Европейското по футбол: Истинският позор за Англия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Когато печелят, са герои. Когато губят са „ маймуни “. Толкова обикновено е мисленето на някои хора. И толкоз пренебрежително. Възмущението, което отприщиха в обществените мрежи пропуснатите дузпи от Букайо Сака, Джейдън Санчо и Маркъс Рашфорд, е освен това от нормално неодобрение, подбудено от загубата на Англия във финалния мач от Европейското състезание по футбол. Това е срам за Англия, който е доста по-сериозен от следващия неуспех на англичаните при осъществяването на дузпи.
Всеки може да загуби. Но не и по този метод! Веднага откакто италианският вратар Джанлуиджи Донарума съумя да парира ориентираната към десния горен ъгъл топка от Сака, обществените мрежи пламнаха от обиди и ненавист: безбройни маймунски емоджита, банани, горили и шимпанзета се появиха в мненията под персоналния профил на Сака в Инстаграм. Някой беше написал в Туитър: „ Сака да си потегля за Африка! ", а други трудове бяха толкоз обидни, че човек не би могъл да ги повтори.
Старите предубеждения са надълбоко вкоренени
Дори част от успокоителните думи за тримата чернокожи футболисти звучаха необичайно: „ Не бива да ги атакуваме по този начин, откакто са създали толкоз доста за страната “, прочетохме в Туитър. Но какво да кажем за другите чернокожи, които, съгласно някои, не са създали „ толкоз доста “ за Англия? Означава ли това, че е изцяло в реда на нещата те да бъдат обиждани? Расизмът си остава сериозен проблем за спорта и за Англия, която е считана за татковина на футбола - това се видя ясно по време на трагичния край на „ Уембли “. Независимо от всички апели, акции и отричания - омразата си остава жива. А когато има потребност от изкупителни жертви за някое мъчително проваляне, постоянно това се оказват таман чернокожи играчи.
Фактът, че и други британски играчи преди този момент допускаха неточности, да вземем за пример при изравнителния гол на Леонардо Бонучи за 1:1, наподобява не е бил толкоз значим. Това изборно усещане на доста от ентусиастите демонстрира какъв брой дълбоки корени са пуснали расистките предубеждения. И по този начин е освен в Англия, както сподели да вземем за пример отношението към Месут Йозил в Германия. Вярно е и друго: с помощта на дейната работа на почитател клубовете маймунските звуци и расистките освирквания от трибуните са към този момент много намалели. А и доста хора показаха солидарността си с тримата несполучливи реализатори на дузпи. Но в привидната анонимност на обществените мрежи расизмът си съществува. Включително и тъй като той към момента е част от английското общество - даже и измежду най-младите: 95% от интервюираните чернокожи младежи в страната декларират, че са били обект на расистки нападки в учебно заведение, а 78% - и на работното си място.
Ежедневният расизъм
И въпреки съвсем две трети от британците да считат, че расизмът е в забележителна степен публикуван в обществото, консервативното държавно управление на страната се пробва да омаловажи казуса. В собствен отчет по тематиката то твърди, че дискриминирането се дължала най-вече на социално-икономически аргументи, а не толкоз на цвета на кожата. Това е съдбовна неточност, считат специалисти от Обединените народи. Премиерът Борис Джонсън жигосах като „ срамни “ расистките обиди от стадиона и тъкмо това е правилният и значим сигнал в борбата против дискриминирането. Но за какво той и неговото държавно управление не се борят с расизма и в всекидневието. От това има незабавна потребност всеки ден, а освен когато става дума за трима известни футболисти.
Автор: Йоша Вебер
Когато печелят, са герои. Когато губят са „ маймуни “. Толкова обикновено е мисленето на някои хора. И толкоз пренебрежително. Възмущението, което отприщиха в обществените мрежи пропуснатите дузпи от Букайо Сака, Джейдън Санчо и Маркъс Рашфорд, е освен това от нормално неодобрение, подбудено от загубата на Англия във финалния мач от Европейското състезание по футбол. Това е срам за Англия, който е доста по-сериозен от следващия неуспех на англичаните при осъществяването на дузпи.
Всеки може да загуби. Но не и по този метод! Веднага откакто италианският вратар Джанлуиджи Донарума съумя да парира ориентираната към десния горен ъгъл топка от Сака, обществените мрежи пламнаха от обиди и ненавист: безбройни маймунски емоджита, банани, горили и шимпанзета се появиха в мненията под персоналния профил на Сака в Инстаграм. Някой беше написал в Туитър: „ Сака да си потегля за Африка! ", а други трудове бяха толкоз обидни, че човек не би могъл да ги повтори.
Старите предубеждения са надълбоко вкоренени
Дори част от успокоителните думи за тримата чернокожи футболисти звучаха необичайно: „ Не бива да ги атакуваме по този начин, откакто са създали толкоз доста за страната “, прочетохме в Туитър. Но какво да кажем за другите чернокожи, които, съгласно някои, не са създали „ толкоз доста “ за Англия? Означава ли това, че е изцяло в реда на нещата те да бъдат обиждани? Расизмът си остава сериозен проблем за спорта и за Англия, която е считана за татковина на футбола - това се видя ясно по време на трагичния край на „ Уембли “. Независимо от всички апели, акции и отричания - омразата си остава жива. А когато има потребност от изкупителни жертви за някое мъчително проваляне, постоянно това се оказват таман чернокожи играчи.
Фактът, че и други британски играчи преди този момент допускаха неточности, да вземем за пример при изравнителния гол на Леонардо Бонучи за 1:1, наподобява не е бил толкоз значим. Това изборно усещане на доста от ентусиастите демонстрира какъв брой дълбоки корени са пуснали расистките предубеждения. И по този начин е освен в Англия, както сподели да вземем за пример отношението към Месут Йозил в Германия. Вярно е и друго: с помощта на дейната работа на почитател клубовете маймунските звуци и расистките освирквания от трибуните са към този момент много намалели. А и доста хора показаха солидарността си с тримата несполучливи реализатори на дузпи. Но в привидната анонимност на обществените мрежи расизмът си съществува. Включително и тъй като той към момента е част от английското общество - даже и измежду най-младите: 95% от интервюираните чернокожи младежи в страната декларират, че са били обект на расистки нападки в учебно заведение, а 78% - и на работното си място.
Ежедневният расизъм
И въпреки съвсем две трети от британците да считат, че расизмът е в забележителна степен публикуван в обществото, консервативното държавно управление на страната се пробва да омаловажи казуса. В собствен отчет по тематиката то твърди, че дискриминирането се дължала най-вече на социално-икономически аргументи, а не толкоз на цвета на кожата. Това е съдбовна неточност, считат специалисти от Обединените народи. Премиерът Борис Джонсън жигосах като „ срамни “ расистките обиди от стадиона и тъкмо това е правилният и значим сигнал в борбата против дискриминирането. Но за какво той и неговото държавно управление не се борят с расизма и в всекидневието. От това има незабавна потребност всеки ден, а освен когато става дума за трима известни футболисти.
Автор: Йоша Вебер
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