Войната в Украйна налага нови национални приоритети
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Димитър Петров, коментар за Tribune.bg
Факт. От един месец сме в напълно нова обстановка. „ Дългата 2020-а “, белязана от коронавирус пандемията и летните митинги срещу корупцията, завърши сега, в който съветските войски нахлуха в Украйна. Не, че тези проблеми (ковид и корупцията) са изчезнали, само че други са по-наболели и изискват бързи и радикални решения.
Във време на война нацията се сплотява. Така и в този момент фрагментираният ни политически хайлайф би трябвало да се сплоти към национални цели. Политики, които не просто да „ запазят стабилността “, а да подсигуряват съществуването на страната и обществото.
Енергийна самостоятелност
В продължение на минимум десетилетие у нас се разтягаха локуми за „ диверсификация “ и “намаляване на енергийната взаимозависимост от Русия “. Говореше се за различни снабдители на природен газ, а построяването на интерконекторна връзка с Гърция стана именито. В тази посока от време на време се даваха поръчки, само че реализацията все се отлагаше.
Е, в този момент това е проблем освен на България, а и на по-голямата част от Европа. И е разумно да се търсят общоевропейски решения. Но съответно за България, стъпките са ясни:
- неотложно унищожаване на мораториума върху изследвания и рандеман на шистов газ – към този момент и на децата е ясно, че екологичната опасност бе мощно пресилена и то точно с цел да продължим да подвластен от съветския газ;
- продължение на изследванията за газови находища под българската акватория на Черно море - колкото по-голям личен рандеман, толкоз по-малка взаимозависимост от външни вносители.
Целта е вносът от която и да е непозната страна да не съставлява над 35% от общото ползване на газ у нас. Това в стопанската система се назовава „ преобладаващо състояние “, което страната ни не трябва да позволява. В никоя посока.
Отделно, да помислим и за електрическата енергия. Първо, изрично и дефинитивно погребение на всевъзможни „ зелени покупко-продажби “ и прочие дивотии. За 15 години западните политически елити не съумяха да вдянат, че преходът към нисковъглеродни енергийни източници би трябвало да стане по натурален път, когато „ новите “ запаси станат стопански по-рентабилни от „ старите “. А не с наставления на еврочиновници. Сега ще би трябвало да го осъзнаят по сложния и мъчителен метод.
И е извънредно време да намерим приложение на оня нуклеарен реактор, който си бяхме предплатили и руснаците ни го доставиха. Да не стои „ на склад “, а да бъде включен в системата. В АЕЦ „ Козлодуй “. Що се отнася до плана „ Белене “, да се направи здравомислещ и прагматичен разбор дали бъдещото развиване на българската нуклеарна енергетика да се случва там и/или под формата на нови мощности в „ Козлодуй “.
Бежанците като исторически късмет
България приема бежанци от Украйна, с което страната и обществото демонстрират съпричастност с нещастието на десетки хиляди хора. В реалност, в случай че тези хора имат потребност от поддръжката на България, то България има дваж по-голяма потребност от тях. Страната ни обезверено се нуждае от бели хора в дейна възраст, с езикова непосредственост (голяма част от тях са и етнически българи) и построени трудови привички. Нуждае се и от техните деца. Икономиката ни, макар компликациите през последните месеци, незабавно може да поеме сред 200 и 300 хиляди нови работещи в другите браншове, а децата им биха били мощен подтик за посърналата ни от десетилетия демография. Това, което страната прави (да приема и приютява бежанци), би трябвало да го прави в по-големи мащаби и при по-добра организация (плюс целенасочена „ рекламна “ акция към бежанците да идват насам). Само в Молдова към този момент има над 100 хиляди бежанци, които съставляват 7% от популацията на страната. Едва ли е нужно да прецизирам, че Молдова няма по какъв начин да даде опциите, които има България.
