В дъното на тунела има светлина и тя не е от идващ влак
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Големият британски икономист Джон Стюарт Мил (1806-1873 г.) написа: „ Законите и изискванията за произвеждане на благосъстояние са от същото естество като законите на физиката. В тях няма нищо изборно и случайно. Не е по този начин с разпределението на благосъстоянието. То е напълно въпрос на човешките нрави и институции “.
С други думи, какъв брой създава стопанската система, се дефинира от икономическите закони. Но няма закони, неподвластни на човешката воля, които да дефинират по какъв начин основаното благосъстояние ще се разпределя сред хората.
По-нататък Джон Стюарт Мил изрича мисълта, че обществото е в положение да възнамерява разпределението на благосъстоянието, с цел да обезпечи допустимо най-голямо богатство за допустимо най-вече хора. В това отношение той е химеричен социалист. По-късно социалистите, покровители за по-справедливо систематизиране на благосъстоянието сред всички, създават разбора му върху по-широка основа.
Но колкото и надълбоко теоретични и яростни да са дебатите по отношение на философията на разпределението на благосъстоянието сред всички, то обективните знаци за разликата в мненията във връзка с образованието, опазване на здравето, поддръжка на бедните и пенсии от държавни осигурителни фондове, са размерите на съответните пера в държавния бюджет.
За да е допустимо тези разноски да са високи, належащо е като цяло обществените разноски да съставляват забележителна част от брутния вътрешен артикул, въпреки че в обществените разноски влизат и други пера, да вземем за пример за защита.
Неподлежащо на спор състояние в стопанската система е, че няма избран най-благоприятен размер на обществените разноски. Основен фактор са взетите по тематиката политически решения и националните желания. По данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване държавните разноски в интервала 2015-2019 година във Англия се равняват на 41 % от Брутният вътрешен продукт. Публичните разноски на страната са сходни с обществените разноски в Испания (41,6 %) и в Нидерландия (42 %), по-високи са, в сравнение с в Съединени американски щати (37,8 %), само че са по-ниски, в сравнение с в Германия (44,4 %) и Франция (55,9 %). По традиция най-големи по отношение на размера на стопанската система са обществените разноски на Финландия (53,3 %); на Дания (49,8 %); на Швеция (49,8 %); на Норвегия (48,8%).
За България този % през 2021 година е бил 42,2 %. С 13,7 % по- малко от Франция.
За да има обаче страната финансов запас за обществени разноски, е належащо тя да разполага с доходи. Основният източник за доходи са налозите – директни и непреки.
В края на 70-те години на предишния век Алфред Лафер – професор по стопанска система, учител в Чикагския и Южнокалифорнийския университет – обядва в ресторант във Вашингтон с Джуд Ваницки, публицист във в. „ Уолстрийт Джърнъл “. Лафер скицира върху салфетка диаграма, съгласно която високите данъчни ставки може да понижат приходите. По абцисата се нанася размера на налозите, а по ординатата се нанася цената на приходите от налози. Очевидно е, че при нула данъчна ставка, то приходите са нула. Също по този начин обаче, в случай че данъчната ставка е 100, то приходите още веднъж стават нула, тъй като никой не би работил, в случай че остава с нулев приход след облагането с налози.
Оказва се, че кривата прилича камбана. Приходите от налози демонстрират най-много някъде към 50-процентно равнище. След 50-те %, при нарастване на налозите, приходите от тях понижават. Причините за това са разнообразни: редуциране по лична воля на работното време при наемната работна ръка, защото липсва мотивация за по-продължителен труд; укриване на данъци; емиграция на физически лица или пререгистрация на компании в страни с по-нисък налог, или в офшорни зони и прочие
Подоходният налог за физически лица във Англия за приходи, които надвишават 150 000 паунда годишно, понастоящем е 45 %. През 70-те години на ХХ в., най-високата ставка на подоходното облагане на физически лица в изискванията на така наречен „ обществена страна “, реализирана вследствие на дългогодишни класови битки от проведеното и неорганизираното работническо придвижване във Англия, е достигала 83 %.
В България сега този налог е плосък (по самодейност на Българска социалистическа партия, когато беше на власт), и е 10 %, като никой от претендентите за депутати в 48-то Народно заседание – броят на мераклиите е близо 5333 – не обелва и дума за повишение на данъчната ставка. Защо ли?
Възможните аргументи са три, като при всяка партия и обособен претендент подреждането им по значимост е друго и субективно.
