Шкварек: Макрон е от статуквото, което докара континента до ръба на самоколонизиране
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След края на Втората Световна Война хората от арабски и африкански генезис във Франция са малко под 1.5% от популацията, което даже за тогава е голямо съответствие, подбудено от наследството на Френската колониална империя.
През 1960-те и 1970-те Франция, както и редица други западноевропейски страни отварят границите си за всеобща миграция на хора от Африка и Азия. Според всички социологически изследвания тогава всеобщото население на Западна Европа е изрично срещу това. Проведеното допитване след известната тирада против миграцията на английския политик Енох Пауъл от 20 Април 1968-ма, да вземем за пример, демонстрира над 80% поддръжка за речта му и против отворените граници.
Противно на всевъзможни правила на демокрацията, обаче, държавните управления отварят границите към Африка и Азия. Случва се след лобиране от страна на частните корпорации, едрия капитал и " про-пазарните " политически и публични дейци и организации, които виждат персонален, стопански интерес в това. Следва историческо, съвсем невиждано през последните хиляда години в Европа преселение на човешки маси.
Само половин век по-късно във Франция арабите са към този момент над 10% от популацията, или към 7 милиона души. Тоест за 50 години там, в сърцето на Европа, бе основана цяла една нова арабска нация с размерите на българската. Днес ЛЕГАЛНОТО преселение на хора от Северна Африка към Франция всяка година наброява 110,000 души. Страната е на ръба на точката, от която няма връщане. Континентът - също.
Едната част от политическия набор във Франция и Европа поддържа това да продължи. Подкрепят колосалното преселение, тъй като извличат персонален, финансов или електорален дял от това. Другата част от спектъра е срещу и желае да го спре. Това разделяне е ЕДИНСТВЕНОТО значимо и значимо политическо разделяне на избори като тези във Франция през вчерашния ден. И на всички огромни избори в Западна Европа като цяло.
Макрон е от страната на демократичното и пропазарно статукво, което докара континента до ръба на самоколонизиране. Льо Пен е от страната на тези, които желаят да спрат този развой. Нищо друго - безусловно нито един различен подробност, позиция или аспект на тези две кандидатури не ме интересува и не носи даже 10% от смисъла на този въпрос. Нито икономическите им възгледи, нито отношението им към Русия, нито каквото и да било. Тъкмо по тази причина не мога да проумея по какъв начин естествен, разумен и душевен балансиран човек без самоубийствени трендове би могъл да желае победа на Макрон.
След края на Втората Световна Война хората от арабски и африкански генезис във Франция са малко под 1.5% от популацията, което даже за тогава е голямо съответствие, подбудено от наследството на Френската колониална империя.
През 1960-те и 1970-те Франция, както и редица други западноевропейски страни отварят границите си за всеобща миграция на хора от Африка и Азия. Според всички социологически изследвания тогава всеобщото население на Западна Европа е изрично срещу това. Проведеното допитване след известната тирада против миграцията на английския политик Енох Пауъл от 20 Април 1968-ма, да вземем за пример, демонстрира над 80% поддръжка за речта му и против отворените граници.
Противно на всевъзможни правила на демокрацията, обаче, държавните управления отварят границите към Африка и Азия. Случва се след лобиране от страна на частните корпорации, едрия капитал и " про-пазарните " политически и публични дейци и организации, които виждат персонален, стопански интерес в това. Следва историческо, съвсем невиждано през последните хиляда години в Европа преселение на човешки маси.
Само половин век по-късно във Франция арабите са към този момент над 10% от популацията, или към 7 милиона души. Тоест за 50 години там, в сърцето на Европа, бе основана цяла една нова арабска нация с размерите на българската. Днес ЛЕГАЛНОТО преселение на хора от Северна Африка към Франция всяка година наброява 110,000 души. Страната е на ръба на точката, от която няма връщане. Континентът - също.
Едната част от политическия набор във Франция и Европа поддържа това да продължи. Подкрепят колосалното преселение, тъй като извличат персонален, финансов или електорален дял от това. Другата част от спектъра е срещу и желае да го спре. Това разделяне е ЕДИНСТВЕНОТО значимо и значимо политическо разделяне на избори като тези във Франция през вчерашния ден. И на всички огромни избори в Западна Европа като цяло.
Макрон е от страната на демократичното и пропазарно статукво, което докара континента до ръба на самоколонизиране. Льо Пен е от страната на тези, които желаят да спрат този развой. Нищо друго - безусловно нито един различен подробност, позиция или аспект на тези две кандидатури не ме интересува и не носи даже 10% от смисъла на този въпрос. Нито икономическите им възгледи, нито отношението им към Русия, нито каквото и да било. Тъкмо по тази причина не мога да проумея по какъв начин естествен, разумен и душевен балансиран човек без самоубийствени трендове би могъл да желае победа на Макрон.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