Полекзит: Ще си тръгне ли Полша от ЕС?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Голямото мнозинство от поляците желаят страната им да е в Европейски Съюз. Управляващата десница обаче води политика, която без да желае може да докара Полша до " Полекзит ". Какви са възможностите да се предотврати това?
Поляците се отнасят към Европейски Съюз с огромен екстаз. За множеството от тях Западът постоянно е бил привлекателна цел и средоточие, в това число и през най-тъмните времена на комунистическото владичество. Когато след 1945 година Полша се оказа в руската сфера на въздействие, мнозина усетиха, че са изтръгнати политическите и културни корени на страната. Ето за какво повдигането на Желязната завеса за поляците се оказа и „ завръщане в Европа “.
Проевропейската политика на всички държавни управления след измененията трайно срещаше всеобщото утвърждение на поляците. На референдума през 2003 година над 77% от поляците дадоха гласа си за участие на страната в Европейски Съюз. Още тогава антиевропейските сили на крайната десница се пробваха да подплашат хората, че полското селско стопанство ще рухне след отварянето на пазара. Но се провалиха.
През последните години високата поддръжка за еврочленството на страната освен не спадна, само че даже се увеличи. Едно настоящо допитване от 5 октомври демонстрира, че цели 88% от поляците желаят страната им да остане в Европейски Съюз. Под лозунга „ Ние оставаме в Европа “ стотици хиляди излязоха на улицата в неделя. Само във Варшава хората бяха съвсем 100 000.
Конфликтите стигнаха и до Конституционния съд
Независимо от всичко това настоящ си остава въпросът дали ръководещата десница, доминирана от партията „ Право и правдивост “ (ПиС) на Ярослав Качински, може все пак да извади Полша от Европейски Съюз. Национал-консерваторите употребяват всяка опция, с цел да отхвърлят това съмнение. Те настояват, че опозицията просто прави агитация с изказванието за някакви проекти на държавното управление за овакантяване на Европейски Съюз. И с цел да онагледи това изказване, през септември управлението на ПиС одобри особено решение, което изключва опцията за овакантяване на Европейски Съюз.
Полската десница добре знае, че би било чисто самоубийство да се разгласи публично против Европейски Съюз. В същото време обаче споровете сред публична Варшава и Брюксел непрестанно се множат – и доближиха кулминационната точка си в разногласието за върховенството на закона, подбуден от едно скорошно решение на полския Конституционен съд.
Тактиката на държавния лагер във Варшава е доста елементарна: да показа Полша като „ същинската Европа “, а западните страни в Европейски Съюз – като лоно на злото, като някаква лява, неомарксистка пасмина, която е кривнала от правия път и в този момент се занимава единствено с еднополовите бракове. Според този „ роман “, таман Полша със своята католическа религия и с обичайните възгледи за брака и фамилията щяла да избави Стария континент от разлагане. Стратегическата цел в последна сметка е да се върнем към „ Европа на отечествата “ от 50-те и 60-те години на предишния век, когато думата имаха водачи като Конрад Аденауер и Шарл Дьо Гол.
Според публицистката Юстина Доброш-Орач, ръководещата партия е тръгнала на открит конфликт с Брюксел. Тя счита, че откакто дълго са се надявали и отсега нататък да водят Европейската комисия за носа, в този момент хората от ПиС са се оказали притиснати до стената. Авторката на „ Газета Виборча “ написа още, че решимостта на Брюксел да не отстъпва от правилата си е изненадала неприятно полското държавно управление. И въпреки доста политици от ПиС да настояват, че страната им нямала потребност от парите от Фонда за възобновяване, в действителност партията сега била в цялостна суматоха. Част от наблюдаващите считат, че антиевропейската изразителност на ПиС е просто тактическа маневра за усмиряване на крайнодясното крило в държавната коалиция. Други обаче предизвестяват, че както в тази ситуация с Англия, по този път Полша без да желае може да се окаже отвън Европейски Съюз.
Опозицията не е единна
Последните демонстрации в страната демонстрираха, че Доналд Туск има голям капацитет да активизира хората. Туск, който прекара последните шест години в Брюксел, в това число и като ръководител на Европейския съвет, през миналото лято потегли с желязна ръка да стяга партията си „ Граждански конгрес “ за ново влизане във властта. А допитванията демонстрират, че опозицията може да победи ПиС, стига единствено да се сплоти. Проблемът обаче е в това, че демократичната съпротива не е единна, а претенциите на Туск да бъде неин водач се слагат под въпрос. По всичко проличава, че персоналните лидерски упоритости са по-силни, в сравнение с желанието да бъде свалена от власт партията на Качински. Новият Сейм ще се избира чак през 2023 година, само че мнозина считат, че още през пролетта може да има предварителни парламентарни избори.
Всеки неуведомен външен наблюдаващ ще се запита: Но за какво въпреки всичко възторжени последователи на Европейски Съюз като поляците избират една партия, която освен е скептична към Евросъюза, само че от време на време даже непримиримо са сблъсква с него? И за какво преди четири години национал-консерваторите още веднъж получиха от хората държавен мандат? Отговорът е елементарен. За множеството поляци участието в Европейски Съюз се подразбира от единствено себе си, така че на избори решаващи са напълно други тематики – да вземем за пример обществената или идентичностната политика.
„ В последна сметка една огромна група поляци не желае да проучва и да демонстрира интензивност. Тези хора просто поддържат Европейски Съюз, употребяват обществената благотворителност на ПиС и се радват, че без проблеми могат да си изкарат една евтина отмора в Хърватия, “ обобщава Агниешка Лада, заместник-директорка на Германския институт за Полша в Дармщад. Тъй че идващите парламентарни избори несъмнено ще са заредени с огромно напрежение.