Една от аргументите е, че групите на стопански ползи, или иначе казано частните бизнесмени, във връзка с ролята на които в неговата страна проф. Збигнев Бжежински намерено показва своето безпокойствие, дирижират предизборните акции чрез финансови лостове напълно в собствен, а не в народен интерес.
Второ. Тук, в България, както и там, в Съединените щати, частните бизнесмени са заинтригувани от ниски подоходни налози, тъй като немалка част от облагите на бизнеса им са техни персонални финансови приходи.
Друга, трета, причина е, че българският псевдоуправленски хайлайф се е хванал като удавник за сламка за задграничния капитал, намиращ се към този момент или предстоящ в България, и се опасява да не го прогони, в случай че усили данъчното облагане върху корпоративните облаги.
Затова е и цялостна тъма какъв брой е размера на брутния вътрешен артикул единствено от български генезис на формата на благосъстоятелност (частна, държавна или смесена), без към него да бъде прибавено производството на артикули и услуги от задграничните вложители у нас. И накъде отива съотношението е цялостна загадка.
Докато корпоративният налог у нас е 10 %, то във Англия понастоящем той е цели 35 %.
Но освен правилото за прогресивно облагане на приходите на физическите лица, както и облагите на фирмите, които са в действие в доста страни, съпоставени с плоския 10-процентен налог у нас, даже данъкът върху приходите от дивиденти е 5 %, са притеснителни фактори за същността на парадигмата на държавното ръководство в България: богатите да стават по-богати, а бедните – по-бедни. Не инцидентно разликата в приходите на най- горната една десета от обществената пирамида по отношение на най-ниската 10-процентна част приблизително за Европейския съюз е 5,2, а у нас е 8,2.
Има събитие, което по отблъскващ метод характеризира житейската философия на богаташката каста в България. То е, че до момента никой, за целия интервал на така наречен „ преход “ от 10 ноември до днешна дата, от тази обществена група, не е излязъл в общественото пространство с апел да бъдат нараснали налозите от директно естество.
За разлика от държанието на нашенските алчници, по света има образци в противоположната посока. През 2011 година се случва нещо неизмеримо. Уорън Бъфет, един от най-богатите американци, се оплаква, че заплаща прекомерно малко налози. „ Приятелски настроеният към нас Конгрес гали прекомерно дълго мен и моите другари – написа той – до „ Ню Йорк Таймс “. Време е държавното управление да огледа съществено на споделения принос “. Милиардерът вложител недоволства, че заплаща 17,4 % налог, а по-младите чиновници в офиса му по 33-41 %. Отсам Атлантическия океан Лилиан Бетанкур, в миналото най-богатата жена във Франция, се включва в група на предприемачи и богати хора, които желаят да заплащат по-високи налози. „ Ние, шефове на компании и бизнес ръководители, финансисти и богати жители, призоваваме да се вкара специфичен спомагателен налог за богатите френски данъкоплатци “, пишат участниците в групата.
Във Англия Комисията за веществен налог, подкрепена от Лондонския лицей по стопанска система и Университета в Уорик, предлага с петгодишен налог „ имущество “ да се платят разноските по време на коронавирус пандемията. Комисията твърди, че има съидейници измежду богатите британци.
Дори в изискванията на рецесия, в България нито една от политическите партии не слага въпроса за въвеждане на прогресивно подоходно облагане. Напълно обяснимо! Цялата партийна каста е измежду лицата с високи приходи. И както от дълго време дълбокомъдрено е заключил българският народ: „ Никой не споделя: „ Ела, мечко, изяж ме! “
Да, точно с подобен антинароден морал са индивидите, които българските жители с обработено схващане, в резултат на масирани манипулационни пропагандни акции, поместват върху депутатските банки. Резултатът не би могъл да бъде различен, с изключение на България да оглавява класациите в обратна посока по обществени придобивки за своите жители в целия Европейски съюз.
Същевременно, изключително в предизборни условия, партокрацията разхвърля по вси направления съблазнителни обещания, които по своята същина съставляват едно редовно социологическо проучване до каква степен може да доближи нелепостта на гласоподавателите, тъй като всички благинки, които в вероятност се мержелеят пред тях, са съпроводени с непрекъснати държавни заеми, т.е. с увеличение на паричната маса в послание.
