Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
От ФАКТИ няма да се уморим да повтаряме, че българите в чужбина са неделима част от общата ни Родина България. Колкото и разнообразни политици да се пробват да настроят обществото против тях, любовта им към България е по-силна от политическите ползи и дребната ненавист на някои псевдопатриоти. Такива, които нямат и частичка принос в разграждането на постокомунистическия мутренски модел на ръководство, за разлика от нашите сънародници, живеещи оттатък рамките на България.
Днес от медията ни, в продължение на своята самодейност „ Гласът на българите в чужбина “, ще ви срещнем с достойния българин Хари Попов – потомък на ярки родолюбци, каквито са Георги Петров, Харалампи Попов и Димитър Х. Попов.
Хари Попов, фотография: Личен списък
Повече четете в идващите редове:
- Г-н Попов, какво Ви стимулира да вземете решението да напуснете България и по кое време се случи това?
- Това е мое решение от ранна възраст. Не знам дали вие или околните ви помните характерностите, които се правеха за всеки един още от учебно заведение. Там пишеше кои са ти родителите, къде членуват – в Българска комунистическа партия или Отечествен фронт, какво работят. И това определяше бъдещето ти. Аз моята тъй наречените „ характерност “ си я видях в казармата, която като наследник на политически отстъпник прекарах в Строителни войски. Синовете на сходни „ някогашни хора “ нямаха право да служат в редовете на постоянната войска. Даже бях разпределен да послужвам в мини „ Перник “, само че дядо ми откри негов съвипускник от Военното учебно заведение и с връзки съумя да издейства да ме преразпределят. В казармата имах другар, който чистеше кабинета на началника на поделението. Една по здрач ме извика и ми сподели, че полковникът си е не запомнил ключа да виси на касата и ме попита желая ли да си прочета „ характерността “. Той си бил чел неговата и била доста неприятна. Аз изявих предпочитание и тогава с очите си видях по какъв начин няколко листа бяха подчертани с червен молив, което беше неприятната част съгласно хората в Държавна сигурност. Пишеше, че „ татко му произлиза от състоятелен жанр на търговец на зърнени храни, чийто хранилища и имущество е експроприирано от Народната власт. Дядо му е бил царски офицер и зложелател на същата власт. Баща му е отстъпник, съден, с 6-годишна присъда, лежал в „ Белене “ два пъти и така нататък, и така нататък Веднага ми стана ясно, че и за мен животът няма да бъде елементарен. През 70-те години на 20 век нашето семейство – татко ми, майка ми, аз и сестра ми бяхме изселени от София за безконечни времена. И това стана не с присъда от съда, а със заповед на Народната милиция. Само Бог знае по какъв начин успяхме да се завърнем в София след известно време, прекарано на село.
Вече като студент желаех да избягам от България, тъй като политическата конюнктура в късния разпад на социализма беше тягостна. Но това беше по-скоро предпочитание за образование в Съединени американски щати, в сравнение с решение за емиграция. Имах предложение да пребивавам и работя в централата на „ Амнести интернешънъл “ в Лондон през 1990 година, което пристигна много ненадейно за мен. Тогава Айвън Фишър – от Международния секретариат на „ Амнести интернешънъл “, беше в София дружно със завеждащата секцията на „ Амнести “ за Източна Европа. И аз, без да помисля, отхвърлих, мотивирайки се, че в този момент е забавна и напрегната политическата конюнктура в България и че „ Подкрепа “ се чака да разгласи общонационална стачка. С една дума избрах да остана, с цел да срутим остатъците от комунизма. Но пък това се оказа сложна задача. Пристигнах в Съединени американски щати със Зелена карта, която пристигна през 2010 година Не се поколебах и за минута, тъй като Борисов беше спечелил изборите. Аз проучих този пожарникар-кмет и се убедих, че предстоят дълги и сложни години за страната ни. Така се и оказа.
- Какво можете да кажете на аудиторията ни за живота Ви в Съединени американски щати?
- Първата ми работа започнах на втория месец от идването си. Работех в офиса на „ Американ Еърлайнс “ до 2013 година След това имаше разгласи за набиране на личен състав за следващия план за българска телевизия в Чикаго. Аз аплайвах, устоях състезанието и ми предложиха работа там. Заедно с основния шеф по това време – Павлик Пръвчев работех по основаването на 4 обособени излъчвания. После трансферираха плана в София, а по-късно съзнателно банкрутираха Би Ай Ти. Това е известно на всички.
В момента работя в чикагската компания CLESE. Тя е медиатор при преводи от над 30 езици за възрастни хора, които не приказват или малко знаят британски. Аз съм преводач от съветски и български на британски. След коронакризата сега създаваме платформа за онлайн преводи и това е доста забавен за мен план.
- Като човек, който живее в Съединени американски щати задоволително време, с цел да има построено мнение, можете ли с убеденост да кажете, че американската народна власт не е някаква митология, а действителност, за която си коства да се борят жители из целия свят?
