ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
От началото на месеца до момента са събрани над 87 хиляди подписа в поддръжка на настояването за създаване на същинска и функционална Национална многопрофилна детска болница.

Грубият градеж на постройката, която допреди година трябваше да приюти Националната многопрофилна детска болница, стартира през 1978 година. Допреди година, тъй като тогава някогашният министър председател Бойко Борисов даде обещание скелето на постройката на бъде съборено. Обеща още, че ще се строи чисто нова болница.

Преди това заричане Камарата на Архитектите в България обърна внимание, че постройката, планувана за основаване на болничното заведение, е негодна за потребление – става дума за градеж от 1978 година. Въпреки това социална поръчка за планиране, строителство и авторски контрол на Национална многопрофилна детска болница беше извършена, а за реализатор при започване на предходната година беше определено обединяването „ Детско здраве “ с участници „ Главболгарстрой “ АД, „ ГБС – Пловдив “ АД и „ Главболгарстрой Интернешънал “ АД. През лятото на предходната година Министерския съвет разпореди и учредяването на еднолично акционерно сдружение с държавно присъединяване „ Здравна капиталова компания за детска болница “ ЕАД, което да дава отговор за построяването на Националната многопрофилна детска болница.

Стигна се до основаване на самодейност от жители – обособени организации и родители, до срещи с тогавашния министър на опазването на здравето Кирил Ананиев и до гореспоменатото заричане на Борисов постройката да бъде съборена. Сградата обаче продължава да стои.

Вчера заран протестните дейности на жители доведоха до нови срещи – със служебния министъра на опазването на здравето Стойчо Кацаров и служебния министър на районното развиване и благоустройството Виолета Комитова. От Министерство на регионалното развитие по-късно оповестиха, че до дни ще издадат виза за изследване и планиране на чисто нова постройка за градеж на детска болница в границите на Медицинска академия.

За да приказваме по тематиката от ФАКТИ се свързахме с доктор Таня Андреева – педиатър, член на самодейността „ За същинска детска болница “ и претендент за депутат от „ Демократична България “. Разговора четете в идващите редове:

- Д-р Андреева, след митинга и срещата през вчерашния ден Министерството на районното развиване и благоустройството даде поръчка, че ще бъде издигната нова постройка за детска болница – оптимист ли сте, поради предходни поръчки, които още не са изпълнени?

- След като четири години чувам обещания, няма по какъв начин да бъда оптимист. Реалист съм и до момента в който не видя действителното преустановяване на контракта и сформирането на Обществен съвет, който да управлява целия развой, тъй че всички процеси да се случват при цялостна бистрота, няма по какъв начин да бъде оптимист. Когато има и действителни дейности, тогава се надявам на повече оптимизъм.

- Надяваме се на бистрота, само че от кое място би трябвало да пристигна тя – от страна на Министерството на здравеопазването ли?

- От страна министерството, да. Ако ще се резервира тази „ Здравна капиталова компания за детска болница “ ЕАД, то тогава да се включи в прозрачността на процеса. Миналата година ни беше обещан Обществен съвет, който цяла година не се образува. Ние получавахме всичката информация по Закона за достъп до социална информация. Не сме имали опция за срещи. В продължение на една година не бяхме поканени, макар че неведнъж писахме до институциите - нито от Министерството на здравеопазването, нито от „ Здравната капиталова компания “.

- С какво си обяснявате това бавене на основаването на болничното заведение?

- Каквото и да кажа, ще бъде спекулативно. Реалното бавене е реалност. Вече повече от 4 години безусловно нищо не се случва в Националната детска болница, с изключение на един огромен прогрес – успяхме да сигнализираме обществото, че такава болница е нужна. Вече няма човек, който да не знае, че в България няма национална обединена детска болница, която да дава отговор на потребностите на децата. Това, което зависи от институциите, в продължение на години не се случва. Защо не се случва, институциите би трябвало да кажат.

- Как е в останалите европейски страни – всяка ли има такава национална детска болница?

