Русия е реваншистки настроена, а Кирил Петков спеше
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
България би трябвало да има по-твърда прозападна позиция. Това сподели някогашният външен министър и сегашен заместник-председател на опозиционната ГЕРБ Даниел Митов в изявление за Свободна Европа. Според него " трябват доста повече и по-целенасочени дейности във връзка с нашето превъоръжаване ". Освен продължение на тази наклонност българското държавно управление " би трябвало да стартира да артикулира ценностни послания вътре в НАТО и Европейски Съюз, а и оттатък тези съюзи, които да бранят демокрациите като такива ".
Според Митов това ще увеличи доверието на западните сътрудници към България. Бившият външен министър счита, че даже да се стигне до спор сред Русия и Запада, е по-добре София да се държи като част от Запада, в сравнение с " да се пробва някак си да артикулира послания, които не са напълно ясни ". " България по този начин или другояче е избрала страна ", сподели Митов. Освен за позициите на кабинета по рецесията към Украйна, депутатът от ГЕРБ подлага на критика и финансовата политика на държавното управление. По думите му от управническите решения страдат както бизнесът, по този начин и крайният консуматор. Въпреки това обаче ГЕРБ не желаят избори, стана ясно още от думите на заместник-председателя на партията.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Господин Митов, ориентирате ли се какво тъкмо прави и желае Русия сега?
- Това е огромният въпрос сега, на който и трансатлантическата общественост би трябвало да си отговори. Аз мисля, че отговор има – всички са се ориентирали почти, само че по този начин или другояче не можем да твърдим сигурно, че знаем в кой миг какво ще направи Русия.
Целите ѝ са ясни: Русия е реваншистки настроена, търси реванш за загубата на Студената война. Иска да си върне въздействието върху избрани територии. Особено в бившето руско пространство и някак си да сътвори такива условия, че интернационалният дневен ред да се подчинява на ялтенски правила. Т. е. на сфери на въздействие. Разбира се, това се продава от Руската федерация като угриженост за личната ѝ сигурност, макар че никой не заплашва Русия по никакъв метод. Териториално Русия е това, което е, никой не заплашва нейната териториална целокупност. Русия е нуклеарна страна, т. е. никой не би и тръгнал да я заплашва. Плюс това от дълго време на Запада му е ясно, че териториалното уголемение не носи благополучие по принцип. Развитието на стопанските системи, търговията – това носи благополучие.
В началото на 90-те имаше една парадигма, от която Западът потегли: " дайте да глобализираме стопанската система и свободният пазар ще е притежател на тези демократични полезности, които някак си наподобяват като най-хубавата алтернатива за развиване на обществата ".
- И какво стана вследствие на това?
- Провали се. Защото се разчиташе, че в един миг през свободния пазар тоталитарните режими ще се видоизменят, тъй като самите популации на властническите страни ще стартират да желаят повече либерализация, независимост и ще стартират да натискат своите автократи. Това не се получи. Това, което стана, е, че свободният пазар даде запас навръх тези автократи и им даде опция да свидлив още по-здраво за гушите личното си население, да лишават от права личните си хора и надлежно да се настроят реваншистки и експанзионистки във връзка с обкръжаващия ги свят. Това важи и за Китай, важи и за Русия.
- Как се противодейства на това?
- Със сигурност не се противодейства като се опитваш да умиротворяваш диктатори. Уроците от историята, а точно – уроците от Мюнхен през 30-те години би трябвало да бъдат доста добре научени. В момента западните водачи, в случай че можем да ги назовем по този начин, наподобяват тъкмо като Чембърлейн (британски министър председател, който през 1938 година договаря с Хитлер предаването на Германия на Судетска област от Чехословакия - б.р.) по време на Мюнхенската конференция – пробват се да умиротворят един човек, който е решил да направи това, което си е решил да направи. Освен в случай че не му бъде попречено. А се пречи, като се показва мощ и увереност да се бранят избрани ценностни разбирания. И избрани разбирания за интернационалната архитектура.
- А няма ли заплаха, когато се показва мощ на диктатори, те да отвърнат със същото?
- По-скоро е противоположното. Когато се показва мощ, диктаторите стартират да мислят два пъти. А когато им се показва непрестанно предпочитание да им се върви на крайници и да бъдат умолявани, те одобряват това за уязвимост и стартират да играят и да манипулират даже част от западните водачи, които се пробват да реализират една вярна цел – да не се стига до война. За страдание диктаторите одобряват това като уязвимост. Всъщност те са си наумили да създадат нещо и ще го сторят, в случай че се показва уязвимост. Ако се показва мощ, това скапва техните проекти.
- Заради тези опити за успокояване ли наподобява, че Западът не може да разбере какво ще направи Путин? Това ли е коренът на казуса?
- От една страна това е коренът на казуса. Ясно е почти какво цели Русия, само че в тази съответна обстановка тя може да направи всичко. Имайте поради, че в самия кремълски естаблишмънт решения се вземат в кратковременен проект. Т.е. вземат се тактически, според от съответната обстановка.
Русия явно търси casus belli (повод за война - б.р.), явно търси метод, с цел да предизвика Украйна, както и да предизвика Запада. Дали ще го откри – това е различен въпрос. Може в един миг Русия да отсрочи своите планове, тъй че да заблуди публичното мнение на Запад, а и самите западни водачи, че в действителност това, което е правила, са едни учения и нищо друго. Тук разновидностите са няколко – какво желае Русия от самата Украйна? Освен Украйна да не стане член на НАТО, което не знам Русия по какъв начин може да реализира, защото стремежът към участието в НАТО е записано към този момент в украинската конституция. Т.е. Украйна не може просто по този начин да каже " Добре, хайде, отхвърляме се ". И въпросът е дали Русия сега ще търси Крим по суша през дребен откъслек сухопътна територия или ще схване тактичност във връзка с двете самообявили се самостоятелни републики.
- Но ето вест по тематиката: съветското министерство на защитата оповестява, че част от военните по границата с Украйна стартират да се връщат по местата, където са били дислоцирани.
- В интерес на истината това не е доста несъмнено, че е по този начин.
- Добре – заблуждаващи ли са тези информации? Те какво целят? Като наблюдавате огромната картина от последните дни по какъв начин отговаряте на въпроса, който всички си задават: Ще има ли война?
- Това е огромният въпрос. Първо, дали съветските войски се изтеглят от близки територии на границата с Украйна не е несъмнено. Това оповестява съветското военно министерство, което и различен път е съобщавало погрешни неща. За да знаем дали това е по този начин, тук би трябвало повече разследваща информация, която ние нямаме сега. Второ, Русия през последните години не просто желае да сътвори друга архитектура на интернационалните връзки от ялтенски вид, само че желае и да дестабилизира демокрациите. За съветската федерация демокрацията е проблем.
Нищо, че има подобен абсурд: те [руснаците] приказват за края на демократичната народна власт и в същия миг се пробват да се показват за демократични. Т.е. имат парламент, версия на сенат, разделяне на управляващите, само че това всичко е официално. В Русия такива неща няма. На процедура това са институти, изпразнени от наличие – официални и фасадни. Това е огромната борба на Руската федерация. А точно: да потвърди, че демократичните демокрации са лицемерни и да потвърди, че демокрациите по принцип не работят. И че някак си тяхната система, тяхната традиция, дружно с Китайската (доста се доближават) са много жизнепригодни и устройват обществата по-добре и носят по-голямо богатство. Това се е играло доста пъти в историята.
