартират да постановат ред, при който никой не може да стане прекомерно мощен на континента си, че да стартира да мечтае за световна надмощие. Така Съединени американски щати става медиатор за подписване на мир след войната сред Япония и Русия през 1905 г, а по-късно предизвестява Япония против нейните експанзионистични упоритости.
Но на президента-демократ Удроу Уилсън (1912-1920) се дължи в най-голяма степен актуалната американска външна политика. Той включва Съединени американски щати на страната на Съюзниците сред Франция, Англия и Русия не просто, с цел да накаже агресора Германия. Уилсън е считал, че в случай че държавното устройство допуска вземането на секрети решения от един или няколко души, то постоянно тесни ползи ще подпалват войни. Затова още тогава е желал да постави началото на Световен ред, който да предотврати бъдещи войни. Затова отхвърля договаряния с разрушената по-късно Германия, до момента в който Кайзерът не абдикира. А Франция и Англия (Русия към този момент е болшевишка) се съгласяват да станат основоположници, дружно със Съединени американски щати на Обществото на народите- Предтеча на Организация на обединените нации. Неговата цел е точно ангажимент на всички велики сили да не вземат решение разногласията с война, а посредством самостоятелни безпристрастни комисии - арбитри. А когато някоя страна не одобри решение и прибегне до експанзия, то тя да бъде спряна със задружните старания на всички членки. Така се основава терминът “колективна сигурност ”.
Нещо повече - Уилсън упорства всички нации, част от разпадналите се Германска, Руска, Австро-Унгрска и Отоманска империи да получат страна на база етнос и език - което става на процедура и се появяват доста дребни държавици, станали по-късно плячка на нацистка Германия и сталинския Съюз на съветските социалистически републики.
А България оцелява като страна в Ньой под негов напън - точно поради тези правила.
Но Уилсън не съумява да убеди доминирания от републиканци (!) Конгрес и Сенат за включване на Съединени американски щати в Обществото на народите. Без Съединени американски щати, през 30 те години тази организация се оказва безсилна да спре експанзията на Япония в Манджурия (1931), на Италия в Етиопия (1935) и разглобяването на Чехословакия (1938). И се разпада.
Забележителното дело на Удроу Уилсън е осъществено сполучливо от различен прочут президент-демократ: Франклин Делано Рузвелт. Така се появяват Бретън Удската парична система, Световната Банка и МВФ, Организация на обединените нации и всички други съставни елементи на международната и институционална архитектура.
И НАТО като поръчител за този ред.
Тръмп и сегашните му републикански поклонници се стремят още веднъж да върнат изолационизма на своите прародители на изборите тази седмица - посредством прекъсване на доставките за Украйна. Уроците не са научени.
А у нас?
Преди няколко месеца беше открит монумент на Удроу Уилсън. На откриването участваха някогашният президент Георги Първанов, някогашният зам. на Мултигруп и библиотекарски ректор Стоян Денчев, основният прокурор Гешев.
Каква подигравка, каква шегобийка е историята.
* Заглавието е на ФАКТИ
Напоследък почитателите на Путин у нас заобикалят да се асоциират непосредствено с него, очевидно става все по-трудно да се продаде нещо хубаво посредством него. Вместо това - концентрират се върху неприятния Запад и по какъв начин са вкарали Русия (не Путин) във война.
Това разяснява във " Facebook " Евгений Кънев.
Волгин от дълго време не загатва Путин, с изключение на да иронизира неговите критици. Вчера мой прочут пък ми праща остаряла опорка с картата на Русия, заобиколена от американски бази.
Геополитическата неначетеност у нас е въпиюща - злополучна останка на Студената война.
Според Ганковото кафене - всеки боен спор в света е битка за запаси и територии - и на тази база великолепие. Пратете на един русофил листата с съветските военни експанзии за последните 100 години и той ще ви прати сходен с присъединяване на Съединени американски щати. Втори проект, втора мисъл kein.
Не че не е имало американски президенти, които са дали мотив за такива тълкования - несъмнено, втората война в Ирак на Буш -син е най-очебийния образец, въздигнат в сан на индулгенция за всяка съветска експанзия.