Всъщност, какво съставляват държавните заеми, когато не са за вложения? Те са доказателства за липса на нужния капацитет у лицата на управителни постове в изпълнителната власт, както и у депутатите, да оперират народополезно с гласуваните им властови компетенции. Неслучайно точно заради заплахата от дългово заробване на жителите, в доста страни държавни заеми могат да бъдат взети единствено след утвърждение на всенародно допитване. Например, по този начин е в доста щати на Съединени американски щати във връзка с щатския бюджет. Но това състояние е записано в щатските конституции, до момента в който в българския главен закон такова ограничаване липсва, в цялостно несъгласие с един републикански дух на държавното ръководство. Което събитие никога не е инцидентен пропуск. Направено е с предумисъл да противодейства на опцията пълнолетните български жители сами да вземат решение своите бъднини. Или както е заключил още древноримският римски оратор, политик и публицист Цицерон (106-43 година пр.н.е.): „ Res publica est rest populi “, т.е. „ Държавните каузи са дело на народа “.
Същото би трябвало да важи и във връзка с държавните заеми, защото те, когато не са взети за „ вложения “, което е и „ златното предписание “ във връзка с държавното задлъжняване, са в действителност мини със закъснител за благополучието на суверена.
Още Ървин Фишер – съгласно мнозина най-великият американски икономист на всички времена, в своите забележителни монографии „ Лихвеният % “ (1907 г.) и „ Теория за лихвения % “ (1930 г.) е изложил своята най-забележителна идея, която гласи: „ Нивото на цените се трансформира правопропорционално на количеството пари в послание, при изискване, че няма смяна в скоростта на парите и в размера на комерсиалния продан, реализиран от тях “.
Възможните хипотези за действителното държание на лицата във финансовия аспект на държавното ръководство у нас за какво не се преценяват с доказаната от действителността идея на Ървин Фишер, са единствено две. Или те са невежи и по тази причина би трябвало да бъдат изритани от основните равнища на държавното ръководство, или са изцяло наясно, че теглейки държавни заеми не за вложения, покачват равнището на инфлация, която смазва бита на долната част от обществената пирамида у нас, и по тази причина би трябвало да бъдат съдени за машинация. И запокитени на държавно топло зад решетките. Задълго!
Тази обстановка българските жители би трябвало да си я изяснят и надлежно да реагират. Като сами основат ново политическо придвижване с нова идея за държавното ръководство. Което ще бъде републиканско по същина, за благосъстоянието – духовно и материално на българския суверен. И да не дава опция на шепа кърлежи да се впиват в снагата на българския народ чрез „ узаконените “ бандитски заплати по високите равнища на държавното ръководство. Доказателство, че те са такива, е в „ Гугъл “, информацията е в „ List of Selaries of Heads of State and Government “, откъдето се вижда, че да вземем за пример Румен Радев получава доста по-висока заплата от държавните глави на страни с доста по-голямо население и по-значителен БВП като Мексико, Виетнам, Полша, Румъния и т. н. Колкото се отнася до обективния аршин какво е годишното заплащане на един държавен глава, обсъждано като негов принос за 1 млн. щат. $ от съответния БВП на дадена страна, то данните са разобличителни.
В Полша съотношението е 0,1334 щат. дол., в Сърбия – 0,3605 щат. дол., в Румъния – 0,2901, във Федерална Република Германия – 0,0654 е за възнаграждението на канцлера, който е най-високо заплатения държавен пост; във Франция – 0,0752, в Съединени американски щати – 0,0206, в Държавата Израел е 0,4934 щат. дол., в Казахстан – 0,1268, в Канада – 0,1755, в Туркменистан – 0,2848, във Финландия е 0,6081, в Япония – 0,0416.
В Китайската национална република ръководителят на КНР (президент) Си Цзинпин, който също така заема постовете общоприет секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и е ръководител на Военната комисия на Централен комитет на ККП, получава годишно 22 000 щат. дол., т. е. 3,59 пъти по-малко от годишното заплащане на персоната Радев, Румен, което беше 79 000 щат. дол. до наскоро, преди най-новите негови нараствания.
Съответният коефициент на Си Цзипин, изразяващ се в неговия принос за 1 млн. щат. дол. от Брутният вътрешен продукт, предвид на годишното си възнаграждение по отношение на целия БВП на КНР е 0,0018!
За България този коефициент е 1,11!!! Следователно той е десетки пъти по-висок, в сравнение с в изброените страни. Спрямо Китай е 616,6 пъти по-висок! Откъде произлиза всичко това ли? Ами оттова, че алчните хищници в Народното събрание си самотребват (защитени от антинародния член 71 от актуалната противонародна конституция), галактически надути бандитски заплати. Е, правилно е, че те се пробват да будалкат българските жители, като съпоставят абсолютния размер на своите заплати със заплатите на парламентаристите в богатите буржоазен страни. Само че това е тъп трик на малоумници. Тъй като съществува справедлив аршин за оценка на размера на депутатските заплати у нас.