Да не приказваме, че съветският политически хайлайф се е начел на едни създатели от 19 век, които са творили във времена, в които тоталитаризмът е изглеждал допустим публично. Това са създатели като Данилевски, Илин. Целият съветски хайлайф се е начел на тези неща и някак си е почнал да им има вяра. Първо беше агитация, след това започнаха да имат вяра в тази агитация. И това се следи доста ясно към този момент в диалозите, които се водят с хора, които вземат решения или някак си контактуват с кремъслкия естаблишмънт. Това е притеснително, защото по този начин са започвали доста войни. В миг, в който избран хайлайф стартира да има вяра в личната си агитация. И наред с това да пропагандира " необикновен път ". В актуалния съветски политически разказ тематиката за " особения път " на Русия, надали не за Третия Рим – някаква световна задача на Русия, участва доста ясно. За необикновен път са говорили и националсоциалистите в Германия преди Втората Световна война.
- Какво предвиждате в кратковременен проект? Преди седмица казахте, че каквото и да се случва, ще бъде след края на Олимпийските игри, след 20 февруари.
- Точно.
- Продължавате ли да сте на това мнение?
- Убеден съм. Аз досега не съм видял доказателства, че може преди края на Олимпийските игри да се случи нещо, макар интензивните послания на западните страни – за евакуиране на техните лични жители, за извеждане на част от дипломатическото посланичество в Киев. Аз към момента считам, че до края на Олимпиадата съветската страна няма да предприеме каквито и да било дейности, а какво ще стане по-късно – те при всички положения ще преценяват на база някакви тактически съображения. Вчера реториката на Руската федерация през устата на самия президент Путин и на министър Лавров изглеждаше друга от това, което сме чували досега. Министър Лавров някак си даде ретроспекция пред президента Путин на обстановка, в която западните сътрудници не схващат какво желае Русия, само че към момента има вяра да се получи някакво съгласие. Т.е. това е нещо доста по-различно, в сравнение с това, което чувахме досега.
- Да, оня рефрен за диалог – „ сред ням и глух “.
- Да, не е ясно кой е „ глухият “ и кой е „ немият “ в тази ситуация, тъй като, въпреки всичко, Русия би трябвало да влезе в ролята на едно от двете.
- На този декор по какъв начин се нарежда България? Съгласен ли сте с изказванието на премиера Кирил Петков? Предвидим сътрудник ли е България?
- Първо, би трябвало да си признаем, че българското държавно управление спеше досега, в който опозицията, т.е. ние, не повдигнахме въпроса. В момента, в който Русия отправяше ултиматуми към НАТО.
- Вие имате поради това чуване, което предизвикахте. То се случи към 40 мин., откакто Вие го предизвикахте
- Точно по този начин.
- Т.е. незабавно откликнаха, в това няма подозрение.
- Те незабавно откликнаха, само че това не значи, че не са спали 40 мин. преди този момент. Първо, когато Русия отправяше ултиматуми във връзка с НАТО и искаше НАТО да се изтегли до границите си от 97-ма година във връзка с въоръжение, личен състав и сили, разположение след 97-ма в Източна Европа, тогава държавното управление нямаше никаква реакция.
- Е, не сте прав. Тогава реагира и министър председателят, и всички партии от обединението, реагира и президентът, реагира и военният министър.
- Не е правилно това. Реагираха тогава, когато им казахме да реагират. В началото на декември, когато Русия публично показа ултиматуми към НАТО, в България нямаше никаква реакция. В България даже не се говореше нищо по въпроса. В момента, малко по малко, когато се стигна до миг, в който съветският външен министър упомена категорично България, тогава ние предизвикахме реакцията.
- Но тогава реакцията беше безусловно мигновена.
-Тя беше мигновена, само че я предизвикахме ние, аз тъкмо това приказвам. Поискахме в Народното събрание да има чуване, тръгнахме да желаеме от българските институции и те реагираха. Да, правилно, бързо реагираха, само че до тогава си дремеха. Но до тогава не желаеха и не се знаеше, в случай че не бяхме ние, дали въобще щяха да реагират. Това би трябвало да си го кажем.
Второ, по какъв начин може да е предвидим един сътрудник сега, в който военният министър приказва едно, министър-председателят приказва друго. Президентът взема отношение и по-скоро застава на страната на военния министър. Външният министър заема, в полза на истината, публично, през институцията Министерство на външните работи, вярна позиция, много по-твърда и от военния министър, и от министър-председателя. Това предвидим сътрудник ли е? Силна позиция ли е, когато в началото даже откажеш на сътрудниците си да дойдат и да усилят в действителност Източния фланг през наличие в личната ти страна, тъй като те това направиха в началото. Решиха да играят по струната на някакво известно публично мнение, както те си го схващат и да ни обяснят, че в този момент ще екипираме и обучим един български батальон. България да бъде рамкова страна, обаче под българско командване и така нататък Неразборията, този вербален хаос, който генерира непрестанно министър-председателят и останалите, объркват нашите сътрудници. Объркват ги до степен такава, че, явно, е трябвало американската делегация тук да пристигна и да им обясни позициите на американската страна. Както във връзка с Русия и спора НАТО-Русия, по този начин и във връзка с Китай.
- Само да изясним. Вие смятате, че всичко изговорено около българския батальон, първичното изказване, че няма да има непознати бойци, а не е ясно какви ще са, а след това стана ясно какви ще са, смятате, че това е проблем?
- Това, съгласно Вас, предвидим сътрудник ли е? Държава и държавно управление, които не са наясно по какъв начин взимат решения, кой ги взема и по какъв начин се артикулират те. Министър-председателят изяснява, че военният министър си бил изказал персонално мнение. Военен министър, който отиде на антинатовски митинг. Може да са били пет индивида, само че като държат антинатовски плакати и отидеш да ги поздравиш, е явно какво ти е отношението към нашата интеграция в северноатлантическия алианс.
- Аз ще Ви върна в 2016 година, по тази причина желаех да изясним какво казвате. Цитирам Ви водача на ГЕРБ Бойко Борисов, който по това време е министър-председател. Става дума за случая, в който България отхвърли да взе участие в общ флот с Турция, Румъния и Украйна против Русия. Тогава Борисов сподели следното: „ Казах на румънските сътрудници към този момент два пъти. Аз желая в Черно море да виждам платноходки, яхти, мир и обич, а не по курортите ми да се разхождат военни фрегати обратно и напред “.
- Първо, тогава става въпрос за напълно друга обстановка. Тогава Русия не заплашваше в такава степен и не беше струпала войски по границата с Украйна. Това едно. Второ, когато става въпрос за общия флот. В Черно море има един флот, който е мощен и преобладаващ, и това е турският флот. Румъния и България имахме доста дребен потенциал по това време. Хайде по-късно бяха закупени кораби, фрегати и така нататък Но към оня миг потенциалът на България, морският, да не наскърбявам никого, само че беше относително незабележим. Същото важи и за Румъния. Т.е. основаването на общ черноморски флот означаваше доминация на Турция в Черно море. Това да си го кажем напълно непосредствено. Не, че…Турция въпреки всичко е натовска страна, съдружник и така нататък, само че стратегически това надали беше най-правилният ход за България.
А това да кажем, че искаш мир и не искаш война - и Кирил Петков приказва същите неща. Него за какво не го критикувате?
- Опитваме се да изясним позиции.
- Еми, същото.
- Понеже Вие намесвате Кирил Петков, той сега твърди същото, което Вие говорите за флота през 2016 година, за положението на въоръжените сили. Абсолютно същите са изказванията му.
