Ултиматуми и шантажи: финландската грешка на Путин
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Оказва се, че никой различен не е дал толкоз огромен принос за укрепването на НАТО, колкото Владимир Путин. С непохватната си политика на ултиматуми и шантажи Русия тласка неутрална Финландия към влизане в алианса.
Президентът на Финландия Саули Нийнистьо съобщи в новогодишното си послание, че съветските условия да се подсигурява сигурността на Руската федерация, а НАТО да престане да се уголемява, опонират на открития ред за гарантиране на европейската сигурност и засягат също по този начин ползите на финландците. Финландия си резервира правото във всеки един миг, без да желае от никого позволение, да подаде заявление за присъединение към Северноатлантическия контракт, заяви по-късно финландската министър-председателка Сана Марин.
Защо Финландия внезапно промени тона
Нека да си напомним, че напълно до неотдавна таман Финландия беше давана за образец на украинците като страна, която десетилетия наред тясно си сътрудничи с Русия и не влиза в НАТО, съхранявайки паралелно с това своята самостоятелност. Какво обаче се промени?
На фона на стремителното изостряне на обстановката към Украйна, при започване на декември същият този финландски президент Саули Нийнистьо разсъждаваше на глас за нуждата да се регистрират и ползите на Русия. А мнозина други специалисти и политици, в това число и мъдрият немски посланик Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция за сигурност, поучаваха Украйна да вземе образец от Финландия, която членува в Европейски Съюз, само че не и в НАТО.
Всичко обаче се промени след ултиматума на Русия към „ груповия Запад “, с който се желаят някакви по този начин наречени „ гаранции за сигурност “ и се упорства да спре каквото и да било бъдещо разширение на НАТО. Според задграничните разследващи служби Кремъл е концентрирал край украинската граница над 100 000 бойци, а по всички проличава, че и ментално Кремъл напълно се е концентрирал върху Украйна. По този метод, прицелвайки се само в едни бъдещи договаряния със Съединени американски щати и с НАТО, Путиновата дипломация е решила да пренебрегва както Евросъюза, по този начин и други страни наоколо, които не влизат в Северноатлантическия алианс.
Финландците просто не можеха повече умерено да следят какво става в Донбас. За тях разширението на съветската „ зона за сигурност “ – по този начин, както си я показва Кремъл – значи да се откажат от личната си сигурност и да се върнат в това полузависимо състояние, в което страната се намираше по времето на Съюз на съветските социалистически републики, когато Москва беше в положение да забрани на Финландия да одобри проекта Маршал, а по-късно и да се причисли към Европейската икономическа общественост, днешния Европейски Съюз.
Кремъл въобще не крие, че съгласно съветската позиция Финландия в действителност няма право да вземе решение за присъединение към НАТО. Кремъл счита, че това директно произтича от мирния контракт, подписан през 1947 година в Париж, който внезапно ограничи военните благоприятни условия на финландската войска.
Вярно, че за това приказват не публични представители на Москва, а многочислени пропагандисти, които изпадат в нервност още при първото споменаване на допустимо участие на Финландия в НАТО и надигат звук за някаква опасност против Санкт Петербург. Официално Кремъл не възразява против разширението на военните благоприятни условия на Финландия, в това число и при покупката на модерни американски изтребители. Но единствено при едно доста строго изискване: Финландия да не се причислява към никакви отбранителни блокове.
За самата Финландия правото да влезе в НАТО е най-силният мотив в региона на сигурността. Докато тази опция към момента е на масата, на финландците им е обезпечено почтително отношение от страна на Русия. Но в случай че ненадейно, даже единствено на доктрина, потръгнат диалози за възбрана на по-нататъшното разширение на НАТО, Финландия автоматизирано се оказва сам-самичка против Русия, т.е. – изпада според от Кремъл и влиза в Московската сфера на въздействие.
Не е загадка, че повече от 50% от финландците по традиция се афишират против влизането на страната в НАТО. Известно е обаче и друго. През последните години, изключително откакто Русия анексира Крим, във Финландия броят на последователите на участие в НАТО непрекъснато пораства.
Психологическият резултат към този момент е налице
И ето, че посредством своята непохватна външна политика на ултиматуми и шантажи Москва собственоръчно даде мощен коз в ръцете на последователите на тази идея както във Финландия, по този начин и в НАТО. От такава позиция става видно, че никой различен не е дал толкоз огромен принос за укрепването и по-нататъшното разширение на НАТО, колкото Владимир Путин. Руският президент на първо време единствено за няколко месеца съумя да промени настройката на украинците, които в болшинството си не желаеха участие в НАТО. А в този момент излиза, че в битката си за същата тази Украйна той стартира да трансформира настройката и на финландците.
И дано не забравяме, че настояването на Русия НАТО да не се уголемява повече в бъдеще, няма на практика шансове. Това коренно гледище в действителност е просто повдигане на залозите преди договарянията в Женева с упованието, че Кремъл въпреки всичко ще получи нещо по-умерено. Разбира се, в случай че не се окаже най-обикновен претекст за началото на война…
Но психологическият резултат към този момент е налице: настройката на финландците се е трансформирала, и то трайно. А страховете не се не помнят толкоз елементарно. В този смисъл, откакто изгуби множеството си съдружници и сътрудници и продължи остро да се радикализира, Кремъл към този момент принуждава даже необвързани страни да се отхвърлят от неутралитета си. Такава политика надали може да бъде наречена далновидна.
