Войната на Путин има обратен ефект
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Нахлуването на Владимир Путин в Украйна промени света. Живеем в нови и по-опасни времена - ерата след Студената война, почнала с рухването на Берлинската стена, завърши.
Рядкост е да преживееш миг с големи исторически последствия и да схванеш в действително време, че е подобен.
През ноември 1989 година стоях на покрития със сняг Вацлавски площад в Прага, столицата на тогавашна Чехословакия, и следих по какъв начин се ражда един нов свят.
Народите на комунистическа Източна Европа бяха въстанали, с цел да се опълчват на диктатурите си. Берлинската стена беше съборена. Разделената Европа още веднъж ставаше едно цяло.
В Прага драматургът отстъпник Вацлав Хавел се обърна към 400 000 души от балкона на втория етаж. Това беше трогателен миг, замайващ със своето движение. Същата вечер комунистическият режим рухна и след няколко седмици Хавел беше президент на нова демократична страна. Още тогава усетих, че съм следил по какъв начин светът се прекатурва - това беше един от тези редки моменти, в които знаеш, че светът се прекроява пред очите ти.
Колко такива моменти е имало в историята на Европа от Френската гражданска война насам? Вероятно, мислех си тогава, към пет. Този, 1989 година, беше шестият.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Но този свят - роден в тези трагични национални революции - завърши, когато Путин подреди на съветските войски да навлязат в Украйна.
Германският канцлер Олаф Шолц назова този миг zeitenwende - повратна точка, а английският външен министър Лиз Тръс съобщи, че това е " смяна на парадигмата ". Според нея епохата на самодоволството е завършила.
Доказателствата се натрупат от години.
Изминаха две десетилетия, откогато Путин изпрати войски в Грузия, потвърждавайки, че поддържа разколнически райони.
По-късно той изпрати шпиони в английски градове, въоръжени с нервнопаралитични субстанции, с цел да убиват руснаци в заточение.
През 2014 година той нахлу в Източна Украйна и анексира Крим.
Въпреки всичко това Германия и огромна част от Европейски Съюз се оказаха в нездравословна взаимозависимост от съветския газ. Година след анексирането на Крим те утвърдиха построяването на нов газопровод - " Северен поток 2 ", с цел да усилят доставките.
" Самодоволството ", за което приказва Лиз Тръс, се отнася и за нейната лична страна. Лондон е несъмнено леговище за съветските пари още от времето, когато министър-председател беше Джон Мейджър. Руските олигарси са складирали тук милиарди, прали са парите си, купували са най-престижните частни домове в столицата, общували са с политици и са дарявали средства за техните предизборни акции. Малко са въпросите, които се задават за това от кое място идва голямото им благосъстояние, добито толкоз ненадейно.
Така че, Западните демокрации не са " обръщали внимание " на естеството на опасността, която се е зараждала на източната им граница.
Но Путин също беше тотално блажен.
Първо, той смяташе, че Западът е в продължителен крах, отслабен от вътрешно разделяне и идеологическа омраза. Изборът на Доналд Тръмп и Брекзит съгласно него бяха доказателство за това. Възходът на десните властнически държавни управления в Полша и Унгария беше още едно доказателство за разпадането на демократичните полезности и институции. А унизителното евакуиране на Съединени американски щати от Афганистан беше признато като доказателство за една отслабваща мощ, която се отдръпва от международната сцена.
Второ, той не разбра вярно какво се случва на неговите граници. Той отхвърли да повярва, че поредицата от демократични въстания в някогашните руски републики - Грузия (2003 г.), Украйна (2004-5 г.) и Киргизстан (2005 г.) - биха могли да бъдат достоверен израз на националната воля. Тъй като всяко от тях имаше за цел да в профил корумпирани и непопулярни промосковски държавни управления, за Кремъл изглеждаше явно, че те са дело на непознати разследващи служби, по-специално на американците и британците - нахлуване на западния империализъм към територия, която по право и исторически принадлежи на Русия.
Трето, той не съумя да разбере личните си генерали. Сега е ясно, че той е очаквал тази " специфична военна интервенция " да завърши за няколко дни.
Военната непросветеност на Русия учуди доста западни специалисти по сигурността. За мен тя носи ехото на една по-малка, по-овладяна, само че все пак опустошителна война в някогашна Югославия.
През 1992 година сръбските националисти започнаха война, с цел да задушат при раждането ѝ новата самостоятелна страна Босна. Те твърдяха, че босненската еднаквост е подправена, че босненската държавност няма историческа легитимност, че тя в действителност е част от Сърбия. Точно такова е мнението на Путин за Украйна.
