ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за ...

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Адв. Камен Добрев за ФАКТИ: КС отсъди за Кирил Петков в противоречие с мотивите, с които изпра Пеевски през 2013 г.

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вчера Конституционният съд отсъди по отношение на поданството на някогашния длъжностен министър на стопанската система Кирил Петков.

Според Конституционен съд, когато Петков е бил назначен на поста по-рано през 2021 година, той към момента е бил канадски жител. Съответно съдът разгласи за противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021 година на президента на Република България в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков, така като законът не разрешава длъжността министър да се заема от българи, които имат и непознато поданство.

“Не се ангажирам да предвидя какво би се случило с наказателното произвеждане против Кирил Петков, само че не съм оптимист”.

Това сподели юрист Камен Добрев, член на Гражданско съдружие “БОЕЦ”, с който от ФАКТИ разговаряхме по тематиката.

Освен последствията от това решение на Конституционен съд, адв. Камен Добрев разяснява също и едно значимо събитие - по какъв начин с вчерашното си решение Конституционният съд влезе в несъгласие със себе си и с друго свое решение от 2013 година. Въпросното решение от 2013 година се отнася депутатското място на Делян Славчев Пеевски.

Целия диалог четете в идващите редове:

- Адв. Добрев, има ли условия към решението на Конституционния съд (КС) по повод поданството на Кирил Петков, които Ви тормозят?

- Постановеното през вчерашния ден решение на Конституционен съд е погрешно и незаслужено. То за следващ път демонстрира и ни потвърждава образно политическата обязаност на този съд и съобразяването му с политическата обстановка. Липсват съдържателни претекстове в решението, които да ни убедят в противното. Конституционен съд бланкетно ни среща, че поданството представлявало трайна политическа и правна връзка на съпринадлежност на едно лице с страната, само че пропуща да изследва точно това събитие по делото – каква е била при встъпването в служба и в конкретика връзката на Кирил Петков с Канада.

Познавам Кирил Петков от митингите против Гешев, само че коментарът ми не е поради персонални благосклонности към него. Той живее и работи у нас от над 14 години, тук са родени децата му, тук те живеят и учат, той и татко му развиват огромен за страната ни рентабилен бизнес, самият той от над 10 години води безвъзмездни курсове за студенти, дарявал е неведнъж и то обилни суми за разнообразни дела. Кирил е различим в страната, бил е член на политическа партия у нас, която след това напуща, политически деен е и няма никакво подозрение каква е неговата връзка с България.

Но каква е връзката му понастоящем с Канада? И за какво Конституционен съд не изследва това събитие по делото? Текстът на Конституцията на Република България брани българския суверенитет. В решението си Конституционен съд на никое място не съждава какви са били рисковете, при взимане на решения от един длъжностен министър на стопанската система, той да заплаши националния суверенитет и да избра непознатия - в частност канадския, суверенитет пред българския.

В кой миг Кирил Петков с решенията си сътвори и подозрение, че е предпочел непознатия, било то канадския или който и да е суверенитет пред българския? Може би като разкри, че Българската банка за развиване (ББР) е раздала над 1 милиард лв. на 8 компании, свързани с Пеевски и смени борда на банката, чиито членове получаваха по 300 000 лв. годишни заплати? Или като смени борда на Държавната консолидационна компания (ДКК)? Или като разкри фиктивните поправки на язовири в пъти над пазарните цени? Или може би като притегли вложения за стотици милиони?

- Обстоятелството, че от своя страна той се е отказал от канадското си поданство все още на встъпването си в министерска служба, би ли следвало да има значение за присъдата?

- В това решение наредбата на член 110 от Конституцията на Република България е изследвана само граматически, безусловно. Съдът не прави нито логичен, нито пък исторически обзор на наредбата. А подобен е повече от нужен. Текстът е писан преди повече от 30 години. За разлика оттогава, през днешния ден над 2 милиона българи живеят отвън граница и не дребен брой от тях имат както българско, по този начин и непознато поданство. Съвсем разумно е някои от тях да имат нездравото предпочитание да се върнат в страната и да се включат в политическия живот. С това решение Конституционен съд споделя на всички тях: “Първо се откажете от вашето непознато поданство, направете го още като претенденти за постовете, които желаете да заемете и след това влизайте в политиката. Ако не ви изберат, отводът си е за ваша сметка”. Не това е смисълът на текста.

Конституционният съд комфортно пропуща и не прави и никакъв сравнително-правен разбор. В едни от най-развитите демокрации в света - Германия, Съединени американски щати и Канада, е възможно депутати или сенатори да имат двойно поданство. Такива образци там има значително.