- Точно по този начин, да. Това е конструкция от национално значение и болница от най-високо равнище на подготвеност. В България нямаме такова обединено лечебно заведение, което да задава стандарти – освен стандартите за диагностика и лекуване, само че и стандартите за работа с дете.

- При неналичието на такава болница, по какъв начин в действителност се реализира лекуването на деца?

- Ако казусът на обещано дете е локализиран единствено с даден орган или система, лекуването се реализира релативно елементарно. Когато обаче се постанова междуболнична връзка - да вземем за пример дете с диабет има потребност от оперативна намеса или би трябвало да се прегледа сърцето му, или има онкологично заболяване, тогава стартира едно циркулиране, описване по лечебни заведения, с сътрудниците лекари споделяме по телефона, вървим с коли за спешна помощ или с персоналните си коли да реализираме нужните съвещания. Това извънредно доста затруднява нашата работа, да не приказваме, че разисквания на тежки случаи – така наречен лекарски консилиуми, на процедура се реализират безпределно мъчно, тъй като ние не можем да се съберем на едно място в работно време и да обсъдим лекуването на едно тежкоболно дете.

- Поглеждайки от вътрешната страна, като доктор, проблемите в детското опазване на здравето вземат решение ли се те със основаването на Национална детска болница или има и спомагателни стъпки, които да се изпълнят?

- Това е една от всичките стъпки към решаването на многочислените проблеми в детското опазване на здравето. Ако се сътвори Националната многопрофилна детска болница, това неведнъж ще улесни образованието на фрагментите. През двете си специализации аз съм обиколила 14 детски лечебни заведения. През единия месец съм била в една болница, през идващия в последваща и по този начин до момента в който не завърша целия цикъл на образование. Това е едната страна.

Другата е, че в случай че има такава конструкция от най-високо равнище на подготвеност, родителите ще получават дефинитивно умозаключение за диагнозата и лекуването на техните деца на едно място. Това ще минимизира потребността от лекуване в чужбина. В момента родителите, обикаляйки от болница в болница и събирайки обособените епикризи и мнения, в един миг се изморяват от всички разнопосочни отзиви, които получават, и вземат решение да заминат за чужбина. Много родители се трансфораха в здравни емигранти, с цел да спасят децата си. Събират се пари от дарения, вършат се DMS акции, единствено и единствено тези деца да получат дефинитивно мнение за диагнозата и лекуването на тези деца. Ако имаме такава болница, потребността от лекуване в чужбина ще се понижи.

Има и нещо друго – ние ще бъдем подтиквани като лекари, да се развиваме, когато всички сме на едно място и лекарите от една компетентност могат да погледнат през очите на лекарите от друга компетентност. Това ще усъвършенства неведнъж диагностиката и лекуването.

- Тези лечебни заведения в Турция, в Германия или другаде, за които чуваме към другите дарителски акции, такива национални детски лечебни заведения ли са?

- Не е наложително, само че в множеството случаи, да – това са обединени лечебни заведения, в които децата получават сложно лекуване.

- От разкази на родители, чиито деца са изпитвали нуждата от детска болница знаем, че на тях не им се дава някакъв проект за деяние, някаква тактика – ето, Вие сте претендент за депутат, бихте ли поели самодейност за такава тактика?

- Абсолютно, да. За да се реализира едно лекуване до дъно, всеки родител би трябвало да има явен проект какво следва като диагностично изясняване, като проучвания и лекуване в хода на едно заболяване. Това, несъмнено, за всеки е самостоятелно, търпи корекции. Не може обаче един родител да излезе от болница, където детето му е оперирано, и да не знае къде това дете ще отиде, с цел да се рехабилитира и да се възвърне изцяло. Родителите са принудени сами да търсят лекуване и да вземат решение по какъв начин да продължи диагностиката и лекуването на техните заболели деца. Те не всеки път са способени и няма по какъв начин да бъдат способени да изберат най-хубавото лекуване. Това е един доста тежък избор, за който те въобще не са подготвени. Този проект би трябвало да се сформира от екипа лекари, които лекуват детето.