Подобно на днешна Русия, сръбските сили се радваха на смазващо предимство в огневата мощност. Но те постоянно затъваха там, където локалните не-сърби оказваха опозиция. Изглеждаха неспособни да завладяват градове - не желаеха да се бият пеша улица по улица. Първоначално босненските бранители бяха доста зле екипирани - припомням си момчета с обувки за тенис в окопите на Сараево с един АК-47 на трима. Но те защитаваха столицата си в продължение на съвсем четири години. Подобна увереност има и в младите мъже, които непринудено се включиха в отбраната на Киев.
Вместо да завладяват градовете и селищата, сърбите ги обсаждаха - заграждане, бомбардировки, спиране на водата, газа и електричеството. Това към този момент се случва в Мариупол. Обсадете един град и прекъснете водоснабдяването му и до 24 часа всяка тоалетна ще бъде рискова за публичното здраве. Това ли имат намерение да създадат руснаците в Мариупол, Харков, Киев? Да ги уморят от апетит и мраз?
Но близо четири години сходна свирепост дадоха на босненската нация основополагаща достоверна история, разказваща за опозиция, страдалчество и героична битка. Идентичността на Украйна също ще бъде в допълнение укрепена от метода, по който украинците са се сражавали. Рускоговорящите в Украйна не се усещат " освободени " от нашествието. Доказателството е, че те също имат вяра в Украйна като суверенна страна. Войната на Путин, целяща да сплоти това, което той виждаше като две елементи на съветската нация, към този момент има противоположен резултат - ускорява волята на множеството украинци да търсят орис, свободна от съветското владичество.
Бившият консултант по националната сигурност на Съединени американски щати Збигнев Бжежински сподели, че Русия може да бъде народна власт или империя, само че не може да бъде и двете. Руската емблема - двуглавият орел, гледа както на изток, по този начин и на запад. Историята нееднократно е теглила Русия в противоположни направления - демократична национална страна в едната посока или преобладаваща имперска мощ в другата.
Отидете в Санкт Петербург и ще видите още един аспект на този лицемерен темперамент. Това е красивият еркер на страната към Финския залив. Това е град от XVIII в., извърнат на запад. Той е европейското Просвещение в архитектурна форма. По времето на царете той е бил имперска столица.
След Руската гражданска война от 1917 година болшевиките реалокират столицата назад в Москва и властта се отдръпва зад високите крепостни стени на Кремъл. Това е архитектура на защитата, на съмнението, даже на страха. Когато съветските ръководители погледнат отсам на запад, те виждат равнинната открита провинция, която се простира на югозапад на стотици километри – без естествена отбрана. /БГНЕС
Алън Литъл, Би Би Си
Нахлуването на Владимир Путин в Украйна промени света. Живеем в нови и по-опасни времена - ерата след Студената война, почнала с рухването на Берлинската стена, завърши.
Рядкост е да преживееш миг с големи исторически последствия и да схванеш в действително време, че е подобен.
През ноември 1989 година стоях на покрития със сняг Вацлавски площад в Прага, столицата на тогавашна Чехословакия, и следих по какъв начин се ражда един нов свят.
Народите на комунистическа Източна Европа бяха въстанали, с цел да се опълчват на диктатурите си. Берлинската стена беше съборена. Разделената Европа още веднъж ставаше едно цяло.
В Прага драматургът отстъпник Вацлав Хавел се обърна към 400 000 души от балкона на втория етаж. Това беше трогателен миг, замайващ със своето движение. Същата вечер комунистическият режим рухна и след няколко седмици Хавел беше президент на нова демократична страна. Още тогава усетих, че съм следил по какъв начин светът се прекатурва - това беше един от тези редки моменти, в които знаеш, че светът се прекроява пред очите ти.
Колко такива моменти е имало в историята на Европа от Френската гражданска война насам? Вероятно, мислех си тогава, към пет. Този, 1989 година, беше шестият.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Но този свят - роден в тези трагични национални революции - завърши, когато Путин подреди на съветските войски да навлязат в Украйна.
Германският канцлер Олаф Шолц назова този миг zeitenwende - повратна точка, а английският външен министър Лиз Тръс съобщи, че това е " смяна на парадигмата ". Според нея епохата на самодоволството е завършила.
Доказателствата се натрупат от години.
Изминаха две десетилетия, откогато Путин изпрати войски в Грузия, потвърждавайки, че поддържа разколнически райони.
По-късно той изпрати шпиони в английски градове, въоръжени с нервнопаралитични субстанции, с цел да убиват руснаци в заточение.
През 2014 година той нахлу в Източна Украйна и анексира Крим.
Въпреки всичко това Германия и огромна част от Европейски Съюз се оказаха в нездравословна взаимозависимост от съветския газ. Година след анексирането на Крим те утвърдиха построяването на нов газопровод - " Северен поток 2 ", с цел да усилят доставките.
