Трагикомичната история на единствения български войник, загинал в Пражката пролет
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вандалски унищоженият монумент на убития български боец, който през 1968 година става единствената жертва измежду окупаторите по време на нахлуването в Чехословакия посред кривоклатските гори, припомня за горчиво гротескната човешка история с драматичен край. Войникът не е погубен от героични бойци на съпротивата, протестиращи против окупацията, а от изплашен до гибел екипаж на фекален камион.
По пътя от Раковник към Лан, единствено на няколкостотин метра от селцето Нови Дум, измежду есенно оцветените дървета наднича солиден монумент от пясъчник. На него е изсечено, че на това място на 09.09.1968 година по време на интернационалната помощ за Чехословакия е подло погубен Н. Н. Цеков, младши сержант от Българската национална войска.
НЕ, БЕШЕ НИКОЛОВ
Надписът е погубен от вандали на няколко места, тъй че се чете мъчно. Но боецът, чието име е на паметника, в действителност въобще не е съществувал. Убитият се споделя Никола Цветков Николов. Обърканата фамилия Цеков се появява за първи път още в следствената кореспонденция, откъдето очевидно е стигнала до паметника. Но в криминално-политическата история, разиграла се преди 49 години, има още доста изненадващи неточности и парадокси. Комунистическите управляващи посмъртно афишират убития 21-годишен мъж за воин, паднал в битката против чехословашката контрареволюция, и му издигат монумент в Нови Дум и два други в България. Едва доста години по-късно излиза наяве, че в реалност той е дезертирал от частта, осигуряваща кръговата защита на пражкото летище Рузина, напил се като датчанин /бел. прочие „ до козирката “, „ като казак “/ и въоръжен с картечница се опитал да избяга на запад.
СТРАННИЯТ СТОПАДЖИЯ
На 9 септември 1968 година, в девет часа вечерта, по-малко от три седмици откакто армиите на Съветския съюз, Полша, Германска демократична република, Унгария и България навлизат в Чехословакия като част от така наречен интернационална помощ, български боец напуща караулния пост на Рузина и оповестил, че би трябвало да пусне една вода. Повече не се връща в поделението. Вместо до тоалетна, поема по най-краткия път към Запад.
Около час по-късно Николов се появява на пътя край Хостивице, където се пробва да спре на стоп преминаващите транспортни средства. Никой от чешките водачи, разочаровани от окупацията, разбираемо, не желае да качи младия мъж в униформа на българската войска. Пражката пролет е останала в предишното, напрежението и страхът царуват в страната, бронирани машини и танкове се движат по пътищата и улиците на градовете.
След десетки минути пред него въпреки всичко стопира екипаж на фекален камион: Милослав Фролик и Рудолф Странски. По-късно обаче горчиво съжаляват за положителното си дело. Едва след време виждат, че боецът е доста пийнал и става нападателен. Николов почнал да дърдори, че с изключение на автомат има и револвер и няколко ръчни гранати и би трябвало да го закарат до Карлови Вари, тъй като има загадка задача. Фролик и Странски се изплашват и вземат решение да спрат по пътя в Качице при собствен прочут Йиржи Балоушек, за който знаят, че има нелегално притежаван револвер.
УБИЙСТВО ОТ СТРАХ
В Качице, пред къщата на Балоушек, Фролик слиза от колата и споделя на боеца, че ще ревизира дали светят задните му светлини. Вади чук от кутията с принадлежности, пъха го под якето си и го внася неусетно в кабината. Междувременно Странски убеждава Балушек да вземе револвера и да тръгне с тях. В четири часа не престават към Раковник. В гората пред Нови дом, сега, в който Николов, надвит от алкохола, заспива, Фролик го удря няколко пъти с чука по главата, тъй че той изпада в безсъзнание. Странски му взима автомата и дружно с Балоушек го избутват от колата към канара край пътя. Но в този миг българинът стартира да идва на себе си. Когато подвига глава, Балоушек се изплашва, че ще посегне към револвера и го прострелва три пъти в гърдите. Убийците претърсват натрупа, вземат документите, табакерата и колана му и завличат тялото във вътрешността в гората. След това се връщат в Качице, където в къщата на Балушек изгарят документите на боеца. На идващия ден Фролик и Странски скриват картечницата с щик и пълнител със 120 патрона в Йозефов дол на Яблонец, при тяхна позната Марие Херманова.