- Американската народна власт не е цвете за мирисане, само че Конституцията е съвършена. А това е и главният закон на страната. Последните президентски избори предходната година сътвориха един казус даже за демокрацията тук. Имам поради големите фалшификации и нарушавания. Знаете, че Доналд Джей Тръмп събра максимален брой гласове, даден за президент, кандидатстващ за втори мандат, от всички до момента президентски избори провеждани в Америка. Това е аргументиран факт. Както и че имаше стотици очевидци, които се явиха пред специфични комисии и застанаха с имената си, разказвайки това, което са видели. Гледах онлайн тези съвещания, които нито един тв канал не излъчваше. Джеси Морган беше един от многото. Той е водач за американските пощи и е превозвал цялостен тир с празни бюлетини от Ню Йорк за Пенсилвания късно през нощта, когато оказва се, че Тръмп води с голямо болшинство пред другия претендент и в 23 ч. преброяването на бюлетините му спря. Гледах свидетелските показания на този млад американец и останах очарован от смелостта му и неговата почтеност.
Знаете, че сега тече цялостна проверка на изборните бюлетини в Аризона, където разликата сред двамата кандидати беше няколко хиляди гласа. 12 топ юристи са наети, с цел да попречват този развой. Съдът е разрешил поотделно броене на 1 милион и 900 хиляди бюлетини, натъпкани в особено направени картонени кутии, също и за пратените по пощата, както и сканиране със специфични камери с 5К резолюция за съществуването на воден знак и мястото на огъване на бюлетините. На доста места се оказва, че гласувалите са 120%, което е невероятно. За гласувалите мъртви от изборните описи също стана известно. И това е единствено върхът на айсберга. Но какво може да се направи против няколкото милиарда $, които хай-тек фирмите и най-големите фармацевтични колоси наляха в касата за предизборната акция на Байдън. А зад Тръмп стояха единствено 80 милиона, събрани от членовете на новосформираното всенародно придвижване и 1-2 спонсорски компании: „ Гоя “ и „ Май пилоу “ на Майк Линдел. За други не се сещам, само че може да се ревизира.
- В България сега времената са много бурни. Или най-малко по този начин наподобява и се усеща. Наблюдавате ли процесите в Родината и в случай че – да, то какъв е коментарът Ви за тях?
- Наблюдавам е едва казано. Аз пребивавам с тези процеси. Денят ми стартира с четене на новините от България. Гледам на запис забавни за мен събеседници.
Коментарът ми е, че началото е обнадеждаващо, само че има да се извърви дълъг път. Десетки години ще бъдат нужни. А дейностите на служебния кабинет би трябвало да са още по-решителни и огромни.
Не разбирам по какъв начин може да има партия, на която се разпореждат очаквания за предстоящ кабинет, а водачът ѝ Слави Трифонов да не разяснява нищо и да липсва от политическата сцена. Много се притеснявам това да не се окаже новият „ избавител “, който хората чакат да ги избави, тъй като ще бъде още един пестник и отчаяние даже за най-големите оптимисти.
Другото, което виждам е, че политиците не могат да водят договаряния и да стигат до предизборни съглашения. Всеки един е популярен, а всички поотделно са №1.
- Живял сте в част от ерата на злокобния комунизъм, за който стана дума и по-рано в диалога ни. Накратко казано - тъй като е ясно, че може с часове да се приказва по тематиката, какво представляваше оня строй?
- Всичко стартира от 5 септември 1944 година, когато Съветският съюз афишира война на Царство България и тяхната войска нахлува на българска територия. Настъпват злокобни месеци на гнет. По инструкции на Георги Димитров от Москва стартира реквизиция и убийства на десетки хиляди заможни българи. Това е същински геноцид в най-новата ни история. По описи, които се вършат ден за ден от Народната милиция и се раздават вечер, отряди от по двама-трима техни чиновници обикалят по адреси и арестуват за „ дребна информация “ тъй наречените „ някогашни хора “. Това са бизнесмени, банкери, търговци, юристи, преподаватели, даже свещеници. Отвеждани са на разнообразни места в София - в постройката на Министерство на вътрешните работи на Лъвов мост, в някогашния хотел „ Севастопол “ на бул. “ Руски “, в мазето на къща на ъгъла на „ Оборище “ и бул. „ Евлоги Георгиев “ и на други места, тъй като в един миг задържаните са се оказали прекомерно доста и арестите, и мазетата не са достигали. Милиционерите също не са били задоволително. Затова освобождават пандизчии и престъпни нарушители от Софийския затвор, назначават ги в редовете на милицията, раздават им оръжие и мракобесни задания. Те стартират също да извършват поръчките на новата Отечествен фронт власт. Изтезанията на задържаните са жестоки и безсмислени, тъй като тяхната орис е избрана авансово – гибел. В началото ги удушавали с въжета още по време на разпитите. В един миг това става непостижимо за садистите-милиционери, тъй като е тежък физически труд и им лишава дълги минути за всяка една жертва да бъде удушена. Тогава те стартират методично да ги прострелват в тила, по руски пример. Проблемът идва със съседите, които нощем чуват изстрелите, както и виковете, стоновете на тези почтени българи, оплакват се и още веднъж се минава на удушаване. Плъзват мълви из града, а и стотици от задържаните не се прибират в никакъв случай по домовете си. Хората са сковани от боязън и смут. Семействата им ги търсят в милицията, само че никой не им споделя нищо, тъй като труповете са заравяни в ями в покрайнините на София. Техните близки сами стават жертви и носят злато, полезности, пари, с цел да омилостивят насилниците и да изплатят живота на задържаните, които в доста случаи към този момент са били мъртви. Имотите на задържаните са отнемани в интерес на страната и в тях са настанени новите властници. Идват, дават ти настанителна заповед, в която се споделя, че еди-кой-си приятел ще живее в твоя апартамент, а ти имаш 24 часа период да го опразниш и да се изнесеш. Бъдещите комунисти експроприират парцели и стават новата ръководеща прослойка. А телеграмите от Москва на Димитров (или както са го наричали Гошо телеграмата) стават още по-настоятелни – би трябвало да се работи по-решително и да се пречупи гръбнакът на врага. Не щадете никого. Цитирам по памет. И по този начин жертвите стават 30 000 единствено за два месеца, съгласно книгата на Нася Кралевска – „ Без заглавие “.
