Айвън Аткинсън е британски филмов продуцент и сценарист, тясно свързан

Айвън Аткинсън е английски кино продуцент и сценарист, тясно обвързван с работата на режисьора Гай Ричи. Той стартира кариерата си като персонален помощник на Ричи, преди да се утвърди като един от главните му креативен сътрудници. Аткинсън е продуцент или съсценарист на редица известни заглавия:

Джентълмените (The Gentlemen, 2019),Човек на гнева (Wrath of Man, 2021), Операция Фортуна: Измамна игра (Operation Fortune: Ruse de Guerre, 2023), Заветът (Guy Ritchie's The Covenant, 2023), Министерство на неджентълменската война (The Ministry of Ungentlemanly Warfare, 2024).

Именитият продуцент даде изявление пред rbc.ru

— Когато работите на снимачната площадка с Гай Ричи, какъв брой друго е взаимоотношението ви там и отвън нея, в действителния живот?

— О, няма разлика, същото е. С Гай бяхме другари, преди да стартираме да работим дружно, и по-късно това се трансформира в един тип натурален преход.

Разбира се, на снимачната площадка има несъмнено равнище на подчиненост, професионализъм и така нататък Работим дружно от 15 години, а се познаваме от 20. Така че в никакъв случай не мислите за граници. Всичко тече свободно, без непотребни затруднения.

— Значи няма напрежение сред вас в работния развой. Не в неприятния смисъл, а във връзка с работата. Има ли нещо сходно?

— Само в случай че такова напрежение произтича от обстоятелството, че задачата е да се усъвършенства индустриалният развой или самата креативна концепция.

Интересното при правенето на филми е, че е съвсем като на транспортен съд. Има подчиненост на работното място. Има такива под палубата, такива над палубата, капитанът, който седи на мостика. А капитанът на кораба е режисьорът. Така че, стига да помните това, проблемите на продукцията и проблемите на всяка концепция постоянно произтичат от тази позиция. Разбирате йерархията.

И Гай е доста добър в смисъл, че не е срещу неприятните хрумвания, не е срещу положителните хрумвания, тъй като неприятните хрумвания нормално водят до положителни хрумвания, а положителните хрумвания водят до още по-добри хрумвания и тогава, както той обича да споделя, всичко положително става негово, получава самопризнание за него.

— Отворен ли е за разнообразни хрумвания?

— Не съм работил с доста други режисьори преди, само че Гай е един от най-отворените за хрумвания. Той ще изслуша концепция, ще я обмисли, даже ще си поиграе с нея, ще каже: „ О, мисля за това, ами, дано си поиграем с тази концепция два дни. “

— И ще забележим до каква степен ще ни води?

— Да. И тогава ще разберем дружно.

— Имаше ли концепция, която предложихте на снимачната площадка и която се трансформира във кино лентата? И едвам по-късно осъзнахте, че в действителност е страхотна?

— Да, даже преди да стана продуцент. По това време бях единствено помощник. Снимахме „ Човекът от U.N.C.L.E. “ И имахме концепция за началната сцена. Трябваше да включва голяма влакова злополука и всичко останало. Но бюджетът не позволяваше нищо толкоз огромно.

И по този начин, изследвах малко сцената и какво се опитвахме да реализираме и в последна сметка ми хрумна една концепция. Казах: „ Ами в случай че опитаме това? “ И всички споделиха: „ Не разбираме, запишете го. “ Записах го, предадох го и попитах: „ Какво мислите? “

После го прочетоха, всичко беше написано на три или четири страници и най-после споделиха: „ Да, отлично, ще го създадем. “ И това стана една от началните подиуми на кино лентата. Беше толкоз сюрреалистично прекарване за мен.

Така че, когато ви се даде късмет, не е нужно да усложнявате нещата прекомерно. Не е нужно да обмисляте всичко прекомерно. Просто ви е нужна добра концепция.

— Когато сте продуцирали филми, кой от тях ви е харесал най-вече във връзка с атмосфера и герои? Така че бихте желали да прекарате естествен ден в подобен филм ?

— Мисля, че всеки филм, където се събират доста хора, основава клубна атмосфера. И нямам поради нощен клуб, а по-скоро състезателен клуб.

Когато хората нормално се събират, пораждат доста егота и всички се сблъскват. Но когато има цел – в последна сметка да се сътвори съответен артикул – мисля, че всички се забавляват малко повече.

За мен това е филмът, който излиза идната година, „ Outlaw “ с Джейк Джиленхол и Хенри Кавил. Имаше страхотна атмосфера, тъй като е филм за двама души, които чакат нещо да се случи доста скоро. Така че има доста полемики сред тях, по този начин да се каже; Те не одобряват всичко съществено, само че в това време поддържат сериозен звук. И мисля, че това е забавен свят.

— Доколкото знам, Хенри Кавил е нещо като фанатик. Мисля, че би му харесало тук. Но доколкото разбирам, ти си по-скоро по спорта?

— Не, не напълно. Оказва се, че и аз съм малко фанатик и с Хенри се свързваме поради пристрастеността си да играем с дребни пластмасови войничета.

Той си пада по всичко, обвързвано с Warhammer. Аз съм израснал, играейки Dungeons and Dragons и сходни неща. Оттам идва и моят опит в разказването на истории. Така че, да, той е фанатик, а и аз съм фанатик.

— Когато на снимачната площадка има няколко известни артисти по едно и също време... Виждали ли сте по какъв начин хората взаимодействат... Различно ли е от елементарна снимачна площадка, тъй като има всевъзможни истории за сходни фотоси?

— Ако приказваме за спорове на снимачната площадка, това е нещо, което в никакъв случай преди не съм преживявал или с което съм се сблъсквал. Мисля, че е нещо необичайно. Защото, в случай че един водач е убеден, тогава мисля, че всичко си идва на мястото – актьорите и всичко останало. Точно както в животинското царство, има алфа вълк, лидерът на глутницата, и в случай че той е убеден и води в вярната посока, хората са склонни да го следват.

И мисля, че постоянно сме имали доста ясно схващане какво желае той, какъв е планът и какво прави. И тази убеденост идва незабавно.

Според мен, когато режисьорите непрекъснато си скубят косите, съмняват се, паникьосват се и реагират прекомерно на нещата по време на фотосите, това основава спомагателна отрицателна сила или неприятна атмосфера, което води до неустановеност за всички.

— Възможно ли е тази атмосфера да пристигна извън?

— Знаете ли, филмовата промишленост е доста неоправдателна – съден си по всичко. Хората постоянно имат мнение за всичко. И мисля, че това поражда неустановеност.

Мисля, че актьорите също могат да вършат това. Те могат да премислят дадена сцена и да я преиграят. Мисля, че тъкмо там поражда спор. И това въздейства на цялостния резултат.

Ако си убеден в себе си, няма да се постанова да се тревожиш за това. Ключът е да имаш ясна визия накъде отиваме. Оставете другите детайли да се подредят сами и да си дойдат на мястото, когато му пристигна времето.

— Планирате ли да извършите нещо с Ричи, което би било изцяло друго от всички филми, които сте правили, изцяло друг концептуален план?

— Винаги съм желал да опитам да направя нещо, не безусловно биографичен филм, а може би филм, основан на действителни събития. Достигнахме покрай това с „ Преводачът “, който беше основан на някои същински истории от предишното.

Биографичните филми са доста сложни за правене, тъй като могат да бъдат толкоз огромни, а в последно време има доста биографични филми, които се пробват да опишат цялата история на даден воин.

И постоянно намирам забавен детайл от случилото се в историята. Например, за мен един от най-хубавите биографични филми, които съм гледал, е „ Али “ с присъединяване на Уил Смит в ролята на Мохамед Али.

Защото те просто се концентрираха върху един интервал от живота му. И тогава в действителност можехте да се задълбочите в случилото се.

Това е по този начин, тъй като хората знаят останалото. Нямах потребност да знам къде е роден. Нямах потребност да знам къде е израснал. Идеята е да се откри някой, който е направил нещо, което всички знаят. Да се ​​покаже тази позната история, само че да се съсредоточим върху един аспект. Мисля, че това би бил забавен воин и метод да се изследва нещо ново.

— Колко близо е това до това, което беше „ Преводачът “?

— Мисля, че „ Преводачът “ беше първият път, когато изследвахме освен това от просто прочувственото равнище във филм. „ Грабене “ и „ Две димящи цеви “ бяха повече за страстта. В прочут смисъл, ние към момента следвахме този принцип в „ Рокенрол “ и „ Джентълмените “.

Тези филми са ненапълно анимационни, което способства за прочувствената им прелест. Ако беше прочувствена канара от едно до 10, тези филми щяха да са в челната тройка, по-близо до 10. В „ Преводачът “ погледнахме по нов метод на тази канара. Така че би било забавно да продължим този опит в нови планове и да се опитаме да разберем и изследваме по-добре същински воин.