-Той твърди неща, които първо твърди в обстановка, без да регистрира смяната в подтекста. Тогава, по това време, нямаше такава директна опасност, не се говореше за война, нямаше скупчване на войски. Аз зададох на няколко пъти въпроси на министър-председателя Петков от парламентарната естрада, като чаках от него. Един от въпросите беше безусловно: „ дайте, господин министър-председател, Вашата геополитическа оценка и за задачите на Русия “. Това, което ме питахте и Вие. Аз Ви споделих какво мисля по тематиката обстойно и нашироко. Това трябваше да направи и господин Петков. От парламентарната естрада той още веднъж ни сподели няколко клишета, които ги приказва и пред Би Би Си, по тази причина по какъв начин ние желаеме дипломацията да работи, желаеме деескалация и сме за мир и съгласие. Това е ясно.
- Вие също говорите в тази посока. Според вас би трябвало ли България да има по-засилена западна позиция?
- Да.
- Как би трябвало да наподобява тя?
- Това е доста комплициран въпрос. Ще ни отнеме най-малко час и половина да опиша разнообразни съставни елементи. Това, което би трябвало да прави нашето държавно управление е да се трансформира в същински фактор в НАТО, т.е. освен да консумираме сигурност. Защото господин Петков приказва, че не сме потребители, само че ние към момента се държим като такива и дори доста повече, в сравнение с е било при започване на участието ни, когато е неизбежно дребна страна да бъде потребител на сигурност. Това е обикновено. Но трябват доста повече и по-целенасочени дейности във връзка с нашето превъоръжаване, които са правени от държавните управления на ГЕРБ. Похарчени са над 5 милиарда И договорката с F-16 е също един подобен миг. Т.е. тази наклонност би трябвало да се продължи. Българското държавно управление би трябвало да стартира да артикулира ценностни послания вътре в НАТО и Европейски Съюз, а и оттатък тези съюзи, които да бранят демокрациите като такива.
- Засилването в тази обстановка на българската прозападна позиция до какво ще докара? С какво ще промени обстановката към България?
- При всички положения първото, до което ще докара, е повече доверие от страна на западните ни сътрудници.
- А при възможен спор?
- България по този начин или другояче е избрала страна. По-добре да се държи като част от Запада, в сравнение с да се пробва някак си да артикулира послания, които не са напълно ясни, разчитайки, че вероятно може при възможен спор нещата да минат около нас. Т.е. тактиката на снишаването. Няма да ни подмине спорът.
Дали ще артикулираме едни послания или други, дали ще са по-меки или по-твърди, спорът няма да ни подмине. Въпросът е, в случай че не дай си боже да има спор, надяваме се да няма, тогава сътрудниците и съдружниците ти да застанат зад теб твърдо, ясно и изрично, и да имаш взаимни проекти дружно с тях. Защото НАТО е най-силният военно-политически съюз, съществувал в миналото, който има над 70 на 100 от военния капацитет и една голяма част от брутния вътрешен артикул на света. Това е голяма мощ. След като стои България в границите на този съюз, тя е предпазена.
- Разбрахме, че позицията на България е една от точките, по които критикувате държавното управление. Какви са другите точки, които ГЕРБ намирате за слаби в политиката на държавното управление и за какво?
- Да стартираме от това, което хората усещат всеки ден, а точно нарасналите цени на енергоносителите и на тока, на питателните артикули, галопиращата инфлация. Аз не мога да схвана държавното управление по какъв начин си прави изчисленията и сметките, само че прогнозите на Българска народна банка и на сериозните банки в България се разминават трагично с предвижданията на държавното управление във връзка с прогнозите за Брутният вътрешен продукт и прогнозите за растежа на инфлацията. И се разминават с пунктове, не с десетки, каквито разминавания са вероятни. Така че явно имаме държавно управление, което във финансов аспект не си дава сметка къде се намира и къде живее. Едно е да четеш Майкъл Портър, друго е да прилагаш Майкъл Портър в България. Този вид опити са неприемливи и е редно ръководещите да знаят къде се намират, а не да инженерстват и да вършат обществени опити на гърба на хората. Цените и бизнесът, който не устоя сега, са едни от големите проблеми. Ние им предлагахме някакви решения, които можеха да се приложат бързо. Например да се ребалансира енергийния микс по този начин, че предприятията и крайните консуматори да не усетят голяма тежест от нарастването на цените на тока. Можеше нарастването на цените да е доста по-малко и доста по-щадящо. Управляващите можеха да създадат доста в това отношение.
- Значи от една страна държавното управление не нарежда добре България отвън границите ѝ, въпреки това има проблем с финансовата политика на държавното управление – бизнесът и потребителите страдат. И при всичко това, преди няколко дни пред БНР, вие казахте, че не желаете оставката на държавното управление и че е добре да има държавно управление?
- За да искаш оставка на държавното управление, би трябвало да е минало някокво време, с цел да може да се очертаят политиките. И ги виждаме тези политики, отразени в бюджета. Бюджет, за който Българска социалистическа партия споделя: „ това е прелестен бюджет, който отразява всички наши ценностни разбирания и всички наши разбирания по какъв начин да бъдат ръководени финансите на страната “. Това го твърди Българска социалистическа партия от парламентарната естрада. Всички съдружни сътрудници да си създадат сметка за какъв бюджет ще гласоподават, в случай че ще го гласоподават. Това е ляво държавно управление с ляв бюджет. Оставка на държавното управление ще бъде желана, само че въпросът е ние в този момент какво желаеме – да вървим от избори на избори?
- Т.е. вие не желаете избори?
- Не единствено ГЕРБ.
- Опитвам се да изясня тази позиция, тъй като рецензията е по всички фронтове. Наблюдавам и ГЕРБ в Народното събрание. Не са минали още 100-те дни…
- Те не ръководят от 100 дни тези хора. Те бяха част от служебния кабинет.
- Но в последна сметка ГЕРБ не желае избори в този момент?
- До момента ние не сме вземали решение да желаеме оставката на държавното управление, в случай че ще би трябвало да приказвам като човек с „ шапката “ на заместник-председател на ГЕРБ. Това не е ненормално при започване на едно държавно управление. Опозицията е длъжна даде някакво време на държавното управление, с цел да може то да покаже може ли да ръководи или не може. За страдание в тази ситуация виждаме доста бързо да се натрупат доказателства за това, че държавното управление е некомпетентно да ръководи и даже, като ле ли, не е обвързвано с действителността. И сякаш не схваща, какво се случва на земята, на терен и къде са проблемите на хората и че те би трябвало да бъдат решавани.
- Но от избори няма потребност, по този начин ли?
-Ако ме питате дали в случай че има на следващия ден избори, ще бъде по-добре, аз мисля, че не.
- Това е тезата и на Движение за права и свободи.
- Но не мога да изключа това държавно управление да потвърди неспособността си да ръководи доста бързо и да би трябвало да се взимат ограничения.
- Вие подготвени ли сте да управлявате и смятате ли, че можете да се върнете на власт?
- Разбира се, че сме подготвени да управляваме.
- А с кого ще управлявате, като никой не желае да ръководи с вас?
- Този въпрос сте ми го задавали и лятото.
- Даже няколко пъти.
- Да, дори няколко пъти. И аз ще Ви отговоря по същия метод. Не може да си избираме сътрудниците в случай, че Народното събрание е толкоз пъстър. Българският народ си споделя думата, вкарва избрани партии в Народното събрание, те имат своя стратегия, свои цели, а оттова нататък е въпрос на диалози. Едно знаем обаче - че ние като дясна консервативна партия и като член на Европейската национална партия няма да управляваме с левицата. Това е несъмнено.
- Още ли смятате, че " Демократична България " е най-близкият ви сътрудник в Народното събрание?
