Железните порти на парламента: Кой се страхува от Възраждане
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Железните врати на Народното събрание станаха непотребни. А тежките порти, зад които се беше залостил парламентаризмът поради националпопулисткия напредък и угрозата от национална гражданска война, бяха демонтирани поради срама на депутатите. Посрамени бяха поради страховете си.
34 000 лв. костват на данъкоплатците вратите, с които за първи път се снабди Народното събрание, нападнат постоянно след 1989 година. Желязото е дефицитно и с 40% по-скъпо отпреди година. Като се прибавят разноските за демонтажа и наложената санкция от Министерството на културата, чийто размер не бе обявен, сметката набъбва. Решетките укрепиха дървените порти на основния вход на Народното събрание - с аспект към паметника на Цар Освободител. Но останаха на стража единствено три дни.
Сбърканият скандал
Парламентарните препирни изкривиха същината на казуса, защото се концентрираха в търсене на персонално виновните за вратите. Дали те са инсталирани със знанието на ръководителя на 47-ото Народно събрание Никола Минчев ( “Продължаваме промяната”) и/или с подписа на основния секретар Габриела Килфанова, назначена от предшественичката му Ива Митева от “Има подобен народ”, няма никакво значение.
Значение за обществото обаче имат страхът и илюзията, че стоманените порти могат да спрат гневни жители, в случай че в действителност решат да щурмуват Народното събрание, както стана на 10 януари 1997 година.
В постройката на Народното събрание може да се влезе от други необезопасени места, в това число през прозорците. Защо тогава е било належащо да се поръчват стоманени порти? Зад тях няма съединяване, нито мощ, а обединявания на ползи. За всеки разумен човек е ясно, че слагането им ще притегли вниманието и ще провокира опасения дали в действителност ръководещите не се готвят за застрашаващи ги протести. Макар че парламентаристите пазят своето status quo къде-къде по-добре, в сравнение с стоманените порти. С па-де-дьо сред алените линии ръководещата коалиция заобикаля имплозията, а признателната съпротива употребява времето, с цел да лъска имидж.
Кой завоюва
От абсурда с стоманените врати завоюва точно опозицията. Дължи тези дивиденти на Националната работа за защита (НСО) и нейния шеф - военачалник Емил Тонев, който се назначава от президента. Това е същият ген. Тонев, който държавното управление изиска от президента Радев да уволни поради незабавно предадените на прокуратурата записи от служебните и формалните входове на Министерски съвет. Държавният глава отхвърли. С писмо бригаден военачалник Тонев стимулирал слагането на металните порти със сигурността на депутатите поради митингите през януари, проведени от “Възраждане” против зеления документ. Тогава НСО барикадира от вътрешната страна входовете на Народното събрание с дървени маси, поради протестиращи, които тропаха по вратите.
Поставянето на железни порти на входа на Народното събрание също по този начин би могло да значи, че в НСО разполагат с някаква загадка информация за провокации и ескалация на митингите и въобще опасност за сигурността. Но в случай че това е по този начин, би следвало да предупредят и кметицата на Столична община Йорданка Фандъкова - въпреки всичко тя разреши на “Възраждане” да резервират за месец площада пред Народното събрание за митинги, а не стопира и идващите им недоволства. Има единствено две хипотези: щом има митинги, значи не е предизвестена - или е предизвестена, само че все пак не ги е спряла.
Опозиционното думкане по металните порти сподели синергия сред ГЕРБ и “Възраждане” - не за първи път. Канонадата стартира с пост на някогашната председателка на Народното събрание Цвета Караянчева, понастоящем съветничка към ПГ на ГЕРБ, заради което тя непроменяемо участва в постройката. Караянчева, запомнена като безподобен щит на водача си Бойко Борисов и с фразата “Ходи пешком, бе”, се възмути от този “окован парламент, загрозен и наежен като сутеренен балкон от 90-те години”. А в този пост във Facebook, навяващ на Далчев и несъответствен с предходната ѝ стилистика, даже се приказва за народна власт, която се брани посредством разговор.
“Срамно е народните представители да се опасяват от народа си”, съобщи Елена Гунчева в декларация от името на ПГ на “Възраждане”, същата, придобила особена популярност с поста си за съветските “високо точкови оръжия”, които да улучат Министерски съвет. Народ и “Възраждане” не са тъждествено равни. Ако бяха, значи не се отнася за страна, която е членка на Европейски Съюз и НАТО.
Културата избави ситуацията
За да се откри съображение, на което да се отстранен вратите и видимо да се резервира достолепието на Народното събрание, от Главна дирекция „ Инспекторат за запазване на културното наследство” на Министерството на културата направиха незабавна инспекция. Сградата на Народното събрание е със статут на недвижима културна полезност от национално значение. Инспекторите взеха решение, че вратите са нарушавания и бяха демонтирани.
Неясна е по-нататъшната орис на стоманените врати. Правени са по поръчка и няма по какъв начин да бъдат дарени, както направи Цвета Караянчева със остарелия килим от Народното събрание - постлаха го в театъра в Кърджали. Що се отнася до заплахата, тя е вътре, а не отвън Народното събрание.
