Сериозни заплахи за България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Доцент Сарийски, какви са директните и индиректни закани за България от новата икономическа обстановка, която следим след началото на войната в Украйна?
Рисковете са доста. Ескалирането на спора и налагането на нови пакети от наказания ще докара като най-малко до понижаване на доставките на първични материали, до растеж на цените на горивата, а оттова и до прекъсване на множеството базови производства, като да вземем за пример на изкуствени торове, строителни материали, полуфабрикати и прочие Ефектът от това последователно ще се придвижи върху всички последващи сегменти по веригата на основаване на добавена стойност или с други думи производството ще се ограничи до степен на недостиг.
Както знаете, в изискванията на пазарна стопанска система понятието за недостиг има по-особено значение и ограничението на производството няма да докара толкоз до евакуиране на витрините (макар че за някои категории артикули ще има и такива), по отношение на по-трудно търпими цени, най-малко за огромна част от популацията. Търсенето и предлагането ще се срещнат в една нова точка, при доста по-висока цена, или с други думи ще можем да следим непосредствения резултат от спора в Украйна върху етикетите в магазина. Както знаете, март беше тринадесетият следващ месец, за който Национален статистически институт регистрира ускорение на темпа на потребителските цени, като по публични данни той доближи 12.4% по отношение на същия месец на миналата година и това е единствено началото на ценовия потрес. Лесно можете да добиете визия за инфлационния капацитет, който беше насъбран още преди началото на спора, в случай че погледнете котировките на суровините, или пък показателите на цените на производител в преработващата индустрия (17.9% на годишна база за м. Февруари). Тези проценти ще се придвижват последователно в потребителската кошница, защото няма вид, при който търговците ще купуват от производителя, стока която е с над 1/6 по-скъпа в сравнение с през предходната година, а ще я продават с по-малко оскъпяване.
Трябва да се означи, че това напрежение занапред ще нараства, защото глобите към момента не са засегнали търговията с горива. Ограничението върху вноса на въглища ще влезе в действие едвам през август, а занапред чакаме налагането на възбрана и върху търговията с съветски петрол и газ (от които България е в съвсем цялостна зависимост).
В момента никой не се наема да предвижда какъв ще бъде изходът от този спор и надлежно – до каква степен ще стигне нарастването на цените, като не е изключено да достигнем до точката на така наречен „ фазов преход “, или с други думи - до ново положение на системата. Ако понижите температурата на чаша с вода, може да получите или чаша студена вода, или пък чаша с лед. Зависи от първичната температура и от степента на изстудяване. Проблемът с европейските стопански системи е, че още преди началото на спора множеството бяха напълно покрай точката на заледяване.
Но за жалост, при този бърз на ритъм на инфлация няма механизъм , по който да спрем спекулативното увеличение на цените…
Не бих споделил, че можем да определим настоящето държание на стопанските сътрудници като далавера. При интензивно възходящи цени в складовете на едро, каквито следим сега, търговецът не може да знае дали приходите от продажби ще му бъдат задоволителни с цел да може да зареди същото количество артикули и да покрие разноските за прехрана на главната си активност. Тази неустановеност напълно естествено стимулира търговците да се опитат да изпреварят темпа на цените на едро, т. е. да сменят по-често етикетите в магазина. В момента виждаме точно наченките на сходно държание и през идващите месеци ще станем очевидци на още по-интензивно повишаване на цените. Това е и един от главните проблеми при високата инфлация. Че когато се сътвори едно общо чувство за неустановеност, инфлацията стартира да се самоиндуцира.
Частникът ще се възползва ли от тази обстановка?
