Алексей Кудрин: Русия никога няма да се върне към плановата икономика
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Точно преди 30 години в Русия за първи път стартира пазарната промяна. По този мотив ТАСС взе изявление от ръководителя на Сметната камара и някогашен министър на финансите и вицепремиер на Русия Алексей Кудрин .
Предлагаме ви споделеното от него пред организацията за икономическата обстановка в края на Съюз на съветските социалистически републики, пътят на промените и днешните провокации пред стопанската система на Русия.
" Преди либерализацията всички цени бяха държавни, икономическият живот в страната съществуваше единствено на основата на планова стопанска система, която се контролираше от държавния проект. За да подхождат цените на търсенето и предлагането, системата за обмисляне трябваше да балансира всичко. Но с рухването на Съюз на съветските социалистически републики към този момент нямаше кой да дефинира съотношението сред търсенето и предлагането. Има документи, които демонстрират, че даже преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики проектите не са били изпълнени в продължение на доста месеци. За това имаше както стопански, по този начин и политически аргументи. Републиканските елити към този момент не следваха напътствията на центъра. Тежестта на обстановката се дефинира от неналичието на паричен еквивалент, мярка за стойност. Имаше изострен недостиг на всичко. Освен това руската стопанска система работеше съществено за отбранителния комплекс. Годишно се произвеждаха стотици самолети и танкове от други типове оръжия, от които никой не се нуждаеше по това време. Нашите оръжейни арсенали бяха оптимално цялостни и това по никакъв метод не избави страната ни от колапс.
Предприятията продължиха да създават артикули, които не бяха търсени на пазара, по инерция пълниха складовете с голямо количество ненужни артикули, без да схващат какво е да се фокусираме върху потребителя и по какъв начин да вършим пари в пазарни условия.
Тогава ръководителят на Централната банка Виктор Геращенко реши да отпусне заеми на тези предприятия за попълване на оборотни средства.
По този метод количеството пари в стопанската система се усили и в това време нужните артикули на практика не бяха създадени.
В резултат на тази политика паричното предложение до 92-та година се усили няколко пъти, надлежно можете да си визиите какъв брой пъти трябваше да се усилят цените.
Повече пари, само че все по-малко артикули. Следователно този безпорядък може да бъде предотвратен единствено посредством основаване на действително търсене на пазара и преориентиране на производството към потребностите на действителния консуматор и популацията. Следователно просто нямаше други благоприятни условия в обстановката, в която се намираше страната.
През 80-те години икономическите среди доста интензивно изучаваха всеки опит на нашите съседи. Активно се учи опитът от приватизацията да вземем за пример. Но би трябвало да помним, че Източна Европа тя беше по-проста, техният пазар след съветизацията през 40-те години на предишния век остава да вземем за пример под формата на частна благосъстоятелност на дребни предприятия.
В нашата обстановка сходен опит мъчно би могъл да се приложи, защото нито една от тези стопански системи: нито Полша, нито Чехословакия, нито Югославия, нито Унгария са имали толкоз твърда планова стопанска система. Икономиките им не работеха за защита и имаше много осезателен дребен частен бранш, който произвеждаше потребителски артикули и беше по-фокусиран върху популацията. Следователно стопанските системи на тези страни са сложни за съпоставяне с стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики. Този опит трябваше да се употребява доста по-рано, макар че икономистите от дълго време обсъждаха така наречен двусекторен модел на стопанската система, където се позволяват планова стопанска система и безпланов пазар. Доколкото си припомням, това не беше добре пристигнало.
Загубихме китайския сюжет още през 60-те години, когато беше лимитирана по този начин наречената промяна на Косигин, която имаше първи проблясъци на пазарни механизми - усили ролята на индикаторите за облага, планува повече свободни цени, само че беше половинчата и не направи по този начин, че да сложи основите на плановата стопанска система. Въпреки това, на доктрина тази промяна, в случай че бе осъществена, можеше да се трансформира в първата стъпка към вид, сходен на китайския.
Според мен управлението на Съюз на съветските социалистически републики не осъзнаваше действителността, не виждаше опасността и по принцип не беше готово да разисква пазарните промени, най-малко преди Горбачов. Всички опити бяха лимитирани или бяха толкоз слаби, че нямаха резултат. Имаше и друга страна, която усетих върху себе си. През тези години написах публикации, които се концентрираха върху нуждата от същинска конкуренция. Така че до есента на 1988 година беше неразрешено да се употребява думата „ конкуренция “ във връзка с руската стопанска система. Имаше цензура, тези термини бяха зачертани в публикациите.
