В България: и Зелената сделка като Истанбулската конвенция?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Както наподобява, по този начин наречената Зелена договорка има всички шансове да показа ориста на прословутата (в България) Истанбулска спогодба. Приликите се набиват на очи.
Недоразумения и заблуди
И в двата случая малко на брой са прочели и знаят защо тъкмо става дума (73% от българите нямат концепция какво е Зелената договорка, а над 80% не знаят каква е българската позиция). Явно не е имало и кой да им изясни. И при двете се ширят огромни недоразумения. Навремето мнозина бяха уверени, че Истанбулската спогодба не е поради насилието против дами, а с цел да ни натрапи еднополовите бракове и да ни вземе пола. Сега пък се не помни, че задачата на Зелената договорка е избавяне на света от пагубните климатични промени посредством преобразяване на Европа в първия безпристрастен във връзка с климата континент до 2050 година, и от ден на ден се натрапва мнението, че тя е надали не особено измислена, с цел да ни „ бръкне в джоба”. Съответно, и възходящата нервност към нея от ден на ден припомня неистовия писък, който потопи Истанбулската спогодба.
Истерията изключително се ускори в последните седмици към обхваналата целия свят рецесия с цените на силата. Точно тази рецесия обаче има малко общо със Зелената договорка. Връзката сред тях не е директна, а по-скоро противоположна. Защото рецесията демонстрира, че колкото по-бързо преминем от изкопаемите горива към чиста сила, толкоз по-бързо ще се освободим от сходни разтърсвания на енергийните пазари. Показателно в това отношение е, че в този момент цените на силата от ВЕИ остават ниски и постоянни – за разлика от цените на газа и петрола.
Въглищата и зеленият преход
Сега всички са взрени в затварянето на въгледобива и въглищните електроцентрали в днешния им тип и в неразбираемото бъдеще на заетите в тях. Мнозина се държат като че ли неизбежното може някак си да ни заобиколи и ще можем да си горим въглища, до момента в който ги имаме. И се пазарят за някоя и друга година повече. Заради този опит да се избяга от действителността и съпътстващото го безучастие България към този момент пропусна доста години (поне от началото на участието ни в ЕС), а загубите и пропуснатите изгоди се мерят в милиарди. Само че към този момент в целия свят е ясно, че въглищата нямат бъдеще и е извънредно време да обмислим, планираме и заработим за техни други възможности. Смисълът на Зелената договорка обаче е и нещо доста повече от прощаване с въглищата. Всъщност, става дума за голяма опция, за промяна към една нова, съвременна, по-малко енергоемка, високотехнологична, ефикасна и надалеч по-конкурентоспособна стопанска система. Това е третата индустриална гражданска война, нова вероятност на стабилно развиване и богатство. Зелената договорка е проектът за реализиране на тази вероятност.
Какво влиза в цената на прехода
Разбира се, тази промяна има цена. Но кое е гратис в живота ни? Когато приказваме за цената, първо, би трябвало да имаме поради, че колкото повече отлагаме и чакаме, толкоз по-висока ще става тя – стопански, финансово и обществено.
Второ, че за реализирането на този преход страната ще има достъп до голям европейски финансов запас. Това е гаранцията на Европейски Съюз за справедливостта на процеса. Ако този запас бъде рационално употребен, той ще притегли спомагателни вложения и ще помогне за основаването на хиляди устойчиви нови работни места, производства и благоприятни условия за напредък. И най-после – когато приказваме за цената не би трябвало да забравяме, че в сметката влизат и неща, за които няма да чуете да приказват критиците на Зелената договорка. Хилядите хора, които всяка година губят живота си в България поради мръсния въздух. И най-много – големите вреди от климатичните промени, които стават все по-видими. Ако продължаваме както до момента, цената на тези вреди ще е надалеч по-голяма от това, което би трябвало да платим за зеления преход.
Да помислим за децата ни!
Така стигаме до огромната разлика сред Истанбулската спогодба и Зелената договорка. При едната можем да си заровим главата в пясъка и да се вършим, че не съществува. При другата – няма по какъв начин. Можем ли да продължим да се държим по този начин като че ли бъдещето на децата ни и на техните деца нямат значение за нас?
