Германски експерт: Путин не се страхува от НАТО
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Подсказва ли мащабът на съветското нахлуване над Украйна, че интервенцията е била планувана от месеци?
Г. Гресел:Актуалните събития удостоверяват, че всичко е било планувано от дълго време. Потвърждават се и догатките на разследващите служби за наложилото се у съветските сили за сигурност разбиране, че „ казусът " Украйна би трябвало да бъде решен по боен път. Опитът на Запада да се оправи с този въпрос посредством дипломатически и стопански средства се провали. Имам възприятието, че съветската страна в никакъв случай не се е отнасяла към диалозите съществено, а отправените от нея несъразмерни условия са били единствено средство да занимава Запада и да откри съображение за война.
Руската войска съществено превъзхожда украинската. Според Вас до каква степен би могла да стигне?
Г. Гресел: Путин формулира задачата на войната в речта си от 21-и февруари и в декларацията, с която разгласи войната. Това е заличаването на Украйна като народ и като културна еднаквост. Тази цел би могла да бъде реализирана единствено с окупация най-малкото на огромни елементи от Украйна и на значимите градове. Минималната версия би била окупация на Украйна до Днепър. Но аз се притеснявам, че офанзивата ще отиде и по-нататък.
Каква опозиция би могла да окаже украинската войска?
Г. Гресел: Украинската войска е твърдо решена да окаже опозиция. Но даже най-после да се стигне до проваляне, армията въпреки всичко дава късмет най-малко на личните си фамилии да изоставен региона и да избегнат съществуването под съветско владичество.
Ако украинската войска - а евентуално и популацията - окажат по-силна опозиция, в сравнение с се чака, по какъв начин ще се отрази това на хода на войната и какви ще са съветските реакции?
Г. Гресел:Не считам, че огромна част от съветското население би одобрило войната, в случай че се стигне и до огромни загуби от съветска страна. С тази война Путин в избран смисъл заложи на карта и личното си владичество. Но наподобява е стигнал до извода, че рискът си заслужава. Вярвам, че украинската войска в действителност се бори и ще се стигне до съществени загуби и от съветска страна. Но това е нещо, за което Путин би трябвало да си дава сметка.
Съществува и тезата, че Путин усеща властта си отслабена и по тази причина е решил да стартира войната - с цел да укрепи позициите си. Какво мислите по този въпрос?
Г. Гресел: Според мен във вътрешнополитически проект рискът да изгуби властта по-скоро е повишен, в сравнение с намалял. Все отново той вижда, че Украйна не приближава позициите си към съветските, и че би я изгубил, в случай че не си я възвърне по боен път и не я трансформира във васална страна.
Допускате ли, че Путин може да продължи офанзивите и оттатък Украйна - да вземем за пример към балтийските страни?
Г. Гресел:Украйна се отбранява. А тъй като Путин счита, че всяка антируска опозиция, без значение дали е в Чечения или другаде, се спонсорира от Съединени американски щати и от Запада, ще упрекна Запада и за съпротивата в Украйна. И ще употребява средството, за което е сигурен, че ще сплаши Запада – а точно военната мощ. Конфронтация сигурно ще настъпи, след което от нашата подготвеност да се защитим и да отвърнем ще зависи дали ще се стигне до разширение на мащабите на бедствието.
Путин постоянно е упорствал за отдалеченост сред НАТО и Русия. Но в случай че подчини Украйна, Русия ще се приближи още повече до натовските страни.
Г. Гресел: Той не се опасява от НАТО. Той знае, че европейците са слаби във боен проект. Знае също, че американците кардинално виждат в Китай главния си зложелател. С това се заиграва - да си отвори опция да изпъди американците от Европа, осъществявайки имперските си проекти. А какъв брой надалеч ще стигнат тези проекти, зависи от това по кое време някой ще му се опре. Украйна не му се опря, а дали други ще имат повече триумф, ще покаже бъдещето.
Загубихме 30 години в диспути по въоръженията. 30 години, в които не се отнасяхме съществено към въоръжаването на Русия. Сега би трябвало изключително незабавно да наваксаме - в този момент е моментът. Както се видя - Путин схваща единствено от военна мощ и ползва това средство, с цел да реализира задачите си, в случай че не получи отпор. В името на нашата сигурност и на нашия мир би трябвало в този момент в действителност да наваксаме.
