Иван Николов: Георги Димитров през 1946 г. и Кирил Петков през 2022 г. са с една и съща “стратегия“ за Македония…
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Българският министър председател господин Кирил Петков се държи като бизнесмен, наел под аренда страната България. Той се разпорежда с нея, без да се е опитал, даже, да вникне в някои нейни съкровени особености. Това беше доказано и на проведената от него среща на 28 март т.г. с сътрудниците му от Румъния, районен съд Македония и Черна гора.
Това написа в разбор за БГНЕС Иван Николов.
По отношение на проблемите с братската страна районен съд Македония той самонадеяно и с нахаканост, присъща на всеки аматьор, съобщи, че са реализирани големи резултати в нашите взаимоотношения и акцентира: “…има няколко поетапни цели, които би трябвало да почистим, в това число отбраната правата на малцинствата “. Явно, че господин Премиерът не е наясно нито с Конституцията на страната, чиито бъднини е предназначен да направлява, нито с „ технологията “, по която се пробваха през 1946 година да дебългаризират Пиринска Македония.
За да запълним някои от неговите многочислени празноти в познанията му за България, ще се върнем към тези години, когато
се „ съграждаше “ новата македонска страна, в границите на Титова Югославия .
***
Съвсем в зората на новия живот, след 1944 и 1945 година, когато „ Нова “ България приемаше с юнашка безкритичност всеки каприз на искания от страна на „ Нова “ Югославия, ставаше ясно, че „ безконечната дружба “ е съшита с бели конци. През идващите две години провокациите, изключително от страна на Скопие, ставаха все по очевидни, дръзки и целенасочени. Затова свидетелстват немалобройните писма, предизвестия и донесения, на наивни ратници на сближението до висши партийни величия в София и Москва. Ето някои от тях.
На 2 юли 1945 година Тодор Павлов написа на Георги Димитров:
„ …направете каквото Ви е допустимо, с цел да спре основно АНТИБЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА на Колишевски и другарите му, провеждана под формата на битка срещу великобългарския шовинизъм… “
Без дата през 1945 година в информация до Централен комитет на Българска комунистическа партия Христо Калайджиев донася:
„ … в същото съвещание Колишевски заяви, че отсега нататък се не разрешава в Македония приемането на български вестници… мотивирайки се, че тия вестници ще объркат акъла на македонците.
…При процесите против вътрешните врагове във Вардарска Македония, македонската емиграция в България остава с усещане, че се преследват освен дейните помагачи на окупаторите, само че и хора, чийто единствен грях е, ЧЕ СА съдебна експертиза ПРОЯВИЛИ КАТО БЪЛГАРОФИЛИ… “
На 28 ноември 1945 година Георги Димитров отбелязва в Дневника си, стр.513 –„ Мартулков от Македония осведоми върху ситуацията. Указа на рискови трендове на СЪРБИЗАЦИЯ В ЕЗИКА, КУЛТУРАТА И ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ… “
На 1 декември 1945 година Васил Ивановски, първият основен редактор на в. „ Нова Македония “ и човек с много спорни прояви, в писмо до Георги Димитров и Васил Коларов акцентира:
„ В корена на всичко се крие стремежът на управлението да подбие старите БЪЛГАРОФИЛСКИ усеща в Македония (които след 9 септември още веднъж се ускоряват ) и да насочи възприятията и благосклонностите на този народ към другия приятелски народ – сръбския.
…В дъното на всичко това стои отново страхът от някакво БЪЛГАРСКО ВЛИЯНИЕ… “
Отново се постанова ИЗВОДЪТ. Днешната политическа македонска нация и страната са построени върху темелния камък на АНТИБЪЛГАРИЗМА. Това не може да се подценява при опитите за доближаване сред София и Скопие.
Георги Димитров през 1946 година и Кирил Петков през 2022 година са с една и съща “стратегия “ за Македония …
На 6 юли 1946 година в 02.55 ч. Георги Димитров в Москва изпраща радиограма до Трайчо Костов, в която апропо четем:
„ …така също да се обясни ситуацията в Македония и да се вземат ограничения против съществуващите там АНТИБЪЛГАРСКИ ТЕНДЕНЦИИ.