- Ако гласоподават бюджета на Асен Василев – бюджет, за който Българска социалистическа партия твърди, че отразява всичките им полезности и разбирания за това по какъв начин би трябвало да наподобява бюджетът на една страна, това значи, че те ще създадат към този момент окончателната крачка към това да олевеят и би трябвало да мислим доста повече дали те са ни най-близкият сътрудник.
- А дали " олевяването " в действителност е повода? Христо Иванов и тази заран разяснява много обширно " Барселонагейт ". Каза, че чака замитане на този скандал. Знаете новото развиване от през вчерашния ден, в това време наши фенове ни питат какви са вашите мнения. Вие наблюдавате процесите. Г-н Борисов през вчерашния ден сподели, че това е претоплена манджа…
-Претоплена гозба е, да.
-Претоплена е, хубаво, само че е гозба, която обаче в България прокуратурата не се опита нито да я сервира нито да я отсервира. Тоест нищо не се прави по тази гозба.
- Аз не знам дали нищо не се прави по тази гозба. Затова би трябвало да питате прокуратурата, може и да се е предписание. Много постоянно при изказвания " нищо не се е предписание " прокуратурата излиза и споделя " има формирано досъдебно произвеждане еди по кое време си " …
- Което може да стои с години. И това е равно на " нищо не се прави ".
-Аз не знам дали е по този начин. Затова би трябвало да се пита прокуратурата дали нищо не се прави или се е предписание.
- Последно в Брюксел господин Гешев сподели, че чака данни от чужбина.
- След като чака данни, значи чака данни. Това значи, че не е като нищо да не се прави.
-Но какъв брой години? Това е въпросът.
- Аз не знам, в случай че той чака данни и тези данни не са пристигнали, най-вероятно за тези данни въпросът би трябвало да бъде заложен някъде другаде. Това, което виждам аз, е следното. Първо, да, претоплена гозба е. Желанията, било на господин Христо Иванов, при цялото ми почитание, или на Елена Йончева и по този начин нататък, да излезе нещо от тази работа, само че то тъй като не излиза, е замитане.
- Не. Замитане е, когато 4 години няма резултат дали се приключва или се продължава.
-Но то е прекъснато в Испания. Хайде да минем по следната логичност.
- От Испания през вчерашния ден идват нови данни.
- Но от кое място са пристигнали, от коя институция, Вие знаете ли? Бойко Рашков непрестанно приказва " испанските управляващи ". Журналисти непрекъснато споделят " испанците " или " испанските управляващи ". Значи испанска власт може да е зам.-кметът на Хихон – това също е испанска власт. Ние първо не знаем от кое място идва тази информация. Като видяхме листчетата, които бяха публикувани по медиите, то това може да си го напише всеки. Там няма бланка, няма институция, няма нищо.
- Много безгрижно се отнасяте към медиите.
- Не, не се отнасям безгрижно към медиите. Медиите не са си го взели това отнякъде, а някой им го е дал. Този, който им го е дал, има проблем. Медиите са популяризирали това, което им е обещано.
- Не, медиите ревизират, търсят…
- Нямам никакви рецензии във връзка с медиите в тази ситуация. А към това по какъв начин се спуска информация. Този, който им я дава, има проблем, тъй като не може да изясни, първо, от кое място идва тази информация, второ, като четох, това са си старите неща пренаписани. Може да има нещо ново вътре…
- Има добавки към сметки, пари.
-Добре. Испанската прокуратура е затворила, отказала въобще да образува дело по въпроса, защото явно е намерила за нецелесъобразно. Там е провеждано следствие в Испания, явно испанската прокуратура е отказала да се занимава с това, защото няма закононарушение. Испанската правосъдна система е една от най-стриктните и уважавани правосъдни системи в континентална Европа. Смятате ли, че система, която проверява с години испанския държавен глава – кралят, смятате ли, че система, която хвана в данъчни закононарушения звезди като Роналдо и Меси, и ги накара да платят стотици милиони, с цел да не влязат в пандиза, ще се церемони с какъв беше Чаушев?
- Чакайте малко да изясня нещо. Ако е толкоз безпроблемно всичко, както Вие го представяте, за какво българската прокуратура не приключи случая? Аз Ви запитвам за дейностите в България, не Ви запитвам за испанската прокуратура.
-Аз приказвам с обстоятелства, които знам.
-Кирил Петков приказва също с обстоятелства. Той твърди през вчерашния ден в изявление, че в документите, които е видял, не се показва лице, само че там е фотография с господин Борисов.
- Снимката с господин Борисов, както разбирам, е фотография от медии, в която той като капитан на " Бистрица " се ръкува с капитана на примерно " Локо Пловдив ". Ако греша, ме поправете. Това ли е фотографията, за която става въпрос, тъй като аз това знам. Това съм видял.
-Всяко нещо може по този начин да се омаловажи. " Хубаво, има фотография ". Но има и фотография с кюлчета в спалнята и по този начин отиваме на другата тематика.
- Аз не подценявам нищо. Пак Ви споделям – това са обстоятелствата. Вие си преценете дали са значими или маловажни. Ако това е фотографията, тя значима ли? Дори съгласно Вас – ето по този начин, както седим и си приказваме. Каква е тази фотография?
- Аз не съм чела тази документи.
- Хубаво, дано да ги забележим тези документи. Хайде да забележим от кое място са пристигнали, тъй като аз, тъй като съм се занимавал с тези неща, знам, че документи, които пораждат правни последици, не се разменят от Министерство на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи. Те отиват в Министерството на правораздаването. Международният юридически продан се прави през министерствата на правораздаването. В случая – Испания и българското министерство на правораздаването. Г-н Рашков го запитвам аз от кое място и какви са тези… Това информация ли е, отчет ли е? Какво е тъкмо?
- Медиите, които разполагат с този документ, настояват, че това е отчет. Не настояват, че е информация, настояват, че е отчет.
-Добре, хайде да го забележим това и тогава можем да приказваме по-подробно.
- Списъкът на Кирил Петков. Г-н Борисов беше посочен в този лист, дружно с господин Пеевски са двамата политици вътре. Там също става дума за фотоси. За тези фотоси от спалнята, за които всички знаем, за които също нищо не е изяснено. И в този момент отново Ви запитвам – има ли прокурорски чадър върху господин Борисов с това, че в никакъв случай не се доизяснява до дъно. Снимка с футболист ли ще бъде или кой е правил фотография с чекмеджета, тя постоянно остава висяща в пространството, от време на време години наред.
-Ако имаше прокурорски чадър, несъмнено щеше да се обясни до дъно най-вероятно. Подобни неща могат да траят с години. Не знам. Вие ме карате да приказвам от името на прокуратурата. Няма по какъв начин.
- Не, аз Ви карам да говорите от името на ГЕРБ.
-Да, аз приказвам от името на ГЕРБ и по тази причина на въпроси, свързани със за какво се бави второ, трето и пето в прокуратура, не мога да отвърна.
- Не, аз Ви запитвам като политик дали не Ви се коства подозрително. Ако се бавеше нещо за Корнелия Нинова, да вземем за пример, нямаше ли за Вас това да породи подозрения?
- Зависи какво. Корнелия Нинова я споменавате, просто тъй като е наш конкурент. Но зависи защо. Аз мога да сформира същия лист по изявления в Google и за господин Петков, и за господин Василев, и за всичките им съратници.
- Винаги би трябвало да се ревизират обстоятелствата в такива изявления, тъй като тук става дума за авторитетни издания, за публицисти, които се подписват, за публицисти, които изискват информация...
- Но то и за господин Петков също има сходни изявления от съществени издания, от съществени публицисти. Г-н Петков наруши конституцията.