Това са първите години на установяването на новата Отечествен фронт власт. След това унищожават опозиционните партии, избиват водачите им или ги пращат в пандиза. Местата в пандизите не доближават. Започват да строят трудови лагери. Всеки може да попадне там с предписание от Министерство на вътрешните работи – поради изказано възмущение, за неодобрение от режима или даже за политически анекдот. Всички инакомислещи бяхме тотално следени и следени. И е смешно в този момент да се приказва в някакви Facebook полемики за хубавия живот при социализма. Четете книгите на Христо Христов за трите банкрута на режима. Четете и за това по какъв начин Тодор Живков предлага на Брежнев да направи България 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики. Заинтересувайте се по какъв начин е изнесено златното богатство на България с трен и е закарано в Съюз на съветските социалистически републики. Икономиката ни е тотално срината, липсват съществени храни и артикули от първа нужда. През 1989 година България се оказва с външен дълг от близо 11 милиарда $ под „ вещото “ управление на Българска комунистическа партия. Ако се замислим, всичко е работело на празни обороти и парата е отивала в свирката. Произвеждала се е продукция с толкоз ниско качество, че се е правел бартер против други отпадъци от „ братските “ страни. А Живков продава огромна част от нефта, който измолва всяка година от Съюз на съветските социалистически републики, с цел да се снабди страната с щатска валута.
- Макар и като непряк наблюдаващ, в случай че не си идвате много постоянно в България, забелязвате ли много прилики сред България в този момент и тази преди 1989 година?
- Аз си пристигам всяка година, тъй като фамилията ми е в България, а също и приятелите. А за прилики с това време не бих споделил, че виждам. Но ми беше любопитно по какъв начин е допустимо да се копира методът на живота в Америка като се взима най-абсурдното. На обособени места в София се появяват каравани, от които се продават бургери и пържени картофки. Тези въздушни хлебчета, месото с неразбираем генезис и мазните, солени картофки, както и сосовете за добавка са извънредно нездравословна храна, която може да ви разболее. Защо в София? Е, да, елементарно и бързо се подготвя, само че е отпадък.
Преди 2 години до момента в който чаках за зрелище в Народния спектакъл, погледът ми попадна на една женитба. Всички шаферки и шафери бяха облечени еднообразно – с идентични по цвят рокли и костюми. Фотографката им правеше аранжирани фотоси пред фонтана и всичко беше извънредно неуместно и смешно за мен. Оставаше всички да се накачат в една дълга лимузина и да стартират неистово да викат.
- Грешка ли бе така наречен „ Мирен преход “ в България съгласно Вас? И когато се задава този въпрос не се споделя, че е трябвало комунистите да бъдат избити, само че лустрация и декомунизация в страната ни сигурно е трябвало да бъде осъществена.
- Да, неточност беше. Много се спори за тези години. Но тъкмо такава беше задачата на Българска комунистическа партия и водачите ѝ още с примамката за тъй наречените Кръгла маса. Това е стройна и цялостна тактика, изпълнена от Лилов и Луканов. Вероятно са забъркани и кръгове от Министерство на вътрешните работи – Държавна сигурност. На всички манифестации по площадите имаше хора с камери – цивилни сътрудници на милицията, които снимаха наред. Забелязвал съм ги по време на студентските митинги и стачки, тъй като аз 5-ти курс го изкарах на площад „ Ал. Невски “. И до момента в който ние сме били по площадите, Министерство на вътрешните работи е работело по разнообразни сюжети. А тогава беше доста по-лесно да се изправиш уверено против шишкавите полицаи, които се бяха видели в знамение. Имаше едни смешни железни ограждения, които елементарно прескачахме. Не ни плашеха даже думите на Пешо Танкиста, който на 14 декември 1989 година искаше да дойдат танковете. Е, по какъв начин да дойдат? Трябваше им гориво, а те го нямаха. Голямата неточност е сляпото доверие, което имахме в тъй наречените водачи на Съюз на демократичните сили. Препоръчвам книгата на Пламен Даракчиев „ ДНК на прехода “, с цел да се срещнат хората с предателската роля на всеки един поотделно, като се стартира с Желев. И единствено той ли беше? 90% от водачите на Съюз на демократичните сили бяха креатури на Държавна сигурност. Само Петър Дертлиев, Крум и Иван Неврокопски, които познавах персонално, бяха хора от достоверната съпротива. Може би пропущам някого, само че сега не се сещам.