Освен това е належащо да се договорим за подписване на ред съответни конвенции сред Югославия и България (ТЪРГОВСКИ, ЖЕЛЕЗОПЪТНИ, КУЛТУРНИ и пр.), които биха укрепили още повече тесните връзки сред двете държави… “
Необходимо обяснение. През деня на същата дата българската делегация - Димитров, Коларов, Костов има продължителна среща със Сталин. На нея вождът им подрежда: „ Трябва да се даде културна автономност на Пиринска Македония в границите на България… ЧЕ НЯМАЛО РАЗВИТО ОЩЕ МАКЕДОНСКО СЪЗНАНИЕ У НАСЕЛЕНИЕТО, ТОВА НИЩО НЕ ЗНАЧИ. И в Беларусия нямаше такова схващане, когато я обявихме за руска република. А в този момент се оказа, че има беларуски народ… “ (Архивите приказват, Българска комунистическа партия, Коминтернът и македонският въпрос -1917-1946 година, том II, стр.1269, София 1999 година )
Оттук нататък целият национализъм на комунистическите величия се изпарява. И всички, които сигнализираха преди този момент за насаждан антибългаризъм в новата страна, безропотно стартират да извършват заповедта на Сталин и да помакедончват с озлобление българите в Пиринска Македония и да обслужват скопските емисари там.
А какво става през днешния ден? Българският министър-председател Кирил Петков, в условия на сложна евроинтеграция, вместо да изяснява на европейските ни сътрудници трагичните обрати в ориста на нашите сънародници в Пиринска и Вардарска Македония, с възторг прегръща заповедите на Сталин и се пробва да възкреси от дълго време отречените от разсъдъка негови “метод „ за производство на нови народи. И като Георги Димитров си фантазира, че надали не с търговски, железопътни, културни и прочие спогодби, ще можем да събудим братските усеща у една върхушка, която е закърмена с млякото на умопомрачителното опълчване.
Това напълно не оправдава занемарената инфраструктура сред двете страни, което в действителност е позор за XXIв., анемичните търговски и културни връзки – също. Оттук нататък не разбираем ли аргументите за тази жалка картина, изпадаме в ролята на артисти, които не са вникнали в същността на изпълняваната от тях роля.
Големият въпрос през днешния ден е дали „ новата “ българска политика към Македония на премиера Кирил Петков, по Сталинско-Димитровски пример, и налагана със самочувствие и дилетантска самонадеяност, НЯМА ДА УБИЕ КРЕХКИТЕ КЪЛНОВЕ НА ДИСКУСИОННОСТ В САМОТО МАКЕДОНСКО ОБЩЕСТВО, КОИТО съдебна експертиза ЗАБЕЛЯЗВАТ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ, И ДА ЗАТВЪРДИ ПОЗИЦИИТЕ НА СИЛИТЕ, КОИТО КРЕПЯТ НАСЛЕДЕНОТО СТАТУКВО? А полемиката там е единственият път за излизане от дълбоката криза… само че без илюзии!
***
Ако до края на 2022 година бъде построен Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Клепало “, както настояват новите ръководещи в България, ще бъде доста добре. Но какво от това, в случай че учебните заведения, университетите, научната книжнина, медиите на Северна Македония не престават да внушават, че Гоце и Вътрешна македонска революционна организация, нямат нищо общо с Одринско и с България? Нещо повече. Във всички учебници по история Вътрешна македонска революционна организация се отбелязва с абревиатурата МРО (Македонска революционна организация). И тъкмо това не трансформира ли съвещанията на взаимните пет комисии във фарс на доброжелателността и съдействието, с показни полети от едната до другата столица и назад!?
Да бъдем наясно!
Битката на днешните елити в Скопие не е за реализиране на положителни, откровени и приятелски връзки с България.
БИТКАТА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ТАМ Е СТРАНАТА ДА ПОЛУЧИ ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА ЗА ПРЕГОВОРИ С Европейски Съюз ПРИ ПЪЛНО СЪХРАНЯВАНЕ НА 78-ГОДИШНАТА МРАЧНА ЮГОМИТОЛОГИЯ ЗА ХОРАТА ПОКРАЙ ВАРДАРА. Настоящият министър председател Димитър Ковачевски е артикул на същата система и ще възпроизвежда същия модел на политики, с някои повърхностни отклонения. За страдание, българският му сътрудник Кирил Петков вместо да му помогне да огледа истината в очите, самият става жертва на личното си незнание, като предлага решения, надалеч от същността на казуса. Ковачевски добре схваща режисурата на този спектакъл и ще се постарае да изиграе ролята си по този начин, както са го възпитавали от най-ранна детска възраст. Критиките на опозицията против него са единствено едно от средствата за докопване до властта…
Това Господин Министър-председателю на България, не е „ нова “ политика.