-...тоест не може да бъде неглижирана журналистическата работа. И тя може да бъде годно доказателство.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
България би трябвало да има по-твърда прозападна позиция. Това сподели някогашният външен министър и сегашен заместник-председател на опозиционната ГЕРБ Даниел Митов в изявление за Свободна Европа. Според него " трябват доста повече и по-целенасочени дейности във връзка с нашето превъоръжаване ". Освен продължение на тази наклонност българското държавно управление " би трябвало да стартира да артикулира ценностни послания вътре в НАТО и Европейски Съюз, а и оттатък тези съюзи, които да бранят демокрациите като такива ".
Според Митов това ще увеличи доверието на западните сътрудници към България. Бившият външен министър счита, че даже да се стигне до спор сред Русия и Запада, е по-добре София да се държи като част от Запада, в сравнение с " да се пробва някак си да артикулира послания, които не са напълно ясни ". " България по този начин или другояче е избрала страна ", сподели Митов. Освен за позициите на кабинета по рецесията към Украйна, депутатът от ГЕРБ подлага на критика и финансовата политика на държавното управление. По думите му от управническите решения страдат както бизнесът, по този начин и крайният консуматор. Въпреки това обаче ГЕРБ не желаят избори, стана ясно още от думите на заместник-председателя на партията.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Господин Митов, ориентирате ли се какво тъкмо прави и желае Русия сега?
- Това е огромният въпрос сега, на който и трансатлантическата общественост би трябвало да си отговори. Аз мисля, че отговор има – всички са се ориентирали почти, само че по този начин или другояче не можем да твърдим сигурно, че знаем в кой миг какво ще направи Русия.
Целите ѝ са ясни: Русия е реваншистки настроена, търси реванш за загубата на Студената война. Иска да си върне въздействието върху избрани територии. Особено в бившето руско пространство и някак си да сътвори такива условия, че интернационалният дневен ред да се подчинява на ялтенски правила. Т. е. на сфери на въздействие. Разбира се, това се продава от Руската федерация като угриженост за личната ѝ сигурност, макар че никой не заплашва Русия по никакъв метод. Териториално Русия е това, което е, никой не заплашва нейната териториална целокупност. Русия е нуклеарна страна, т. е. никой не би и тръгнал да я заплашва. Плюс това от дълго време на Запада му е ясно, че териториалното уголемение не носи благополучие по принцип. Развитието на стопанските системи, търговията – това носи благополучие.
В началото на 90-те имаше една парадигма, от която Западът потегли: " дайте да глобализираме стопанската система и свободният пазар ще е притежател на тези демократични полезности, които някак си наподобяват като най-хубавата алтернатива за развиване на обществата ".
- И какво стана вследствие на това?
- Провали се. Защото се разчиташе, че в един миг през свободния пазар тоталитарните режими ще се видоизменят, тъй като самите популации на властническите страни ще стартират да желаят повече либерализация, независимост и ще стартират да натискат своите автократи. Това не се получи. Това, което стана, е, че свободният пазар даде запас навръх тези автократи и им даде опция да свидлив още по-здраво за гушите личното си население, да лишават от права личните си хора и надлежно да се настроят реваншистки и експанзионистки във връзка с обкръжаващия ги свят. Това важи и за Китай, важи и за Русия.
- Как се противодейства на това?
- Със сигурност не се противодейства като се опитваш да умиротворяваш диктатори. Уроците от историята, а точно – уроците от Мюнхен през 30-те години би трябвало да бъдат доста добре научени. В момента западните водачи, в случай че можем да ги назовем по този начин, наподобяват тъкмо като Чембърлейн (британски министър председател, който през 1938 година договаря с Хитлер предаването на Германия на Судетска област от Чехословакия - б.р.) по време на Мюнхенската конференция – пробват се да умиротворят един човек, който е решил да направи това, което си е решил да направи. Освен в случай че не му бъде попречено. А се пречи, като се показва мощ и увереност да се бранят избрани ценностни разбирания. И избрани разбирания за интернационалната архитектура.
- А няма ли заплаха, когато се показва мощ на диктатори, те да отвърнат със същото?
- По-скоро е противоположното. Когато се показва мощ, диктаторите стартират да мислят два пъти. А когато им се показва непрестанно предпочитание да им се върви на крайници и да бъдат умолявани, те одобряват това за уязвимост и стартират да играят и да манипулират даже част от западните водачи, които се пробват да реализират една вярна цел – да не се стига до война. За страдание диктаторите одобряват това като уязвимост. Всъщност те са си наумили да създадат нещо и ще го сторят, в случай че се показва уязвимост. Ако се показва мощ, това скапва техните проекти.
- Заради тези опити за успокояване ли наподобява, че Западът не може да разбере какво ще направи Путин? Това ли е коренът на казуса?
- От една страна това е коренът на казуса. Ясно е почти какво цели Русия, само че в тази съответна обстановка тя може да направи всичко. Имайте поради, че в самия кремълски естаблишмънт решения се вземат в кратковременен проект. Т.е. вземат се тактически, според от съответната обстановка.
Русия явно търси casus belli (повод за война - б.р.), явно търси метод, с цел да предизвика Украйна, както и да предизвика Запада. Дали ще го откри – това е различен въпрос. Може в един миг Русия да отсрочи своите планове, тъй че да заблуди публичното мнение на Запад, а и самите западни водачи, че в действителност това, което е правила, са едни учения и нищо друго. Тук разновидностите са няколко – какво желае Русия от самата Украйна? Освен Украйна да не стане член на НАТО, което не знам Русия по какъв начин може да реализира, защото стремежът към участието в НАТО е записано към този момент в украинската конституция. Т.е. Украйна не може просто по този начин да каже " Добре, хайде, отхвърляме се ". И въпросът е дали Русия сега ще търси Крим по суша през дребен откъслек сухопътна територия или ще схване тактичност във връзка с двете самообявили се самостоятелни републики.
- Но ето вест по тематиката: съветското министерство на защитата оповестява, че част от военните по границата с Украйна стартират да се връщат по местата, където са били дислоцирани.
- В интерес на истината това не е доста несъмнено, че е по този начин.
- Добре – заблуждаващи ли са тези информации? Те какво целят? Като наблюдавате огромната картина от последните дни по какъв начин отговаряте на въпроса, който всички си задават: Ще има ли война?
- Това е огромният въпрос. Първо, дали съветските войски се изтеглят от близки територии на границата с Украйна не е несъмнено. Това оповестява съветското военно министерство, което и различен път е съобщавало погрешни неща. За да знаем дали това е по този начин, тук би трябвало повече разследваща информация, която ние нямаме сега. Второ, Русия през последните години не просто желае да сътвори друга архитектура на интернационалните връзки от ялтенски вид, само че желае и да дестабилизира демокрациите. За съветската федерация демокрацията е проблем.
Нищо, че има подобен абсурд: те [руснаците] приказват за края на демократичната народна власт и в същия миг се пробват да се показват за демократични. Т.е. имат парламент, версия на сенат, разделяне на управляващите, само че това всичко е официално. В Русия такива неща няма. На процедура това са институти, изпразнени от наличие – официални и фасадни. Това е огромната борба на Руската федерация. А точно: да потвърди, че демократичните демокрации са лицемерни и да потвърди, че демокрациите по принцип не работят. И че някак си тяхната система, тяхната традиция, дружно с Китайската (доста се доближават) са много жизнепригодни и устройват обществата по-добре и носят по-голямо богатство. Това се е играло доста пъти в историята.
