Как кралският гардероб на Кейт Мидълтън се превърна в устойчива мода
Принцесата на Уелс носи едно и също от години, доказвайки, че дрешникът не е належащо да се актуализира за всеки мотив.
През последните години диалогът за модата от ден на ден се уголемява оттатък сезонните трендове и броя на новите покупки. Светът последователно осъзнава, че устойчивостта не е единствено за преработване на материали и екологични марки, само че и за това по какъв начин се отнасяте към дрешника си, оценявайки нещата и гледайки на тях не като на „ еднократни “ движимости, а като на облекла, които могат да се носят години наред, да бъдат преосмислени и приспособени към нови условия.
И сигурно не става въпрос за икономисване на пари. Стратегията на Кейт Мидълтън е индикативен образец. В продължение на доста години принцесата на Уелс освен носи типичен силуети и хармонични тоалети, само че и постоянно облича облекла, които сме я виждали да носи преди, от време на време даже години по-късно. Този метод освен показва почитание към нещата, само че и предизвиква нова вероятност за това по какъв начин модата може да бъде по едно и също време устойчива и изразителна.
Стилът на Кейт Мидълтън не е обвързван с пазаруването на нови облекла, а с избора на облекла с история, които могат да се носят години наред, като всякога им се придава ново значение.
В света на висшата мода към момента се счита за неприятен образец да се носи едно и също нещо два пъти обществено. Но Мидълтън неведнъж е нарушавала този стандарт и го е правила тънко и стилно. Многократното потребление на облекла в дрешника ѝ към този момент не е съвпадане – това е добре построена тактика, която стилните редактори наблюдават от близко година след година. Принцесата постоянно се връща към едни и същи облекла, променяйки подтекста, стила и мотива, само че запазвайки чувството за новост и модерност.
Например, тя носеше палто Alexander McQueen с ясно изразена линия на раменете на публични събития с разлика от няколко години – с разнообразни аксесоари, обувки и прически, като всякога „ преработваше “ визията, с цел да дава отговор на момента.
Роклите Jenny Packham имат сходна история: вечерните облекла, носени за първи път на приеми преди близо десетилетие, след това са преиздадени като образци за изискана, зряла грациозност, а не за архивен лукс.
Подходът ѝ към ежедневното публично облекло е изключително индикативен. Принцесата носи палта-рокли Emilia Wickstead и Catherine Walker в продължение на години, от време на време се връща към тях пет до седем години по-късно, сменяйки колана, обувките или шапката, само че не и самата съществена визия.
Дори костюмите – видимо най-използваемата категория от обществения дрешник – имат дълъг живот за нея: едни и същи тоалети се появяват на срещи, визити и благотворителни събития през годините, без чувство за повтаряне или отмалялост.
Този метод предава значимо обръщение: статусът през днешния ден не се гради върху безкрайното възобновяване, а върху способността да се избират облекла с запас от устойчивост – естетическа, стилистична и културна. Кейт Мидълтън показва, че облеклата могат да устоят, да останат модерни и въпреки всичко да запазят своята алегорична тежест. И това е тъкмо една от най-убедителните илюстрации на устойчивата мода в нейния на практика, а не декларативен смисъл.
Това, което прави принцесата на Уелс, отразява доста по-дълбока логичност от просто „ преработване на остарели неща “. То е част от актуалната устойчива мода, която цени привързаността към дрехата и фината персонализация: преработването и адаптирането на остарели облекла демонстрира, че устойчивостта не е отменяне на хубостта, а нейното преосмисляне.
Тази тактика прави устойчивата мода освен етичен избор, само че и естетически: тя оказва помощ за основаването на визии, които „ порастват “ с вас. В този смисъл устойчивостта престава да бъде нереално разбиране и става част от персоналната история на вашите облекла.
Примерът на Мидълтън е значим освен тъй като показва метода на кралска персона. Той е забавен и като образен образец за устойчива мода, която може да се приспособява към всекидневието. И е елементарно да се направи:
Създайте капсулна сбирка от обичаните си облекла. Съберете съществени продукти, които устоят инспекцията на времето, и ги носете още веднъж, като променяте аксесоарите, пропорциите и детайлите. Не хвърляйте обичана дреха на рафта – освежете я. Малки промени в кройката, яката или дължината могат да вдъхнат нов живот на даден детайл от дрешника. Фокусирайте се върху качеството, а не върху количеството. Можете да имате по-малко облекла, само че всяка от тях ще работи в друг подтекст, а не просто ще стои в дрешника.Устойчивостта в модата не е обвързвана с занемаряване на естетиката, а с преразпределението ѝ: когато облеклата към този момент не са за еднократна приложимост, те получават смисъл и историческа дълбочина. И в този смисъл методът, демонстриран от Кейт Мидълтън, се трансформира освен в образец за кралска нравственос, само че и в подходящ житейски принцип за всеки, който желае дрешникът му да издържи по-дълго.
Източник: rbc.ru
