Има ли българин, който да не знае, че живее в корумпирана държава?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от Веселин Стойнев:
България е най-корумпираната страна в Европейския съюз - това е факсимиле, което всички в Европа знаят. И което ние мазохистично обичаме да повтаряме. „ Най “ обаче не звучи напълно правилно, тъй като не сме сами. Според Индекса за усещане на корупцията на „ Трансперънси интернешънъл “ за 2020 година България е наедно с Унгария и Румъния. Да, 19% от българите са платили рушвет в последните 12 месеца, само че делът на румънците е по-голям. А за разлика от западноевропейските, скандинавските и някои централноевропейски страни, южняци като испанците и италианците по-често се опасяват от отрицателни за себе си последствия, в случай че рапортуват случаи на корупция. Ние, балканците, се боим още повече. 65% от българите се опасяват да подадат сигнал за корупция, само че и 66% от словенците, които може и да не се считат за балканци, само че техният министър председател Янез Янша е на път да се трансформира в европейския Лукашенко.
Правителствено дирижирана корупция
Българите също са пределно наясно с премиера си, управлявал три мандата. Огласените тези дни подробни данни от социологическо изследване, осъществено от TNS BBSS сред 13 октомври и 6 декември 2020 измежду огромна извадка от 3000 души по поръчка на „ Трансперънси интернешънъл “, демонстрират картина на една държавно дирижирана корупция. В последната година от мандата на кабинета " Борисов 3 " цели 56% от пълнолетните българи са считали, че министър председателят Борисов и най-близките му сътрудници вземат участие в корупция, а половината са били уверени, че корумпирани са и съвсем всички министри. 90% са изразили мнение, че казусът с корупцията в държавното управление е доста огромен, а близо половината са считали, че през 2020 корупционните практики са се нараснали.
Защо тогава освен това съвсем цялостно единогласие във връзка с корупцията не следва гражданско деяние? Много дребна част от хората, които смятаха премиера за подкупен, излязоха на митинг предходната година с искане за оставката му.
Едно от обясненията е, че корупцията поражда невидима власт, която крепко я охранява. Затова хората освен се опасяват да подават сигнали за корупция, само че и ги намират за безсмислени. А с цел да се заявиш намерено като неин съперник и да търсиш политическа сметка от корумпираните, би трябвало да не си стопански подвластен от мрежите ѝ. В по-малките градове, в това число регионални центрове, това е съвсем невероятно, доколкото корупционно-властовите мрежи управляват директно или индиректно съвсем всички източници на приход. Положението на локалните медии е още по-тежко от това на националните и те не могат дейно да обезпечават гласност на корупционни практики и на цивилен дейности против тях.
Друго пояснение за гражданското изтощение против корупцията са всеобщите опростенчески настройки за усещане на казуса. Едни са заложници на схващането, че корупцията е неизбежна, че единствено се сменят лицата по върховете на мрежите ѝ - и по тази причина считат, че е невероятно нещо да се промени. Други се втурват към революционни решения и желаят главите на „ лошите”, а гаранцията, че корупционните мрежи са разсечени, е само в това, че на власт са към този момент „ добрите”.
Антикорупционният завой: кой и по какъв начин
Разбирането, че са нужни промени, които да обезпечат самостоятелна правосъдна система и самостоятелни медии като непрекъснато настоящи оръжия против корупцията, остава елитарно в същината си. За всеобщия жител то звучи плакатно и мъчно може да стимулира гражданско деяние. Рядко политиците от партиите на смяната съумяват да обяснят „ по-надолу” за какво правовата страна визира директно всички, а освен тези „ по-нагоре”.
Антикорупционният завой би могъл да стартира „ от центъра” - от елитарен по наличие и обсег гражданско-политически напън в столицата и огромните градове, който дружно с външен напън да докара до институционални промени. По места хората отново ще последват мейнстрийма, като този път ще застанат в редиците на борците против корупцията. Но още веднъж няма да имаме дълготраен антикорупционен публичен климат - най-малко до момента в който институционалните практики не възпитат у хората една просвета на нормалността. А в предизборна конюнктура и в първите месеци след изборите най-опасно би било антикорупционните упования да бъдат тласнати в популистка посока, при която промяната и наказването на предходните да изчерпи смисъла на смяната. И по този начин в действителност да се резервира корупционното статукво под нова форма.