Той е следният. Разделя се целият държавен бюджет на, да вземем за пример Съединените американски щати, на 535 (колкото са членовете на Конгреса) и се получава какъв брой милиарда щат. $ условно ръководи един американски конгресмен. Наистина това е работна скица за съпоставяне, само че въпреки всичко тя почива върху неопровергаем факт: че ръководството на държавния бюджет по принцип е най-висшата част от работата на парламентаристите.
После се прави същото пресмятане по отношение на българския бюджет и какъв брой стотин милиона (а не милиарди!) щат. дол. условно ръководи един български народен представител.
Накрая се пресмята съотношението сред цифрата за Съединени американски щати и за България. Същото съответствие би трябвало да бъде и сред годишната заплата на един американски конгресмен и тази на българския народен представител.
Но не би! Всеки може да ревизира, че при годишна заплата на американски конгресмен (които не са увеличавани повече от 12 години), в размер сред 173 000 и 183 000 щат. дол., и годишната сегашна заплата на български народен представител, която е базисно 5190 лева плюс прослужен стаж, плюс надбавки за присъединяване в парламентарни комисии (въпреки че съвещанията са по време на работното време на самия парламент), то действително месечната заплата е от порядъка приблизително 9000-10 000 лева, т. е. към 55 000-61 000 щат. дол., т. е. 3 пъти по-ниска от заплатата на сенатор или член на Камарата на представителите в Съединени американски щати.
Първото съответствие – това на частта от американския бюджет, ръководена от един американски конгресмен, към съответната цифра у нас, е към 80:1.
Следователно българските хитреци в „ Народното “ (уж!) заседание, са си уредили към 27 пъти (!!!) по-високо възнаграждение, в сравнение с е съответното в Съединени американски щати за заседаващите в Капитолия по относителен справедлив аршин.
Това е дребната част от наглостта. Голямата част е, че ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията за битка срещу корупцията в България (А.Б.К.Б) от дълго време е уведомил за това омерзително скандално състояние редица ръководители на партии в България, за което има публични документа, само че няма никаква самодейност за смяна. Нали който има, получава. Или както умно е разкрил българският народ: „ Пари при пари отиват “. Това е неоспоримо доказателство за императивите в тяхната морална структура. Морална структура на „ чорбаджии-изедници “, както Христо Ботев е именувал тези, които смучеха от снагата на българския народ.
Горчивата, отровна за българския народ, черешка на тортата е, че лицето Йотова, Илияна, както и сътрудникът ѝ Радев, Румен, бяха писмено призовани да изнесат в общественото пространство начинания за фрапантно понижение на базисната заплата на депутатите, по отношение на която се пресмята възнагражденията на заемащите високи постове в трите сфери на властприлагане (властимащ е единствено суверенът!).
Последва един очевиден отговор от страна на началника на кабинета на Румен Радев до ръководителя на А.Б.К.Б., от който де факто следваше, че на него, един български жител, се разпорежда „ да продължава да се бори за общата правдивост за българския народ “. Откъдето следват няколко незаобиколими въпроси.
Първо. За какво актуалната двойка президент и вицепрезидент въобще получават заплати?
Второ. Не са ли те двамата клетвопрестъпници, както и всички, обитавали по време на така наречен „ преход “ в Народното събрание, откакто краят на текста на клетвата, която те всички са произнасяли, гласи „... и във всичките си дейности да се управлявам от ползите на народа “?
„ Освен в случай че те не опонират на моите “, е всеобщо практикуваната при тази процедура „ rezervatio mentalis “, т. е. „ въображаема спогодба “, която лимитира или изцяло унищожава смисъла на поетото под клетва обвързване.
Всяко съзидание стартира с опустошение! Съзиданието може да бъде осъществено единствено от едно новосъздадено политическо придвижване „ Българи за една нова България “.
Това е дълг пред дедите ни, които са жертвали пред олтара на Отечеството, когато е било належащо, даже живота си. Това е и дълг пред идните генерации. Това е дълг на всички пълнолетни живи българи. Както е заключил френско-алжирският бунтовник, психиатър и социолог Франц Фанон (1925-1961 г.): „ Всяко потомство би трябвало да открие своята задача и да я извърши или да ѝ промени! “.