Това е диагноза, с която би трябвало да сме наясно, в случай че желаеме да създадем същинска крачка напред, и да бъдем почтени към предишното, сегашното и бъдещето на хората от двете страни на Осогово. /БГНЕС
----------------------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Българският министър председател господин Кирил Петков се държи като бизнесмен, наел под аренда страната България. Той се разпорежда с нея, без да се е опитал, даже, да вникне в някои нейни съкровени особености. Това беше доказано и на проведената от него среща на 28 март т.г. с сътрудниците му от Румъния, районен съд Македония и Черна гора.
Това написа в разбор за БГНЕС Иван Николов.
По отношение на проблемите с братската страна районен съд Македония той самонадеяно и с нахаканост, присъща на всеки аматьор, съобщи, че са реализирани големи резултати в нашите взаимоотношения и акцентира: “…има няколко поетапни цели, които би трябвало да почистим, в това число отбраната правата на малцинствата “. Явно, че господин Премиерът не е наясно нито с Конституцията на страната, чиито бъднини е предназначен да направлява, нито с „ технологията “, по която се пробваха през 1946 година да дебългаризират Пиринска Македония.
За да запълним някои от неговите многочислени празноти в познанията му за България, ще се върнем към тези години, когато
се „ съграждаше “ новата македонска страна, в границите на Титова Югославия .
***
Съвсем в зората на новия живот, след 1944 и 1945 година, когато „ Нова “ България приемаше с юнашка безкритичност всеки каприз на искания от страна на „ Нова “ Югославия, ставаше ясно, че „ безконечната дружба “ е съшита с бели конци. През идващите две години провокациите, изключително от страна на Скопие, ставаха все по очевидни, дръзки и целенасочени. Затова свидетелстват немалобройните писма, предизвестия и донесения, на наивни ратници на сближението до висши партийни величия в София и Москва. Ето някои от тях.
На 2 юли 1945 година Тодор Павлов написа на Георги Димитров:
„ …направете каквото Ви е допустимо, с цел да спре основно АНТИБЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА на Колишевски и другарите му, провеждана под формата на битка срещу великобългарския шовинизъм… “
Без дата през 1945 година в информация до Централен комитет на Българска комунистическа партия Христо Калайджиев донася:
„ … в същото съвещание Колишевски заяви, че отсега нататък се не разрешава в Македония приемането на български вестници… мотивирайки се, че тия вестници ще объркат акъла на македонците.
…При процесите против вътрешните врагове във Вардарска Македония, македонската емиграция в България остава с усещане, че се преследват освен дейните помагачи на окупаторите, само че и хора, чийто единствен грях е, ЧЕ СА съдебна експертиза ПРОЯВИЛИ КАТО БЪЛГАРОФИЛИ… “
На 28 ноември 1945 година Георги Димитров отбелязва в Дневника си, стр.513 –„ Мартулков от Македония осведоми върху ситуацията. Указа на рискови трендове на СЪРБИЗАЦИЯ В ЕЗИКА, КУЛТУРАТА И ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ… “
На 1 декември 1945 година Васил Ивановски, първият основен редактор на в. „ Нова Македония “ и човек с много спорни прояви, в писмо до Георги Димитров и Васил Коларов акцентира:
„ В корена на всичко се крие стремежът на управлението да подбие старите БЪЛГАРОФИЛСКИ усеща в Македония (които след 9 септември още веднъж се ускоряват ) и да насочи възприятията и благосклонностите на този народ към другия приятелски народ – сръбския.
…В дъното на всичко това стои отново страхът от някакво БЪЛГАРСКО ВЛИЯНИЕ… “
Отново се постанова ИЗВОДЪТ. Днешната политическа македонска нация и страната са построени върху темелния камък на АНТИБЪЛГАРИЗМА. Това не може да се подценява при опитите за доближаване сред София и Скопие.
Георги Димитров през 1946 година и Кирил Петков през 2022 година са с една и съща “стратегия “ за Македония …
На 6 юли 1946 година в 02.55 ч. Георги Димитров в Москва изпраща радиограма до Трайчо Костов, в която апропо четем:
„ …така също да се обясни ситуацията в Македония и да се вземат ограничения против съществуващите там АНТИБЪЛГАРСКИ ТЕНДЕНЦИИ.