Трябва да бъде ясно, че приказваме за лекуване на деца с извънредно тежки болести, за деца с редки болести. Тук не приказваме за баналната хрема, която всяко дете има през живота си.

- С която хрема също постоянно има проблеми с намиране на дежурен педиатър през нощта.

- Така е, факт. Педиатрите останахме малко заради недофинансиране на системата и неглижиране на детското опазване на здравето като цяло. Тази компетентност стана непривлекателна, а даже дребното лекари, които желаят да специализират педиатрия, доста мъчно намират места за специализация, тъй като броя места за специализация не е задоволителна. Да не приказваме, че няма детски медицински сестри.

- Случаите в Националната болница обаче не биха били на хрема, а тежки болести, нали по този начин?

- Да, става дума за тежки болести. Не става дума за всяко българско дете, а за благополучие за малко деца - към 7-8 хиляди на година, които имат потребност от тази високоспециализирана конструкция на национално равнище.

- В най-оптимистичния вид, по какъв начин виждате да се развие въпросът с тази болница?

- В най-оптимистичния вид виждам да бъде взето най-сетне решение, което е надпартийно, с цел да стартира верният развой на създаване на националната детска болница. Първо, посредством Обществен съвет, тъй като ние повече не можем да поносим това задкулисие, тази неяснота. Второ, с същински разбор на потребностите, с цел да разберем какви деца имат потребност да бъдат лекувани, какви са техните болести по диагнози, каква е патологията, какъв брой от тези деца могат да се лекуват амбулаторно и да бъдат диагностицирани амбулаторно при една добре съществуваща конструкция, тъй че да се понижи до най-малко потребността от болнично лекуване. На процедура в Националната детска болница би трябвало да има огромен диагностичен блок и огромен дневен стационар, където детето да влиза от единия край, да минава през всички експерти, които са му нужни за диагностиката и лекуване, в продължение на няколко часа и да излиза с диагноза и лекуване още в същия ден, когато това е допустимо. Това ще понижи напрежението при лекуването на деца.

Най-оптимистичният вид е да се тръгне по верния път, тъй като задоволително дълго вървяхме в неверната посока с разбор на потребностите. Надявам се да стане ясно какво съставлява един разбор на потребностите, който да дефинира от какво ще се нуждаят нашите деца освен през днешния ден, а за идващите 30, 40, 50 години, да има предвидимост. Едно в детайли качествено задание, тъй като нашето задание за детската болница сега е в границите на 40 страници. Никакви условия към настилки, към асансьори не са разказани в това задание. Естествено, че вложителят ще си спести това, което може да бъде спестено. Такива подробни задачи, изпипани до най-малките елементи и с изложение на това какво би трябвало да съставлява болничното заведение са, до 400 страници най-малко.

Нужен е и един интернационален архитектурен конкурс, тъй че ние да можем да пресъздаваме една ултрамодерна болница, която да бъде настояща за идващите 50, за какво не и 100 години, с цел да може да поема потребностите на децата ни и в бъдеще. Ние не строим болница от предишното, ние строим болница за бъдещите генерации. Освен този архитектурен конкурс, е нужно качествено строене, което се реализира под надзор.

Паралелно с това би трябвало да правим може би най-тежкия развой от всички – да обучим фрагменти. Този развой би трябвало да стартира още през днешния ден. Още през днешния ден би трябвало да има задоволително финансиране на съществуващите структури, би трябвало да има политика на стимулиране на медицинските сестри, на спомагателен личен състав, на млади лекари, които да имат мотивацията един ден да работят в тази Национална детска болница. Ние би трябвало да имаме готовите фрагменти и сега, в който болничното заведение отвори порти, да я напълним със наличие. Болницата не е единствено постройка, болничното заведение е идея за развиване на детското опазване на здравето. Това би трябвало доста ясно да се разбере – че процесите са два: единият на създаване на постройката, другия на образование на фрагментите, които би трябвало да вървят редом.