Отбрана и сигурност
Още преди началото на съветската експанзия, до момента в който нещата бяха на равнище „ дипломатически искри “, писах, че най-важното е да си „ заградим двора “ – да възобновим остарялата си военна техника, да повишим равнището на бойна подготвеност на популацията, изобщо, да обърнем внимание на занемарените ни качества за защита. Ако преди два месеца това беше целесъобразно, в този момент е наложително. Събитията от последния месец потвърдиха, че грижите за личната войска не са отживялост. Затова би трябвало:
- да се вкара наложително начално военно образование в гимназиалните класове (вероятна дълготрайност - 3 курса по един месец, диференцирани на летен, зимен и пролетен/есенен);
- за лицата, които не са минали през военна работа, да се провеждат аналогични курсове под формата на сборове на ротационен принцип;
- да стартираме да изпълняваме уговорката от Уелс 2014 година за най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт разноски за отбрана;
- дейна дипломация със съдружниците ни в НАТО за наблягане на ролята ни на „ флангова страна “, която изисква „ отстъпки “ при закупуването на ново въоръжение;
- по-сериозна държавна поддръжка за Военно-промишления комплекс.
Що се отнася до коронавирус пандемията, не трябва да си вършим илюзии, че тя е „ на доиграване “, само че идващите пролет и лято ни дават опция да си поемем глътка въздух и да се подготвим съответно за идващия сезон - по-добра реклама на имунизациите и най-много създаване на ефикасни вентилационни системи в учебни заведения и университети.
Национални цели, по които би трябвало да съществува консенсус. Между партиите в ръководещата коалиция, сред ръководещи и съпротива, сред парламентарни и извънпарламентарни политически субекти. Всички би трябвало да работят по тях. Който не е склонен, да става непотребен за българската политика.
Иначе, битката с корупцията и правосъдната промяна би трябвало да се правят, само че от съответните оторизирани за това органи. А не да се развяват като политическо знаме. Защото, в последна сметка какво значение има дали Бойко Борисов е задържан и дали Иван Гешев е отхвърлен от поста основен прокурор, в случай че в това време държавността е ликвидирана, а страната – превърната в марионетна на Русия?
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България
Димитър Петров, коментар за Tribune.bg
Факт. От един месец сме в напълно нова обстановка. „ Дългата 2020-а “, белязана от коронавирус пандемията и летните митинги срещу корупцията, завърши сега, в който съветските войски нахлуха в Украйна. Не, че тези проблеми (ковид и корупцията) са изчезнали, само че други са по-наболели и изискват бързи и радикални решения.
Във време на война нацията се сплотява. Така и в този момент фрагментираният ни политически хайлайф би трябвало да се сплоти към национални цели. Политики, които не просто да „ запазят стабилността “, а да подсигуряват съществуването на страната и обществото.
Енергийна самостоятелност
В продължение на минимум десетилетие у нас се разтягаха локуми за „ диверсификация “ и “намаляване на енергийната взаимозависимост от Русия “. Говореше се за различни снабдители на природен газ, а построяването на интерконекторна връзка с Гърция стана именито. В тази посока от време на време се даваха поръчки, само че реализацията все се отлагаше.
Е, в този момент това е проблем освен на България, а и на по-голямата част от Европа. И е разумно да се търсят общоевропейски решения. Но съответно за България, стъпките са ясни:
- неотложно унищожаване на мораториума върху изследвания и рандеман на шистов газ – към този момент и на децата е ясно, че екологичната опасност бе мощно пресилена и то точно с цел да продължим да подвластен от съветския газ;
- продължение на изследванията за газови находища под българската акватория на Черно море - колкото по-голям личен рандеман, толкоз по-малка взаимозависимост от външни вносители.
Целта е вносът от която и да е непозната страна да не съставлява над 35% от общото ползване на газ у нас. Това в стопанската система се назовава „ преобладаващо състояние “, което страната ни не трябва да позволява. В никоя посока.