Подсказва ли мащабът на съветското нахлуване над Украйна, че интервенцията е била планувана от месеци?
Г. Гресел:Актуалните събития удостоверяват, че всичко е било планувано от дълго време. Потвърждават се и догатките на разследващите служби за наложилото се у съветските сили за сигурност разбиране, че „ казусът " Украйна би трябвало да бъде решен по боен път. Опитът на Запада да се оправи с този въпрос посредством дипломатически и стопански средства се провали. Имам възприятието, че съветската страна в никакъв случай не се е отнасяла към диалозите съществено, а отправените от нея несъразмерни условия са били единствено средство да занимава Запада и да откри съображение за война.
Руската войска съществено превъзхожда украинската. Според Вас до каква степен би могла да стигне?
Г. Гресел: Путин формулира задачата на войната в речта си от 21-и февруари и в декларацията, с която разгласи войната. Това е заличаването на Украйна като народ и като културна еднаквост. Тази цел би могла да бъде реализирана единствено с окупация най-малкото на огромни елементи от Украйна и на значимите градове. Минималната версия би била окупация на Украйна до Днепър. Но аз се притеснявам, че офанзивата ще отиде и по-нататък.
Каква опозиция би могла да окаже украинската войска?
Г. Гресел: Украинската войска е твърдо решена да окаже опозиция. Но даже най-после да се стигне до проваляне, армията въпреки всичко дава късмет най-малко на личните си фамилии да изоставен региона и да избегнат съществуването под съветско владичество.
Ако украинската войска - а евентуално и популацията - окажат по-силна опозиция, в сравнение с се чака, по какъв начин ще се отрази това на хода на войната и какви ще са съветските реакции?
Г. Гресел:Не считам, че огромна част от съветското население би одобрило войната, в случай че се стигне и до огромни загуби от съветска страна. С тази война Путин в избран смисъл заложи на карта и личното си владичество. Но наподобява е стигнал до извода, че рискът си заслужава. Вярвам, че украинската войска в действителност се бори и ще се стигне до съществени загуби и от съветска страна. Но това е нещо, за което Путин би трябвало да си дава сметка.
Съществува и тезата, че Путин усеща властта си отслабена и по тази причина е решил да стартира войната - с цел да укрепи позициите си. Какво мислите по този въпрос?
Г. Гресел: Според мен във вътрешнополитически проект рискът да изгуби властта по-скоро е повишен, в сравнение с намалял. Все отново той вижда, че Украйна не приближава позициите си към съветските, и че би я изгубил, в случай че не си я възвърне по боен път и не я трансформира във васална страна.
Допускате ли, че Путин може да продължи офанзивите и оттатък Украйна - да вземем за пример към балтийските страни?
Г. Гресел:Украйна се отбранява. А тъй като Путин счита, че всяка антируска опозиция, без значение дали е в Чечения или другаде, се спонсорира от Съединени американски щати и от Запада, ще упрекна Запада и за съпротивата в Украйна. И ще употребява средството, за което е сигурен, че ще сплаши Запада – а точно военната мощ. Конфронтация сигурно ще настъпи, след което от нашата подготвеност да се защитим и да отвърнем ще зависи дали ще се стигне до разширение на мащабите на бедствието.
Путин постоянно е упорствал за отдалеченост сред НАТО и Русия. Но в случай че подчини Украйна, Русия ще се приближи още повече до натовските страни.
Г. Гресел: Той не се опасява от НАТО. Той знае, че европейците са слаби във боен проект. Знае също, че американците кардинално виждат в Китай главния си зложелател. С това се заиграва - да си отвори опция да изпъди американците от Европа, осъществявайки имперските си проекти. А какъв брой надалеч ще стигнат тези проекти, зависи от това по кое време някой ще му се опре. Украйна не му се опря, а дали други ще имат повече триумф, ще покаже бъдещето.
Загубихме 30 години в диспути по въоръженията. 30 години, в които не се отнасяхме съществено към въоръжаването на Русия. Сега би трябвало изключително незабавно да наваксаме - в този момент е моментът. Както се видя - Путин схваща единствено от военна мощ и ползва това средство, с цел да реализира задачите си, в случай че не получи отпор. В името на нашата сигурност и на нашия мир би трябвало в този момент в действителност да наваксаме.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