" Самодоволството ", за което приказва Лиз Тръс, се отнася и за нейната лична страна. Лондон е несъмнено леговище за съветските пари още от времето, когато министър-председател беше Джон Мейджър. Руските олигарси са складирали тук милиарди, прали са парите си, купували са най-престижните частни домове в столицата, общували са с политици и са дарявали средства за техните предизборни акции. Малко са въпросите, които се задават за това от кое място идва голямото им благосъстояние, добито толкоз ненадейно.
Така че, Западните демокрации не са " обръщали внимание " на естеството на опасността, която се е зараждала на източната им граница.
Но Путин също беше тотално блажен.
Първо, той смяташе, че Западът е в продължителен крах, отслабен от вътрешно разделяне и идеологическа омраза. Изборът на Доналд Тръмп и Брекзит съгласно него бяха доказателство за това. Възходът на десните властнически държавни управления в Полша и Унгария беше още едно доказателство за разпадането на демократичните полезности и институции. А унизителното евакуиране на Съединени американски щати от Афганистан беше признато като доказателство за една отслабваща мощ, която се отдръпва от международната сцена.
Второ, той не разбра вярно какво се случва на неговите граници. Той отхвърли да повярва, че поредицата от демократични въстания в някогашните руски републики - Грузия (2003 г.), Украйна (2004-5 г.) и Киргизстан (2005 г.) - биха могли да бъдат достоверен израз на националната воля. Тъй като всяко от тях имаше за цел да в профил корумпирани и непопулярни промосковски държавни управления, за Кремъл изглеждаше явно, че те са дело на непознати разследващи служби, по-специално на американците и британците - нахлуване на западния империализъм към територия, която по право и исторически принадлежи на Русия.
Трето, той не съумя да разбере личните си генерали. Сега е ясно, че той е очаквал тази " специфична военна интервенция " да завърши за няколко дни.
Военната непросветеност на Русия учуди доста западни специалисти по сигурността. За мен тя носи ехото на една по-малка, по-овладяна, само че все пак опустошителна война в някогашна Югославия.
През 1992 година сръбските националисти започнаха война, с цел да задушат при раждането ѝ новата самостоятелна страна Босна. Те твърдяха, че босненската еднаквост е подправена, че босненската държавност няма историческа легитимност, че тя в действителност е част от Сърбия. Точно такова е мнението на Путин за Украйна.
Подобно на днешна Русия, сръбските сили се радваха на смазващо предимство в огневата мощност. Но те постоянно затъваха там, където локалните не-сърби оказваха опозиция. Изглеждаха неспособни да завладяват градове - не желаеха да се бият пеша улица по улица. Първоначално босненските бранители бяха доста зле екипирани - припомням си момчета с обувки за тенис в окопите на Сараево с един АК-47 на трима. Но те защитаваха столицата си в продължение на съвсем четири години. Подобна увереност има и в младите мъже, които непринудено се включиха в отбраната на Киев.
Вместо да завладяват градовете и селищата, сърбите ги обсаждаха - заграждане, бомбардировки, спиране на водата, газа и електричеството. Това към този момент се случва в Мариупол. Обсадете един град и прекъснете водоснабдяването му и до 24 часа всяка тоалетна ще бъде рискова за публичното здраве. Това ли имат намерение да създадат руснаците в Мариупол, Харков, Киев? Да ги уморят от апетит и мраз?
Но близо четири години сходна свирепост дадоха на босненската нация основополагаща достоверна история, разказваща за опозиция, страдалчество и героична битка. Идентичността на Украйна също ще бъде в допълнение укрепена от метода, по който украинците са се сражавали. Рускоговорящите в Украйна не се усещат " освободени " от нашествието. Доказателството е, че те също имат вяра в Украйна като суверенна страна. Войната на Путин, целяща да сплоти това, което той виждаше като две елементи на съветската нация, към този момент има противоположен резултат - ускорява волята на множеството украинци да търсят орис, свободна от съветското владичество.
Бившият консултант по националната сигурност на Съединени американски щати Збигнев Бжежински сподели, че Русия може да бъде народна власт или империя, само че не може да бъде и двете. Руската емблема - двуглавият орел, гледа както на изток, по този начин и на запад. Историята нееднократно е теглила Русия в противоположни направления - демократична национална страна в едната посока или преобладаваща имперска мощ в другата.
Отидете в Санкт Петербург и ще видите още един аспект на този лицемерен темперамент. Това е красивият еркер на страната към Финския залив. Това е град от XVIII в., извърнат на запад. Той е европейското Просвещение в архитектурна форма. По времето на царете той е бил имперска столица.
След Руската гражданска война от 1917 година болшевиките реалокират столицата назад в Москва и властта се отдръпва зад високите крепостни стени на Кремъл. Това е архитектура на защитата, на съмнението, даже на страха. Когато съветските ръководители погледнат отсам на запад, те виждат равнинната открита провинция, която се простира на югозапад на стотици километри – без естествена отбрана. /БГНЕС
Алън Литъл, Би Би Си
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