Икономическа конкуренция. Какво значи това? Та най-малко до края на 80-те години в страната се забраняваше свободната мисъл, нови хрумвания, нови сюжети, които да надвишават плановата стопанска система. Следователно в този миг беше невероятно даже да се мисли за свободни зони, за свободни цени. Беше неразрешено да се разисква това чисто идеологически.
Либерализацията на цените беше насилствена стъпка вследствие на бездействието и към този момент съществуващия безпорядък. А виновността за подобен внезапен преход е в бездействието на предходната партийна и икономическа номенклатура. Диспропорциите бяха чудовищни, изключително в изискванията на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. В този миг, тъкмо когато стартира либерализацията на цените, някои хора нямаха приходи, които да бъдат индексирани в сходство с покачването на цените на пазара.
Ето за какво тогава държавното управление избра ползите на страната и жителите, които с помощта на търговците съумяха да закупят някои артикули на съответни цени. Това даде опция на хората да вършат пари. Беше ти позволено да излезеш и да продадеш каквото можеш. Хората продаваха лъжици, тв приемници, бижута, някакви мебели, даже облекла, единствено с цел да се нахранят.
През 2003-2004 година бяха построени основите на пазарната стопанска система. Страната ни се върна в цивилизованото русло на останалите пазарни страни. Минималната стратегия бе приключена. В страната има стотици хиляди частни предприятия, цените се дефинират от пазара, недостиг няма. Рублата стана конвертируема валута, имаме един от най-ниските индикатори за държавен дълг в света. От 90-те години на предишния век имахме голяма предприемаческа интензивност.
Русия безспорно се трансформира в естествена пазарна стопанска система. През 1989 година това щеше да наподобява като приказка. Всъщност това е огромен триумф. Такава бърза промяна, такава голяма и бърза смяна.
В края на 90-те и началото на новия век бяха основани съществени институции, които към момента не работеха съвършено и бяха признати основни закони, да вземем за пример законът за банките и банковата система, за фондовия пазар, бяха признати данъчни и трудови кодекси, и доста други. Те фундаментално дефинираха и построиха взаимоотношенията на всички участници на пазара.
Радвам се и съм горделив, че като вицепремиер способствах за признаването на Русия от всички интернационалните организации като страна с пазарна стопанска система.
Освен това през 2003-2004 година възстановихме междинния стандарт на живот, който жителите имаха през 1990 година преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Това беше реализирано както за учители, по този начин и за лекари. Сега стандартът на живот е с към 20% по-висок, в сравнение с в Съветския съюз. От 2000 година до 2011 година стандартът на живот в страната се утрои. Това наподобява нереална цифра, само че тръгнахме от доста ниско равнище.
Какво би трябвало да се промени в днешното положение на стопанската система ни? Първото, несъмнено, е развиването на конкуренцията и разширението на частната самодейност. Имаме незадоволително равнище на конкуренция, тя е обвързвана с доста огромен държавен бранш, който има дефекти и съществени преференции. Има държавни предприятия, които биха работили по-ефективно в частния бранш. Като цяло този въпрос е на дневен ред, има запаси за успеваемостта на нашата стопанска система.
Само 8% от земята ни е частна благосъстоятелност, а повече от 60% от държавните земи не са включени в стопански оборот. Това е капитал който лежи под краката ни. Въвеждането му в интензивно кръвообращение може да се трансформира в растежен фактор. Освен това част от държавната земя може да бъде трансферирана непосредствено на съставните субекти на Руската федерация.
Другият ни проблем е зависимостта ни от петрола. Имаше я преди, само че в този момент казусът става все по-остър. Започва енергиен преход и декарбонизация на международната стопанска система. Случаят е подобен, че би трябвало да сме готови авансово. И апропо, на съветското държавно управление би трябвало да се отдаде дължимото – то стартира работа. Необходимо е просто да минем без запасите, че светът е се е объркал и е тръгнал нанякъде. Всичко, което светът е замислил, се извършва, несъмнено, доста решения са политически, само че като цяло придвижването е недвусмислено. И това ще удари Русия два пъти, освен тъй като произвеждаме въглеводороди, само че и тъй като всички артикули, които продаваме и купуваме, да кажем строителни материали, съоръжение, метали, се създават с потреблението на въглерод. И би трябвало да преосмислим степента, до която въглеродът се употребява във всеки артикул.