„ Определено не е била опозиция, всичко е просто съвпадане. Ако не е приключило с трагичната гибел, щеше да наподобява повече на комедия “, споделя Давид Поволни от Военноисторическия институт. „ Това, което най-вече ме заинтересува в историята е, че всичко наподобява като мистификация на Ярослав Хашек. Окупационен боец се напива, взема решение да избяга на запад и попада на тайфа, която го прострелва, тъй като той е от окупационната мощ и се опасяват от него. А в България ще трансфорат един беглец в народен воин и жертва на контрареволюцията “, споделя журналистът Карел Врана, който пръв отваря тук тематиката за Николов. „ Просто е необикновено необичайно “, прибавя той.
БОЯДИСВАНЕ В БЯЛО
Убийството на боец от окупационните сили провокира ужас в района. Хората стартират да се опасяват, че руснаците ще стартират разпити и ще заподозрат всички, които живеят в региона.
„ Спокойствието в селото още веднъж беше нарушено на 10 септември следобяд, когато боец от българска народност беше открит убит в гората край пътя до кръстовището за Ян, от боязън да не падне съмнението за убийството върху жителите на Нови Дум “, четем във регистриране от инкриминирания ден в хрониката на село Нови Дум.
„ В деня след убийството се появиха военни следователи и ме попитаха дали съм видял нещо извънредно нощес. Но споделих, че не съм видял или чул нищо, тъй че те още веднъж си потеглиха “, споделя единственият директен очевидец на събитието, 81-годишен мъж от Нови Дум, който сигурно не желае името му да бъде свързвано с паметника по никакъв метод. Според него локалните, които живеят тук, имат дистанцирано и безразлично отношение към паметника. От време на време се появяват вандали и го унищожават.
„ В нашето село дълго време живееше бояджия. Управлението по горите на Република Чехия, което дава отговор за паметника, трябваше да молят понякога да го пребоядиса в бяло, тъй като постоянно беше драскан или пръскан с багра “, спомня си старецът.
„ През 2010 година Управлението по горите на Република Чехия ремонтира паметника, той беше измит и частта с надписа беше боядисана в охра, което направи надписа по-четлив. Още при започване на 2011 година паметникът още веднъж беше развален, незнаен причинител го заля с черна багра “, осведоми ни Томаш Капса от отдела за запазване на паметниците към кметството в Раковник.
По думите му още преди последния ремонт върху камъка и гравирания надпис имало обилни следи от багра и излиза наяве, че желанието на причинителя е било да го унищожи. „ Атаките с багра повреждат камъка окончателно, боята попива в структурата и не може да бъде отстранена изцяло. Паметникът стои до пътя, само че на отдалечено място, тъй че е доста мъчно да се предотврати вандализъм “, изяснява Томаш Капса.
ЗАЩО ДОЙДОХТЕ ТУК?
Трупът на Николов е открит още на идващия ден от гъбар, който алармира в Обществена сигурност.
Разследващите се объркват през първите две седмици и не съумяват да намерят следи. Из региона стартират да се носят клюки, че това е квалифициран митинг на смели бойци на съпротивата против окупацията. Това очевидно е била и една от аргументите причинителите един ден в приповдигнато положение в механа в Млада Болеслав да се похвалят пред свои другари с „ диверсантската ” си акция.
Това, обаче, се оказало съдбовно за тях, тъй като един от гостите незабавно изтичал да ги издаде. И тримата са задържани на 24 септември 1968 година Полицейският осведомител, чието име съгласно следственото досие е Милош Черман, показва също по време на разпита, че убитият боец е имал в себе си писмо, адресирано до приятелката му в България, и плик с адрес върху него. Според него Мирослав Фролик трябвало да допише на писмото „ Защо се наврях тук, можех да съм жив “, да го подпише със скитническия си псевдоним Мики Блек и да го хвърли в пощенската кутия.
