Майката на руски войник, загинал в Украйна: Там е касапница
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 24 февруари Русия нахлу с оръжие на територията на Украйна, а президентът Владимир Путин назова войната " специфична военна интервенция в Донбас ". В тази война умират и съветски бойци, доста от които, както и техните фамилии, до последно не са знаели къде ги изпращат.
По данни на съветското Министерство на защитата през първия месец на войната са починали 1351 съветски военни. Но в реалност броят им може да е сред 7000 и 15 000, каквато информация разгласява вестник " Вашингтон Пост ", базирайки се на почитан представител на НАТО.
26-годишният Евгений, който е служил с контракт в съветската войска и е бил с чин старши сержант, умира край Киев още в първите дни на войната. Никога преди този момент не е взел участие в бойни дейности - преди войната е служил в жандармерията, разпръсвал е манифестации в Москва, след което е работил като кинолог. Както споделя майка му Наталия (името е променено), до януари тази година даже не се интересувал от събитията в Украйна.
Макар че е изгубила сина си, Наталия оправдава нашествието в Украйна - тъй като има вяра на информацията на съветските управляващи и на изявленията в съветските държавни медии. Но най-малко счита протичащото се там за същинска война, а не за " специфична интервенция ". Ето какво споделя още тя в изявление за Дъждовни води:
Дъждовни води: Как попадна синът Ви в армията?
Наталия: Той отиде в армията незабавно след завършването на техникума. Попадна в специфичните елементи на Главното разследващо ръководство (ГРУ). След това го трансферираха в различен град в специфична част на разузнаването. Още тогава му предлагаха да подпише контракт, само че аз го разубедих - въпреки всичко специфичните елементи се употребяват за най-горещите точки. Опита се да си откри работа в ръководството на пандизите, само че не го взеха. След това реши да кандидатства за работа в полицията, само че през това време го взеха като охранител. Работата не му харесваше и по тази причина реши да постъпи в армията с контракт.
Разбра, че в нашето градче ще идват хора от Москва, които набират военни. Взеха го незабавно и по този начин ни остана единствено една вечер да се извиним. Той служеше в жандармерията, където доста му харесваше. Издигна се, стана пълководец. Занимаваше се главно с разпръсването на манифестации, само че в един миг сподели, че се е уморил и по тази причина изиска да го реалокират в киноложкия център към жандармерията. Междувременно се ожени, роди му се наследник, дадоха му служебна квартира.
Дъждовни води: Как стартира историята с Украйна?
Наталия: Беше краят на януари - 25-и или 26-и. Синът ми се обади и сподели, че ги изпращат в Смоленск на взаимни учения с Беларус. Тутакси се запитах къде ли се води война сега. Замислих се за Казахстан, само че не и за Украйна. Едва на идващия ден разбрах, че и в Украйна е неспокойно. Казах на Евгений, че явно няма да го пратят в Смоленск. Продължих да диря информация и колкото повече търсех, толкоз по-ясно ми ставаше, че отпътува за Украйна.
Опитвах се да го разубедя, споделях му, че може и да не се върне. А той ми отговаряше: " Само си измисляш ". Не осъзнаваше изцяло къде го изпращат. Или са им били промили мозъците с изказванията, че отиват на обучение, или пък той в действителност е знаел, само че не е предполагал, че ще е такава кланица. Вероятно никой не е предполагал, че ще се стигне дотук- даже самият Путин. Очевидно нещата не са се развили по проект.
Когато го докараха в ковчега, си споделих, че е трябвало по-настоятелно да го обезсърчавам. Той ме обичаше доста и аз можех да го накарам да се откаже. Но пък като се захванеше с нещо, постоянно го довеждаше до края. Ако са му дали заповед - в никакъв случай няма да откаже.
Дъждовни води: Чувахте ли се след неговото тръгване?
