Бабо, защо стана комунистка?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Моята баба е на 90 - единствено 10 години по-млада от Комунистическата партия на Китай, която тези дни отпразнува 100-годишния си празник. По този мотив взех решение да попитам баба ми какво я е предиздвикало през 1948 година да постъпи в една комунистическа организация, която тогава е била неразрешена и в конспиративност.
Защо баба ми е комунистка
Макар да познавам добре нейната персонална история и да знам чудесно по какъв начин са страдали моите прадеди в най-тъмните времена на Комунистическата партия, желаех да схвана какво е предиздвикало една 17-годишна ученичка да стане комунистка - освен това още преди партията да вземе властта през 1949 година.
„ Много е просто: учителката ми беше комунистка и вярваше в идеалите на комунизма ", отговори баба ми и ми описа по какъв начин същата тази учителка завела класа си да види бедните квартали на Шанхай, с цел да отвори очите на учениците си за обществената неправда и голямото неравноправие. Така баба ми, която израствала като дете от горната междинна класа, научила, че измежду съученичките ѝ имало и деца с тежки финансови проблеми. „ Често те не носеха задоволително храна за обяд в учебно заведение, а в бедните квартали, от които идваха, доста родители просто не можеха да си разрешат да изпратят децата си на учебно заведение ", сподели ми тя.
„ И ти стана комунистка, тъй като си вярвала, че Комунистическата партия може да реши казуса с бедността, по този начин ли? ", продължих да запитвам аз. „ Да ", отвърна тя, „ учителката ни споделяше, че комунистите би трябвало да оказват помощ на другите хора. Така аз започнах да нося в учебно заведение повече храна за обяд, с цел да мога да давам на съучениците си. А по-късно съумях да убедя родителите ми да предложат работа на майката и бащата на един съученик, чието семейство имаше съществени финансови усложнения. "
Именно това е виждала баба ми в Комунистическата партия: един блян по какъв начин би трябвало да се оказва помощ на слабите и отрудени служащи и селяни. А дядо ми, който е постъпил в редиците на Комунистическата партия още по-рано от баба ми, споделяше, че е станал комунист-революционер, с цел да взе участие в построяването на един „ либерален, свободен и благоденстващ Китай ". По-късно той стана жертва на чистка в партията и бе изпратен за 20 години в заточение. До гибелта му през 2014 година го измъчваше един въпрос: Къде е демокрацията, къде останаха тези идеали за независимост, които ни обещаваха първоначално?
Баба ми обаче е уверена, че единствено за няколко десетилетия - и най-много след гибелта на Мао, партията е съумяла да трансформира тогавашната извънредно бедна страна в благоденстваща страна. „ От върховете до низините - всички спечелихме от това ", сподели ми тя. И въпреки всичко през днешния ден баба ми към този момент не има вяра на партията по този начин, както през 1948 година: „ И освен тъй като не се получи напълно с демокрацията и свободата ", сподели ми тя и добави: „ Силните още веднъж стартират да експлоатират слабите - по този начин, както беше едно време. И още веднъж общественото неравноправие се усилва - макар възходящото богатство ".
Спомням си по какъв начин на едно фамилно празненство преди няколко години чичо ми, който беше управител в един огромен тръст в Южен Китай, показа, че ставало все по-трудно да се откри евтина работна ръка в богатите крайбрежни провинции, та по тази причина към този момент наемали служащи за поточните линии от бедните западнокитайски провинции. „ Те ни костват два пъти по-малко и по този начин можем да сме конкурентоспособни на международния пазар ", обясняваше той. На което баба ми - т.е., личната му майка, отвърна: " За идентична работа - идентична заплата! Това, което вършиш, е чиста употреба. Ти не постъпи ли преди няколко години в компартията? "
Такива " съвременни " членове на партията баба ми назовава опортюнисти и кариеристи. Боли я, че прогресивните сили в Комунистическата партия от дълго време са били изтласкани на назад във времето.
Кой е през днешния ден чудовището?
