Богати чужденци плащали, за да убиват със снайпер хора в Сараево?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Словенският режисьор Миран Зупанич бил покъртен, когато чул за пръв път обвиняванията, че чужденци са плащали, с цел да могат да стрелят със снайпер по жителите на Сараево по време на обсадата на града.
Обсадата на столицата на Босна и Херцеговина продължава от 1992 до 1996 и е една от най-продължителните в най-новата история. Армията на Република Сръбска, предвождана от военачалник Ратко Младич, обсажда града, бомбардира и стреля по цивилното население от позиции към Сараево. Табели с надписи “Внимание, снайперисти! ” са издигнати из града.
Зупанич бил запитан дали желае да направи филм за обвиняванията. Режисьорът обаче бил песимистичен. “Не можех да допускам ”, споделя той. “Казах, че е немислимо и просто няма по какъв начин да е правилно. Но в случай че е, надали някой би приказвал за това пред камерата ”. Колегата му Франси Зайц обаче познавал точно подобен човек. “Мъжът е словенец, работил за доста значима американска компания ”, споделя Зупанич. “Исках да се срещнем и да приказвам с него – най-много, с цел да си потвърдя, че лъже. ”
Режисьорът дълго време приказвал с източника, разпитвайки го за шокиращите обвинявания. В последна сметка решил, че историята му е достоверна и решил да направи документалния филм за обвиняванията, че чужденци са плащали, с цел да стрелят със снайпери по жителите на Сараево. Резултатът - филмът “Сараево Сафари ” шокира Балканите.
“Нещо като сафари "
Зупанич назовава случилото се “нещо като сафари, на което обаче се ловуват хора ”. “Явно има някои, които считат, че са над морала, над положителното и злото, над всеки човешки закон. Такива, които с дейностите си се пробват да реализират безспорна власт, сходна на тази на Господ ”, споделя режисьорът.
Източникът на Зупанич споделя всичко във кино лентата. Въпреки че самоличността му остава скрита, той се съгласява същинският му глас да се чуе във кино лентата, без да бъде променян. Екипът от документалисти търси информация и от сръбска страна и съумява да откри такава. Източниците обаче се отхвърлят от присъединяване преди да стартират фотосите за кино лентата. Самият Зупанич също се сблъсква с огромен отпор и враждебни реакции от страна на някои босненски сръбски медии. По данни на Балканската мрежа за проверяващи публицисти (BIRN), Велко Лазич - ръководител на Сдружението на сръбските фамилии, чиито близки и родственици са убити или изчезнали по време на войната, дефинира изказванията в документалния филм на Зупанич като " безспорна и отвратителна неистина " и назовава кино лентата " засегнатост за Република Сръбска и сръбските жертви от войната ".
Източник и от армията на Босна и Херцеговина
Двама очевидци, които настояват, че имат директни сведения за случилото се, описват за това в “Сараево сафари ”. Единият е неназован словенски жител, а другият - Един Субашич, пенсиониран чиновник и анализатор в армията на Република Босна и Херцеговина.
Във кино лентата Субашич споделя, че по време на войната е получил отчет за сръбски доброволец, хванат по време на военните дейности. Според Субашич по време на разпита доброволецът е удостоверил, че измежду снайперистите е имало чужденци. По време на обсадата на Сараево повече от 300 снайперисти са стреляли по жителите на Сараево, съобщи наскоро доктор Зилха Масталич Кошута от Института за проучване на закононарушенията против човечеството и интернационалното право към Сараевския университет. Тя сподели още, че снайперистите са умъртвили 225 души, в това число 60 деца. До момента нито един снайперист не е изправен пред съда.
" Важно е, че този филм се появи "
" Важно е, че този филм беше изработен. Така историята ще бъде проучена. Вероятно някой ще се заеме с тази мрачна тематика и тогава кой знае каква информация ще излезе нескрито ", споделя босненският публицист Фарук Сехич пред Дъждовни води. “Не желаех да увещавам никого в истинността на историята ”, споделя режисьорът Зупанич. “Филмът просто показва разказите на хора, които настояват нещо толкоз необикновено, че аз, като създател, се почувствах длъжен да го споделя с обществото. А обществеността е тази, която ще отсъди. “
Словенският режисьор Миран Зупанич бил покъртен, когато чул за пръв път обвиняванията, че чужденци са плащали, с цел да могат да стрелят със снайпер по жителите на Сараево по време на обсадата на града.
