Никога България не е плащала, за да бъде харесвана! Изключението е Лувъра
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Голямото изключение е самодейността и контракта, подписан от Вежди Рашидов преди 7 години! Десетки пъти " Тракийските съкровища " са били показвани по света, тъй като непознатите ценители осъзнават цената на нашите антики и канят българските музеи, плащайки съответните такси и разходи за транспорт в двете направления. Впоследствие домакините издават книги, с които компенсират вложените в изложбите средства. Фрапираща разлика е използването на името на нашата страна по афишите и кориците на книгите, което до този миг постоянно е изписано като собственик на " Съкровищата ", а показани за първи път в Лувъра, ние сме единствено " мястото където те са открити ". Специалистите по авторски права би трябвало да се произнесат по отношение на тази разлика. Законна ли е тя или не?
Друг източник на приходи е входът в изложбата, който също се заплаща и способства за възобновяване на разноските. За сведение с 10 милиона гости - Лувъра е най-посещаваният музей в света. Всичко това е изцяло обикновено. Но " Веждиевата галерия " съдържа някои мъчно обясними странности. Първото ненормално събитие е, че водената от него галерия в Лувъра е платена от България и е съпроводена с шумна акция за набиране на средства вътре в станата ни! Необяснима е пасивността на българските публицисти пред дейната роля на френският дипломат Ксавие дьо Кабан в търсенето на пари за фондацията " Приятели на Лувъра ". За да бъда свестен, бях заставен да запитвам неведнъж събеседниците си - Възможно ли е българският дипломат в Париж, да събира пари във Франция, за показване в България на " Божоле нуво? "
Второто извънредно ненормално събитие, е беглото споменаване на името на притежателят на " съкровищата ", който е редуциран до " място където са открити "!? В самата галерия българското присъединяване нямаше нищо общо с предходните изложения отдадени на " Тракийските съкровища ", тъй като в помещението и в документите раздадена на пресата, този път ставаше дума единствено за връзка сред траки, гърци и римляни. Българските артефакти бяха ситуирани по този начин, че да са в звук с тезата на уредниците - взаимността сред тракийско-гръцка цивилизация и римско-латинската. Периодът, на който бе отдадена изложбата, приключваше в VI ти век от новата епоха, което от единствено себе си означаваше, че България е изключена умишлено от научните разработки, свързани с това събитие.
Как може да се дефинира една галерия като сполучлива или не? Много елементарно - като се съпостави с друга. Няколко години преди " Веждирашидовата " галерия се състоя друга, в по-малък, само че също знаменит музей - " Jacquemart-André ", в Париж. Броят на експонатите беше най-малко 4 пъти по-голям. Те бяха единствено и само открити у нас. Самата галерия се споделяше " Златото на Траките - Богатство на България ". Няколко пъти посетителите имаха опция да участват на конференции, отдадени на българската история. Тогавашният министър на културата Стефан Данаилов изнесе впечатляващо слово на откриването на изложбата.
В договарянията, водени с шефа на Лувъра, Вежди Рашидов безспорно се е сблъскал с " гръцкото лоби ". То е извънредно мощно и е проникнало във всички исторически катедри, институти и най-много Академията на изкуствата. За гърците, където и да се намират те, всички следи от траките са техни и ние сме им ги откраднали. Явно Вежди не се е съпротивлявал доста и е " клекнал " пред френските сътрудници, бранители на връзката траки-гърци-латинци.
Защо е постъпил друго от неговият предходник Стефан Данаилов единствено можем да гадаем. Посредствен склуптор, той неведнъж е опитвал да пробие на френския пазар - без никакъв триумф. Пренебрегвайки ползите на България в организацията на изложбата в Лувъра, актуалният преседател на Народното събрание евентуално се е надявал международният музей да открехне вратите си и за неговите лични произведения.
Голямото изключение е самодейността и контракта, подписан от Вежди Рашидов преди 7 години! Десетки пъти " Тракийските съкровища " са били показвани по света, тъй като непознатите ценители осъзнават цената на нашите антики и канят българските музеи, плащайки съответните такси и разходи за транспорт в двете направления. Впоследствие домакините издават книги, с които компенсират вложените в изложбите средства. Фрапираща разлика е използването на името на нашата страна по афишите и кориците на книгите, което до този миг постоянно е изписано като собственик на " Съкровищата ", а показани за първи път в Лувъра, ние сме единствено " мястото където те са открити ". Специалистите по авторски права би трябвало да се произнесат по отношение на тази разлика. Законна ли е тя или не?
Друг източник на приходи е входът в изложбата, който също се заплаща и способства за възобновяване на разноските. За сведение с 10 милиона гости - Лувъра е най-посещаваният музей в света. Всичко това е изцяло обикновено. Но " Веждиевата галерия " съдържа някои мъчно обясними странности. Първото ненормално събитие е, че водената от него галерия в Лувъра е платена от България и е съпроводена с шумна акция за набиране на средства вътре в станата ни! Необяснима е пасивността на българските публицисти пред дейната роля на френският дипломат Ксавие дьо Кабан в търсенето на пари за фондацията " Приятели на Лувъра ". За да бъда свестен, бях заставен да запитвам неведнъж събеседниците си - Възможно ли е българският дипломат в Париж, да събира пари във Франция, за показване в България на " Божоле нуво? "
Второто извънредно ненормално събитие, е беглото споменаване на името на притежателят на " съкровищата ", който е редуциран до " място където са открити "!? В самата галерия българското присъединяване нямаше нищо общо с предходните изложения отдадени на " Тракийските съкровища ", тъй като в помещението и в документите раздадена на пресата, този път ставаше дума единствено за връзка сред траки, гърци и римляни. Българските артефакти бяха ситуирани по този начин, че да са в звук с тезата на уредниците - взаимността сред тракийско-гръцка цивилизация и римско-латинската. Периодът, на който бе отдадена изложбата, приключваше в VI ти век от новата епоха, което от единствено себе си означаваше, че България е изключена умишлено от научните разработки, свързани с това събитие.
Как може да се дефинира една галерия като сполучлива или не? Много елементарно - като се съпостави с друга. Няколко години преди " Веждирашидовата " галерия се състоя друга, в по-малък, само че също знаменит музей - " Jacquemart-André ", в Париж. Броят на експонатите беше най-малко 4 пъти по-голям. Те бяха единствено и само открити у нас. Самата галерия се споделяше " Златото на Траките - Богатство на България ". Няколко пъти посетителите имаха опция да участват на конференции, отдадени на българската история. Тогавашният министър на културата Стефан Данаилов изнесе впечатляващо слово на откриването на изложбата.
В договарянията, водени с шефа на Лувъра, Вежди Рашидов безспорно се е сблъскал с " гръцкото лоби ". То е извънредно мощно и е проникнало във всички исторически катедри, институти и най-много Академията на изкуствата. За гърците, където и да се намират те, всички следи от траките са техни и ние сме им ги откраднали. Явно Вежди не се е съпротивлявал доста и е " клекнал " пред френските сътрудници, бранители на връзката траки-гърци-латинци.
Защо е постъпил друго от неговият предходник Стефан Данаилов единствено можем да гадаем. Посредствен склуптор, той неведнъж е опитвал да пробие на френския пазар - без никакъв триумф. Пренебрегвайки ползите на България в организацията на изложбата в Лувъра, актуалният преседател на Народното събрание евентуално се е надявал международният музей да открехне вратите си и за неговите лични произведения.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