Справедливото пояснение е напълно друго. Кирил Петков е направил всичко належащо, което той е могъл да стори. Своевременно е декларирал своя отвод от канадското си поданство и е предпочел да бъде министър, въпреки и за няколко месеца, в служебно българско държавно управление. Последващата административна процедура и времето, за което неговият отвод ще се зачете, не зависи от неговата воля. Тази процедура може да продължи месеци, може и години. В това време на изчакване той и българската страна стават заложници на мудността на една непозната държавна администрация. В това време на изчакване се нарушава и неговото право да взе участие в ръководството като министър. Може ли от Канада да не зачетат волята на Кирил Петков и на какво съображение? А в случай че към момента нямаше отговор от там, той не би могъл да взе участие и на идните парламентарни избори.

- През 2013 година Конституционният съд разреши Делян Пеевски да е национален представител, откакто беше назначен за началник на ДАНС, а по-късно подаде оставка. Ако съпоставим това решение с решението по отношение на Кирил Петков, можем ли да създадем избран извод?

- Аналогията с решението на Конституционен съд от 2013 година по проблема с несъвместимостта на Делян Пеевски е повече от нужна. Тя демонстрира, че Конституционен съд се управлява не от правилата на правовата страна и на конституционността при своето действие, а от това, чии ползи стоят отсреща при решение на съответния проблем, с който е сезиран.

Примерът с Пеевски е индикативен. Позволявам си да изтъквам буквално претекстовете от решение №7 от 08.10.2013 година по кд 16/2013 по проблема с Пеевски, в което Конституционен съд тогава сочи, че: " Правото не познава случаи, в които се разпорежда обвързване на едно лице, без да му се обезпечи опция да го извърши. Наличната още от момента на избора на национален представител, както и след това зародила несъответственост, би трябвало да бъдат прекъснати в подобаващ период и при съблюдаване на съответна процедура. Бездействието на националния представител след приключване на този период да подаде оставка или да отстрани несъвместимостта по различен метод е съображение да докара до предварителното преустановяване на пълномощията му от Конституционния съд.”

С уточнението, че условията при заемане на служба са идентични за депутати и министри, това решение разобличава лицемерието на Конституционен съд. Кирил Петков не е Пеевски и в това се състои неговият проблем.

Мотивите на съда, с които „ изпра “ Пеевски тогава, са тъкмо в противоположния смисъл на вчерашните му. Тогава Конституционен съд приказва за подобаващ период за премахване на несъвместимостта. Сега обаче подобен период не се дава. Тогава Конституционен съд разреши на Пеевски да се върне като народен представител, откакто той изпадна в несъответственост в опита си да „ узурпира “ ДАНС. За разлика от Кирил Петков обаче, при Пеевски се касае за следваща несъответственост, в която той изпада по лична воля и да му се дава период да я отстранява е повече от излишно. Той направи своя избор – избра ДАНС пред Парламента. В момента, в който той зае поста ръководител на ДАНС, той престана да бъде народен представител. Но, препращайки към неотносимите положения на първичната несъответственост и приравнявайки същата с последващата, Конституционен съд му разреши да се върне в Народното заседание и да употребява всички привилегии там, включително денонощна защита от НСО и солидна заплата за стъпването си общо 2 пъти в постройката на Парламента.

Сега, когато от Конституционен съд се очакваше някаква предвидимост и поредност със личните му претекстове, даването на подобаващ период на Кирил Петков за премахване на първичната му, а не следваща несъответственост, той одобри за излишно. Срок не е нужен.

Това е ослепителен образец за политическото ласкателство на Конституционен съд. Съдът отсъди в несъгласие със своите претекстове отпреди осем години. Но не просто съдът, а и съответни съдии, доколкото в същия оня състав, отсъдил в изгода на Пеевски, са съдиите Борис Велчев и Гроздан Илиев, които пък през вчерашния ден заеха противоположна на личната си теза. Същият Велчев, към който Борисов се обръща с фамилиарното „ братиньо “. Това удостоверява мнението ми нагоре за политическа обязаност на съда. И не е по никакъв начин инцидентно, че в последно време Иван Гешев все се допитва до Конституционен съд – по всевъзможен мотив и за всичко, включително да вземем за пример за кристално ясни текстове на закона по отношение на опцията правосъдният министър да желае неговото предварително премахване.

- Конституционен съд разгласи като противоконституционен указа, с който президентът Румен Радев е назначил за длъжностен министър на стопанската система Кирил Петков - какви правни последствия следват от това?

- Последствията от вчерашното решение на Конституционен съд могат да бъдат много по-тежки, в сравнение с допускаме. Самият съд към този момент е показал в свое решение от 2020 година по конституционно дело 5/2019, че при оповестяване на ненормативни актове за противоконституционни, какъвто в казусът е указът на президента в частта, с която назначава Кирил Петков, те се невалидни от момента на приемането или издаването им. Това слага под подозрение валидността и на всички актове на самия министър. Не се ангажирам да предвидя какво би се случило с наказателното произвеждане против Кирил Петков, само че не съм оптимист.

Източник: fakti.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg