Покришкин и Аристотел
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Кеворк Кеворкян в kevorkkevorkian.com
Най-разгонените симпатизанти на Радев и Герджиков си показват идните президентски избори като конфликт на Аристотел и Покришкин. Аристотел си е Аристотел, всички са го чували и това им е изцяло задоволително. Покришкин пък е популярният авиатор, по-късно маршал на Съветския съюз, Звярът на Небето по време на Втората международна война – немските водачи са предпочитали да се скатаят, вместо да му попаднат пред очите.
Имам една занимателна историйка с маршала: взех решение да го поканя за Събеседник по избор в една „ Всяка неделя “, която се излъчваше напълно от Москва, тия стратегии имаха огромен триумф, гледаха на тях като на камбаната на „ перестройката “ и прочие, въпреки тукашните началства пет пари да не даваха за никаква смяна, те виждаха в Горбачов един суетлив льольо – и най-после се оказа, че не са били надалеч от истината. Покришкин одобри поканата и преждевременно взех решение, че ще научим някои сензационни небесни секрети. Обаче бях почерпен с друга сензация: към този момент бях почнал предаването, когато забелязах, че режисьорът Здравко Найденов ми дава знаци, че би трябвало да приказваме. Пуснахме някакъв видео-сюжет, Здравко се приближи, не беше на себе си, и рече: „ Той е почерпен! “ „ Кой, бре? “ – попитах повърхностно, въпреки всичко бяхме в Москва и се очакваше множеството от хората, които срещаш, да са почерпени. „ Маршалът! “ – едвам отговори Здравко. Сега пък аз изгубих мозъка и дума: „ Кой маршал? “ Здравко се ядоса: „ Колко маршали имаш в предаването? Покришкин, несъмнено! “
„ И какъв брой е почерпен? “ – попитах за всеки случай. „ До козирката! “ – беше отговорът. Очакваше ни безспорен срам – с присъединяване на един от най-големите асове в историята на войните.
Реших Здравко да отпрати маршала – да се оправдае с някакви механически аргументи, да му обещае, че ще го поканим идващия път и прочие - нормалното баламосване за такива случаи. Покришкин се усмихнал разбиращо и си тръгнал, като не пропуснал да намигне на нашия човек, т.е. – всичко ми е ясно, не се тормозете. Бяхме разгласявали цяла седмица присъединяване на маршала в „ Събеседник по избор “, а към този момент в ефир го сменихме с различен участник – офталмолога проф. Фьодоров, който след време получи международна популярност. Сякаш ни чакаха съществени неприятности, само че руснаците си затраяха, евентуално са си споделили - по-добре изчезнал маршал, в сравнение с почерпен маршал. Отгоре на всичко, тъй като безкрайната война за международния мир продължаваше, тя продължава и до момента, за предпочитане бе публиката да види представител на една хуманна специалност, в сравнение с един боен – даже той да е бил небесен стопанин.
Тук можех да приключа с тази дописка – в случай че, несъмнено, пишех за някое литературно издание, профилирано в пласирането на иносказателни четива. А читателят да си прави сметките, както откри за добре: от Герджиков до Аристотел, от Покришкин до Радев и прочие Като не не помни, че всичко, в края на краищата, постоянно опира до почерпването…
Ние обаче да вървим напред.
От много време Радев непрестанно приказва за корупцията и останалите несгоди, загробили страната; и ето, в този момент е момента да пикира като Покришкин и да изпердаши любимеца си Кирил Петков, нагласен от него за длъжностен министър, този канадско-българския мелез, който към този момент е отвратително нагъл – признава, че е подписал декларация с неверено наличие за поданството си, само че „ не се чувствал отговорен в себе си и нямало да поеме отговорност “. Само поради това малоумно изказване Радев би трябвало да го лиши и от българско поданство – с изключение на, в случай че не желае да бъде запомнен като опекун на най-скандалния управнически гаф в годините на Прехода. И с два печата да подпечатат решението си Конституционните съдии, в случай че решат да оправдаят мелеза, и лазешком да му го връчат на Радев, с цел да му се харесат – гафът си е гаф. Само простодушната доверчивост, да не кажа дуращина на българина ще му попречи оттук-насетне да не съблюдава нито един български закон. Ще му бъде даден величайши образец за всепозволеност, и то от основната камбанария. Пикирай, Радев, пикирай, стой да гризеш молива – и се измъкни, въпреки и съществено просрочен, до момента в който не са те прихванали теб самия. В противоположен случай ще излезе, че защитаваш действие, което непосредствено позори самата Конституция.
Между другото, уповавам се, че двамата съществени претенденти в президентската конкуренция имат задоволително възприятие за комизъм и няма да се обидят поради личностите, с които ги съпоставям. Аристотел/Герджиков има намерение да сплоти популацията – остава да ни заяви, по какъв начин ще стори това, откакто от години то е насъсквано таман за противоположното – да прехапе гърлото на другия, на другомислещия, на който срещнеш по пътя си; нашите хора ги направиха такива в срамната епоха на Прехода – за разлика от руснаците, примерно, които най-малко единствено препиват. Няма елементарно да се отървем от тази болест, все ще ни се услажда непознатото гърло – а пък за „ обединяване “ се приказва единствено по време на избори; споделят ни го с половин уста и единствено дето не ни намигат, да не им имаме вяра.
Впрочем – има ли опиянчване от прегризване на непознати гърла? Това, апропо.
Радев има по-ефектен ход, не толкоз нереален – просто би трябвало да се разедини с канадеца Петков и по този начин да даде старт на същинската правосъдна промяна, освен това не с празни лафове, а действително – единствено е нужно една лъжлива глава да се изтърколи пред президентството. Ако не го направи – рано или късно ще му кажат като на Покришкин, че отпада от играта по механически аргументи, няма да има потребност даже да е препил до козирката.
През седмицата Радев си разреши една смешка, след която съжалих, че от време на време употребявам донейде леконравен език. Преди много години писах, че Бойко от време на време се крие под полата на Меркел – наподобява нехигиенично място, само че то му донесе значително активи, стана любим на канцлерката, с всички последствия от това. За използването на непознатите поли съм писал постоянно и по-късно. Сега Радев споделя, че през 2016 година Бойко се уплашил от него и се скрил под полата на Цецка Цачева, а пък тия дни се скрил под тогата на Герджиков. Сигурно съветниците му и до момента възторжено се смеят на сякаш остроумния му лаф. Само дето той няма нищо общо с истината. През 2016 година Бойко нямаше никаква потребност да се крие под нечия пола, той беше в силата си – обаче президентския пост въобще не го интересуваше, в него няма действителна сила/власт, самото президентство е нещо като пантеон, с тази разлика, че там няма балсамирани мъртъвци, а щъкат живи мумии. ББ стартира да дава някаква фира едвам четири години по-късно. През 2016-а, след неуспеха на Цецка, допуснах, че играе някаква игра – губи с нефелен претендент, с цел да провокира парламентарни избори, след които да разкара „ десните “ навлеци край себе си. Няколко месеца по-късно и ББ призна това.
В момента, до момента в който към момента шлифоват посланията си, Радев и Герджиков могат да създадат нещо обикновено: да дадат знак, че не им е нужна мръсна акция. Защото, в случай че съдим по метода, по който стартира, тя ще е кървава – и за този, дето духа. Неразборията с честите/предсрочните избори ще завърши все някак през идната година, политическите „ субекти “ ще изгладнеят и ще бъдат принудени да се спогодят – и тогава президентството още веднъж ще се свие в пашкула си и ще стане сивото и скучно място, каквото е планувано да бъде по Конституция.
Изборът на пилотката за вице на Герджиков си е една закачка с Радев, не изключително остроумна: ти си водач, само че и ние си имаме, не тъкмо такива като теб, само че детайлностите не са от голяма важност. Друго щеше да е, в случай че бяха привлекли Георги Иванов, примерно – въпреки всичко, той не е гонил Михаля единствено в българското небе, ами се е навъртал и край звездите. Тази концепция може да наподобява шантава, обаче са нужни в действителност изключителни решения, с цел да се извадят президентските избори от рутината. Радев, коства ми се, сбърка, че се конфронтира толкоз стръвно с Движение за права и свободи – това няма да му прелее част от патриотичния електорат, там в скоро време няма да има никакво прояснение, всеки от водачите е подготвен да се продаде, единствено дето няма купувачи. Но пък и Радев не наподобява подобаващ за тази роля, прекомерно нетърпеливо се преобу с каубойски ботуши – а и изцяло излишно. Заради друго бе предпочетен той преди пет години – само че пък пет години са непостижим период, с цел да оцелее нещо в Българската Памет.
Очевидно акцията ще се опита да наложи външни за политиката персони: ректор на университет, висш арбитър, пилотка и прочие Но дали това е положително решение, като се има поради, че тукашното простолюдие страда от нещо, по-налудно даже от Стокхолмския синдром – колкото повече нелепости стоварват върху главата му политиците, толкоз по-трайно се обвързва то с тях. Тъй или другояче, Радев има забележителна бонификация пред съперниците си: преди време напряко смаза Цецка Ц., дълго време беше зависим на премереното държание – само че всичко завърши с вдигнатия юмрук; въпрос на време е някои да митологизират въпросния пестник, не е изключено да го увековечат с монументи. А той си беше едно неразбирателство. Радев получи някакво преимущество и от служебните кабинети, които сформира – само че те му донесоха и много негативи, занапред ще излиза наяве това. Неясно е и държанието на възможните му съдружници: „ ИТН “ са в тежък нокдаун, мъчно могат да оказват помощ даже на себе си; „ десните “ по принцип са шавливи, на кметските избори в София поддържаха даже Мая Манолова, те са най-шизофренния състезател, само че чак „ московеца “/според тях Радев надали ще преглътнат; електоратът на Българска социалистическа партия сигурно е много комплициран – то е и цяло знамение, че не се е побъркал дефинитивно, след непрекъснатите заприказва против Нинова; продължи ли Радев да се заплесва по плана на игривия харвардски мелез по никакъв начин няма да е чудно, в случай че систематичните социалисти го изоставят, тяхното напряко си е същинска драма – гласоподават за Радев, а той се пробва да ги натири по-назад в парламентарната класация; от горната страна на всичко им сподели - в стила на генералските смешки - че в никакъв случай няма да изостави „ левите хора “, обаче другояче няма нищо срещу да поддържа майтапчиите от „ Продължаваме Промяната “; какво да си кажат тогава „ левите хора “, с изключение на, че ще им пристигна реда, едвам когато се трансфорат в някакво НЛО – като въпросните майтапчии. Не е добра тази орис.
Но, да си призная, всички тези детайлности към президентските избори ми наподобяват напълно маловажни.
Защото страната напряко потъва – най-малкото, в случай че става дума за нейната чест и достолепие.
Един келяв товарен транспортен съд, който заседна край Камен бряг, ни зашлеви с тази истина…
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Коментар на Кеворк Кеворкян в kevorkkevorkian.com
Най-разгонените симпатизанти на Радев и Герджиков си показват идните президентски избори като конфликт на Аристотел и Покришкин. Аристотел си е Аристотел, всички са го чували и това им е изцяло задоволително. Покришкин пък е популярният авиатор, по-късно маршал на Съветския съюз, Звярът на Небето по време на Втората международна война – немските водачи са предпочитали да се скатаят, вместо да му попаднат пред очите.
Имам една занимателна историйка с маршала: взех решение да го поканя за Събеседник по избор в една „ Всяка неделя “, която се излъчваше напълно от Москва, тия стратегии имаха огромен триумф, гледаха на тях като на камбаната на „ перестройката “ и прочие, въпреки тукашните началства пет пари да не даваха за никаква смяна, те виждаха в Горбачов един суетлив льольо – и най-после се оказа, че не са били надалеч от истината. Покришкин одобри поканата и преждевременно взех решение, че ще научим някои сензационни небесни секрети. Обаче бях почерпен с друга сензация: към този момент бях почнал предаването, когато забелязах, че режисьорът Здравко Найденов ми дава знаци, че би трябвало да приказваме. Пуснахме някакъв видео-сюжет, Здравко се приближи, не беше на себе си, и рече: „ Той е почерпен! “ „ Кой, бре? “ – попитах повърхностно, въпреки всичко бяхме в Москва и се очакваше множеството от хората, които срещаш, да са почерпени. „ Маршалът! “ – едвам отговори Здравко. Сега пък аз изгубих мозъка и дума: „ Кой маршал? “ Здравко се ядоса: „ Колко маршали имаш в предаването? Покришкин, несъмнено! “
„ И какъв брой е почерпен? “ – попитах за всеки случай. „ До козирката! “ – беше отговорът. Очакваше ни безспорен срам – с присъединяване на един от най-големите асове в историята на войните.
Реших Здравко да отпрати маршала – да се оправдае с някакви механически аргументи, да му обещае, че ще го поканим идващия път и прочие - нормалното баламосване за такива случаи. Покришкин се усмихнал разбиращо и си тръгнал, като не пропуснал да намигне на нашия човек, т.е. – всичко ми е ясно, не се тормозете. Бяхме разгласявали цяла седмица присъединяване на маршала в „ Събеседник по избор “, а към този момент в ефир го сменихме с различен участник – офталмолога проф. Фьодоров, който след време получи международна популярност. Сякаш ни чакаха съществени неприятности, само че руснаците си затраяха, евентуално са си споделили - по-добре изчезнал маршал, в сравнение с почерпен маршал. Отгоре на всичко, тъй като безкрайната война за международния мир продължаваше, тя продължава и до момента, за предпочитане бе публиката да види представител на една хуманна специалност, в сравнение с един боен – даже той да е бил небесен стопанин.
Тук можех да приключа с тази дописка – в случай че, несъмнено, пишех за някое литературно издание, профилирано в пласирането на иносказателни четива. А читателят да си прави сметките, както откри за добре: от Герджиков до Аристотел, от Покришкин до Радев и прочие Като не не помни, че всичко, в края на краищата, постоянно опира до почерпването…
Ние обаче да вървим напред.
От много време Радев непрестанно приказва за корупцията и останалите несгоди, загробили страната; и ето, в този момент е момента да пикира като Покришкин и да изпердаши любимеца си Кирил Петков, нагласен от него за длъжностен министър, този канадско-българския мелез, който към този момент е отвратително нагъл – признава, че е подписал декларация с неверено наличие за поданството си, само че „ не се чувствал отговорен в себе си и нямало да поеме отговорност “. Само поради това малоумно изказване Радев би трябвало да го лиши и от българско поданство – с изключение на, в случай че не желае да бъде запомнен като опекун на най-скандалния управнически гаф в годините на Прехода. И с два печата да подпечатат решението си Конституционните съдии, в случай че решат да оправдаят мелеза, и лазешком да му го връчат на Радев, с цел да му се харесат – гафът си е гаф. Само простодушната доверчивост, да не кажа дуращина на българина ще му попречи оттук-насетне да не съблюдава нито един български закон. Ще му бъде даден величайши образец за всепозволеност, и то от основната камбанария. Пикирай, Радев, пикирай, стой да гризеш молива – и се измъкни, въпреки и съществено просрочен, до момента в който не са те прихванали теб самия. В противоположен случай ще излезе, че защитаваш действие, което непосредствено позори самата Конституция.
Между другото, уповавам се, че двамата съществени претенденти в президентската конкуренция имат задоволително възприятие за комизъм и няма да се обидят поради личностите, с които ги съпоставям. Аристотел/Герджиков има намерение да сплоти популацията – остава да ни заяви, по какъв начин ще стори това, откакто от години то е насъсквано таман за противоположното – да прехапе гърлото на другия, на другомислещия, на който срещнеш по пътя си; нашите хора ги направиха такива в срамната епоха на Прехода – за разлика от руснаците, примерно, които най-малко единствено препиват. Няма елементарно да се отървем от тази болест, все ще ни се услажда непознатото гърло – а пък за „ обединяване “ се приказва единствено по време на избори; споделят ни го с половин уста и единствено дето не ни намигат, да не им имаме вяра.
Впрочем – има ли опиянчване от прегризване на непознати гърла? Това, апропо.
Радев има по-ефектен ход, не толкоз нереален – просто би трябвало да се разедини с канадеца Петков и по този начин да даде старт на същинската правосъдна промяна, освен това не с празни лафове, а действително – единствено е нужно една лъжлива глава да се изтърколи пред президентството. Ако не го направи – рано или късно ще му кажат като на Покришкин, че отпада от играта по механически аргументи, няма да има потребност даже да е препил до козирката.
През седмицата Радев си разреши една смешка, след която съжалих, че от време на време употребявам донейде леконравен език. Преди много години писах, че Бойко от време на време се крие под полата на Меркел – наподобява нехигиенично място, само че то му донесе значително активи, стана любим на канцлерката, с всички последствия от това. За използването на непознатите поли съм писал постоянно и по-късно. Сега Радев споделя, че през 2016 година Бойко се уплашил от него и се скрил под полата на Цецка Цачева, а пък тия дни се скрил под тогата на Герджиков. Сигурно съветниците му и до момента възторжено се смеят на сякаш остроумния му лаф. Само дето той няма нищо общо с истината. През 2016 година Бойко нямаше никаква потребност да се крие под нечия пола, той беше в силата си – обаче президентския пост въобще не го интересуваше, в него няма действителна сила/власт, самото президентство е нещо като пантеон, с тази разлика, че там няма балсамирани мъртъвци, а щъкат живи мумии. ББ стартира да дава някаква фира едвам четири години по-късно. През 2016-а, след неуспеха на Цецка, допуснах, че играе някаква игра – губи с нефелен претендент, с цел да провокира парламентарни избори, след които да разкара „ десните “ навлеци край себе си. Няколко месеца по-късно и ББ призна това.
В момента, до момента в който към момента шлифоват посланията си, Радев и Герджиков могат да създадат нещо обикновено: да дадат знак, че не им е нужна мръсна акция. Защото, в случай че съдим по метода, по който стартира, тя ще е кървава – и за този, дето духа. Неразборията с честите/предсрочните избори ще завърши все някак през идната година, политическите „ субекти “ ще изгладнеят и ще бъдат принудени да се спогодят – и тогава президентството още веднъж ще се свие в пашкула си и ще стане сивото и скучно място, каквото е планувано да бъде по Конституция.
Изборът на пилотката за вице на Герджиков си е една закачка с Радев, не изключително остроумна: ти си водач, само че и ние си имаме, не тъкмо такива като теб, само че детайлностите не са от голяма важност. Друго щеше да е, в случай че бяха привлекли Георги Иванов, примерно – въпреки всичко, той не е гонил Михаля единствено в българското небе, ами се е навъртал и край звездите. Тази концепция може да наподобява шантава, обаче са нужни в действителност изключителни решения, с цел да се извадят президентските избори от рутината. Радев, коства ми се, сбърка, че се конфронтира толкоз стръвно с Движение за права и свободи – това няма да му прелее част от патриотичния електорат, там в скоро време няма да има никакво прояснение, всеки от водачите е подготвен да се продаде, единствено дето няма купувачи. Но пък и Радев не наподобява подобаващ за тази роля, прекомерно нетърпеливо се преобу с каубойски ботуши – а и изцяло излишно. Заради друго бе предпочетен той преди пет години – само че пък пет години са непостижим период, с цел да оцелее нещо в Българската Памет.
Очевидно акцията ще се опита да наложи външни за политиката персони: ректор на университет, висш арбитър, пилотка и прочие Но дали това е положително решение, като се има поради, че тукашното простолюдие страда от нещо, по-налудно даже от Стокхолмския синдром – колкото повече нелепости стоварват върху главата му политиците, толкоз по-трайно се обвързва то с тях. Тъй или другояче, Радев има забележителна бонификация пред съперниците си: преди време напряко смаза Цецка Ц., дълго време беше зависим на премереното държание – само че всичко завърши с вдигнатия юмрук; въпрос на време е някои да митологизират въпросния пестник, не е изключено да го увековечат с монументи. А той си беше едно неразбирателство. Радев получи някакво преимущество и от служебните кабинети, които сформира – само че те му донесоха и много негативи, занапред ще излиза наяве това. Неясно е и държанието на възможните му съдружници: „ ИТН “ са в тежък нокдаун, мъчно могат да оказват помощ даже на себе си; „ десните “ по принцип са шавливи, на кметските избори в София поддържаха даже Мая Манолова, те са най-шизофренния състезател, само че чак „ московеца “/според тях Радев надали ще преглътнат; електоратът на Българска социалистическа партия сигурно е много комплициран – то е и цяло знамение, че не се е побъркал дефинитивно, след непрекъснатите заприказва против Нинова; продължи ли Радев да се заплесва по плана на игривия харвардски мелез по никакъв начин няма да е чудно, в случай че систематичните социалисти го изоставят, тяхното напряко си е същинска драма – гласоподават за Радев, а той се пробва да ги натири по-назад в парламентарната класация; от горната страна на всичко им сподели - в стила на генералските смешки - че в никакъв случай няма да изостави „ левите хора “, обаче другояче няма нищо срещу да поддържа майтапчиите от „ Продължаваме Промяната “; какво да си кажат тогава „ левите хора “, с изключение на, че ще им пристигна реда, едвам когато се трансфорат в някакво НЛО – като въпросните майтапчии. Не е добра тази орис.
Но, да си призная, всички тези детайлности към президентските избори ми наподобяват напълно маловажни.
Защото страната напряко потъва – най-малкото, в случай че става дума за нейната чест и достолепие.
Един келяв товарен транспортен съд, който заседна край Камен бряг, ни зашлеви с тази истина…
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