Икономическият напредък изисква предприемаческа просвета. Дейността на бизнесмените би трябвало да бъде влиятелна в обществото, тъй като те са тези, които основават всички нови артикули и основават новаторска стопанска система. Всяка година усещаме това в обновяването на стоките - облеклата, мебелите, във всевъзможни неща, тъй като това към този момент следва потребителя. За страдание при нас най-много 20% от производителите съблюдават политиката за възобновяване. Ние не усещаме дъха на конкуренция и с цел да създадем конкуренция, е нужен отговорно мислещ пласт на предприемачеството. Това би трябвало да се преподава в учебни заведения и университети, всеобщо. Останете си физик или текстописец, само че въпреки всичко би трябвало да имате предприемачески умения. Традиционно правосъдната система също изисква промени, с цел да се ускори отбраната на частната благосъстоятелност.
Ясно е, че ние в никакъв случай няма да се върнем към плановата стопанска система. Може умерено да сложим завършек на този спор: в никакъв случай повече няма да има държавен проект в Русия. Освен в случай че, несъмнено, не се случи нещо безусловно необикновено. Африка към този момент пораства по-бързо от нас. Ако стартираме още веднъж да сътворяваме държавен проект, тези страни ще ни изпреварват.
Регулирането на цените, несъмнено, може да бъде единствено в точкови мащаби и при положение на пазарни шокове, само че и тогава е невероятно цените да се задържат повече от два-три месеца, тъй като незабавно ще зародят несъответствия в стопанската система и тласъците за вложенията в контролираните промишлености ще намалеят.
Ако цените на избрани артикули се покачат, тогава популацията нормално автоматизирано реагира, като понижава потреблението на тези артикули. Ако приказваме за някакви потребителски артикули или предмети от първа нужда и разбираме, че жителите ще спрат да купуват или употребяват задоволително даже на минимално равнище, тогава би трябвало да се включи друга система. А точно държавната целева поддръжка за тези пластове от популацията. Когато страната стартира да вкарва регулациите непринудено и епизодично, тогава на пазара поражда неустановеност, това понижава доверието в дейностите на държавното управление, както и в страната ".
Точно преди 30 години в Русия за първи път стартира пазарната промяна. По този мотив ТАСС взе изявление от ръководителя на Сметната камара и някогашен министър на финансите и вицепремиер на Русия Алексей Кудрин .
Предлагаме ви споделеното от него пред организацията за икономическата обстановка в края на Съюз на съветските социалистически републики, пътят на промените и днешните провокации пред стопанската система на Русия.
" Преди либерализацията всички цени бяха държавни, икономическият живот в страната съществуваше единствено на основата на планова стопанска система, която се контролираше от държавния проект. За да подхождат цените на търсенето и предлагането, системата за обмисляне трябваше да балансира всичко. Но с рухването на Съюз на съветските социалистически републики към този момент нямаше кой да дефинира съотношението сред търсенето и предлагането. Има документи, които демонстрират, че даже преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики проектите не са били изпълнени в продължение на доста месеци. За това имаше както стопански, по този начин и политически аргументи. Републиканските елити към този момент не следваха напътствията на центъра. Тежестта на обстановката се дефинира от неналичието на паричен еквивалент, мярка за стойност. Имаше изострен недостиг на всичко. Освен това руската стопанска система работеше съществено за отбранителния комплекс. Годишно се произвеждаха стотици самолети и танкове от други типове оръжия, от които никой не се нуждаеше по това време. Нашите оръжейни арсенали бяха оптимално цялостни и това по никакъв метод не избави страната ни от колапс.
Предприятията продължиха да създават артикули, които не бяха търсени на пазара, по инерция пълниха складовете с голямо количество ненужни артикули, без да схващат какво е да се фокусираме върху потребителя и по какъв начин да вършим пари в пазарни условия.
Тогава ръководителят на Централната банка Виктор Геращенко реши да отпусне заеми на тези предприятия за попълване на оборотни средства.
По този метод количеството пари в стопанската система се усили и в това време нужните артикули на практика не бяха създадени.
В резултат на тази политика паричното предложение до 92-та година се усили няколко пъти, надлежно можете да си визиите какъв брой пъти трябваше да се усилят цените.