Наталия: Първо споделяше, че всичко е обикновено. Продължаваше да твърди, че е в Смоленск. След това се чухме още три пъти, само че за не повече от минута - тъй като искаше да звънне и на жена си. " Жив и здрав съм " - и толкоз. За финален път го чух на 24 февруари сутринта, когато стартира всичко. Той ми сподели: " Мамо, стартира война ". Аз към този момент го знаех - бях гледала телевизия. И отново твърдеше, че е в Смоленск. А в действителност е бил някъде наоколо до летище Гостомел. В справката за гибелта му написа, че е умрял на 27 февруари, а на мен ми оповестиха за това чак на 8 март. Към обед ми звъннаха и ми споделиха, че синът ми е умрял в пердах край Ростов. Не знам за какво ми споделиха по този начин - евентуално тъй като е бил в моргата в Ростов и тествана информация не е имало.
Дъждовни води: А Вие самата разбирате ли за какво стартира тази война?
Наталия: Разбирам нещата по този начин: в случай че не бяхме бомбардирали ние, щяха да ни бомбардират нас. Вероятно бомбардировките са били нужни. Но нещо не е станало както би трябвало - никой не е очаквал подобен процес. А в този момент, когато починаха толкоз момчета, няма по какъв начин да се спреш. Трябва да се върви нататък - до успеха.
Дъждовни води: Разбирате ли какво прави Русия в Украйна? За какво е воювал синът Ви?
Наталия: Смятам, че синът ми е воювал за нас, за Русия и за руснаците. За да можем в този момент да приказваме с вас по телефона, да пием и да ядем. Мисля, че не е умрял на вятъра, а поради нас. За да живеем щастливо и да няма война, а над главите ни да не се сипят бомби.
Дъждовни води: В Русия е неразрешено спорът да бъде именуван война. Вие като война ли го възприемате или като " специфична интервенция "?
Наталия: Не, това не е специфична интервенция - това е същинска война. Разбирам, че не трябва да се споделя. Но това е война - същинска кланица.
Автор: Оксана Иванова
На 24 февруари Русия нахлу с оръжие на територията на Украйна, а президентът Владимир Путин назова войната " специфична военна интервенция в Донбас ". В тази война умират и съветски бойци, доста от които, както и техните фамилии, до последно не са знаели къде ги изпращат.
По данни на съветското Министерство на защитата през първия месец на войната са починали 1351 съветски военни. Но в реалност броят им може да е сред 7000 и 15 000, каквато информация разгласява вестник " Вашингтон Пост ", базирайки се на почитан представител на НАТО.
26-годишният Евгений, който е служил с контракт в съветската войска и е бил с чин старши сержант, умира край Киев още в първите дни на войната. Никога преди този момент не е взел участие в бойни дейности - преди войната е служил в жандармерията, разпръсвал е манифестации в Москва, след което е работил като кинолог. Както споделя майка му Наталия (името е променено), до януари тази година даже не се интересувал от събитията в Украйна.
Макар че е изгубила сина си, Наталия оправдава нашествието в Украйна - тъй като има вяра на информацията на съветските управляващи и на изявленията в съветските държавни медии. Но най-малко счита протичащото се там за същинска война, а не за " специфична интервенция ". Ето какво споделя още тя в изявление за Дъждовни води:
Дъждовни води: Как попадна синът Ви в армията?
Наталия: Той отиде в армията незабавно след завършването на техникума. Попадна в специфичните елементи на Главното разследващо ръководство (ГРУ). След това го трансферираха в различен град в специфична част на разузнаването. Още тогава му предлагаха да подпише контракт, само че аз го разубедих - въпреки всичко специфичните елементи се употребяват за най-горещите точки. Опита се да си откри работа в ръководството на пандизите, само че не го взеха. След това реши да кандидатства за работа в полицията, само че през това време го взеха като охранител. Работата не му харесваше и по тази причина реши да постъпи в армията с контракт.
