Евгений Кънев: Никой не знае точно как и колко ще ни засегне наближаващата рецесия в Европа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Рядко вземам тук отношение по прецизно стопански тематики, тъй като считам стопанската система за доста комплицирана материя, която разрешава безконечен брой тълкования под всевъзможен ъгъл и по тази причина - най-често е инструмент за операции. А и постоянно пиша, че в случай че стопанската система се проучва отвън подтекст на политика и геополитика, то този разбор - най-малко за мен - е лишен от особена полза. Затова и пиша по-често за подтекста, в който се развива стопанската система, в сравнение с да спрягам няколко макроикономически параметри, с цел да регистрирам някакво моментно положение на стопанската система, а всяка прогноза да е просто пукотевица в мрака.
Ето в този момент с бюджета - вземам мотив от едно ТВ студио. Монументалният спор е какъв брой да е дефицитът под слогана “Не, няма по какъв начин да е толкоз огромен ”. А настъпващата международна криза? А войната в Украйна? А политическата рецесия у нас? Това са “ненужни ” елементи.
Оставям настрани волното боравене с стопански термини (не се прави разлика сред липса на ликвидност и неплатежоспособност); мантри ( “държавата единствено разпределя ”); алогизми ( “няма по какъв начин бюджетът ” значи хората и стопанската система да служат на бюджета, а не обратно) и така нататък
Няколко момента без искания за пълнота:
1. Живеем в турбулентни времена с възходяща роля на страната в целия свят - в опит да се оправи с външни и вътрешни провокации. В този подтекст, звучат неуместно непрекъснато налаганите репери на дребната страна от учебниците на Милтън Фридман от преди 50 години. Т.е. оптимален % на разноските по отношение на БВП; наложително постоянно нулев или в този момент към този момент до 3% бюджетен дефицит; ниво на дълг надалеч под нормата на Маастрихт (60% от БВП).
2. Това не значи липса на дисциплинираност и случайно харчене, а сериозно значими вложения за рационализация на страната - само че в случай че има държавно управление с такава философия. Ако няма - ще продължаваме служебната инерция на харчлък. Но рано или късно - няма по какъв начин да същестуваме по свои правила в границите на Европейски Съюз и да продължаваме с икономическа политика, която ни оставя на дъното на всички ранглисти, в това число по корупция, беднотия и неравноправие. И най-много: с изтичащ и стопяващ се човешки капитал.
3. Единствената, в действителност единствена причина да се стремим да сме под 3% недостиг е влизането в еврозоната - другояче няма друга причина да сме съвсем единствените лишаващи семействата и бизнеса от съответна поддръжка в такива времена.
4. За задачата - еврозоната - е значимо да се разпредели заслужено тежестта за релативно повече доходи и по-малко разноски - от нормата в Европейски Съюз сега. Примерно - не е обикновено:
- топ фирмите в БГ да заплащат оскъдна част от корпоративните облаги в стопанската система.
- всички бизнеси да получават идентични енергийни компенсации;
- страната непосредствено да интервенира на пазара;
- да се поставят тавани на цените, с изключение на за доста къси интервали за преодоляване на паника;
- повдигане на всички бюджетни заплати на калпак;
- МРЗ да бъде 50% от СРЗ;
- централизация на поръчките в строителството в 5-6 фирми;
- Лукойл да (не) заплаща тези данъци;
- да сме с най-ниските директни налози, а бизнесът да се желае от страната обезщетения за всичко.
5. Всъщност диспутът се изражда, когато се стъпва на противоречива макрорамка по какъв начин ще се развива стопанската система в комлект с подценяване на приходите и надуване на разноските с всевъзможни буфери. България отбелязва сега незабравим стопански напредък, основно в резултат на обстоятелството, че е огромен производител на трите най-дефицитни военновременни артикули - оръжие, електричество и зърно.
Никой не знае тъкмо по какъв начин и какъв брой ще ни засегне наближаващата криза в Европа. Затова и тази неизясненост се употребява за агитация съгласно ползите. Радев - посредством своите министри - не желае да поема отговорност и трансферира всичко на Промяната, а неговите министри си сложиха експертизата в служебните си чекмеджета, наемайки политически вместо експертни причини. Министърът на финансите поставя черна бюджетна прогноза, дребни доходи и големи разходни буфери и заселва общественото пространство с “милиарди дефицити и задължения ”, които ГЕРБ и Сие с признателност за чудесния пас подхващат в медиите.
6. Каква е философията на шерване на тежестта - какъв брой страната (т.е нашите деца), бизнесът (т.е работещите) или семействата (т.е неработоспособни и пенсионери)?
Оттам и разнообразни политики по политическата канара съгласно определената философия. Така поднесено - най-малко на мен - би ми звучало експертно.