Освен това е належащо да се договорим за подписване на ред съответни конвенции сред Югославия и България (ТЪРГОВСКИ, ЖЕЛЕЗОПЪТНИ, КУЛТУРНИ и пр.), които биха укрепили още повече тесните връзки сред двете държави… “
Необходимо обяснение. През деня на същата дата българската делегация - Димитров, Коларов, Костов има продължителна среща със Сталин. На нея вождът им подрежда: „ Трябва да се даде културна автономност на Пиринска Македония в границите на България… ЧЕ НЯМАЛО РАЗВИТО ОЩЕ МАКЕДОНСКО СЪЗНАНИЕ У НАСЕЛЕНИЕТО, ТОВА НИЩО НЕ ЗНАЧИ. И в Беларусия нямаше такова схващане, когато я обявихме за руска република. А в този момент се оказа, че има беларуски народ… “ (Архивите приказват, Българска комунистическа партия, Коминтернът и македонският въпрос -1917-1946 година, том II, стр.1269, София 1999 година )
Оттук нататък целият национализъм на комунистическите величия се изпарява. И всички, които сигнализираха преди този момент за насаждан антибългаризъм в новата страна, безропотно стартират да извършват заповедта на Сталин и да помакедончват с озлобление българите в Пиринска Македония и да обслужват скопските емисари там.
А какво става през днешния ден? Българският министър-председател Кирил Петков, в условия на сложна евроинтеграция, вместо да изяснява на европейските ни сътрудници трагичните обрати в ориста на нашите сънародници в Пиринска и Вардарска Македония, с възторг прегръща заповедите на Сталин и се пробва да възкреси от дълго време отречените от разсъдъка негови “метод „ за производство на нови народи. И като Георги Димитров си фантазира, че надали не с търговски, железопътни, културни и прочие спогодби, ще можем да събудим братските усеща у една върхушка, която е закърмена с млякото на умопомрачителното опълчване.
Това напълно не оправдава занемарената инфраструктура сред двете страни, което в действителност е позор за XXIв., анемичните търговски и културни връзки – също. Оттук нататък не разбираем ли аргументите за тази жалка картина, изпадаме в ролята на артисти, които не са вникнали в същността на изпълняваната от тях роля.
Големият въпрос през днешния ден е дали „ новата “ българска политика към Македония на премиера Кирил Петков, по Сталинско-Димитровски пример, и налагана със самочувствие и дилетантска самонадеяност, НЯМА ДА УБИЕ КРЕХКИТЕ КЪЛНОВЕ НА ДИСКУСИОННОСТ В САМОТО МАКЕДОНСКО ОБЩЕСТВО, КОИТО съдебна експертиза ЗАБЕЛЯЗВАТ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ, И ДА ЗАТВЪРДИ ПОЗИЦИИТЕ НА СИЛИТЕ, КОИТО КРЕПЯТ НАСЛЕДЕНОТО СТАТУКВО? А полемиката там е единственият път за излизане от дълбоката криза… само че без илюзии!
***
Ако до края на 2022 година бъде построен Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Клепало “, както настояват новите ръководещи в България, ще бъде доста добре. Но какво от това, в случай че учебните заведения, университетите, научната книжнина, медиите на Северна Македония не престават да внушават, че Гоце и Вътрешна македонска революционна организация, нямат нищо общо с Одринско и с България? Нещо повече. Във всички учебници по история Вътрешна македонска революционна организация се отбелязва с абревиатурата МРО (Македонска революционна организация). И тъкмо това не трансформира ли съвещанията на взаимните пет комисии във фарс на доброжелателността и съдействието, с показни полети от едната до другата столица и назад!?
Да бъдем наясно!
Битката на днешните елити в Скопие не е за реализиране на положителни, откровени и приятелски връзки с България.
БИТКАТА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ТАМ Е СТРАНАТА ДА ПОЛУЧИ ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА ЗА ПРЕГОВОРИ С Европейски Съюз ПРИ ПЪЛНО СЪХРАНЯВАНЕ НА 78-ГОДИШНАТА МРАЧНА ЮГОМИТОЛОГИЯ ЗА ХОРАТА ПОКРАЙ ВАРДАРА. Настоящият министър председател Димитър Ковачевски е артикул на същата система и ще възпроизвежда същия модел на политики, с някои повърхностни отклонения. За страдание, българският му сътрудник Кирил Петков вместо да му помогне да огледа истината в очите, самият става жертва на личното си незнание, като предлага решения, надалеч от същността на казуса. Ковачевски добре схваща режисурата на този спектакъл и ще се постарае да изиграе ролята си по този начин, както са го възпитавали от най-ранна детска възраст. Критиките на опозицията против него са единствено едно от средствата за докопване до властта…
Това Господин Министър-председателю на България, не е „ нова “ политика.
Това е диагноза, с която би трябвало да сме наясно, в случай че желаеме да създадем същинска крачка напред, и да бъдем почтени към предишното, сегашното и бъдещето на хората от двете страни на Осогово. /БГНЕС
----------------------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