Частникът има две съществени задания. Да образува облага и по опция да не банкрутира. При липса на централно обмисляне той няма гаранции нито за сигурността на доставките, нито за тяхната реализация. Бидейки зависим напълно на капризите на свободния пазар елементарният търговец не може да прави друго с изключение на да се пази от „ невидимата ръка “ посредством някакви ценови маневри и да се надява че ще доживее до идващото усмиряване на цените. Оцеляването е и задачата на елементарния консуматор в сходни обстановки, а задачата на статистиката е да го убеждава че живее по-добре. Лесно можете да разберете по какъв начин да вземем за пример Национален статистически институт се оправя с тази задача, в случай че опитате да засечете някои от оповестените на уеб страницата им индикатори. Според предварителните данни за 2021 година да вземем за пример разноските за труд (заплати и осигуровки) нарастват с 9.5%, а хармонизираният показател на цените - едвам с 2.8%. Това би трябвало да значи че българинът се радва на по-високи действителни приходи, само че засечката с някои от другите им индикатори демонстрира че това не е тъкмо по този начин. Така да вземем за пример съгласно допитването, извършено от Национален статистически институт в края на предходната година (по плана „ приходи и условия на живот “) тези, които съумяват да свързват двата края, са малко над шест % (6%) от всички интервюирани, т. е. едвам един от всеки шестнадесет пълнолетни български жители. Според същата анкета повече от половината семейства са лимитирали разноските за храна, а всяко шесто е изтеглило част от спестяванията си, с цел да се оправи с по-високите цени. Това наподобява на всичко друго, само че не и на население с по-големи действителни приходи. Подобен дисонанс може да се следи и при сравнението на останалите индикатори, или с други думи – българските жители и формалната статистика живеят в два разнообразни свята, които се отдалечават от ден на ден.
Далеч ли сме от обстановката, в която да има механизъм за прекъсване на повишаване на цените от частника?
Разбира се. При състояние че доставките идват на все по-висока цена, елементарният частник няма различен избор с изключение на да прибавя нули върху етикетите. Що се отнася до останалите (които качват цените просто тъй като могат) мисля, че опциите на администрацията да им противодейства са много лимитирани. Дългите години, в които България се постановяваше едно накриво разбиране за пазарна стопанска система доведоха до там, че сега не разполагаме с съвсем никакви работещи регулаторни механизми. На процедура страната се отдръпна от осъществяването на една от своите базови функционалности, а точно основаването на условия за обективен пазар. Така се доближи до сегашната обстановка, при която в доста браншове породиха икономически мега-субекти, притежаващи капацитета да влияят върху цените и да осъществят свръх-печалби на сметка на българските консуматори. Концентрацията на контрола на данъчни хранилища за търговия с горива е единствено един от многото образци в тази посока. За проблемите в този бранш се приказва повече от 10 години, само че дребното смислени начинания за превъзмогването му (като да вземем за пример основаването на държавна петролна компания, която би могла да ограничи концентрацията) бяха премахнати още в зародиш.
Ситуацията към Русия и Украйна може ли да забави влизането ни в еврозоната?
Още преди спора у нас към този момент се наблюдаваше бързо повишаване на на цените и може да се чака че оттук нататък този развой ще се форсира. Това сигурно ще сътвори проблем, защото бидейки на ниските стадии на добавена стойност, България не разполага с никакви буфери, с които да тушира да вземем за пример внезапното повишаване на горивата. Това ще попречи на покриването на така наречен инфлационен аршин и в случай че той не бъде суспендиран България не може да бъде призната, с изключение на в нарушаване на откритите правила. Не бих изключил сходен сюжет, само че мисля че е по-вероятно да забележим известно закъснение на процеса по приемане на България в Еврозоната. Това, от своя страна, ще даде опция да се подложи на една по-трезва преценка въпросът до каква степен е подходящо това бързане за Еврозоната въобще. Страна, чиито стандарт (измерен посредством Брутният вътрешен продукт на човек по СПС) е едвам 55% от междинния за Европейски Съюз по никакъв метод не може да получи облаги от сходно участие, даже в противен случай. Ефектът ще бъде същият, като да регистрирате един играч в по-горна категория, в случай че е съвсем с двукратно по-малко тегло от останалите.
Добре е да се означи, че в случай че изключим балтийските републики (които по доста аргументи не могат да се вземат за показателни) страните отвън Еврозоната по предписание догонват Европа по-бързо, изключително в случай че не са закотвени към единната валута. Така да вземем за пример Румъния, която преди влизането в Европейски Съюз имаше сравним с нашия стандарт, в този момент доближава 75% от междинния за Европейски Съюз и няма желание да влиза във валутния съюз до момента в който не се изравни с него напълно. В противоположен случай рискува да последва образеца на Словакия, която се причисли към еврозоната при 73% и след отчасти догонване през първите 5-6 години от участието си, в този момент е към този момент по-зле, като през 2021 година нейният стандарт спада до 68%. Друг забавен образец е Гърция, която се причисли с по-благоприятни даже от словашките индикатори, а сега доближава едвам 65% от междинното за Европейски Съюз.
Мисля, че отлагането на участието най-малко досега, в който България не се изравни с европейски стандарт е най-разумното решение. Това никога не опонира на контракта за присъединение към Европейския съюз, доколкото страната ни е поела ангажимент за въвеждане на единната европейска валута, без обаче да дефинира краен период за това. Повече от наложително е, да се организира един референдум по тази тематика (дали българските жители държат на приемането на еврото в в този момент избрания неблагоразумен период, или избират това да се случи след изравняването с европейския стандарт). Такъв референдум е наложителен и не толкоз с цел да разберем какво желаят българите, защото социологическите изследвания демонстрират задоволително ясно какви са техните настройки. Референдумът е нужен по-скоро като израз на политическа зрялост, защото е неуместно след повече от три десетилетия градеж на народна власт и плурализъм, значимите решения отново да се вземат от един стеснен кръжец „ виновни приятели “.
Възможно ли е да се получи един низ от аргументи за растеж на цените. Първо коронавирусът, след това обстановката в Украйна и на трето място обръщането на цените от левове в евро.
Тези шокове са единствено едно допълнение към тежките последици от рецесията през 2007-2008 година За петнадесет години ЕЦБ не съумя да измисли нищо друго, с изключение на печатането на пари и по този начин докара европейските стопански системи съвсем до точката на заледяване. Точка, в която както огромните концерни, по този начин и множеството държавни управления нямат никакъв потребен ход, с изключение на да финансират старите задължения като теглят нови - още по-големи заеми. Тази малка врата обаче ще бъде затворена, когато лихвите стартират да се повишават, а те сигурно ще се повишат на фона на ускоряващата се инфлация, която идва вследствие на така наречен „ постпандемично възобновяване “, само че и главно като резултат от спора в Украйна.
Що се отнася до обръщането на цените от левове в евро бих споделил, че към момента не можем да сме сигурни за курса по който ще бъде направено, защото може да се появи напън в разнообразни направления. От една страна, в случай че левът бъде конвертиран при по-висок от настоящия курс, ще се провокира така наречен „ мека обезценка “, т. е. част от инфлационния резултат на самото присъединение ще се изтегли към неговия начален стадий и това ненапълно ще изглади динамичността на цените. Не можем да изключим и противоположния сюжет, при който превалутирането ще се извърши при по-висок курс, защото от това зависи каква част от активите на ръководство „ Емисионно “ ще преминат на предписание в ЕЦБ. Към края на март съотношението сред парите в обращение и активите на „ Емисионно “ ръководство е към 1.34, което значи че в случай че превалутирането се извърши през днешния ден по закрепения в ЗБНБ курс, ще би трябвало да предоставим на ЕЦБ едвам ¾ (или 48 милиарда лева.) от общите активи, с които обезпечаваме паричното обращение в страната. Колкото е по-висок курса, при който ще се извърши превалутирането, толкоз по-голяма сума ще би трябвало да се преведе (и толкоз по-малък ще бъде остатъка, който ще бъде оставен в БНБ) и заради тази причина е изцяло допустимо да бъдат подхванати опити за преразглеждане на курса във възходяща посока.
Сценарий, който също не може да бъде изключен е този, при който последователно доближаваме нормата на покритие до 100%. Така от една страна ще отпадне претекста, произлизащ от свръх-обезпечениетокоето провокира апетитите на участниците в този развой, а въпреки това ще се получи резултат, сходен на меката обезценка и по този начин ще се изтегли част от инфлационния потрес надалеч преди датата на присъединение. При състояние че покритието на валутния ръб стабилно понижава, може да се каже че в прочут смисъл обръщането на цените от левове в евро протича сега.
Нещо позитивно за България?
Положителното за България е, че има свободни избори. Ако не друго, най-малко при идващото гласоподаване българите (за следващ път) ще имат опцията да излъчат един по-представителен политически хайлайф. Елит, който да бъде по-загрижен за България и за ползите на нацията, в сравнение с за ползите на Европейски Съюз и НАТО.
Доцент Сарийски, какви са директните и индиректни закани за България от новата икономическа обстановка, която следим след началото на войната в Украйна?
Рисковете са доста. Ескалирането на спора и налагането на нови пакети от наказания ще докара като най-малко до понижаване на доставките на първични материали, до растеж на цените на горивата, а оттова и до прекъсване на множеството базови производства, като да вземем за пример на изкуствени торове, строителни материали, полуфабрикати и прочие Ефектът от това последователно ще се придвижи върху всички последващи сегменти по веригата на основаване на добавена стойност или с други думи производството ще се ограничи до степен на недостиг.
Както знаете, в изискванията на пазарна стопанска система понятието за недостиг има по-особено значение и ограничението на производството няма да докара толкоз до евакуиране на витрините (макар че за някои категории артикули ще има и такива), по отношение на по-трудно търпими цени, най-малко за огромна част от популацията. Търсенето и предлагането ще се срещнат в една нова точка, при доста по-висока цена, или с други думи ще можем да следим непосредствения резултат от спора в Украйна върху етикетите в магазина. Както знаете, март беше тринадесетият следващ месец, за който Национален статистически институт регистрира ускорение на темпа на потребителските цени, като по публични данни той доближи 12.4% по отношение на същия месец на миналата година и това е единствено началото на ценовия потрес. Лесно можете да добиете визия за инфлационния капацитет, който беше насъбран още преди началото на спора, в случай че погледнете котировките на суровините, или пък показателите на цените на производител в преработващата индустрия (17.9% на годишна база за м. Февруари). Тези проценти ще се придвижват последователно в потребителската кошница, защото няма вид, при който търговците ще купуват от производителя, стока която е с над 1/6 по-скъпа в сравнение с през предходната година, а ще я продават с по-малко оскъпяване.
Трябва да се означи, че това напрежение занапред ще нараства, защото глобите към момента не са засегнали търговията с горива. Ограничението върху вноса на въглища ще влезе в действие едвам през август, а занапред чакаме налагането на възбрана и върху търговията с съветски петрол и газ (от които България е в съвсем цялостна зависимост).
В момента никой не се наема да предвижда какъв ще бъде изходът от този спор и надлежно – до каква степен ще стигне нарастването на цените, като не е изключено да достигнем до точката на така наречен „ фазов преход “, или с други думи - до ново положение на системата. Ако понижите температурата на чаша с вода, може да получите или чаша студена вода, или пък чаша с лед. Зависи от първичната температура и от степента на изстудяване. Проблемът с европейските стопански системи е, че още преди началото на спора множеството бяха напълно покрай точката на заледяване.
Но за жалост, при този бърз на ритъм на инфлация няма механизъм , по който да спрем спекулативното увеличение на цените…
Не бих споделил, че можем да определим настоящето държание на стопанските сътрудници като далавера. При интензивно възходящи цени в складовете на едро, каквито следим сега, търговецът не може да знае дали приходите от продажби ще му бъдат задоволителни с цел да може да зареди същото количество артикули и да покрие разноските за прехрана на главната си активност. Тази неустановеност напълно естествено стимулира търговците да се опитат да изпреварят темпа на цените на едро, т. е. да сменят по-често етикетите в магазина. В момента виждаме точно наченките на сходно държание и през идващите месеци ще станем очевидци на още по-интензивно повишаване на цените. Това е и един от главните проблеми при високата инфлация. Че когато се сътвори едно общо чувство за неустановеност, инфлацията стартира да се самоиндуцира.
Частникът ще се възползва ли от тази обстановка?
Частникът има две съществени задания. Да образува облага и по опция да не банкрутира. При липса на централно обмисляне той няма гаранции нито за сигурността на доставките, нито за тяхната реализация. Бидейки зависим напълно на капризите на свободния пазар елементарният търговец не може да прави друго с изключение на да се пази от „ невидимата ръка “ посредством някакви ценови маневри и да се надява че ще доживее до идващото усмиряване на цените. Оцеляването е и задачата на елементарния консуматор в сходни обстановки, а задачата на статистиката е да го убеждава че живее по-добре. Лесно можете да разберете по какъв начин да вземем за пример Национален статистически институт се оправя с тази задача, в случай че опитате да засечете някои от оповестените на уеб страницата им индикатори. Според предварителните данни за 2021 година да вземем за пример разноските за труд (заплати и осигуровки) нарастват с 9.5%, а хармонизираният показател на цените - едвам с 2.8%. Това би трябвало да значи че българинът се радва на по-високи действителни приходи, само че засечката с някои от другите им индикатори демонстрира че това не е тъкмо по този начин. Така да вземем за пример съгласно допитването, извършено от Национален статистически институт в края на предходната година (по плана „ приходи и условия на живот “) тези, които съумяват да свързват двата края, са малко над шест % (6%) от всички интервюирани, т. е. едвам един от всеки шестнадесет пълнолетни български жители. Според същата анкета повече от половината семейства са лимитирали разноските за храна, а всяко шесто е изтеглило част от спестяванията си, с цел да се оправи с по-високите цени. Това наподобява на всичко друго, само че не и на население с по-големи действителни приходи. Подобен дисонанс може да се следи и при сравнението на останалите индикатори, или с други думи – българските жители и формалната статистика живеят в два разнообразни свята, които се отдалечават от ден на ден.
Далеч ли сме от обстановката, в която да има механизъм за прекъсване на повишаване на цените от частника?
Разбира се. При състояние че доставките идват на все по-висока цена, елементарният частник няма различен избор с изключение на да прибавя нули върху етикетите. Що се отнася до останалите (които качват цените просто тъй като могат) мисля, че опциите на администрацията да им противодейства са много лимитирани. Дългите години, в които България се постановяваше едно накриво разбиране за пазарна стопанска система доведоха до там, че сега не разполагаме с съвсем никакви работещи регулаторни механизми. На процедура страната се отдръпна от осъществяването на една от своите базови функционалности, а точно основаването на условия за обективен пазар. Така се доближи до сегашната обстановка, при която в доста браншове породиха икономически мега-субекти, притежаващи капацитета да влияят върху цените и да осъществят свръх-печалби на сметка на българските консуматори. Концентрацията на контрола на данъчни хранилища за търговия с горива е единствено един от многото образци в тази посока. За проблемите в този бранш се приказва повече от 10 години, само че дребното смислени начинания за превъзмогването му (като да вземем за пример основаването на държавна петролна компания, която би могла да ограничи концентрацията) бяха премахнати още в зародиш.
Ситуацията към Русия и Украйна може ли да забави влизането ни в еврозоната?
Още преди спора у нас към този момент се наблюдаваше бързо повишаване на на цените и може да се чака че оттук нататък този развой ще се форсира. Това сигурно ще сътвори проблем, защото бидейки на ниските стадии на добавена стойност, България не разполага с никакви буфери, с които да тушира да вземем за пример внезапното повишаване на горивата. Това ще попречи на покриването на така наречен инфлационен аршин и в случай че той не бъде суспендиран България не може да бъде призната, с изключение на в нарушаване на откритите правила. Не бих изключил сходен сюжет, само че мисля че е по-вероятно да забележим известно закъснение на процеса по приемане на България в Еврозоната. Това, от своя страна, ще даде опция да се подложи на една по-трезва преценка въпросът до каква степен е подходящо това бързане за Еврозоната въобще. Страна, чиито стандарт (измерен посредством Брутният вътрешен продукт на човек по СПС) е едвам 55% от междинния за Европейски Съюз по никакъв метод не може да получи облаги от сходно участие, даже в противен случай. Ефектът ще бъде същият, като да регистрирате един играч в по-горна категория, в случай че е съвсем с двукратно по-малко тегло от останалите.
Добре е да се означи, че в случай че изключим балтийските републики (които по доста аргументи не могат да се вземат за показателни) страните отвън Еврозоната по предписание догонват Европа по-бързо, изключително в случай че не са закотвени към единната валута. Така да вземем за пример Румъния, която преди влизането в Европейски Съюз имаше сравним с нашия стандарт, в този момент доближава 75% от междинния за Европейски Съюз и няма желание да влиза във валутния съюз до момента в който не се изравни с него напълно. В противоположен случай рискува да последва образеца на Словакия, която се причисли към еврозоната при 73% и след отчасти догонване през първите 5-6 години от участието си, в този момент е към този момент по-зле, като през 2021 година нейният стандарт спада до 68%. Друг забавен образец е Гърция, която се причисли с по-благоприятни даже от словашките индикатори, а сега доближава едвам 65% от междинното за Европейски Съюз.
Мисля, че отлагането на участието най-малко досега, в който България не се изравни с европейски стандарт е най-разумното решение. Това никога не опонира на контракта за присъединение към Европейския съюз, доколкото страната ни е поела ангажимент за въвеждане на единната европейска валута, без обаче да дефинира краен период за това. Повече от наложително е, да се организира един референдум по тази тематика (дали българските жители държат на приемането на еврото в в този момент избрания неблагоразумен период, или избират това да се случи след изравняването с европейския стандарт). Такъв референдум е наложителен и не толкоз с цел да разберем какво желаят българите, защото социологическите изследвания демонстрират задоволително ясно какви са техните настройки. Референдумът е нужен по-скоро като израз на политическа зрялост, защото е неуместно след повече от три десетилетия градеж на народна власт и плурализъм, значимите решения отново да се вземат от един стеснен кръжец „ виновни приятели “.
Възможно ли е да се получи един низ от аргументи за растеж на цените. Първо коронавирусът, след това обстановката в Украйна и на трето място обръщането на цените от левове в евро.
Тези шокове са единствено едно допълнение към тежките последици от рецесията през 2007-2008 година За петнадесет години ЕЦБ не съумя да измисли нищо друго, с изключение на печатането на пари и по този начин докара европейските стопански системи съвсем до точката на заледяване. Точка, в която както огромните концерни, по този начин и множеството държавни управления нямат никакъв потребен ход, с изключение на да финансират старите задължения като теглят нови - още по-големи заеми. Тази малка врата обаче ще бъде затворена, когато лихвите стартират да се повишават, а те сигурно ще се повишат на фона на ускоряващата се инфлация, която идва вследствие на така наречен „ постпандемично възобновяване “, само че и главно като резултат от спора в Украйна.
Що се отнася до обръщането на цените от левове в евро бих споделил, че към момента не можем да сме сигурни за курса по който ще бъде направено, защото може да се появи напън в разнообразни направления. От една страна, в случай че левът бъде конвертиран при по-висок от настоящия курс, ще се провокира така наречен „ мека обезценка “, т. е. част от инфлационния резултат на самото присъединение ще се изтегли към неговия начален стадий и това ненапълно ще изглади динамичността на цените. Не можем да изключим и противоположния сюжет, при който превалутирането ще се извърши при по-висок курс, защото от това зависи каква част от активите на ръководство „ Емисионно “ ще преминат на предписание в ЕЦБ. Към края на март съотношението сред парите в обращение и активите на „ Емисионно “ ръководство е към 1.34, което значи че в случай че превалутирането се извърши през днешния ден по закрепения в ЗБНБ курс, ще би трябвало да предоставим на ЕЦБ едвам ¾ (или 48 милиарда лева.) от общите активи, с които обезпечаваме паричното обращение в страната. Колкото е по-висок курса, при който ще се извърши превалутирането, толкоз по-голяма сума ще би трябвало да се преведе (и толкоз по-малък ще бъде остатъка, който ще бъде оставен в БНБ) и заради тази причина е изцяло допустимо да бъдат подхванати опити за преразглеждане на курса във възходяща посока.
Сценарий, който също не може да бъде изключен е този, при който последователно доближаваме нормата на покритие до 100%. Така от една страна ще отпадне претекста, произлизащ от свръх-обезпечениетокоето провокира апетитите на участниците в този развой, а въпреки това ще се получи резултат, сходен на меката обезценка и по този начин ще се изтегли част от инфлационния потрес надалеч преди датата на присъединение. При състояние че покритието на валутния ръб стабилно понижава, може да се каже че в прочут смисъл обръщането на цените от левове в евро протича сега.
Нещо позитивно за България?
Положителното за България е, че има свободни избори. Ако не друго, най-малко при идващото гласоподаване българите (за следващ път) ще имат опцията да излъчат един по-представителен политически хайлайф. Елит, който да бъде по-загрижен за България и за ползите на нацията, в сравнение с за ползите на Европейски Съюз и НАТО.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