Рядко вземам тук отношение по прецизно стопански тематики, тъй като считам стопанската система за доста комплицирана материя, която разрешава безконечен брой тълкования под всевъзможен ъгъл и по тази причина - най-често е инструмент за операции. А и постоянно пиша, че в случай че стопанската система се проучва отвън подтекст на политика и геополитика, то този разбор - най-малко за мен - е лишен от особена полза. Затова и пиша по-често за подтекста, в който се развива стопанската система, в сравнение с да спрягам няколко макроикономически параметри, с цел да регистрирам някакво моментно положение на стопанската система, а всяка прогноза да е просто пукотевица в мрака.
Ето в този момент с бюджета - вземам мотив от едно ТВ студио. Монументалният спор е какъв брой да е дефицитът под слогана “Не, няма по какъв начин да е толкоз огромен ”. А настъпващата международна криза? А войната в Украйна? А политическата рецесия у нас? Това са “ненужни ” елементи.
Оставям настрани волното боравене с стопански термини (не се прави разлика сред липса на ликвидност и неплатежоспособност); мантри ( “държавата единствено разпределя ”); алогизми ( “няма по какъв начин бюджетът ” значи хората и стопанската система да служат на бюджета, а не обратно) и така нататък
Няколко момента без искания за пълнота:
1. Живеем в турбулентни времена с възходяща роля на страната в целия свят - в опит да се оправи с външни и вътрешни провокации. В този подтекст, звучат неуместно непрекъснато налаганите репери на дребната страна от учебниците на Милтън Фридман от преди 50 години. Т.е. оптимален % на разноските по отношение на БВП; наложително постоянно нулев или в този момент към този момент до 3% бюджетен дефицит; ниво на дълг надалеч под нормата на Маастрихт (60% от БВП).
2. Това не значи липса на дисциплинираност и случайно харчене, а сериозно значими вложения за рационализация на страната - само че в случай че има държавно управление с такава философия. Ако няма - ще продължаваме служебната инерция на харчлък. Но рано или късно - няма по какъв начин да същестуваме по свои правила в границите на Европейски Съюз и да продължаваме с икономическа политика, която ни оставя на дъното на всички ранглисти, в това число по корупция, беднотия и неравноправие. И най-много: с изтичащ и стопяващ се човешки капитал.
3. Единствената, в действителност единствена причина да се стремим да сме под 3% недостиг е влизането в еврозоната - другояче няма друга причина да сме съвсем единствените лишаващи семействата и бизнеса от съответна поддръжка в такива времена.
4. За задачата - еврозоната - е значимо да се разпредели заслужено тежестта за релативно повече доходи и по-малко разноски - от нормата в Европейски Съюз сега. Примерно - не е обикновено:
- топ фирмите в БГ да заплащат оскъдна част от корпоративните облаги в стопанската система.
- всички бизнеси да получават идентични енергийни компенсации;
- страната непосредствено да интервенира на пазара;
- да се поставят тавани на цените, с изключение на за доста къси интервали за преодоляване на паника;
- повдигане на всички бюджетни заплати на калпак;
- МРЗ да бъде 50% от СРЗ;
- централизация на поръчките в строителството в 5-6 фирми;
- Лукойл да (не) заплаща тези данъци;
- да сме с най-ниските директни налози, а бизнесът да се желае от страната обезщетения за всичко.
5. Всъщност диспутът се изражда, когато се стъпва на противоречива макрорамка по какъв начин ще се развива стопанската система в комлект с подценяване на приходите и надуване на разноските с всевъзможни буфери. България отбелязва сега незабравим стопански напредък, основно в резултат на обстоятелството, че е огромен производител на трите най-дефицитни военновременни артикули - оръжие, електричество и зърно.
Никой не знае тъкмо по какъв начин и какъв брой ще ни засегне наближаващата криза в Европа. Затова и тази неизясненост се употребява за агитация съгласно ползите. Радев - посредством своите министри - не желае да поема отговорност и трансферира всичко на Промяната, а неговите министри си сложиха експертизата в служебните си чекмеджета, наемайки политически вместо експертни причини. Министърът на финансите поставя черна бюджетна прогноза, дребни доходи и големи разходни буфери и заселва общественото пространство с “милиарди дефицити и задължения ”, които ГЕРБ и Сие с признателност за чудесния пас подхващат в медиите.
6. Каква е философията на шерване на тежестта - какъв брой страната (т.е нашите деца), бизнесът (т.е работещите) или семействата (т.е неработоспособни и пенсионери)?
Оттам и разнообразни политики по политическата канара съгласно определената философия. Така поднесено - най-малко на мен - би ми звучало експертно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