Отделно, да помислим и за електрическата енергия. Първо, изрично и дефинитивно погребение на всевъзможни „ зелени покупко-продажби “ и прочие дивотии. За 15 години западните политически елити не съумяха да вдянат, че преходът към нисковъглеродни енергийни източници би трябвало да стане по натурален път, когато „ новите “ запаси станат стопански по-рентабилни от „ старите “. А не с наставления на еврочиновници. Сега ще би трябвало да го осъзнаят по сложния и мъчителен метод.
И е извънредно време да намерим приложение на оня нуклеарен реактор, който си бяхме предплатили и руснаците ни го доставиха. Да не стои „ на склад “, а да бъде включен в системата. В АЕЦ „ Козлодуй “. Що се отнася до плана „ Белене “, да се направи здравомислещ и прагматичен разбор дали бъдещото развиване на българската нуклеарна енергетика да се случва там и/или под формата на нови мощности в „ Козлодуй “.
Бежанците като исторически късмет
България приема бежанци от Украйна, с което страната и обществото демонстрират съпричастност с нещастието на десетки хиляди хора. В реалност, в случай че тези хора имат потребност от поддръжката на България, то България има дваж по-голяма потребност от тях. Страната ни обезверено се нуждае от бели хора в дейна възраст, с езикова непосредственост (голяма част от тях са и етнически българи) и построени трудови привички. Нуждае се и от техните деца. Икономиката ни, макар компликациите през последните месеци, незабавно може да поеме сред 200 и 300 хиляди нови работещи в другите браншове, а децата им биха били мощен подтик за посърналата ни от десетилетия демография. Това, което страната прави (да приема и приютява бежанци), би трябвало да го прави в по-големи мащаби и при по-добра организация (плюс целенасочена „ рекламна “ акция към бежанците да идват насам). Само в Молдова към този момент има над 100 хиляди бежанци, които съставляват 7% от популацията на страната. Едва ли е нужно да прецизирам, че Молдова няма по какъв начин да даде опциите, които има България.
Отбрана и сигурност
Още преди началото на съветската експанзия, до момента в който нещата бяха на равнище „ дипломатически искри “, писах, че най-важното е да си „ заградим двора “ – да възобновим остарялата си военна техника, да повишим равнището на бойна подготвеност на популацията, изобщо, да обърнем внимание на занемарените ни качества за защита. Ако преди два месеца това беше целесъобразно, в този момент е наложително. Събитията от последния месец потвърдиха, че грижите за личната войска не са отживялост. Затова би трябвало:
- да се вкара наложително начално военно образование в гимназиалните класове (вероятна дълготрайност - 3 курса по един месец, диференцирани на летен, зимен и пролетен/есенен);
- за лицата, които не са минали през военна работа, да се провеждат аналогични курсове под формата на сборове на ротационен принцип;
- да стартираме да изпълняваме уговорката от Уелс 2014 година за най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт разноски за отбрана;
- дейна дипломация със съдружниците ни в НАТО за наблягане на ролята ни на „ флангова страна “, която изисква „ отстъпки “ при закупуването на ново въоръжение;
- по-сериозна държавна поддръжка за Военно-промишления комплекс.
Що се отнася до коронавирус пандемията, не трябва да си вършим илюзии, че тя е „ на доиграване “, само че идващите пролет и лято ни дават опция да си поемем глътка въздух и да се подготвим съответно за идващия сезон - по-добра реклама на имунизациите и най-много създаване на ефикасни вентилационни системи в учебни заведения и университети.
Национални цели, по които би трябвало да съществува консенсус. Между партиите в ръководещата коалиция, сред ръководещи и съпротива, сред парламентарни и извънпарламентарни политически субекти. Всички би трябвало да работят по тях. Който не е склонен, да става непотребен за българската политика.
Иначе, битката с корупцията и правосъдната промяна би трябвало да се правят, само че от съответните оторизирани за това органи. А не да се развяват като политическо знаме. Защото, в последна сметка какво значение има дали Бойко Борисов е задържан и дали Иван Гешев е отхвърлен от поста основен прокурор, в случай че в това време държавността е ликвидирана, а страната – превърната в марионетна на Русия?
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