Голямото мнозинство от поляците желаят страната им да е в Европейски Съюз. Управляващата десница обаче води политика, която без да желае може да докара Полша до " Полекзит ". Какви са възможностите да се предотврати това?
Поляците се отнасят към Европейски Съюз с огромен екстаз. За множеството от тях Западът постоянно е бил привлекателна цел и средоточие, в това число и през най-тъмните времена на комунистическото владичество. Когато след 1945 година Полша се оказа в руската сфера на въздействие, мнозина усетиха, че са изтръгнати политическите и културни корени на страната. Ето за какво повдигането на Желязната завеса за поляците се оказа и „ завръщане в Европа “.
Проевропейската политика на всички държавни управления след измененията трайно срещаше всеобщото утвърждение на поляците. На референдума през 2003 година над 77% от поляците дадоха гласа си за участие на страната в Европейски Съюз. Още тогава антиевропейските сили на крайната десница се пробваха да подплашат хората, че полското селско стопанство ще рухне след отварянето на пазара. Но се провалиха.
През последните години високата поддръжка за еврочленството на страната освен не спадна, само че даже се увеличи. Едно настоящо допитване от 5 октомври демонстрира, че цели 88% от поляците желаят страната им да остане в Европейски Съюз. Под лозунга „ Ние оставаме в Европа “ стотици хиляди излязоха на улицата в неделя. Само във Варшава хората бяха съвсем 100 000.
Конфликтите стигнаха и до Конституционния съд
Независимо от всичко това настоящ си остава въпросът дали ръководещата десница, доминирана от партията „ Право и правдивост “ (ПиС) на Ярослав Качински, може все пак да извади Полша от Европейски Съюз. Национал-консерваторите употребяват всяка опция, с цел да отхвърлят това съмнение. Те настояват, че опозицията просто прави агитация с изказванието за някакви проекти на държавното управление за овакантяване на Европейски Съюз. И с цел да онагледи това изказване, през септември управлението на ПиС одобри особено решение, което изключва опцията за овакантяване на Европейски Съюз.
Полската десница добре знае, че би било чисто самоубийство да се разгласи публично против Европейски Съюз. В същото време обаче споровете сред публична Варшава и Брюксел непрестанно се множат – и доближиха кулминационната точка си в разногласието за върховенството на закона, подбуден от едно скорошно решение на полския Конституционен съд.
Тактиката на държавния лагер във Варшава е доста елементарна: да показа Полша като „ същинската Европа “, а западните страни в Европейски Съюз – като лоно на злото, като някаква лява, неомарксистка пасмина, която е кривнала от правия път и в този момент се занимава единствено с еднополовите бракове. Според този „ роман “, таман Полша със своята католическа религия и с обичайните възгледи за брака и фамилията щяла да избави Стария континент от разлагане. Стратегическата цел в последна сметка е да се върнем към „ Европа на отечествата “ от 50-те и 60-те години на предишния век, когато думата имаха водачи като Конрад Аденауер и Шарл Дьо Гол.
Според публицистката Юстина Доброш-Орач, ръководещата партия е тръгнала на открит конфликт с Брюксел. Тя счита, че откакто дълго са се надявали и отсега нататък да водят Европейската комисия за носа, в този момент хората от ПиС са се оказали притиснати до стената. Авторката на „ Газета Виборча “ написа още, че решимостта на Брюксел да не отстъпва от правилата си е изненадала неприятно полското държавно управление. И въпреки доста политици от ПиС да настояват, че страната им нямала потребност от парите от Фонда за възобновяване, в действителност партията сега била в цялостна суматоха. Част от наблюдаващите считат, че антиевропейската изразителност на ПиС е просто тактическа маневра за усмиряване на крайнодясното крило в държавната коалиция. Други обаче предизвестяват, че както в тази ситуация с Англия, по този път Полша без да желае може да се окаже отвън Европейски Съюз.
Опозицията не е единна
Последните демонстрации в страната демонстрираха, че Доналд Туск има голям капацитет да активизира хората. Туск, който прекара последните шест години в Брюксел, в това число и като ръководител на Европейския съвет, през миналото лято потегли с желязна ръка да стяга партията си „ Граждански конгрес “ за ново влизане във властта. А допитванията демонстрират, че опозицията може да победи ПиС, стига единствено да се сплоти. Проблемът обаче е в това, че демократичната съпротива не е единна, а претенциите на Туск да бъде неин водач се слагат под въпрос. По всичко проличава, че персоналните лидерски упоритости са по-силни, в сравнение с желанието да бъде свалена от власт партията на Качински. Новият Сейм ще се избира чак през 2023 година, само че мнозина считат, че още през пролетта може да има предварителни парламентарни избори.
Всеки неуведомен външен наблюдаващ ще се запита: Но за какво въпреки всичко възторжени последователи на Европейски Съюз като поляците избират една партия, която освен е скептична към Евросъюза, само че от време на време даже непримиримо са сблъсква с него? И за какво преди четири години национал-консерваторите още веднъж получиха от хората държавен мандат? Отговорът е елементарен. За множеството поляци участието в Европейски Съюз се подразбира от единствено себе си, така че на избори решаващи са напълно други тематики – да вземем за пример обществената или идентичностната политика.
„ В последна сметка една огромна група поляци не желае да проучва и да демонстрира интензивност. Тези хора просто поддържат Европейски Съюз, употребяват обществената благотворителност на ПиС и се радват, че без проблеми могат да си изкарат една евтина отмора в Хърватия, “ обобщава Агниешка Лада, заместник-директорка на Германския институт за Полша в Дармщад. Тъй че идващите парламентарни избори несъмнено ще са заредени с огромно напрежение.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