Повече пари, само че все по-малко артикули. Следователно този безпорядък може да бъде предотвратен единствено посредством основаване на действително търсене на пазара и преориентиране на производството към потребностите на действителния консуматор и популацията. Следователно просто нямаше други благоприятни условия в обстановката, в която се намираше страната.
През 80-те години икономическите среди доста интензивно изучаваха всеки опит на нашите съседи. Активно се учи опитът от приватизацията да вземем за пример. Но би трябвало да помним, че Източна Европа тя беше по-проста, техният пазар след съветизацията през 40-те години на предишния век остава да вземем за пример под формата на частна благосъстоятелност на дребни предприятия.
В нашата обстановка сходен опит мъчно би могъл да се приложи, защото нито една от тези стопански системи: нито Полша, нито Чехословакия, нито Югославия, нито Унгария са имали толкоз твърда планова стопанска система. Икономиките им не работеха за защита и имаше много осезателен дребен частен бранш, който произвеждаше потребителски артикули и беше по-фокусиран върху популацията. Следователно стопанските системи на тези страни са сложни за съпоставяне с стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики. Този опит трябваше да се употребява доста по-рано, макар че икономистите от дълго време обсъждаха така наречен двусекторен модел на стопанската система, където се позволяват планова стопанска система и безпланов пазар. Доколкото си припомням, това не беше добре пристигнало.
Загубихме китайския сюжет още през 60-те години, когато беше лимитирана по този начин наречената промяна на Косигин, която имаше първи проблясъци на пазарни механизми - усили ролята на индикаторите за облага, планува повече свободни цени, само че беше половинчата и не направи по този начин, че да сложи основите на плановата стопанска система. Въпреки това, на доктрина тази промяна, в случай че бе осъществена, можеше да се трансформира в първата стъпка към вид, сходен на китайския.
Според мен управлението на Съюз на съветските социалистически републики не осъзнаваше действителността, не виждаше опасността и по принцип не беше готово да разисква пазарните промени, най-малко преди Горбачов. Всички опити бяха лимитирани или бяха толкоз слаби, че нямаха резултат. Имаше и друга страна, която усетих върху себе си. През тези години написах публикации, които се концентрираха върху нуждата от същинска конкуренция. Така че до есента на 1988 година беше неразрешено да се употребява думата „ конкуренция “ във връзка с руската стопанска система. Имаше цензура, тези термини бяха зачертани в публикациите.
Икономическа конкуренция. Какво значи това? Та най-малко до края на 80-те години в страната се забраняваше свободната мисъл, нови хрумвания, нови сюжети, които да надвишават плановата стопанска система. Следователно в този миг беше невероятно даже да се мисли за свободни зони, за свободни цени. Беше неразрешено да се разисква това чисто идеологически.
Либерализацията на цените беше насилствена стъпка вследствие на бездействието и към този момент съществуващия безпорядък. А виновността за подобен внезапен преход е в бездействието на предходната партийна и икономическа номенклатура. Диспропорциите бяха чудовищни, изключително в изискванията на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. В този миг, тъкмо когато стартира либерализацията на цените, някои хора нямаха приходи, които да бъдат индексирани в сходство с покачването на цените на пазара.
Ето за какво тогава държавното управление избра ползите на страната и жителите, които с помощта на търговците съумяха да закупят някои артикули на съответни цени. Това даде опция на хората да вършат пари. Беше ти позволено да излезеш и да продадеш каквото можеш. Хората продаваха лъжици, тв приемници, бижута, някакви мебели, даже облекла, единствено с цел да се нахранят.
През 2003-2004 година бяха построени основите на пазарната стопанска система. Страната ни се върна в цивилизованото русло на останалите пазарни страни. Минималната стратегия бе приключена. В страната има стотици хиляди частни предприятия, цените се дефинират от пазара, недостиг няма. Рублата стана конвертируема валута, имаме един от най-ниските индикатори за държавен дълг в света. От 90-те години на предишния век имахме голяма предприемаческа интензивност.
Русия безспорно се трансформира в естествена пазарна стопанска система. През 1989 година това щеше да наподобява като приказка. Всъщност това е огромен триумф. Такава бърза промяна, такава голяма и бърза смяна.
В края на 90-те и началото на новия век бяха основани съществени институции, които към момента не работеха съвършено и бяха признати основни закони, да вземем за пример законът за банките и банковата система, за фондовия пазар, бяха признати данъчни и трудови кодекси, и доста други. Те фундаментално дефинираха и построиха взаимоотношенията на всички участници на пазара.