Обсадата на столицата на Босна и Херцеговина продължава от 1992 до 1996 и е една от най-продължителните в най-новата история. Армията на Република Сръбска, предвождана от военачалник Ратко Младич, обсажда града, бомбардира и стреля по цивилното население от позиции към Сараево. Табели с надписи “Внимание, снайперисти! ” са издигнати из града.
Зупанич бил запитан дали желае да направи филм за обвиняванията. Режисьорът обаче бил песимистичен. “Не можех да допускам ”, споделя той. “Казах, че е немислимо и просто няма по какъв начин да е правилно. Но в случай че е, надали някой би приказвал за това пред камерата ”. Колегата му Франси Зайц обаче познавал точно подобен човек. “Мъжът е словенец, работил за доста значима американска компания ”, споделя Зупанич. “Исках да се срещнем и да приказвам с него – най-много, с цел да си потвърдя, че лъже. ”
Режисьорът дълго време приказвал с източника, разпитвайки го за шокиращите обвинявания. В последна сметка решил, че историята му е достоверна и решил да направи документалния филм за обвиняванията, че чужденци са плащали, с цел да стрелят със снайпери по жителите на Сараево. Резултатът - филмът “Сараево Сафари ” шокира Балканите.
“Нещо като сафари "
Зупанич назовава случилото се “нещо като сафари, на което обаче се ловуват хора ”. “Явно има някои, които считат, че са над морала, над положителното и злото, над всеки човешки закон. Такива, които с дейностите си се пробват да реализират безспорна власт, сходна на тази на Господ ”, споделя режисьорът.
Източникът на Зупанич споделя всичко във кино лентата. Въпреки че самоличността му остава скрита, той се съгласява същинският му глас да се чуе във кино лентата, без да бъде променян. Екипът от документалисти търси информация и от сръбска страна и съумява да откри такава. Източниците обаче се отхвърлят от присъединяване преди да стартират фотосите за кино лентата. Самият Зупанич също се сблъсква с огромен отпор и враждебни реакции от страна на някои босненски сръбски медии. По данни на Балканската мрежа за проверяващи публицисти (BIRN), Велко Лазич - ръководител на Сдружението на сръбските фамилии, чиито близки и родственици са убити или изчезнали по време на войната, дефинира изказванията в документалния филм на Зупанич като " безспорна и отвратителна неистина " и назовава кино лентата " засегнатост за Република Сръбска и сръбските жертви от войната ".
Източник и от армията на Босна и Херцеговина
Двама очевидци, които настояват, че имат директни сведения за случилото се, описват за това в “Сараево сафари ”. Единият е неназован словенски жител, а другият - Един Субашич, пенсиониран чиновник и анализатор в армията на Република Босна и Херцеговина.
Във кино лентата Субашич споделя, че по време на войната е получил отчет за сръбски доброволец, хванат по време на военните дейности. Според Субашич по време на разпита доброволецът е удостоверил, че измежду снайперистите е имало чужденци. По време на обсадата на Сараево повече от 300 снайперисти са стреляли по жителите на Сараево, съобщи наскоро доктор Зилха Масталич Кошута от Института за проучване на закононарушенията против човечеството и интернационалното право към Сараевския университет. Тя сподели още, че снайперистите са умъртвили 225 души, в това число 60 деца. До момента нито един снайперист не е изправен пред съда.
" Важно е, че този филм се появи "
" Важно е, че този филм беше изработен. Така историята ще бъде проучена. Вероятно някой ще се заеме с тази мрачна тематика и тогава кой знае каква информация ще излезе нескрито ", споделя босненският публицист Фарук Сехич пред Дъждовни води. “Не желаех да увещавам никого в истинността на историята ”, споделя режисьорът Зупанич. “Филмът просто показва разказите на хора, които настояват нещо толкоз необикновено, че аз, като създател, се почувствах длъжен да го споделя с обществото. А обществеността е тази, която ще отсъди. “
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