Разбра, че в нашето градче ще идват хора от Москва, които набират военни. Взеха го незабавно и по този начин ни остана единствено една вечер да се извиним. Той служеше в жандармерията, където доста му харесваше. Издигна се, стана пълководец. Занимаваше се главно с разпръсването на манифестации, само че в един миг сподели, че се е уморил и по тази причина изиска да го реалокират в киноложкия център към жандармерията. Междувременно се ожени, роди му се наследник, дадоха му служебна квартира.
Дъждовни води: Как стартира историята с Украйна?
Наталия: Беше краят на януари - 25-и или 26-и. Синът ми се обади и сподели, че ги изпращат в Смоленск на взаимни учения с Беларус. Тутакси се запитах къде ли се води война сега. Замислих се за Казахстан, само че не и за Украйна. Едва на идващия ден разбрах, че и в Украйна е неспокойно. Казах на Евгений, че явно няма да го пратят в Смоленск. Продължих да диря информация и колкото повече търсех, толкоз по-ясно ми ставаше, че отпътува за Украйна.
Опитвах се да го разубедя, споделях му, че може и да не се върне. А той ми отговаряше: " Само си измисляш ". Не осъзнаваше изцяло къде го изпращат. Или са им били промили мозъците с изказванията, че отиват на обучение, или пък той в действителност е знаел, само че не е предполагал, че ще е такава кланица. Вероятно никой не е предполагал, че ще се стигне дотук- даже самият Путин. Очевидно нещата не са се развили по проект.
Когато го докараха в ковчега, си споделих, че е трябвало по-настоятелно да го обезсърчавам. Той ме обичаше доста и аз можех да го накарам да се откаже. Но пък като се захванеше с нещо, постоянно го довеждаше до края. Ако са му дали заповед - в никакъв случай няма да откаже.
Дъждовни води: Чувахте ли се след неговото тръгване?
Наталия: Първо споделяше, че всичко е обикновено. Продължаваше да твърди, че е в Смоленск. След това се чухме още три пъти, само че за не повече от минута - тъй като искаше да звънне и на жена си. " Жив и здрав съм " - и толкоз. За финален път го чух на 24 февруари сутринта, когато стартира всичко. Той ми сподели: " Мамо, стартира война ". Аз към този момент го знаех - бях гледала телевизия. И отново твърдеше, че е в Смоленск. А в действителност е бил някъде наоколо до летище Гостомел. В справката за гибелта му написа, че е умрял на 27 февруари, а на мен ми оповестиха за това чак на 8 март. Към обед ми звъннаха и ми споделиха, че синът ми е умрял в пердах край Ростов. Не знам за какво ми споделиха по този начин - евентуално тъй като е бил в моргата в Ростов и тествана информация не е имало.
Дъждовни води: А Вие самата разбирате ли за какво стартира тази война?
Наталия: Разбирам нещата по този начин: в случай че не бяхме бомбардирали ние, щяха да ни бомбардират нас. Вероятно бомбардировките са били нужни. Но нещо не е станало както би трябвало - никой не е очаквал подобен процес. А в този момент, когато починаха толкоз момчета, няма по какъв начин да се спреш. Трябва да се върви нататък - до успеха.
Дъждовни води: Разбирате ли какво прави Русия в Украйна? За какво е воювал синът Ви?
Наталия: Смятам, че синът ми е воювал за нас, за Русия и за руснаците. За да можем в този момент да приказваме с вас по телефона, да пием и да ядем. Мисля, че не е умрял на вятъра, а поради нас. За да живеем щастливо и да няма война, а над главите ни да не се сипят бомби.
Дъждовни води: В Русия е неразрешено спорът да бъде именуван война. Вие като война ли го възприемате или като " специфична интервенция "?
Наталия: Не, това не е специфична интервенция - това е същинска война. Разбирам, че не трябва да се споделя. Но това е война - същинска кланица.
Автор: Оксана Иванова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