Това удостоверява и Клаус Мюлхан, професор по китаистика и история в университета във Фридрихсхафен. За Дъждовни води той споделя, че тогавашните идеали през днешния ден не играят към този момент съвсем никаква роля. „ Това, което е особено в днешно време, е идеалът за една суперсила, имаща упоритостта да направи страната богата и могъща. И Комунистическата партия се оправя сполучливо с тази задача. Но породиха нови неравенства - макар покачващия се витален стандарт. Ако съпоставяме Китай с други страни по света, ще установим, че тук разликите сред небогати и богати са доста по-големи. "
Който преследва и се бори с чудовища, би трябвало да се пази самичък да не се трансформира в страшилище - тези думи на Ницше не ми излизат от главата, откогато разговарях с старата ми баба. Дали пък партията, която първоначално се е борила с чудовищата, експлоатирали китайския пролетариат, не се трансформира сама в страшилище?
Очевидно китайският народ въобще не се интересува от този въпрос. Проучване на откриватели от Харвардския университет демонстрира, че утвърждението за комунистическия режим непрекъснато нараства и в това време надвишава 90 %. Проф. Мюлхан отдава това най-много на икономическите триумфи на страната, които водят до повишение на благосъстоянието на хората. „ Но когато един ден обещанието на Комунистическата партия за дълготраен напредък се провали, ще зачестят апелите за тъждество и правдивост. И тогава партията ще би трябвало да се върне към първичните си идеали. Темата за демокрацията също ще набере мощ. "
" Оставам си комунистка "
След като разговарях с професор Мюлхан, се обадих още един път на баба ми, с цел да я попитам дали Китайската комунистическа партия към този момент не се е трансформирала в това страшилище, против което тя се е борила като 17-годишно момиче. На този въпрос тя не пожела да отговори. Само повтори какъв брой е тъпо, че след така наречен Културна гражданска война прогресивните сили в партията са били изтласкани на назад във времето. А най-после ми сподели: „ Отдавна към този момент не последвам сляпо линията на партията. Но си оставам комунистка ".
Автор: Му Чуи
Моята баба е на 90 - единствено 10 години по-млада от Комунистическата партия на Китай, която тези дни отпразнува 100-годишния си празник. По този мотив взех решение да попитам баба ми какво я е предиздвикало през 1948 година да постъпи в една комунистическа организация, която тогава е била неразрешена и в конспиративност.
Защо баба ми е комунистка
Макар да познавам добре нейната персонална история и да знам чудесно по какъв начин са страдали моите прадеди в най-тъмните времена на Комунистическата партия, желаех да схвана какво е предиздвикало една 17-годишна ученичка да стане комунистка - освен това още преди партията да вземе властта през 1949 година.
„ Много е просто: учителката ми беше комунистка и вярваше в идеалите на комунизма ", отговори баба ми и ми описа по какъв начин същата тази учителка завела класа си да види бедните квартали на Шанхай, с цел да отвори очите на учениците си за обществената неправда и голямото неравноправие. Така баба ми, която израствала като дете от горната междинна класа, научила, че измежду съученичките ѝ имало и деца с тежки финансови проблеми. „ Често те не носеха задоволително храна за обяд в учебно заведение, а в бедните квартали, от които идваха, доста родители просто не можеха да си разрешат да изпратят децата си на учебно заведение ", сподели ми тя.
„ И ти стана комунистка, тъй като си вярвала, че Комунистическата партия може да реши казуса с бедността, по този начин ли? ", продължих да запитвам аз. „ Да ", отвърна тя, „ учителката ни споделяше, че комунистите би трябвало да оказват помощ на другите хора. Така аз започнах да нося в учебно заведение повече храна за обяд, с цел да мога да давам на съучениците си. А по-късно съумях да убедя родителите ми да предложат работа на майката и бащата на един съученик, чието семейство имаше съществени финансови усложнения. "
Именно това е виждала баба ми в Комунистическата партия: един блян по какъв начин би трябвало да се оказва помощ на слабите и отрудени служащи и селяни. А дядо ми, който е постъпил в редиците на Комунистическата партия още по-рано от баба ми, споделяше, че е станал комунист-революционер, с цел да взе участие в построяването на един „ либерален, свободен и благоденстващ Китай ". По-късно той стана жертва на чистка в партията и бе изпратен за 20 години в заточение. До гибелта му през 2014 година го измъчваше един въпрос: Къде е демокрацията, къде останаха тези идеали за независимост, които ни обещаваха първоначално?