Да не приказваме, че съветският политически хайлайф се е начел на едни създатели от 19 век, които са творили във времена, в които тоталитаризмът е изглеждал допустим публично. Това са създатели като Данилевски, Илин. Целият съветски хайлайф се е начел на тези неща и някак си е почнал да им има вяра. Първо беше агитация, след това започнаха да имат вяра в тази агитация. И това се следи доста ясно към този момент в диалозите, които се водят с хора, които вземат решения или някак си контактуват с кремъслкия естаблишмънт. Това е притеснително, защото по този начин са започвали доста войни. В миг, в който избран хайлайф стартира да има вяра в личната си агитация. И наред с това да пропагандира " необикновен път ". В актуалния съветски политически разказ тематиката за " особения път " на Русия, надали не за Третия Рим – някаква световна задача на Русия, участва доста ясно. За необикновен път са говорили и националсоциалистите в Германия преди Втората Световна война.
- Какво предвиждате в кратковременен проект? Преди седмица казахте, че каквото и да се случва, ще бъде след края на Олимпийските игри, след 20 февруари.
- Точно.
- Продължавате ли да сте на това мнение?
- Убеден съм. Аз досега не съм видял доказателства, че може преди края на Олимпийските игри да се случи нещо, макар интензивните послания на западните страни – за евакуиране на техните лични жители, за извеждане на част от дипломатическото посланичество в Киев. Аз към момента считам, че до края на Олимпиадата съветската страна няма да предприеме каквито и да било дейности, а какво ще стане по-късно – те при всички положения ще преценяват на база някакви тактически съображения. Вчера реториката на Руската федерация през устата на самия президент Путин и на министър Лавров изглеждаше друга от това, което сме чували досега. Министър Лавров някак си даде ретроспекция пред президента Путин на обстановка, в която западните сътрудници не схващат какво желае Русия, само че към момента има вяра да се получи някакво съгласие. Т.е. това е нещо доста по-различно, в сравнение с това, което чувахме досега.
- Да, оня рефрен за диалог – „ сред ням и глух “.
- Да, не е ясно кой е „ глухият “ и кой е „ немият “ в тази ситуация, тъй като, въпреки всичко, Русия би трябвало да влезе в ролята на едно от двете.
- На този декор по какъв начин се нарежда България? Съгласен ли сте с изказванието на премиера Кирил Петков? Предвидим сътрудник ли е България?
- Първо, би трябвало да си признаем, че българското държавно управление спеше досега, в който опозицията, т.е. ние, не повдигнахме въпроса. В момента, в който Русия отправяше ултиматуми към НАТО.
- Вие имате поради това чуване, което предизвикахте. То се случи към 40 мин., откакто Вие го предизвикахте
- Точно по този начин.
- Т.е. незабавно откликнаха, в това няма подозрение.
- Те незабавно откликнаха, само че това не значи, че не са спали 40 мин. преди този момент. Първо, когато Русия отправяше ултиматуми във връзка с НАТО и искаше НАТО да се изтегли до границите си от 97-ма година във връзка с въоръжение, личен състав и сили, разположение след 97-ма в Източна Европа, тогава държавното управление нямаше никаква реакция.
- Е, не сте прав. Тогава реагира и министър председателят, и всички партии от обединението, реагира и президентът, реагира и военният министър.
- Не е правилно това. Реагираха тогава, когато им казахме да реагират. В началото на декември, когато Русия публично показа ултиматуми към НАТО, в България нямаше никаква реакция. В България даже не се говореше нищо по въпроса. В момента, малко по малко, когато се стигна до миг, в който съветският външен министър упомена категорично България, тогава ние предизвикахме реакцията.
- Но тогава реакцията беше безусловно мигновена.
-Тя беше мигновена, само че я предизвикахме ние, аз тъкмо това приказвам. Поискахме в Народното събрание да има чуване, тръгнахме да желаеме от българските институции и те реагираха. Да, правилно, бързо реагираха, само че до тогава си дремеха. Но до тогава не желаеха и не се знаеше, в случай че не бяхме ние, дали въобще щяха да реагират. Това би трябвало да си го кажем.
Второ, по какъв начин може да е предвидим един сътрудник сега, в който военният министър приказва едно, министър-председателят приказва друго. Президентът взема отношение и по-скоро застава на страната на военния министър. Външният министър заема, в полза на истината, публично, през институцията Министерство на външните работи, вярна позиция, много по-твърда и от военния министър, и от министър-председателя. Това предвидим сътрудник ли е? Силна позиция ли е, когато в началото даже откажеш на сътрудниците си да дойдат и да усилят в действителност Източния фланг през наличие в личната ти страна, тъй като те това направиха в началото. Решиха да играят по струната на някакво известно публично мнение, както те си го схващат и да ни обяснят, че в този момент ще екипираме и обучим един български батальон. България да бъде рамкова страна, обаче под българско командване и така нататък Неразборията, този вербален хаос, който генерира непрестанно министър-председателят и останалите, объркват нашите сътрудници. Объркват ги до степен такава, че, явно, е трябвало американската делегация тук да пристигна и да им обясни позициите на американската страна. Както във връзка с Русия и спора НАТО-Русия, по този начин и във връзка с Китай.
- Само да изясним. Вие смятате, че всичко изговорено около българския батальон, първичното изказване, че няма да има непознати бойци, а не е ясно какви ще са, а след това стана ясно какви ще са, смятате, че това е проблем?
- Това, съгласно Вас, предвидим сътрудник ли е? Държава и държавно управление, които не са наясно по какъв начин взимат решения, кой ги взема и по какъв начин се артикулират те. Министър-председателят изяснява, че военният министър си бил изказал персонално мнение. Военен министър, който отиде на антинатовски митинг. Може да са били пет индивида, само че като държат антинатовски плакати и отидеш да ги поздравиш, е явно какво ти е отношението към нашата интеграция в северноатлантическия алианс.
- Аз ще Ви върна в 2016 година, по тази причина желаех да изясним какво казвате. Цитирам Ви водача на ГЕРБ Бойко Борисов, който по това време е министър-председател. Става дума за случая, в който България отхвърли да взе участие в общ флот с Турция, Румъния и Украйна против Русия. Тогава Борисов сподели следното: „ Казах на румънските сътрудници към този момент два пъти. Аз желая в Черно море да виждам платноходки, яхти, мир и обич, а не по курортите ми да се разхождат военни фрегати обратно и напред “.
- Първо, тогава става въпрос за напълно друга обстановка. Тогава Русия не заплашваше в такава степен и не беше струпала войски по границата с Украйна. Това едно. Второ, когато става въпрос за общия флот. В Черно море има един флот, който е мощен и преобладаващ, и това е турският флот. Румъния и България имахме доста дребен потенциал по това време. Хайде по-късно бяха закупени кораби, фрегати и така нататък Но към оня миг потенциалът на България, морският, да не наскърбявам никого, само че беше относително незабележим. Същото важи и за Румъния. Т.е. основаването на общ черноморски флот означаваше доминация на Турция в Черно море. Това да си го кажем напълно непосредствено. Не, че…Турция въпреки всичко е натовска страна, съдружник и така нататък, само че стратегически това надали беше най-правилният ход за България.
А това да кажем, че искаш мир и не искаш война - и Кирил Петков приказва същите неща. Него за какво не го критикувате?
- Опитваме се да изясним позиции.
- Еми, същото.
- Понеже Вие намесвате Кирил Петков, той сега твърди същото, което Вие говорите за флота през 2016 година, за положението на въоръжените сили. Абсолютно същите са изказванията му.