Оказва се, че никой различен не е дал толкоз огромен принос за укрепването на НАТО, колкото Владимир Путин. С непохватната си политика на ултиматуми и шантажи Русия тласка неутрална Финландия към влизане в алианса.
Президентът на Финландия Саули Нийнистьо съобщи в новогодишното си послание, че съветските условия да се подсигурява сигурността на Руската федерация, а НАТО да престане да се уголемява, опонират на открития ред за гарантиране на европейската сигурност и засягат също по този начин ползите на финландците. Финландия си резервира правото във всеки един миг, без да желае от никого позволение, да подаде заявление за присъединение към Северноатлантическия контракт, заяви по-късно финландската министър-председателка Сана Марин.
Защо Финландия внезапно промени тона
Нека да си напомним, че напълно до неотдавна таман Финландия беше давана за образец на украинците като страна, която десетилетия наред тясно си сътрудничи с Русия и не влиза в НАТО, съхранявайки паралелно с това своята самостоятелност. Какво обаче се промени?
На фона на стремителното изостряне на обстановката към Украйна, при започване на декември същият този финландски президент Саули Нийнистьо разсъждаваше на глас за нуждата да се регистрират и ползите на Русия. А мнозина други специалисти и политици, в това число и мъдрият немски посланик Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция за сигурност, поучаваха Украйна да вземе образец от Финландия, която членува в Европейски Съюз, само че не и в НАТО.
Всичко обаче се промени след ултиматума на Русия към „ груповия Запад “, с който се желаят някакви по този начин наречени „ гаранции за сигурност “ и се упорства да спре каквото и да било бъдещо разширение на НАТО. Според задграничните разследващи служби Кремъл е концентрирал край украинската граница над 100 000 бойци, а по всички проличава, че и ментално Кремъл напълно се е концентрирал върху Украйна. По този метод, прицелвайки се само в едни бъдещи договаряния със Съединени американски щати и с НАТО, Путиновата дипломация е решила да пренебрегва както Евросъюза, по този начин и други страни наоколо, които не влизат в Северноатлантическия алианс.
Финландците просто не можеха повече умерено да следят какво става в Донбас. За тях разширението на съветската „ зона за сигурност “ – по този начин, както си я показва Кремъл – значи да се откажат от личната си сигурност и да се върнат в това полузависимо състояние, в което страната се намираше по времето на Съюз на съветските социалистически републики, когато Москва беше в положение да забрани на Финландия да одобри проекта Маршал, а по-късно и да се причисли към Европейската икономическа общественост, днешния Европейски Съюз.
Кремъл въобще не крие, че съгласно съветската позиция Финландия в действителност няма право да вземе решение за присъединение към НАТО. Кремъл счита, че това директно произтича от мирния контракт, подписан през 1947 година в Париж, който внезапно ограничи военните благоприятни условия на финландската войска.
Вярно, че за това приказват не публични представители на Москва, а многочислени пропагандисти, които изпадат в нервност още при първото споменаване на допустимо участие на Финландия в НАТО и надигат звук за някаква опасност против Санкт Петербург. Официално Кремъл не възразява против разширението на военните благоприятни условия на Финландия, в това число и при покупката на модерни американски изтребители. Но единствено при едно доста строго изискване: Финландия да не се причислява към никакви отбранителни блокове.
За самата Финландия правото да влезе в НАТО е най-силният мотив в региона на сигурността. Докато тази опция към момента е на масата, на финландците им е обезпечено почтително отношение от страна на Русия. Но в случай че ненадейно, даже единствено на доктрина, потръгнат диалози за възбрана на по-нататъшното разширение на НАТО, Финландия автоматизирано се оказва сам-самичка против Русия, т.е. – изпада според от Кремъл и влиза в Московската сфера на въздействие.
Не е загадка, че повече от 50% от финландците по традиция се афишират против влизането на страната в НАТО. Известно е обаче и друго. През последните години, изключително откакто Русия анексира Крим, във Финландия броят на последователите на участие в НАТО непрекъснато пораства.
Психологическият резултат към този момент е налице
И ето, че посредством своята непохватна външна политика на ултиматуми и шантажи Москва собственоръчно даде мощен коз в ръцете на последователите на тази идея както във Финландия, по този начин и в НАТО. От такава позиция става видно, че никой различен не е дал толкоз огромен принос за укрепването и по-нататъшното разширение на НАТО, колкото Владимир Путин. Руският президент на първо време единствено за няколко месеца съумя да промени настройката на украинците, които в болшинството си не желаеха участие в НАТО. А в този момент излиза, че в битката си за същата тази Украйна той стартира да трансформира настройката и на финландците.
И дано не забравяме, че настояването на Русия НАТО да не се уголемява повече в бъдеще, няма на практика шансове. Това коренно гледище в действителност е просто повдигане на залозите преди договарянията в Женева с упованието, че Кремъл въпреки всичко ще получи нещо по-умерено. Разбира се, в случай че не се окаже най-обикновен претекст за началото на война…
Но психологическият резултат към този момент е налице: настройката на финландците се е трансформирала, и то трайно. А страховете не се не помнят толкоз елементарно. В този смисъл, откакто изгуби множеството си съдружници и сътрудници и продължи остро да се радикализира, Кремъл към този момент принуждава даже необвързани страни да се отхвърлят от неутралитета си. Такава политика надали може да бъде наречена далновидна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