Автор: Ясен Бояджиев
Както наподобява, по този начин наречената Зелена договорка има всички шансове да показа ориста на прословутата (в България) Истанбулска спогодба. Приликите се набиват на очи.
Недоразумения и заблуди
И в двата случая малко на брой са прочели и знаят защо тъкмо става дума (73% от българите нямат концепция какво е Зелената договорка, а над 80% не знаят каква е българската позиция). Явно не е имало и кой да им изясни. И при двете се ширят огромни недоразумения. Навремето мнозина бяха уверени, че Истанбулската спогодба не е поради насилието против дами, а с цел да ни натрапи еднополовите бракове и да ни вземе пола. Сега пък се не помни, че задачата на Зелената договорка е избавяне на света от пагубните климатични промени посредством преобразяване на Европа в първия безпристрастен във връзка с климата континент до 2050 година, и от ден на ден се натрапва мнението, че тя е надали не особено измислена, с цел да ни „ бръкне в джоба”. Съответно, и възходящата нервност към нея от ден на ден припомня неистовия писък, който потопи Истанбулската спогодба.
Истерията изключително се ускори в последните седмици към обхваналата целия свят рецесия с цените на силата. Точно тази рецесия обаче има малко общо със Зелената договорка. Връзката сред тях не е директна, а по-скоро противоположна. Защото рецесията демонстрира, че колкото по-бързо преминем от изкопаемите горива към чиста сила, толкоз по-бързо ще се освободим от сходни разтърсвания на енергийните пазари. Показателно в това отношение е, че в този момент цените на силата от ВЕИ остават ниски и постоянни – за разлика от цените на газа и петрола.
Въглищата и зеленият преход
Сега всички са взрени в затварянето на въгледобива и въглищните електроцентрали в днешния им тип и в неразбираемото бъдеще на заетите в тях. Мнозина се държат като че ли неизбежното може някак си да ни заобиколи и ще можем да си горим въглища, до момента в който ги имаме. И се пазарят за някоя и друга година повече. Заради този опит да се избяга от действителността и съпътстващото го безучастие България към този момент пропусна доста години (поне от началото на участието ни в ЕС), а загубите и пропуснатите изгоди се мерят в милиарди. Само че към този момент в целия свят е ясно, че въглищата нямат бъдеще и е извънредно време да обмислим, планираме и заработим за техни други възможности. Смисълът на Зелената договорка обаче е и нещо доста повече от прощаване с въглищата. Всъщност, става дума за голяма опция, за промяна към една нова, съвременна, по-малко енергоемка, високотехнологична, ефикасна и надалеч по-конкурентоспособна стопанска система. Това е третата индустриална гражданска война, нова вероятност на стабилно развиване и богатство. Зелената договорка е проектът за реализиране на тази вероятност.
Какво влиза в цената на прехода
Разбира се, тази промяна има цена. Но кое е гратис в живота ни? Когато приказваме за цената, първо, би трябвало да имаме поради, че колкото повече отлагаме и чакаме, толкоз по-висока ще става тя – стопански, финансово и обществено.
Второ, че за реализирането на този преход страната ще има достъп до голям европейски финансов запас. Това е гаранцията на Европейски Съюз за справедливостта на процеса. Ако този запас бъде рационално употребен, той ще притегли спомагателни вложения и ще помогне за основаването на хиляди устойчиви нови работни места, производства и благоприятни условия за напредък. И най-после – когато приказваме за цената не би трябвало да забравяме, че в сметката влизат и неща, за които няма да чуете да приказват критиците на Зелената договорка. Хилядите хора, които всяка година губят живота си в България поради мръсния въздух. И най-много – големите вреди от климатичните промени, които стават все по-видими. Ако продължаваме както до момента, цената на тези вреди ще е надалеч по-голяма от това, което би трябвало да платим за зеления преход.
Да помислим за децата ни!
Така стигаме до огромната разлика сред Истанбулската спогодба и Зелената договорка. При едната можем да си заровим главата в пясъка и да се вършим, че не съществува. При другата – няма по какъв начин. Можем ли да продължим да се държим по този начин като че ли бъдещето на децата ни и на техните деца нямат значение за нас?
Автор: Ясен Бояджиев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