Или да промени на Отечеството!
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Големият британски икономист Джон Стюарт Мил (1806-1873 г.) написа: „ Законите и изискванията за произвеждане на благосъстояние са от същото естество като законите на физиката. В тях няма нищо изборно и случайно. Не е по този начин с разпределението на благосъстоянието. То е напълно въпрос на човешките нрави и институции “.
С други думи, какъв брой създава стопанската система, се дефинира от икономическите закони. Но няма закони, неподвластни на човешката воля, които да дефинират по какъв начин основаното благосъстояние ще се разпределя сред хората.
По-нататък Джон Стюарт Мил изрича мисълта, че обществото е в положение да възнамерява разпределението на благосъстоянието, с цел да обезпечи допустимо най-голямо богатство за допустимо най-вече хора. В това отношение той е химеричен социалист. По-късно социалистите, покровители за по-справедливо систематизиране на благосъстоянието сред всички, създават разбора му върху по-широка основа.
Но колкото и надълбоко теоретични и яростни да са дебатите по отношение на философията на разпределението на благосъстоянието сред всички, то обективните знаци за разликата в мненията във връзка с образованието, опазване на здравето, поддръжка на бедните и пенсии от държавни осигурителни фондове, са размерите на съответните пера в държавния бюджет.
За да е допустимо тези разноски да са високи, належащо е като цяло обществените разноски да съставляват забележителна част от брутния вътрешен артикул, въпреки че в обществените разноски влизат и други пера, да вземем за пример за защита.
Неподлежащо на спор състояние в стопанската система е, че няма избран най-благоприятен размер на обществените разноски. Основен фактор са взетите по тематиката политически решения и националните желания. По данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване държавните разноски в интервала 2015-2019 година във Англия се равняват на 41 % от Брутният вътрешен продукт. Публичните разноски на страната са сходни с обществените разноски в Испания (41,6 %) и в Нидерландия (42 %), по-високи са, в сравнение с в Съединени американски щати (37,8 %), само че са по-ниски, в сравнение с в Германия (44,4 %) и Франция (55,9 %). По традиция най-големи по отношение на размера на стопанската система са обществените разноски на Финландия (53,3 %); на Дания (49,8 %); на Швеция (49,8 %); на Норвегия (48,8%).
За България този % през 2021 година е бил 42,2 %. С 13,7 % по- малко от Франция.
За да има обаче страната финансов запас за обществени разноски, е належащо тя да разполага с доходи. Основният източник за доходи са налозите – директни и непреки.
В края на 70-те години на предишния век Алфред Лафер – професор по стопанска система, учител в Чикагския и Южнокалифорнийския университет – обядва в ресторант във Вашингтон с Джуд Ваницки, публицист във в. „ Уолстрийт Джърнъл “. Лафер скицира върху салфетка диаграма, съгласно която високите данъчни ставки може да понижат приходите. По абцисата се нанася размера на налозите, а по ординатата се нанася цената на приходите от налози. Очевидно е, че при нула данъчна ставка, то приходите са нула. Също по този начин обаче, в случай че данъчната ставка е 100, то приходите още веднъж стават нула, тъй като никой не би работил, в случай че остава с нулев приход след облагането с налози.
Оказва се, че кривата прилича камбана. Приходите от налози демонстрират най-много някъде към 50-процентно равнище. След 50-те %, при нарастване на налозите, приходите от тях понижават. Причините за това са разнообразни: редуциране по лична воля на работното време при наемната работна ръка, защото липсва мотивация за по-продължителен труд; укриване на данъци; емиграция на физически лица или пререгистрация на компании в страни с по-нисък налог, или в офшорни зони и прочие
Подоходният налог за физически лица във Англия за приходи, които надвишават 150 000 паунда годишно, понастоящем е 45 %. През 70-те години на ХХ в., най-високата ставка на подоходното облагане на физически лица в изискванията на така наречен „ обществена страна “, реализирана вследствие на дългогодишни класови битки от проведеното и неорганизираното работническо придвижване във Англия, е достигала 83 %.
В България сега този налог е плосък (по самодейност на Българска социалистическа партия, когато беше на власт), и е 10 %, като никой от претендентите за депутати в 48-то Народно заседание – броят на мераклиите е близо 5333 – не обелва и дума за повишение на данъчната ставка. Защо ли?
Възможните аргументи са три, като при всяка партия и обособен претендент подреждането им по значимост е друго и субективно.
Една от аргументите е, че групите на стопански ползи, или иначе казано частните бизнесмени, във връзка с ролята на които в неговата страна проф. Збигнев Бжежински намерено показва своето безпокойствие, дирижират предизборните акции чрез финансови лостове напълно в собствен, а не в народен интерес.
Второ. Тук, в България, както и там, в Съединените щати, частните бизнесмени са заинтригувани от ниски подоходни налози, тъй като немалка част от облагите на бизнеса им са техни персонални финансови приходи.
Друга, трета, причина е, че българският псевдоуправленски хайлайф се е хванал като удавник за сламка за задграничния капитал, намиращ се към този момент или предстоящ в България, и се опасява да не го прогони, в случай че усили данъчното облагане върху корпоративните облаги.
Затова е и цялостна тъма какъв брой е размера на брутния вътрешен артикул единствено от български генезис на формата на благосъстоятелност (частна, държавна или смесена), без към него да бъде прибавено производството на артикули и услуги от задграничните вложители у нас. И накъде отива съотношението е цялостна загадка.
Докато корпоративният налог у нас е 10 %, то във Англия понастоящем той е цели 35 %.
Но освен правилото за прогресивно облагане на приходите на физическите лица, както и облагите на фирмите, които са в действие в доста страни, съпоставени с плоския 10-процентен налог у нас, даже данъкът върху приходите от дивиденти е 5 %, са притеснителни фактори за същността на парадигмата на държавното ръководство в България: богатите да стават по-богати, а бедните – по-бедни. Не инцидентно разликата в приходите на най- горната една десета от обществената пирамида по отношение на най-ниската 10-процентна част приблизително за Европейския съюз е 5,2, а у нас е 8,2.
Има събитие, което по отблъскващ метод характеризира житейската философия на богаташката каста в България. То е, че до момента никой, за целия интервал на така наречен „ преход “ от 10 ноември до днешна дата, от тази обществена група, не е излязъл в общественото пространство с апел да бъдат нараснали налозите от директно естество.
За разлика от държанието на нашенските алчници, по света има образци в противоположната посока. През 2011 година се случва нещо неизмеримо. Уорън Бъфет, един от най-богатите американци, се оплаква, че заплаща прекомерно малко налози. „ Приятелски настроеният към нас Конгрес гали прекомерно дълго мен и моите другари – написа той – до „ Ню Йорк Таймс “. Време е държавното управление да огледа съществено на споделения принос “. Милиардерът вложител недоволства, че заплаща 17,4 % налог, а по-младите чиновници в офиса му по 33-41 %. Отсам Атлантическия океан Лилиан Бетанкур, в миналото най-богатата жена във Франция, се включва в група на предприемачи и богати хора, които желаят да заплащат по-високи налози. „ Ние, шефове на компании и бизнес ръководители, финансисти и богати жители, призоваваме да се вкара специфичен спомагателен налог за богатите френски данъкоплатци “, пишат участниците в групата.
Във Англия Комисията за веществен налог, подкрепена от Лондонския лицей по стопанска система и Университета в Уорик, предлага с петгодишен налог „ имущество “ да се платят разноските по време на коронавирус пандемията. Комисията твърди, че има съидейници измежду богатите британци.
Дори в изискванията на рецесия, в България нито една от политическите партии не слага въпроса за въвеждане на прогресивно подоходно облагане. Напълно обяснимо! Цялата партийна каста е измежду лицата с високи приходи. И както от дълго време дълбокомъдрено е заключил българският народ: „ Никой не споделя: „ Ела, мечко, изяж ме! “
Да, точно с подобен антинароден морал са индивидите, които българските жители с обработено схващане, в резултат на масирани манипулационни пропагандни акции, поместват върху депутатските банки. Резултатът не би могъл да бъде различен, с изключение на България да оглавява класациите в обратна посока по обществени придобивки за своите жители в целия Европейски съюз.
Същевременно, изключително в предизборни условия, партокрацията разхвърля по вси направления съблазнителни обещания, които по своята същина съставляват едно редовно социологическо проучване до каква степен може да доближи нелепостта на гласоподавателите, тъй като всички благинки, които в вероятност се мержелеят пред тях, са съпроводени с непрекъснати държавни заеми, т.е. с увеличение на паричната маса в послание.