Колкото до лустрацията и декомунизацията, нямам доверие в миналото да се пристъпи към провеждането им. Няма кой да го направи. Повечето политици са някогашни членове на комунистическата партия или родителите им са били партийци. Те са израснали и възпитавани у дома с тези убеждения, ползвайки привилегиите на родителите си я да влязат във висше образователно заведение, я да ги настанят на топло служебно място в държавната администрация. И това е нисшият ешелон. Какво да приказваме за висшия – хората от Централен комитет на Българска комунистическа партия, от Политбюро. Ами наред с всичко друго те имаха особено доставяне с ресторантски приготвена храна, която им я караха по домовете от кухнята на хотел „ Рила “. Сещате ли се какъв брой са плащали за това? Стотинки. Когато стана повредата в Чернобил, за първи път разбрахме, че партийните приятели са употребили специфични екологични артикули – импорт или от стопанството „ Врана “. Аз съм ходил там и знам защо става дума. И не на последно място съм черноглед, тъй като голямата част от политиците в България са левичари с открити леви убеждения. За това е нужна достоверна дясна партия, а такава липсва и няма да се появи скоро.
И в действителност вие сте прав като казвате във въпроса си, че под лустрация никой няма поради разпродажба на хора. Стига с това. Модерна България би трябвало да върви по нов анемичен път. От Освобождението ни насам се е проляла доста кръв. Това са десетки политически убийства по улиците на София. Това са репресии и принуждение над комунисти и земеделци, над публицисти и инакомислещи. Има книга, която е в три тома и я предлагам на ценящите най-новата ни история, с цел да се убедите, че насилието не е решение. Казва се „ Жестоки времена – Надежди, погроми, гнет “ от Димитър Х. Попов, издателство Вулкан. Може да се купи онлайн.
- Вие като наследник на човек, измъчен от комунистическата власт в България, а и изобщо като потомък на „ врагове на народа “, по извратения комунистически израз, кого вините за неслучилата се декомунизация, включително и лустрация в България?
- Вижте, това е един повсеместен план за прехода в Източна Европа. Може би би трябвало да виним Юрий Андропов, който в продължение на 15 години е отпред на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и е най-дългогодишният ѝ началник. Той персонално дава разпореждане да се създаде и приготви проект за промяна на политическата власт на Комунистическа партия на Съветския съюз в икономическа, тъй като вижда залеза на социализма. А както знаете руското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и българската Държавна сигурност са приятелски организации. В България непрекъснато има съветски „ съветници “ в Министерство на вътрешните работи, които оказват помощ на българските приятели, тъй като нашата страна се водеше като най-верен спътник на Съюз на съветските социалистически републики. И това навлизане на техните щатни сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Министерство на вътрешните работи е толкоз мощно, че 30 години по-късно – през 2015 година, и то когато страната ни е член на Европейски Съюз, група от няколко сътрудници влиза неколкократно с подправена идентичност под носа на ДАНС и прави опит за отравянето на Емилиян Гебрев, сина му и индустриалния шеф на компанията му. Всичко това беше изнесено от Христо Грозев и проверяващата група „ Белингкет “. С това отклоняване желаех да подчертая, че е доста евентуално българските секрети служби да са следвали препоръките на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и проекта на Андропов – т.е. да са подготвили почвата за промяна на стопанската система и прекосяването ѝ в частни ръце на доверени комунисти. Припомнете си основаването на задграничните сдружения. И куфарчетата с пари не са празни приказки. Естествено, не в дословен смисъл, само че прекачване на големи средства от банките в сметките на тези хора – да. Как може нежната съпротива, която на всичкото от горната страна е инфилтрирана с сътрудници и секрети сътрудници на службите, да противодейства? Икономическата мощност на новите капиталисти, назначени от Българска комунистическа партия, големите финансови потоци са причина да се блокират всички опити за лустрация и декомунизация. Това продължи и в последните 10 години при ГЕРБ, само че пък потоците бяха пренасочени към други субекти и компании от техния кръг. Затова ще е доста мъчно да тръгне страната към същинска народна власт, тъй като финансовият запас е в техните ръце.
- Упражнявате ли правото си на глас на български избори?
- Всеки път, на всички избори. Това е мое право.
- За всичките години, които сте отвън родната земя, са се сменили разнообразни държавни управления. Имали ли сте чувство в миналото, че страната има съответна политика, или най-малко такова държание по отношение на българите в чужбина?