Радвам се и съм горделив, че като вицепремиер способствах за признаването на Русия от всички интернационалните организации като страна с пазарна стопанска система.
Освен това през 2003-2004 година възстановихме междинния стандарт на живот, който жителите имаха през 1990 година преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Това беше реализирано както за учители, по този начин и за лекари. Сега стандартът на живот е с към 20% по-висок, в сравнение с в Съветския съюз. От 2000 година до 2011 година стандартът на живот в страната се утрои. Това наподобява нереална цифра, само че тръгнахме от доста ниско равнище.
Какво би трябвало да се промени в днешното положение на стопанската система ни? Първото, несъмнено, е развиването на конкуренцията и разширението на частната самодейност. Имаме незадоволително равнище на конкуренция, тя е обвързвана с доста огромен държавен бранш, който има дефекти и съществени преференции. Има държавни предприятия, които биха работили по-ефективно в частния бранш. Като цяло този въпрос е на дневен ред, има запаси за успеваемостта на нашата стопанска система.
Само 8% от земята ни е частна благосъстоятелност, а повече от 60% от държавните земи не са включени в стопански оборот. Това е капитал който лежи под краката ни. Въвеждането му в интензивно кръвообращение може да се трансформира в растежен фактор. Освен това част от държавната земя може да бъде трансферирана непосредствено на съставните субекти на Руската федерация.
Другият ни проблем е зависимостта ни от петрола. Имаше я преди, само че в този момент казусът става все по-остър. Започва енергиен преход и декарбонизация на международната стопанска система. Случаят е подобен, че би трябвало да сме готови авансово. И апропо, на съветското държавно управление би трябвало да се отдаде дължимото – то стартира работа. Необходимо е просто да минем без запасите, че светът е се е объркал и е тръгнал нанякъде. Всичко, което светът е замислил, се извършва, несъмнено, доста решения са политически, само че като цяло придвижването е недвусмислено. И това ще удари Русия два пъти, освен тъй като произвеждаме въглеводороди, само че и тъй като всички артикули, които продаваме и купуваме, да кажем строителни материали, съоръжение, метали, се създават с потреблението на въглерод. И би трябвало да преосмислим степента, до която въглеродът се употребява във всеки артикул.
Икономическият напредък изисква предприемаческа просвета. Дейността на бизнесмените би трябвало да бъде влиятелна в обществото, тъй като те са тези, които основават всички нови артикули и основават новаторска стопанска система. Всяка година усещаме това в обновяването на стоките - облеклата, мебелите, във всевъзможни неща, тъй като това към този момент следва потребителя. За страдание при нас най-много 20% от производителите съблюдават политиката за възобновяване. Ние не усещаме дъха на конкуренция и с цел да създадем конкуренция, е нужен отговорно мислещ пласт на предприемачеството. Това би трябвало да се преподава в учебни заведения и университети, всеобщо. Останете си физик или текстописец, само че въпреки всичко би трябвало да имате предприемачески умения. Традиционно правосъдната система също изисква промени, с цел да се ускори отбраната на частната благосъстоятелност.
Ясно е, че ние в никакъв случай няма да се върнем към плановата стопанска система. Може умерено да сложим завършек на този спор: в никакъв случай повече няма да има държавен проект в Русия. Освен в случай че, несъмнено, не се случи нещо безусловно необикновено. Африка към този момент пораства по-бързо от нас. Ако стартираме още веднъж да сътворяваме държавен проект, тези страни ще ни изпреварват.
Регулирането на цените, несъмнено, може да бъде единствено в точкови мащаби и при положение на пазарни шокове, само че и тогава е невероятно цените да се задържат повече от два-три месеца, тъй като незабавно ще зародят несъответствия в стопанската система и тласъците за вложенията в контролираните промишлености ще намалеят.
Ако цените на избрани артикули се покачат, тогава популацията нормално автоматизирано реагира, като понижава потреблението на тези артикули. Ако приказваме за някакви потребителски артикули или предмети от първа нужда и разбираме, че жителите ще спрат да купуват или употребяват задоволително даже на минимално равнище, тогава би трябвало да се включи друга система. А точно държавната целева поддръжка за тези пластове от популацията. Когато страната стартира да вкарва регулациите непринудено и епизодично, тогава на пазара поражда неустановеност, това понижава доверието в дейностите на държавното управление, както и в страната ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