-Той твърди неща, които първо твърди в обстановка, без да регистрира смяната в подтекста. Тогава, по това време, нямаше такава директна опасност, не се говореше за война, нямаше скупчване на войски. Аз зададох на няколко пъти въпроси на министър-председателя Петков от парламентарната естрада, като чаках от него. Един от въпросите беше безусловно: „ дайте, господин министър-председател, Вашата геополитическа оценка и за задачите на Русия “. Това, което ме питахте и Вие. Аз Ви споделих какво мисля по тематиката обстойно и нашироко. Това трябваше да направи и господин Петков. От парламентарната естрада той още веднъж ни сподели няколко клишета, които ги приказва и пред Би Би Си, по тази причина по какъв начин ние желаеме дипломацията да работи, желаеме деескалация и сме за мир и съгласие. Това е ясно.
- Вие също говорите в тази посока. Според вас би трябвало ли България да има по-засилена западна позиция?
- Да.
- Как би трябвало да наподобява тя?
- Това е доста комплициран въпрос. Ще ни отнеме най-малко час и половина да опиша разнообразни съставни елементи. Това, което би трябвало да прави нашето държавно управление е да се трансформира в същински фактор в НАТО, т.е. освен да консумираме сигурност. Защото господин Петков приказва, че не сме потребители, само че ние към момента се държим като такива и дори доста повече, в сравнение с е било при започване на участието ни, когато е неизбежно дребна страна да бъде потребител на сигурност. Това е обикновено. Но трябват доста повече и по-целенасочени дейности във връзка с нашето превъоръжаване, които са правени от държавните управления на ГЕРБ. Похарчени са над 5 милиарда И договорката с F-16 е също един подобен миг. Т.е. тази наклонност би трябвало да се продължи. Българското държавно управление би трябвало да стартира да артикулира ценностни послания вътре в НАТО и Европейски Съюз, а и оттатък тези съюзи, които да бранят демокрациите като такива.
- Засилването в тази обстановка на българската прозападна позиция до какво ще докара? С какво ще промени обстановката към България?
- При всички положения първото, до което ще докара, е повече доверие от страна на западните ни сътрудници.
- А при възможен спор?
- България по този начин или другояче е избрала страна. По-добре да се държи като част от Запада, в сравнение с да се пробва някак си да артикулира послания, които не са напълно ясни, разчитайки, че вероятно може при възможен спор нещата да минат около нас. Т.е. тактиката на снишаването. Няма да ни подмине спорът.
Дали ще артикулираме едни послания или други, дали ще са по-меки или по-твърди, спорът няма да ни подмине. Въпросът е, в случай че не дай си боже да има спор, надяваме се да няма, тогава сътрудниците и съдружниците ти да застанат зад теб твърдо, ясно и изрично, и да имаш взаимни проекти дружно с тях. Защото НАТО е най-силният военно-политически съюз, съществувал в миналото, който има над 70 на 100 от военния капацитет и една голяма част от брутния вътрешен артикул на света. Това е голяма мощ. След като стои България в границите на този съюз, тя е предпазена.
- Разбрахме, че позицията на България е една от точките, по които критикувате държавното управление. Какви са другите точки, които ГЕРБ намирате за слаби в политиката на държавното управление и за какво?
- Да стартираме от това, което хората усещат всеки ден, а точно нарасналите цени на енергоносителите и на тока, на питателните артикули, галопиращата инфлация. Аз не мога да схвана държавното управление по какъв начин си прави изчисленията и сметките, само че прогнозите на Българска народна банка и на сериозните банки в България се разминават трагично с предвижданията на държавното управление във връзка с прогнозите за Брутният вътрешен продукт и прогнозите за растежа на инфлацията. И се разминават с пунктове, не с десетки, каквито разминавания са вероятни. Така че явно имаме държавно управление, което във финансов аспект не си дава сметка къде се намира и къде живее. Едно е да четеш Майкъл Портър, друго е да прилагаш Майкъл Портър в България. Този вид опити са неприемливи и е редно ръководещите да знаят къде се намират, а не да инженерстват и да вършат обществени опити на гърба на хората. Цените и бизнесът, който не устоя сега, са едни от големите проблеми. Ние им предлагахме някакви решения, които можеха да се приложат бързо. Например да се ребалансира енергийния микс по този начин, че предприятията и крайните консуматори да не усетят голяма тежест от нарастването на цените на тока. Можеше нарастването на цените да е доста по-малко и доста по-щадящо. Управляващите можеха да създадат доста в това отношение.
- Значи от една страна държавното управление не нарежда добре България отвън границите ѝ, въпреки това има проблем с финансовата политика на държавното управление – бизнесът и потребителите страдат. И при всичко това, преди няколко дни пред БНР, вие казахте, че не желаете оставката на държавното управление и че е добре да има държавно управление?
- За да искаш оставка на държавното управление, би трябвало да е минало някокво време, с цел да може да се очертаят политиките. И ги виждаме тези политики, отразени в бюджета. Бюджет, за който Българска социалистическа партия споделя: „ това е прелестен бюджет, който отразява всички наши ценностни разбирания и всички наши разбирания по какъв начин да бъдат ръководени финансите на страната “. Това го твърди Българска социалистическа партия от парламентарната естрада. Всички съдружни сътрудници да си създадат сметка за какъв бюджет ще гласоподават, в случай че ще го гласоподават. Това е ляво държавно управление с ляв бюджет. Оставка на държавното управление ще бъде желана, само че въпросът е ние в този момент какво желаеме – да вървим от избори на избори?
- Т.е. вие не желаете избори?
- Не единствено ГЕРБ.
- Опитвам се да изясня тази позиция, тъй като рецензията е по всички фронтове. Наблюдавам и ГЕРБ в Народното събрание. Не са минали още 100-те дни…
- Те не ръководят от 100 дни тези хора. Те бяха част от служебния кабинет.
- Но в последна сметка ГЕРБ не желае избори в този момент?
- До момента ние не сме вземали решение да желаеме оставката на държавното управление, в случай че ще би трябвало да приказвам като човек с „ шапката “ на заместник-председател на ГЕРБ. Това не е ненормално при започване на едно държавно управление. Опозицията е длъжна даде някакво време на държавното управление, с цел да може то да покаже може ли да ръководи или не може. За страдание в тази ситуация виждаме доста бързо да се натрупат доказателства за това, че държавното управление е некомпетентно да ръководи и даже, като ле ли, не е обвързвано с действителността. И сякаш не схваща, какво се случва на земята, на терен и къде са проблемите на хората и че те би трябвало да бъдат решавани.
- Но от избори няма потребност, по този начин ли?
-Ако ме питате дали в случай че има на следващия ден избори, ще бъде по-добре, аз мисля, че не.
- Това е тезата и на Движение за права и свободи.
- Но не мога да изключа това държавно управление да потвърди неспособността си да ръководи доста бързо и да би трябвало да се взимат ограничения.
- Вие подготвени ли сте да управлявате и смятате ли, че можете да се върнете на власт?
- Разбира се, че сме подготвени да управляваме.
- А с кого ще управлявате, като никой не желае да ръководи с вас?
- Този въпрос сте ми го задавали и лятото.
- Даже няколко пъти.
- Да, дори няколко пъти. И аз ще Ви отговоря по същия метод. Не може да си избираме сътрудниците в случай, че Народното събрание е толкоз пъстър. Българският народ си споделя думата, вкарва избрани партии в Народното събрание, те имат своя стратегия, свои цели, а оттова нататък е въпрос на диалози. Едно знаем обаче - че ние като дясна консервативна партия и като член на Европейската национална партия няма да управляваме с левицата. Това е несъмнено.
- Още ли смятате, че " Демократична България " е най-близкият ви сътрудник в Народното събрание?