Съществуването на писмо с ненапълно безсрамен, само че за жалост правилен надпис не е доказано по време на следствието, само че виновността и на тримата обвинени е потвърдена. Районният съд в Раковник осъжда Иржи Балоушек на девет години затвор за ликвидиране и нелегално владение на оръжие, Милослав Фролик на четири години и Рудолф Странски на две години затвор. Това са изненадващо ниски присъди, които историците изясняват с обстоятелството, че процесът е завършил преди началото на твърдата нормализация. Ако са били съдени единствено няколко месеца по-късно, са щели да бъдат наказани на гибел или пожизнен затвор.
ДЕЗЕРТЬОРЪТ ГЕРОЙ
Никола Цветков Николов се оказва на несъответствуващото място в несъответствуващото време. На 19-годишна възраст той би трябвало да постъпи на наложителна военна работа, без да знае, че ще стане част от окупационните сили, които ще нахлуят в Чехословакия година и половина по-късно. Войниците не могат да повлияят по никакъв метод на това, къде ще бъдат изпратени по заповед, постоянно даже не знаят, че са в Чехословакия и за какво. Далеч от вкъщи и от приятелката, в която е влюбен, той очевидно е решил да избяга на Запад. Но се озовава с изстрел в гърдите посред горите на Кривоклат.
Комунистическата агитация не го оставя на мира даже и след гибелта му и го трансформира в воин, отдал живота си за демокрацията и свободата. За това спомага и друга верига от неуместни съвпадения: боецът е погубен на 9 септември, когато българите честват народен празник. Лъжливата легенда за млад боец, паднал за идеалите на социализма, е оживяла и през днешния ден в България. Затова и група български кинаджии тези дни снимат документален филм, който има за цел да го опровергае и най-сетне да каже цялата истина за трагичната орис на Никола Цветков Николов.
Автор: Ондржей Мразек/ Седмичник „ Цветя “ /Květy
Статията е оповестена в Dotyk.cz
Превод: ФАКТИ
Вандалски унищоженият монумент на убития български боец, който през 1968 година става единствената жертва измежду окупаторите по време на нахлуването в Чехословакия посред кривоклатските гори, припомня за горчиво гротескната човешка история с драматичен край. Войникът не е погубен от героични бойци на съпротивата, протестиращи против окупацията, а от изплашен до гибел екипаж на фекален камион.
По пътя от Раковник към Лан, единствено на няколкостотин метра от селцето Нови Дум, измежду есенно оцветените дървета наднича солиден монумент от пясъчник. На него е изсечено, че на това място на 09.09.1968 година по време на интернационалната помощ за Чехословакия е подло погубен Н. Н. Цеков, младши сержант от Българската национална войска.
НЕ, БЕШЕ НИКОЛОВ
Надписът е погубен от вандали на няколко места, тъй че се чете мъчно. Но боецът, чието име е на паметника, в действителност въобще не е съществувал. Убитият се споделя Никола Цветков Николов. Обърканата фамилия Цеков се появява за първи път още в следствената кореспонденция, откъдето очевидно е стигнала до паметника. Но в криминално-политическата история, разиграла се преди 49 години, има още доста изненадващи неточности и парадокси. Комунистическите управляващи посмъртно афишират убития 21-годишен мъж за воин, паднал в битката против чехословашката контрареволюция, и му издигат монумент в Нови Дум и два други в България. Едва доста години по-късно излиза наяве, че в реалност той е дезертирал от частта, осигуряваща кръговата защита на пражкото летище Рузина, напил се като датчанин /бел. прочие „ до козирката “, „ като казак “/ и въоръжен с картечница се опитал да избяга на запад.
СТРАННИЯТ СТОПАДЖИЯ
На 9 септември 1968 година, в девет часа вечерта, по-малко от три седмици откакто армиите на Съветския съюз, Полша, Германска демократична република, Унгария и България навлизат в Чехословакия като част от така наречен интернационална помощ, български боец напуща караулния пост на Рузина и оповестил, че би трябвало да пусне една вода. Повече не се връща в поделението. Вместо до тоалетна, поема по най-краткия път към Запад.