Самият произход и смисъл на страните Русия и Съединени американски щати са като мрака и светлината,
гибелта и живота, Ада и Рая. Русия е основана като Империя на Силата (и насилието) и може да съществува единствено за своя хайлайф и посредством териториална военна агресия. Съединени американски щати са основани като план за Свободата на своите жители и нейната външна политика е подчинена на поддържането на Световен ред, който освен не заплашва американските полезности, а способства за тяхното разпространяване по кротичък път.
Вече писах, че Съединени американски щати излизат на интернационалната сцена едвам при започване на 20 век при президента Теодор Рузвелт. Първоначалната концепция - наследена още от бащите създатели - е Съединени американски щати единствено да поддържат салдото на силите в Света, като се намесват на страната на по-слабия, с цел да не позволен някого покрай своите крайбрежия.
Това е ненапълно продължение на вековния европейски ред на салдото на силите още
от 1648 г и вкоренен с присъединяване на Русия след Виенския конгрес през 1815 г в края на ерата “Наполеон ”. Накратко, страните се схващат за сфери на въздействие, а който ги наруши става агресор и другите се сплотяват против него. Така агресорът Франция е осъден и върнат в границите преди Наполеон - посредством преразпределяне на територии.
Т. Рузвелт счита Съединени американски щати да се включи като поръчител за този баланс освен за Европа, а и за света. По това време Съединени американски щати е приключил кариерата си на империя, придобивайки през 19 век територии от Мексико и Испания, а Пуерто Рико и Хаваите стават също щати. Оттук нататък, Съединени американски щати стартират да постановат ред, при който никой не може да стане прекомерно мощен на континента си, че да стартира да мечтае за световна надмощие. Така Съединени американски щати става медиатор за подписване на мир след войната сред Япония и Русия през 1905 г, а по-късно предизвестява Япония против нейните експанзионистични упоритости.
Но на президента-демократ Удроу Уилсън (1912-1920) се дължи в най-голяма степен актуалната американска външна политика. Той включва Съединени американски щати на страната на Съюзниците сред Франция, Англия и Русия не просто, с цел да накаже агресора Германия. Уилсън е считал, че в случай че държавното устройство допуска вземането на секрети решения от един или няколко души, то постоянно тесни ползи ще подпалват войни. Затова още тогава е желал да постави началото на Световен ред, който да предотврати бъдещи войни. Затова отхвърля договаряния с разрушената по-късно Германия, до момента в който Кайзерът не абдикира. А Франция и Англия (Русия към този момент е болшевишка) се съгласяват да станат основоположници, дружно със Съединени американски щати на Обществото на народите- Предтеча на Организация на обединените нации. Неговата цел е точно ангажимент на всички велики сили да не вземат решение разногласията с война, а посредством самостоятелни безпристрастни комисии - арбитри. А когато някоя страна не одобри решение и прибегне до експанзия, то тя да бъде спряна със задружните старания на всички членки. Така се основава терминът “колективна сигурност ”.
Нещо повече - Уилсън упорства всички нации, част от разпадналите се Германска, Руска, Австро-Унгрска и Отоманска империи да получат страна на база етнос и език - което става на процедура и се появяват доста дребни държавици, станали по-късно плячка на нацистка Германия и сталинския Съюз на съветските социалистически републики.
А България оцелява като страна в Ньой под негов напън - точно поради тези правила.
Но Уилсън не съумява да убеди доминирания от републиканци (!) Конгрес и Сенат за включване на Съединени американски щати в Обществото на народите. Без Съединени американски щати, през 30 те години тази организация се оказва безсилна да спре експанзията на Япония в Манджурия (1931), на Италия в Етиопия (1935) и разглобяването на Чехословакия (1938). И се разпада.
Забележителното дело на Удроу Уилсън е осъществено сполучливо от различен прочут президент-демократ: Франклин Делано Рузвелт. Така се появяват Бретън Удската парична система, Световната Банка и МВФ, Организация на обединените нации и всички други съставни елементи на международната и институционална архитектура.
И НАТО като поръчител за този ред.
Тръмп и сегашните му републикански поклонници се стремят още веднъж да върнат изолационизма на своите прародители на изборите тази седмица - посредством прекъсване на доставките за Украйна. Уроците не са научени.
А у нас?
Преди няколко месеца беше открит монумент на Удроу Уилсън. На откриването участваха някогашният президент Георги Първанов, някогашният зам. на Мултигруп и библиотекарски ректор Стоян Денчев, основният прокурор Гешев.
Каква подигравка, каква шегобийка е историята.
* Заглавието е на ФАКТИ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