Баба ми обаче е уверена, че единствено за няколко десетилетия - и най-много след гибелта на Мао, партията е съумяла да трансформира тогавашната извънредно бедна страна в благоденстваща страна. „ От върховете до низините - всички спечелихме от това ", сподели ми тя. И въпреки всичко през днешния ден баба ми към този момент не има вяра на партията по този начин, както през 1948 година: „ И освен тъй като не се получи напълно с демокрацията и свободата ", сподели ми тя и добави: „ Силните още веднъж стартират да експлоатират слабите - по този начин, както беше едно време. И още веднъж общественото неравноправие се усилва - макар възходящото богатство ".
Спомням си по какъв начин на едно фамилно празненство преди няколко години чичо ми, който беше управител в един огромен тръст в Южен Китай, показа, че ставало все по-трудно да се откри евтина работна ръка в богатите крайбрежни провинции, та по тази причина към този момент наемали служащи за поточните линии от бедните западнокитайски провинции. „ Те ни костват два пъти по-малко и по този начин можем да сме конкурентоспособни на международния пазар ", обясняваше той. На което баба ми - т.е., личната му майка, отвърна: " За идентична работа - идентична заплата! Това, което вършиш, е чиста употреба. Ти не постъпи ли преди няколко години в компартията? "
Такива " съвременни " членове на партията баба ми назовава опортюнисти и кариеристи. Боли я, че прогресивните сили в Комунистическата партия от дълго време са били изтласкани на назад във времето.
Кой е през днешния ден чудовището?
Това удостоверява и Клаус Мюлхан, професор по китаистика и история в университета във Фридрихсхафен. За Дъждовни води той споделя, че тогавашните идеали през днешния ден не играят към този момент съвсем никаква роля. „ Това, което е особено в днешно време, е идеалът за една суперсила, имаща упоритостта да направи страната богата и могъща. И Комунистическата партия се оправя сполучливо с тази задача. Но породиха нови неравенства - макар покачващия се витален стандарт. Ако съпоставяме Китай с други страни по света, ще установим, че тук разликите сред небогати и богати са доста по-големи. "
Който преследва и се бори с чудовища, би трябвало да се пази самичък да не се трансформира в страшилище - тези думи на Ницше не ми излизат от главата, откогато разговарях с старата ми баба. Дали пък партията, която първоначално се е борила с чудовищата, експлоатирали китайския пролетариат, не се трансформира сама в страшилище?
Очевидно китайският народ въобще не се интересува от този въпрос. Проучване на откриватели от Харвардския университет демонстрира, че утвърждението за комунистическия режим непрекъснато нараства и в това време надвишава 90 %. Проф. Мюлхан отдава това най-много на икономическите триумфи на страната, които водят до повишение на благосъстоянието на хората. „ Но когато един ден обещанието на Комунистическата партия за дълготраен напредък се провали, ще зачестят апелите за тъждество и правдивост. И тогава партията ще би трябвало да се върне към първичните си идеали. Темата за демокрацията също ще набере мощ. "
" Оставам си комунистка "
След като разговарях с професор Мюлхан, се обадих още един път на баба ми, с цел да я попитам дали Китайската комунистическа партия към този момент не се е трансформирала в това страшилище, против което тя се е борила като 17-годишно момиче. На този въпрос тя не пожела да отговори. Само повтори какъв брой е тъпо, че след така наречен Културна гражданска война прогресивните сили в партията са били изтласкани на назад във времето. А най-после ми сподели: „ Отдавна към този момент не последвам сляпо линията на партията. Но си оставам комунистка ".
Автор: Му Чуи
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