Около час по-късно Николов се появява на пътя край Хостивице, където се пробва да спре на стоп преминаващите транспортни средства. Никой от чешките водачи, разочаровани от окупацията, разбираемо, не желае да качи младия мъж в униформа на българската войска. Пражката пролет е останала в предишното, напрежението и страхът царуват в страната, бронирани машини и танкове се движат по пътищата и улиците на градовете.
След десетки минути пред него въпреки всичко стопира екипаж на фекален камион: Милослав Фролик и Рудолф Странски. По-късно обаче горчиво съжаляват за положителното си дело. Едва след време виждат, че боецът е доста пийнал и става нападателен. Николов почнал да дърдори, че с изключение на автомат има и револвер и няколко ръчни гранати и би трябвало да го закарат до Карлови Вари, тъй като има загадка задача. Фролик и Странски се изплашват и вземат решение да спрат по пътя в Качице при собствен прочут Йиржи Балоушек, за който знаят, че има нелегално притежаван револвер.
УБИЙСТВО ОТ СТРАХ
В Качице, пред къщата на Балоушек, Фролик слиза от колата и споделя на боеца, че ще ревизира дали светят задните му светлини. Вади чук от кутията с принадлежности, пъха го под якето си и го внася неусетно в кабината. Междувременно Странски убеждава Балушек да вземе револвера и да тръгне с тях. В четири часа не престават към Раковник. В гората пред Нови дом, сега, в който Николов, надвит от алкохола, заспива, Фролик го удря няколко пъти с чука по главата, тъй че той изпада в безсъзнание. Странски му взима автомата и дружно с Балоушек го избутват от колата към канара край пътя. Но в този миг българинът стартира да идва на себе си. Когато подвига глава, Балоушек се изплашва, че ще посегне към револвера и го прострелва три пъти в гърдите. Убийците претърсват натрупа, вземат документите, табакерата и колана му и завличат тялото във вътрешността в гората. След това се връщат в Качице, където в къщата на Балушек изгарят документите на боеца. На идващия ден Фролик и Странски скриват картечницата с щик и пълнител със 120 патрона в Йозефов дол на Яблонец, при тяхна позната Марие Херманова.
„ Определено не е била опозиция, всичко е просто съвпадане. Ако не е приключило с трагичната гибел, щеше да наподобява повече на комедия “, споделя Давид Поволни от Военноисторическия институт. „ Това, което най-вече ме заинтересува в историята е, че всичко наподобява като мистификация на Ярослав Хашек. Окупационен боец се напива, взема решение да избяга на запад и попада на тайфа, която го прострелва, тъй като той е от окупационната мощ и се опасяват от него. А в България ще трансфорат един беглец в народен воин и жертва на контрареволюцията “, споделя журналистът Карел Врана, който пръв отваря тук тематиката за Николов. „ Просто е необикновено необичайно “, прибавя той.
БОЯДИСВАНЕ В БЯЛО
Убийството на боец от окупационните сили провокира ужас в района. Хората стартират да се опасяват, че руснаците ще стартират разпити и ще заподозрат всички, които живеят в региона.
„ Спокойствието в селото още веднъж беше нарушено на 10 септември следобяд, когато боец от българска народност беше открит убит в гората край пътя до кръстовището за Ян, от боязън да не падне съмнението за убийството върху жителите на Нови Дум “, четем във регистриране от инкриминирания ден в хрониката на село Нови Дум.
„ В деня след убийството се появиха военни следователи и ме попитаха дали съм видял нещо извънредно нощес. Но споделих, че не съм видял или чул нищо, тъй че те още веднъж си потеглиха “, споделя единственият директен очевидец на събитието, 81-годишен мъж от Нови Дум, който сигурно не желае името му да бъде свързвано с паметника по никакъв метод. Според него локалните, които живеят тук, имат дистанцирано и безразлично отношение към паметника. От време на време се появяват вандали и го унищожават.