Коментар от Веселин Стойнев:
България е най-корумпираната страна в Европейския съюз - това е факсимиле, което всички в Европа знаят. И което ние мазохистично обичаме да повтаряме. „ Най “ обаче не звучи напълно правилно, тъй като не сме сами. Според Индекса за усещане на корупцията на „ Трансперънси интернешънъл “ за 2020 година България е наедно с Унгария и Румъния. Да, 19% от българите са платили рушвет в последните 12 месеца, само че делът на румънците е по-голям. А за разлика от западноевропейските, скандинавските и някои централноевропейски страни, южняци като испанците и италианците по-често се опасяват от отрицателни за себе си последствия, в случай че рапортуват случаи на корупция. Ние, балканците, се боим още повече. 65% от българите се опасяват да подадат сигнал за корупция, само че и 66% от словенците, които може и да не се считат за балканци, само че техният министър председател Янез Янша е на път да се трансформира в европейския Лукашенко.
Правителствено дирижирана корупция
Българите също са пределно наясно с премиера си, управлявал три мандата. Огласените тези дни подробни данни от социологическо изследване, осъществено от TNS BBSS сред 13 октомври и 6 декември 2020 измежду огромна извадка от 3000 души по поръчка на „ Трансперънси интернешънъл “, демонстрират картина на една държавно дирижирана корупция. В последната година от мандата на кабинета " Борисов 3 " цели 56% от пълнолетните българи са считали, че министър председателят Борисов и най-близките му сътрудници вземат участие в корупция, а половината са били уверени, че корумпирани са и съвсем всички министри. 90% са изразили мнение, че казусът с корупцията в държавното управление е доста огромен, а близо половината са считали, че през 2020 корупционните практики са се нараснали.
Защо тогава освен това съвсем цялостно единогласие във връзка с корупцията не следва гражданско деяние? Много дребна част от хората, които смятаха премиера за подкупен, излязоха на митинг предходната година с искане за оставката му.
Едно от обясненията е, че корупцията поражда невидима власт, която крепко я охранява. Затова хората освен се опасяват да подават сигнали за корупция, само че и ги намират за безсмислени. А с цел да се заявиш намерено като неин съперник и да търсиш политическа сметка от корумпираните, би трябвало да не си стопански подвластен от мрежите ѝ. В по-малките градове, в това число регионални центрове, това е съвсем невероятно, доколкото корупционно-властовите мрежи управляват директно или индиректно съвсем всички източници на приход. Положението на локалните медии е още по-тежко от това на националните и те не могат дейно да обезпечават гласност на корупционни практики и на цивилен дейности против тях.
Друго пояснение за гражданското изтощение против корупцията са всеобщите опростенчески настройки за усещане на казуса. Едни са заложници на схващането, че корупцията е неизбежна, че единствено се сменят лицата по върховете на мрежите ѝ - и по тази причина считат, че е невероятно нещо да се промени. Други се втурват към революционни решения и желаят главите на „ лошите”, а гаранцията, че корупционните мрежи са разсечени, е само в това, че на власт са към този момент „ добрите”.
Антикорупционният завой: кой и по какъв начин
Разбирането, че са нужни промени, които да обезпечат самостоятелна правосъдна система и самостоятелни медии като непрекъснато настоящи оръжия против корупцията, остава елитарно в същината си. За всеобщия жител то звучи плакатно и мъчно може да стимулира гражданско деяние. Рядко политиците от партиите на смяната съумяват да обяснят „ по-надолу” за какво правовата страна визира директно всички, а освен тези „ по-нагоре”.
Антикорупционният завой би могъл да стартира „ от центъра” - от елитарен по наличие и обсег гражданско-политически напън в столицата и огромните градове, който дружно с външен напън да докара до институционални промени. По места хората отново ще последват мейнстрийма, като този път ще застанат в редиците на борците против корупцията. Но още веднъж няма да имаме дълготраен антикорупционен публичен климат - най-малко до момента в който институционалните практики не възпитат у хората една просвета на нормалността. А в предизборна конюнктура и в първите месеци след изборите най-опасно би било антикорупционните упования да бъдат тласнати в популистка посока, при която промяната и наказването на предходните да изчерпи смисъла на смяната. И по този начин в действителност да се резервира корупционното статукво под нова форма.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