- Ако гласоподават бюджета на Асен Василев – бюджет, за който Българска социалистическа партия твърди, че отразява всичките им полезности и разбирания за това по какъв начин би трябвало да наподобява бюджетът на една страна, това значи, че те ще създадат към този момент окончателната крачка към това да олевеят и би трябвало да мислим доста повече дали те са ни най-близкият сътрудник.
- А дали " олевяването " в действителност е повода? Христо Иванов и тази заран разяснява много обширно " Барселонагейт ". Каза, че чака замитане на този скандал. Знаете новото развиване от през вчерашния ден, в това време наши фенове ни питат какви са вашите мнения. Вие наблюдавате процесите. Г-н Борисов през вчерашния ден сподели, че това е претоплена манджа…
-Претоплена гозба е, да.
-Претоплена е, хубаво, само че е гозба, която обаче в България прокуратурата не се опита нито да я сервира нито да я отсервира. Тоест нищо не се прави по тази гозба.
- Аз не знам дали нищо не се прави по тази гозба. Затова би трябвало да питате прокуратурата, може и да се е предписание. Много постоянно при изказвания " нищо не се е предписание " прокуратурата излиза и споделя " има формирано досъдебно произвеждане еди по кое време си " …
- Което може да стои с години. И това е равно на " нищо не се прави ".
-Аз не знам дали е по този начин. Затова би трябвало да се пита прокуратурата дали нищо не се прави или се е предписание.
- Последно в Брюксел господин Гешев сподели, че чака данни от чужбина.
- След като чака данни, значи чака данни. Това значи, че не е като нищо да не се прави.
-Но какъв брой години? Това е въпросът.
- Аз не знам, в случай че той чака данни и тези данни не са пристигнали, най-вероятно за тези данни въпросът би трябвало да бъде заложен някъде другаде. Това, което виждам аз, е следното. Първо, да, претоплена гозба е. Желанията, било на господин Христо Иванов, при цялото ми почитание, или на Елена Йончева и по този начин нататък, да излезе нещо от тази работа, само че то тъй като не излиза, е замитане.
- Не. Замитане е, когато 4 години няма резултат дали се приключва или се продължава.
-Но то е прекъснато в Испания. Хайде да минем по следната логичност.
- От Испания през вчерашния ден идват нови данни.
- Но от кое място са пристигнали, от коя институция, Вие знаете ли? Бойко Рашков непрестанно приказва " испанските управляващи ". Журналисти непрекъснато споделят " испанците " или " испанските управляващи ". Значи испанска власт може да е зам.-кметът на Хихон – това също е испанска власт. Ние първо не знаем от кое място идва тази информация. Като видяхме листчетата, които бяха публикувани по медиите, то това може да си го напише всеки. Там няма бланка, няма институция, няма нищо.
- Много безгрижно се отнасяте към медиите.
- Не, не се отнасям безгрижно към медиите. Медиите не са си го взели това отнякъде, а някой им го е дал. Този, който им го е дал, има проблем. Медиите са популяризирали това, което им е обещано.
- Не, медиите ревизират, търсят…
- Нямам никакви рецензии във връзка с медиите в тази ситуация. А към това по какъв начин се спуска информация. Този, който им я дава, има проблем, тъй като не може да изясни, първо, от кое място идва тази информация, второ, като четох, това са си старите неща пренаписани. Може да има нещо ново вътре…
- Има добавки към сметки, пари.
-Добре. Испанската прокуратура е затворила, отказала въобще да образува дело по въпроса, защото явно е намерила за нецелесъобразно. Там е провеждано следствие в Испания, явно испанската прокуратура е отказала да се занимава с това, защото няма закононарушение. Испанската правосъдна система е една от най-стриктните и уважавани правосъдни системи в континентална Европа. Смятате ли, че система, която проверява с години испанския държавен глава – кралят, смятате ли, че система, която хвана в данъчни закононарушения звезди като Роналдо и Меси, и ги накара да платят стотици милиони, с цел да не влязат в пандиза, ще се церемони с какъв беше Чаушев?
- Чакайте малко да изясня нещо. Ако е толкоз безпроблемно всичко, както Вие го представяте, за какво българската прокуратура не приключи случая? Аз Ви запитвам за дейностите в България, не Ви запитвам за испанската прокуратура.
-Аз приказвам с обстоятелства, които знам.
-Кирил Петков приказва също с обстоятелства. Той твърди през вчерашния ден в изявление, че в документите, които е видял, не се показва лице, само че там е фотография с господин Борисов.
- Снимката с господин Борисов, както разбирам, е фотография от медии, в която той като капитан на " Бистрица " се ръкува с капитана на примерно " Локо Пловдив ". Ако греша, ме поправете. Това ли е фотографията, за която става въпрос, тъй като аз това знам. Това съм видял.
-Всяко нещо може по този начин да се омаловажи. " Хубаво, има фотография ". Но има и фотография с кюлчета в спалнята и по този начин отиваме на другата тематика.
- Аз не подценявам нищо. Пак Ви споделям – това са обстоятелствата. Вие си преценете дали са значими или маловажни. Ако това е фотографията, тя значима ли? Дори съгласно Вас – ето по този начин, както седим и си приказваме. Каква е тази фотография?
- Аз не съм чела тази документи.
- Хубаво, дано да ги забележим тези документи. Хайде да забележим от кое място са пристигнали, тъй като аз, тъй като съм се занимавал с тези неща, знам, че документи, които пораждат правни последици, не се разменят от Министерство на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи. Те отиват в Министерството на правораздаването. Международният юридически продан се прави през министерствата на правораздаването. В случая – Испания и българското министерство на правораздаването. Г-н Рашков го запитвам аз от кое място и какви са тези… Това информация ли е, отчет ли е? Какво е тъкмо?
- Медиите, които разполагат с този документ, настояват, че това е отчет. Не настояват, че е информация, настояват, че е отчет.
-Добре, хайде да го забележим това и тогава можем да приказваме по-подробно.
- Списъкът на Кирил Петков. Г-н Борисов беше посочен в този лист, дружно с господин Пеевски са двамата политици вътре. Там също става дума за фотоси. За тези фотоси от спалнята, за които всички знаем, за които също нищо не е изяснено. И в този момент отново Ви запитвам – има ли прокурорски чадър върху господин Борисов с това, че в никакъв случай не се доизяснява до дъно. Снимка с футболист ли ще бъде или кой е правил фотография с чекмеджета, тя постоянно остава висяща в пространството, от време на време години наред.
-Ако имаше прокурорски чадър, несъмнено щеше да се обясни до дъно най-вероятно. Подобни неща могат да траят с години. Не знам. Вие ме карате да приказвам от името на прокуратурата. Няма по какъв начин.
- Не, аз Ви карам да говорите от името на ГЕРБ.
-Да, аз приказвам от името на ГЕРБ и по тази причина на въпроси, свързани със за какво се бави второ, трето и пето в прокуратура, не мога да отвърна.
- Не, аз Ви запитвам като политик дали не Ви се коства подозрително. Ако се бавеше нещо за Корнелия Нинова, да вземем за пример, нямаше ли за Вас това да породи подозрения?
- Зависи какво. Корнелия Нинова я споменавате, просто тъй като е наш конкурент. Но зависи защо. Аз мога да сформира същия лист по изявления в Google и за господин Петков, и за господин Василев, и за всичките им съратници.
- Винаги би трябвало да се ревизират обстоятелствата в такива изявления, тъй като тук става дума за авторитетни издания, за публицисти, които се подписват, за публицисти, които изискват информация...
- Но то и за господин Петков също има сходни изявления от съществени издания, от съществени публицисти. Г-н Петков наруши конституцията.
-...тоест не може да бъде неглижирана журналистическата работа. И тя може да бъде годно доказателство.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