„ В нашето село дълго време живееше бояджия. Управлението по горите на Република Чехия, което дава отговор за паметника, трябваше да молят понякога да го пребоядиса в бяло, тъй като постоянно беше драскан или пръскан с багра “, спомня си старецът.
„ През 2010 година Управлението по горите на Република Чехия ремонтира паметника, той беше измит и частта с надписа беше боядисана в охра, което направи надписа по-четлив. Още при започване на 2011 година паметникът още веднъж беше развален, незнаен причинител го заля с черна багра “, осведоми ни Томаш Капса от отдела за запазване на паметниците към кметството в Раковник.
По думите му още преди последния ремонт върху камъка и гравирания надпис имало обилни следи от багра и излиза наяве, че желанието на причинителя е било да го унищожи. „ Атаките с багра повреждат камъка окончателно, боята попива в структурата и не може да бъде отстранена изцяло. Паметникът стои до пътя, само че на отдалечено място, тъй че е доста мъчно да се предотврати вандализъм “, изяснява Томаш Капса.
ЗАЩО ДОЙДОХТЕ ТУК?
Трупът на Николов е открит още на идващия ден от гъбар, който алармира в Обществена сигурност.
Разследващите се объркват през първите две седмици и не съумяват да намерят следи. Из региона стартират да се носят клюки, че това е квалифициран митинг на смели бойци на съпротивата против окупацията. Това очевидно е била и една от аргументите причинителите един ден в приповдигнато положение в механа в Млада Болеслав да се похвалят пред свои другари с „ диверсантската ” си акция.
Това, обаче, се оказало съдбовно за тях, тъй като един от гостите незабавно изтичал да ги издаде. И тримата са задържани на 24 септември 1968 година Полицейският осведомител, чието име съгласно следственото досие е Милош Черман, показва също по време на разпита, че убитият боец е имал в себе си писмо, адресирано до приятелката му в България, и плик с адрес върху него. Според него Мирослав Фролик трябвало да допише на писмото „ Защо се наврях тук, можех да съм жив “, да го подпише със скитническия си псевдоним Мики Блек и да го хвърли в пощенската кутия.
Съществуването на писмо с ненапълно безсрамен, само че за жалост правилен надпис не е доказано по време на следствието, само че виновността и на тримата обвинени е потвърдена. Районният съд в Раковник осъжда Иржи Балоушек на девет години затвор за ликвидиране и нелегално владение на оръжие, Милослав Фролик на четири години и Рудолф Странски на две години затвор. Това са изненадващо ниски присъди, които историците изясняват с обстоятелството, че процесът е завършил преди началото на твърдата нормализация. Ако са били съдени единствено няколко месеца по-късно, са щели да бъдат наказани на гибел или пожизнен затвор.
ДЕЗЕРТЬОРЪТ ГЕРОЙ
Никола Цветков Николов се оказва на несъответствуващото място в несъответствуващото време. На 19-годишна възраст той би трябвало да постъпи на наложителна военна работа, без да знае, че ще стане част от окупационните сили, които ще нахлуят в Чехословакия година и половина по-късно. Войниците не могат да повлияят по никакъв метод на това, къде ще бъдат изпратени по заповед, постоянно даже не знаят, че са в Чехословакия и за какво. Далеч от вкъщи и от приятелката, в която е влюбен, той очевидно е решил да избяга на Запад. Но се озовава с изстрел в гърдите посред горите на Кривоклат.
Комунистическата агитация не го оставя на мира даже и след гибелта му и го трансформира в воин, отдал живота си за демокрацията и свободата. За това спомага и друга верига от неуместни съвпадения: боецът е погубен на 9 септември, когато българите честват народен празник. Лъжливата легенда за млад боец, паднал за идеалите на социализма, е оживяла и през днешния ден в България. Затова и група български кинаджии тези дни снимат документален филм, който има за цел да го опровергае и най-сетне да каже цялата истина за трагичната орис на Никола Цветков Николов.
Автор: Ондржей Мразек/ Седмичник „ Цветя “ /Květy
Статията е оповестена в Dotyk.cz
Превод: ФАКТИ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