Всъщност, какво съставляват държавните заеми, когато не са за вложения? Те са доказателства за липса на нужния капацитет у лицата на управителни постове в изпълнителната власт, както и у депутатите, да оперират народополезно с гласуваните им властови компетенции. Неслучайно точно заради заплахата от дългово заробване на жителите, в доста страни държавни заеми могат да бъдат взети единствено след утвърждение на всенародно допитване. Например, по този начин е в доста щати на Съединени американски щати във връзка с щатския бюджет. Но това състояние е записано в щатските конституции, до момента в който в българския главен закон такова ограничаване липсва, в цялостно несъгласие с един републикански дух на държавното ръководство. Което събитие никога не е инцидентен пропуск. Направено е с предумисъл да противодейства на опцията пълнолетните български жители сами да вземат решение своите бъднини. Или както е заключил още древноримският римски оратор, политик и публицист Цицерон (106-43 година пр.н.е.): „ Res publica est rest populi “, т.е. „ Държавните каузи са дело на народа “.
Същото би трябвало да важи и във връзка с държавните заеми, защото те, когато не са взети за „ вложения “, което е и „ златното предписание “ във връзка с държавното задлъжняване, са в действителност мини със закъснител за благополучието на суверена.
Още Ървин Фишер – съгласно мнозина най-великият американски икономист на всички времена, в своите забележителни монографии „ Лихвеният % “ (1907 г.) и „ Теория за лихвения % “ (1930 г.) е изложил своята най-забележителна идея, която гласи: „ Нивото на цените се трансформира правопропорционално на количеството пари в послание, при изискване, че няма смяна в скоростта на парите и в размера на комерсиалния продан, реализиран от тях “.
Възможните хипотези за действителното държание на лицата във финансовия аспект на държавното ръководство у нас за какво не се преценяват с доказаната от действителността идея на Ървин Фишер, са единствено две. Или те са невежи и по тази причина би трябвало да бъдат изритани от основните равнища на държавното ръководство, или са изцяло наясно, че теглейки държавни заеми не за вложения, покачват равнището на инфлация, която смазва бита на долната част от обществената пирамида у нас, и по тази причина би трябвало да бъдат съдени за машинация. И запокитени на държавно топло зад решетките. Задълго!
Тази обстановка българските жители би трябвало да си я изяснят и надлежно да реагират. Като сами основат ново политическо придвижване с нова идея за държавното ръководство. Което ще бъде републиканско по същина, за благосъстоянието – духовно и материално на българския суверен. И да не дава опция на шепа кърлежи да се впиват в снагата на българския народ чрез „ узаконените “ бандитски заплати по високите равнища на държавното ръководство. Доказателство, че те са такива, е в „ Гугъл “, информацията е в „ List of Selaries of Heads of State and Government “, откъдето се вижда, че да вземем за пример Румен Радев получава доста по-висока заплата от държавните глави на страни с доста по-голямо население и по-значителен БВП като Мексико, Виетнам, Полша, Румъния и т. н. Колкото се отнася до обективния аршин какво е годишното заплащане на един държавен глава, обсъждано като негов принос за 1 млн. щат. $ от съответния БВП на дадена страна, то данните са разобличителни.
В Полша съотношението е 0,1334 щат. дол., в Сърбия – 0,3605 щат. дол., в Румъния – 0,2901, във Федерална Република Германия – 0,0654 е за възнаграждението на канцлера, който е най-високо заплатения държавен пост; във Франция – 0,0752, в Съединени американски щати – 0,0206, в Държавата Израел е 0,4934 щат. дол., в Казахстан – 0,1268, в Канада – 0,1755, в Туркменистан – 0,2848, във Финландия е 0,6081, в Япония – 0,0416.
В Китайската национална република ръководителят на КНР (президент) Си Цзинпин, който също така заема постовете общоприет секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и е ръководител на Военната комисия на Централен комитет на ККП, получава годишно 22 000 щат. дол., т. е. 3,59 пъти по-малко от годишното заплащане на персоната Радев, Румен, което беше 79 000 щат. дол. до наскоро, преди най-новите негови нараствания.
Съответният коефициент на Си Цзипин, изразяващ се в неговия принос за 1 млн. щат. дол. от Брутният вътрешен продукт, предвид на годишното си възнаграждение по отношение на целия БВП на КНР е 0,0018!
За България този коефициент е 1,11!!! Следователно той е десетки пъти по-висок, в сравнение с в изброените страни. Спрямо Китай е 616,6 пъти по-висок! Откъде произлиза всичко това ли? Ами оттова, че алчните хищници в Народното събрание си самотребват (защитени от антинародния член 71 от актуалната противонародна конституция), галактически надути бандитски заплати. Е, правилно е, че те се пробват да будалкат българските жители, като съпоставят абсолютния размер на своите заплати със заплатите на парламентаристите в богатите буржоазен страни. Само че това е тъп трик на малоумници. Тъй като съществува справедлив аршин за оценка на размера на депутатските заплати у нас.