- Никога. Знаете последното развиване за включването на Петър Харалампиев и Красимир Томов от Държавната организация за българите в чужбина в листата от лица, на които им е неразрешено да влизат на територията на Съединени американски щати. Аз просто не знам какво прави тази организация, с изключение на да издава някакви безсмислени брошури, диплянки или кой знае какво.
Единственото, на което се радват българите с деца тук е, че страната отпуска някакви средства за българските учебни заведения.
- Не толкоз от дълго време в България държавни лица говореха, че „ българите в чужбина се връщат назад България “. Вие сигурно познавате много наши сънародници, имащи Вашата орис. Съществува ли съгласно Вашата социология такова завръщане?
- Социология даже страната не води. Тя няма визия какъв е броят на българите в чужбина и на сляпо се цитират някакви числа, които са чували от устите на емигрантите. Във всеки случай броят на върналите се е неколкократно по-малък от тези, които са тук. А към тях се причисляват нови и нови обезверени хора. Защото, съгласно мен, в случай че човек си има хубава работа в Родината, дом, любящо семейство, той не би станал бежанец. Аз имах всичко това, че даже повече, само че пристигнах в Щатите, с цел да вдишвам свободно и да се веселя на по-широк небосвод. Не съм стопански бежанец. Нашата фамилия и цялото ни семейство заплати доста висока цена за свободата, която имаме в този момент в Родината, наред с хилядите поборници за нея. Дядото на майка ми е Георги Петров - български бунтовник от Белица, който става и най-младият опълченец на Шипка. След Освобождението е касиер на Върховния македоно-одрински комитет. Легендарна и безстрашна персона. За по-младите ви читатели би трябвало да отбележа, че става въпрос за достоверната Вътрешна македонска революционна организация, а не за хората, откраднали името им. Въобще не желая да си показва какво би направил, в случай че беше жив, с тези, които са узурпирали парцелите на организацията. Дядо ми Харалампи Попов е взел участие като офицер от Моторизираната бригада в двете етапи на Отечествената война. Баща ми Димитър Х. Попов още като възпитаник на 17 години е отстъпник на режима. Като студент в Юридическия факултет на СУ образува група, която печата позиви и пропагандира решителна битка против комунистическия режим, както и свободни избори. Разпръсват позиви по време на погребението на Георги Димитров. Нещо повече, той основава Български съюз за европейски щати, пропагандиращ обединяване на всички страни в Европа по образеца на Съединените американски щати. И това е десетилетия преди Робърт Шуман да заприказва за обединена Европа. Уви, цената, която заплаща е жестока – 6 години по пандизите и на два пъти е пращан в лагера „ Белене “.
Сега е по-лесно. Да, знам - Гешев, Борисов, Пеевски, 112-о място по независимост на словото и ниските приходи. Но фактът е, че сутринта в 5 часа Държавна сигурност не може да потропа на вратата ви, да ви извлече за „ дребна информация “ пред смаяните очи на жена ви и децата ви и те повече в никакъв случай да не ви видят, тъй като сте разстрелян като куче. Или, в случай че шансът е на ваша страна, да получат открита картичка след половин година, на която сте написали, че се намирате в пандиза „ Белене “, отряд еди-кой-си и че имате право на 1 колет месечно.
- Лично Вие обмисляли ли сте завръщане в България?
- Не върша сходни проекти. Но емигрантството е тежка работа и не е за всеки. Тръгваш за различен континент, а сърцето ти остава в Родината и ти си като Тенекиения човек /Tin Man/. Аз не мога да не помни погледа на майка ми при раздялата, на татко ми, който стои и ме следи с взор от балкона. Последните ми срещи с приятелите – Жоро, Мишо, Влади, Аси. Това не се не помни.
- Сред някои българи царува оптимизъм за бъдещето на Родината ни. Оптимизъм, който е подбуден от младите генерации в страната. Вие оптимист ли сте за България в вероятност?
- Много бих желал да бъда. Бъдещето зависи от решимостта за битка на младите. Първо, всички съзнателни българи би трябвало да гласуваме на идващите избори. А и на по-следващите, в случай че резултатът бъде същият. И второ, нужна е увереност, с цел да се отвоюва страната назад. Младото потомство е единствената вяра за по-добро бъдеще. Надявам се, че всички младежи са разбрали, че последното 10-годишно ръководство беше неистина. Кохортата към Борисов открадна милиарди, които европейските фондове даваха по стратегии, с които се целеше животът на хората на всички места в България да се усъвършенства доста. Защо оставихме малограмотни и неуки хорица с земеделски физиономии да крадат от тези пари? Идва лято. Надявам се да бъде горещо политически като предходното.
От ФАКТИ няма да се уморим да повтаряме, че българите в чужбина са неделима част от общата ни Родина България. Колкото и разнообразни политици да се пробват да настроят обществото против тях, любовта им към България е по-силна от политическите ползи и дребната ненавист на някои псевдопатриоти. Такива, които нямат и частичка принос в разграждането на постокомунистическия мутренски модел на ръководство, за разлика от нашите сънародници, живеещи оттатък рамките на България.
Днес от медията ни, в продължение на своята самодейност „ Гласът на българите в чужбина “, ще ви срещнем с достойния българин Хари Попов – потомък на ярки родолюбци, каквито са Георги Петров, Харалампи Попов и Димитър Х. Попов.