Автор: Емилия Милчева
Железните врати на Народното събрание станаха непотребни. А тежките порти, зад които се беше залостил парламентаризмът поради националпопулисткия напредък и угрозата от национална гражданска война, бяха демонтирани поради срама на депутатите. Посрамени бяха поради страховете си.
34 000 лв. костват на данъкоплатците вратите, с които за първи път се снабди Народното събрание, нападнат постоянно след 1989 година. Желязото е дефицитно и с 40% по-скъпо отпреди година. Като се прибавят разноските за демонтажа и наложената санкция от Министерството на културата, чийто размер не бе обявен, сметката набъбва. Решетките укрепиха дървените порти на основния вход на Народното събрание - с аспект към паметника на Цар Освободител. Но останаха на стража единствено три дни.
Сбърканият скандал
Парламентарните препирни изкривиха същината на казуса, защото се концентрираха в търсене на персонално виновните за вратите. Дали те са инсталирани със знанието на ръководителя на 47-ото Народно събрание Никола Минчев ( “Продължаваме промяната”) и/или с подписа на основния секретар Габриела Килфанова, назначена от предшественичката му Ива Митева от “Има подобен народ”, няма никакво значение.
Значение за обществото обаче имат страхът и илюзията, че стоманените порти могат да спрат гневни жители, в случай че в действителност решат да щурмуват Народното събрание, както стана на 10 януари 1997 година.
В постройката на Народното събрание може да се влезе от други необезопасени места, в това число през прозорците. Защо тогава е било належащо да се поръчват стоманени порти? Зад тях няма съединяване, нито мощ, а обединявания на ползи. За всеки разумен човек е ясно, че слагането им ще притегли вниманието и ще провокира опасения дали в действителност ръководещите не се готвят за застрашаващи ги протести. Макар че парламентаристите пазят своето status quo къде-къде по-добре, в сравнение с стоманените порти. С па-де-дьо сред алените линии ръководещата коалиция заобикаля имплозията, а признателната съпротива употребява времето, с цел да лъска имидж.
Кой завоюва
От абсурда с стоманените врати завоюва точно опозицията. Дължи тези дивиденти на Националната работа за защита (НСО) и нейния шеф - военачалник Емил Тонев, който се назначава от президента. Това е същият ген. Тонев, който държавното управление изиска от президента Радев да уволни поради незабавно предадените на прокуратурата записи от служебните и формалните входове на Министерски съвет. Държавният глава отхвърли. С писмо бригаден военачалник Тонев стимулирал слагането на металните порти със сигурността на депутатите поради митингите през януари, проведени от “Възраждане” против зеления документ. Тогава НСО барикадира от вътрешната страна входовете на Народното събрание с дървени маси, поради протестиращи, които тропаха по вратите.
Поставянето на железни порти на входа на Народното събрание също по този начин би могло да значи, че в НСО разполагат с някаква загадка информация за провокации и ескалация на митингите и въобще опасност за сигурността. Но в случай че това е по този начин, би следвало да предупредят и кметицата на Столична община Йорданка Фандъкова - въпреки всичко тя разреши на “Възраждане” да резервират за месец площада пред Народното събрание за митинги, а не стопира и идващите им недоволства. Има единствено две хипотези: щом има митинги, значи не е предизвестена - или е предизвестена, само че все пак не ги е спряла.
Опозиционното думкане по металните порти сподели синергия сред ГЕРБ и “Възраждане” - не за първи път. Канонадата стартира с пост на някогашната председателка на Народното събрание Цвета Караянчева, понастоящем съветничка към ПГ на ГЕРБ, заради което тя непроменяемо участва в постройката. Караянчева, запомнена като безподобен щит на водача си Бойко Борисов и с фразата “Ходи пешком, бе”, се възмути от този “окован парламент, загрозен и наежен като сутеренен балкон от 90-те години”. А в този пост във Facebook, навяващ на Далчев и несъответствен с предходната ѝ стилистика, даже се приказва за народна власт, която се брани посредством разговор.
“Срамно е народните представители да се опасяват от народа си”, съобщи Елена Гунчева в декларация от името на ПГ на “Възраждане”, същата, придобила особена популярност с поста си за съветските “високо точкови оръжия”, които да улучат Министерски съвет. Народ и “Възраждане” не са тъждествено равни. Ако бяха, значи не се отнася за страна, която е членка на Европейски Съюз и НАТО.
Културата избави ситуацията
За да се откри съображение, на което да се отстранен вратите и видимо да се резервира достолепието на Народното събрание, от Главна дирекция „ Инспекторат за запазване на културното наследство” на Министерството на културата направиха незабавна инспекция. Сградата на Народното събрание е със статут на недвижима културна полезност от национално значение. Инспекторите взеха решение, че вратите са нарушавания и бяха демонтирани.
Неясна е по-нататъшната орис на стоманените врати. Правени са по поръчка и няма по какъв начин да бъдат дарени, както направи Цвета Караянчева със остарелия килим от Народното събрание - постлаха го в театъра в Кърджали. Що се отнася до заплахата, тя е вътре, а не отвън Народното събрание.
Автор: Емилия Милчева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