Той е следният. Разделя се целият държавен бюджет на, да вземем за пример Съединените американски щати, на 535 (колкото са членовете на Конгреса) и се получава какъв брой милиарда щат. $ условно ръководи един американски конгресмен. Наистина това е работна скица за съпоставяне, само че въпреки всичко тя почива върху неопровергаем факт: че ръководството на държавния бюджет по принцип е най-висшата част от работата на парламентаристите.
После се прави същото пресмятане по отношение на българския бюджет и какъв брой стотин милиона (а не милиарди!) щат. дол. условно ръководи един български народен представител.
Накрая се пресмята съотношението сред цифрата за Съединени американски щати и за България. Същото съответствие би трябвало да бъде и сред годишната заплата на един американски конгресмен и тази на българския народен представител.
Но не би! Всеки може да ревизира, че при годишна заплата на американски конгресмен (които не са увеличавани повече от 12 години), в размер сред 173 000 и 183 000 щат. дол., и годишната сегашна заплата на български народен представител, която е базисно 5190 лева плюс прослужен стаж, плюс надбавки за присъединяване в парламентарни комисии (въпреки че съвещанията са по време на работното време на самия парламент), то действително месечната заплата е от порядъка приблизително 9000-10 000 лева, т. е. към 55 000-61 000 щат. дол., т. е. 3 пъти по-ниска от заплатата на сенатор или член на Камарата на представителите в Съединени американски щати.
Първото съответствие – това на частта от американския бюджет, ръководена от един американски конгресмен, към съответната цифра у нас, е към 80:1.
Следователно българските хитреци в „ Народното “ (уж!) заседание, са си уредили към 27 пъти (!!!) по-високо възнаграждение, в сравнение с е съответното в Съединени американски щати за заседаващите в Капитолия по относителен справедлив аршин.
Това е дребната част от наглостта. Голямата част е, че ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията за битка срещу корупцията в България (А.Б.К.Б) от дълго време е уведомил за това омерзително скандално състояние редица ръководители на партии в България, за което има публични документа, само че няма никаква самодейност за смяна. Нали който има, получава. Или както умно е разкрил българският народ: „ Пари при пари отиват “. Това е неоспоримо доказателство за императивите в тяхната морална структура. Морална структура на „ чорбаджии-изедници “, както Христо Ботев е именувал тези, които смучеха от снагата на българския народ.
Горчивата, отровна за българския народ, черешка на тортата е, че лицето Йотова, Илияна, както и сътрудникът ѝ Радев, Румен, бяха писмено призовани да изнесат в общественото пространство начинания за фрапантно понижение на базисната заплата на депутатите, по отношение на която се пресмята възнагражденията на заемащите високи постове в трите сфери на властприлагане (властимащ е единствено суверенът!).
Последва един очевиден отговор от страна на началника на кабинета на Румен Радев до ръководителя на А.Б.К.Б., от който де факто следваше, че на него, един български жител, се разпорежда „ да продължава да се бори за общата правдивост за българския народ “. Откъдето следват няколко незаобиколими въпроси.
Първо. За какво актуалната двойка президент и вицепрезидент въобще получават заплати?
Второ. Не са ли те двамата клетвопрестъпници, както и всички, обитавали по време на така наречен „ преход “ в Народното събрание, откакто краят на текста на клетвата, която те всички са произнасяли, гласи „... и във всичките си дейности да се управлявам от ползите на народа “?
„ Освен в случай че те не опонират на моите “, е всеобщо практикуваната при тази процедура „ rezervatio mentalis “, т. е. „ въображаема спогодба “, която лимитира или изцяло унищожава смисъла на поетото под клетва обвързване.
Всяко съзидание стартира с опустошение! Съзиданието може да бъде осъществено единствено от едно новосъздадено политическо придвижване „ Българи за една нова България “.
Това е дълг пред дедите ни, които са жертвали пред олтара на Отечеството, когато е било належащо, даже живота си. Това е и дълг пред идните генерации. Това е дълг на всички пълнолетни живи българи. Както е заключил френско-алжирският бунтовник, психиатър и социолог Франц Фанон (1925-1961 г.): „ Всяко потомство би трябвало да открие своята задача и да я извърши или да ѝ промени! “.
Или да промени на Отечеството!
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