Хари Попов, фотография: Личен списък
Повече четете в идващите редове:
- Г-н Попов, какво Ви стимулира да вземете решението да напуснете България и по кое време се случи това?
- Това е мое решение от ранна възраст. Не знам дали вие или околните ви помните характерностите, които се правеха за всеки един още от учебно заведение. Там пишеше кои са ти родителите, къде членуват – в Българска комунистическа партия или Отечествен фронт, какво работят. И това определяше бъдещето ти. Аз моята тъй наречените „ характерност “ си я видях в казармата, която като наследник на политически отстъпник прекарах в Строителни войски. Синовете на сходни „ някогашни хора “ нямаха право да служат в редовете на постоянната войска. Даже бях разпределен да послужвам в мини „ Перник “, само че дядо ми откри негов съвипускник от Военното учебно заведение и с връзки съумя да издейства да ме преразпределят. В казармата имах другар, който чистеше кабинета на началника на поделението. Една по здрач ме извика и ми сподели, че полковникът си е не запомнил ключа да виси на касата и ме попита желая ли да си прочета „ характерността “. Той си бил чел неговата и била доста неприятна. Аз изявих предпочитание и тогава с очите си видях по какъв начин няколко листа бяха подчертани с червен молив, което беше неприятната част съгласно хората в Държавна сигурност. Пишеше, че „ татко му произлиза от състоятелен жанр на търговец на зърнени храни, чийто хранилища и имущество е експроприирано от Народната власт. Дядо му е бил царски офицер и зложелател на същата власт. Баща му е отстъпник, съден, с 6-годишна присъда, лежал в „ Белене “ два пъти и така нататък, и така нататък Веднага ми стана ясно, че и за мен животът няма да бъде елементарен. През 70-те години на 20 век нашето семейство – татко ми, майка ми, аз и сестра ми бяхме изселени от София за безконечни времена. И това стана не с присъда от съда, а със заповед на Народната милиция. Само Бог знае по какъв начин успяхме да се завърнем в София след известно време, прекарано на село.
Вече като студент желаех да избягам от България, тъй като политическата конюнктура в късния разпад на социализма беше тягостна. Но това беше по-скоро предпочитание за образование в Съединени американски щати, в сравнение с решение за емиграция. Имах предложение да пребивавам и работя в централата на „ Амнести интернешънъл “ в Лондон през 1990 година, което пристигна много ненадейно за мен. Тогава Айвън Фишър – от Международния секретариат на „ Амнести интернешънъл “, беше в София дружно със завеждащата секцията на „ Амнести “ за Източна Европа. И аз, без да помисля, отхвърлих, мотивирайки се, че в този момент е забавна и напрегната политическата конюнктура в България и че „ Подкрепа “ се чака да разгласи общонационална стачка. С една дума избрах да остана, с цел да срутим остатъците от комунизма. Но пък това се оказа сложна задача. Пристигнах в Съединени американски щати със Зелена карта, която пристигна през 2010 година Не се поколебах и за минута, тъй като Борисов беше спечелил изборите. Аз проучих този пожарникар-кмет и се убедих, че предстоят дълги и сложни години за страната ни. Така се и оказа.
- Какво можете да кажете на аудиторията ни за живота Ви в Съединени американски щати?
- Първата ми работа започнах на втория месец от идването си. Работех в офиса на „ Американ Еърлайнс “ до 2013 година След това имаше разгласи за набиране на личен състав за следващия план за българска телевизия в Чикаго. Аз аплайвах, устоях състезанието и ми предложиха работа там. Заедно с основния шеф по това време – Павлик Пръвчев работех по основаването на 4 обособени излъчвания. После трансферираха плана в София, а по-късно съзнателно банкрутираха Би Ай Ти. Това е известно на всички.
В момента работя в чикагската компания CLESE. Тя е медиатор при преводи от над 30 езици за възрастни хора, които не приказват или малко знаят британски. Аз съм преводач от съветски и български на британски. След коронакризата сега създаваме платформа за онлайн преводи и това е доста забавен за мен план.
- Като човек, който живее в Съединени американски щати задоволително време, с цел да има построено мнение, можете ли с убеденост да кажете, че американската народна власт не е някаква митология, а действителност, за която си коства да се борят жители из целия свят?
- Американската народна власт не е цвете за мирисане, само че Конституцията е съвършена. А това е и главният закон на страната. Последните президентски избори предходната година сътвориха един казус даже за демокрацията тук. Имам поради големите фалшификации и нарушавания. Знаете, че Доналд Джей Тръмп събра максимален брой гласове, даден за президент, кандидатстващ за втори мандат, от всички до момента президентски избори провеждани в Америка. Това е аргументиран факт. Както и че имаше стотици очевидци, които се явиха пред специфични комисии и застанаха с имената си, разказвайки това, което са видели. Гледах онлайн тези съвещания, които нито един тв канал не излъчваше. Джеси Морган беше един от многото. Той е водач за американските пощи и е превозвал цялостен тир с празни бюлетини от Ню Йорк за Пенсилвания късно през нощта, когато оказва се, че Тръмп води с голямо болшинство пред другия претендент и в 23 ч. преброяването на бюлетините му спря. Гледах свидетелските показания на този млад американец и останах очарован от смелостта му и неговата почтеност.
Знаете, че сега тече цялостна проверка на изборните бюлетини в Аризона, където разликата сред двамата кандидати беше няколко хиляди гласа. 12 топ юристи са наети, с цел да попречват този развой. Съдът е разрешил поотделно броене на 1 милион и 900 хиляди бюлетини, натъпкани в особено направени картонени кутии, също и за пратените по пощата, както и сканиране със специфични камери с 5К резолюция за съществуването на воден знак и мястото на огъване на бюлетините. На доста места се оказва, че гласувалите са 120%, което е невероятно. За гласувалите мъртви от изборните описи също стана известно. И това е единствено върхът на айсберга. Но какво може да се направи против няколкото милиарда $, които хай-тек фирмите и най-големите фармацевтични колоси наляха в касата за предизборната акция на Байдън. А зад Тръмп стояха единствено 80 милиона, събрани от членовете на новосформираното всенародно придвижване и 1-2 спонсорски компании: „ Гоя “ и „ Май пилоу “ на Майк Линдел. За други не се сещам, само че може да се ревизира.
- В България сега времената са много бурни. Или най-малко по този начин наподобява и се усеща. Наблюдавате ли процесите в Родината и в случай че – да, то какъв е коментарът Ви за тях?
- Наблюдавам е едва казано. Аз пребивавам с тези процеси. Денят ми стартира с четене на новините от България. Гледам на запис забавни за мен събеседници.
Коментарът ми е, че началото е обнадеждаващо, само че има да се извърви дълъг път. Десетки години ще бъдат нужни. А дейностите на служебния кабинет би трябвало да са още по-решителни и огромни.
Не разбирам по какъв начин може да има партия, на която се разпореждат очаквания за предстоящ кабинет, а водачът ѝ Слави Трифонов да не разяснява нищо и да липсва от политическата сцена. Много се притеснявам това да не се окаже новият „ избавител “, който хората чакат да ги избави, тъй като ще бъде още един пестник и отчаяние даже за най-големите оптимисти.
Другото, което виждам е, че политиците не могат да водят договаряния и да стигат до предизборни съглашения. Всеки един е популярен, а всички поотделно са №1.
- Живял сте в част от ерата на злокобния комунизъм, за който стана дума и по-рано в диалога ни. Накратко казано - тъй като е ясно, че може с часове да се приказва по тематиката, какво представляваше оня строй?
- Всичко стартира от 5 септември 1944 година, когато Съветският съюз афишира война на Царство България и тяхната войска нахлува на българска територия. Настъпват злокобни месеци на гнет. По инструкции на Георги Димитров от Москва стартира реквизиция и убийства на десетки хиляди заможни българи. Това е същински геноцид в най-новата ни история. По описи, които се вършат ден за ден от Народната милиция и се раздават вечер, отряди от по двама-трима техни чиновници обикалят по адреси и арестуват за „ дребна информация “ тъй наречените „ някогашни хора “. Това са бизнесмени, банкери, търговци, юристи, преподаватели, даже свещеници. Отвеждани са на разнообразни места в София - в постройката на Министерство на вътрешните работи на Лъвов мост, в някогашния хотел „ Севастопол “ на бул. “ Руски “, в мазето на къща на ъгъла на „ Оборище “ и бул. „ Евлоги Георгиев “ и на други места, тъй като в един миг задържаните са се оказали прекомерно доста и арестите, и мазетата не са достигали. Милиционерите също не са били задоволително. Затова освобождават пандизчии и престъпни нарушители от Софийския затвор, назначават ги в редовете на милицията, раздават им оръжие и мракобесни задания. Те стартират също да извършват поръчките на новата Отечествен фронт власт. Изтезанията на задържаните са жестоки и безсмислени, тъй като тяхната орис е избрана авансово – гибел. В началото ги удушавали с въжета още по време на разпитите. В един миг това става непостижимо за садистите-милиционери, тъй като е тежък физически труд и им лишава дълги минути за всяка една жертва да бъде удушена. Тогава те стартират методично да ги прострелват в тила, по руски пример. Проблемът идва със съседите, които нощем чуват изстрелите, както и виковете, стоновете на тези почтени българи, оплакват се и още веднъж се минава на удушаване. Плъзват мълви из града, а и стотици от задържаните не се прибират в никакъв случай по домовете си. Хората са сковани от боязън и смут. Семействата им ги търсят в милицията, само че никой не им споделя нищо, тъй като труповете са заравяни в ями в покрайнините на София. Техните близки сами стават жертви и носят злато, полезности, пари, с цел да омилостивят насилниците и да изплатят живота на задържаните, които в доста случаи към този момент са били мъртви. Имотите на задържаните са отнемани в интерес на страната и в тях са настанени новите властници. Идват, дават ти настанителна заповед, в която се споделя, че еди-кой-си приятел ще живее в твоя апартамент, а ти имаш 24 часа период да го опразниш и да се изнесеш. Бъдещите комунисти експроприират парцели и стават новата ръководеща прослойка. А телеграмите от Москва на Димитров (или както са го наричали Гошо телеграмата) стават още по-настоятелни – би трябвало да се работи по-решително и да се пречупи гръбнакът на врага. Не щадете никого. Цитирам по памет. И по този начин жертвите стават 30 000 единствено за два месеца, съгласно книгата на Нася Кралевска – „ Без заглавие “.
Това са първите години на установяването на новата Отечествен фронт власт. След това унищожават опозиционните партии, избиват водачите им или ги пращат в пандиза. Местата в пандизите не доближават. Започват да строят трудови лагери. Всеки може да попадне там с предписание от Министерство на вътрешните работи – поради изказано възмущение, за неодобрение от режима или даже за политически анекдот. Всички инакомислещи бяхме тотално следени и следени. И е смешно в този момент да се приказва в някакви Facebook полемики за хубавия живот при социализма. Четете книгите на Христо Христов за трите банкрута на режима. Четете и за това по какъв начин Тодор Живков предлага на Брежнев да направи България 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики. Заинтересувайте се по какъв начин е изнесено златното богатство на България с трен и е закарано в Съюз на съветските социалистически републики. Икономиката ни е тотално срината, липсват съществени храни и артикули от първа нужда. През 1989 година България се оказва с външен дълг от близо 11 милиарда $ под „ вещото “ управление на Българска комунистическа партия. Ако се замислим, всичко е работело на празни обороти и парата е отивала в свирката. Произвеждала се е продукция с толкоз ниско качество, че се е правел бартер против други отпадъци от „ братските “ страни. А Живков продава огромна част от нефта, който измолва всяка година от Съюз на съветските социалистически републики, с цел да се снабди страната с щатска валута.
- Макар и като непряк наблюдаващ, в случай че не си идвате много постоянно в България, забелязвате ли много прилики сред България в този момент и тази преди 1989 година?
- Аз си пристигам всяка година, тъй като фамилията ми е в България, а също и приятелите. А за прилики с това време не бих споделил, че виждам. Но ми беше любопитно по какъв начин е допустимо да се копира методът на живота в Америка като се взима най-абсурдното. На обособени места в София се появяват каравани, от които се продават бургери и пържени картофки. Тези въздушни хлебчета, месото с неразбираем генезис и мазните, солени картофки, както и сосовете за добавка са извънредно нездравословна храна, която може да ви разболее. Защо в София? Е, да, елементарно и бързо се подготвя, само че е отпадък.
Преди 2 години до момента в който чаках за зрелище в Народния спектакъл, погледът ми попадна на една женитба. Всички шаферки и шафери бяха облечени еднообразно – с идентични по цвят рокли и костюми. Фотографката им правеше аранжирани фотоси пред фонтана и всичко беше извънредно неуместно и смешно за мен. Оставаше всички да се накачат в една дълга лимузина и да стартират неистово да викат.
- Грешка ли бе така наречен „ Мирен преход “ в България съгласно Вас? И когато се задава този въпрос не се споделя, че е трябвало комунистите да бъдат избити, само че лустрация и декомунизация в страната ни сигурно е трябвало да бъде осъществена.
- Да, неточност беше. Много се спори за тези години. Но тъкмо такава беше задачата на Българска комунистическа партия и водачите ѝ още с примамката за тъй наречените Кръгла маса. Това е стройна и цялостна тактика, изпълнена от Лилов и Луканов. Вероятно са забъркани и кръгове от Министерство на вътрешните работи – Държавна сигурност. На всички манифестации по площадите имаше хора с камери – цивилни сътрудници на милицията, които снимаха наред. Забелязвал съм ги по време на студентските митинги и стачки, тъй като аз 5-ти курс го изкарах на площад „ Ал. Невски “. И до момента в който ние сме били по площадите, Министерство на вътрешните работи е работело по разнообразни сюжети. А тогава беше доста по-лесно да се изправиш уверено против шишкавите полицаи, които се бяха видели в знамение. Имаше едни смешни железни ограждения, които елементарно прескачахме. Не ни плашеха даже думите на Пешо Танкиста, който на 14 декември 1989 година искаше да дойдат танковете. Е, по какъв начин да дойдат? Трябваше им гориво, а те го нямаха. Голямата неточност е сляпото доверие, което имахме в тъй наречените водачи на Съюз на демократичните сили. Препоръчвам книгата на Пламен Даракчиев „ ДНК на прехода “, с цел да се срещнат хората с предателската роля на всеки един поотделно, като се стартира с Желев. И единствено той ли беше? 90% от водачите на Съюз на демократичните сили бяха креатури на Държавна сигурност. Само Петър Дертлиев, Крум и Иван Неврокопски, които познавах персонално, бяха хора от достоверната съпротива. Може би пропущам някого, само че сега не се сещам.
Колкото до лустрацията и декомунизацията, нямам доверие в миналото да се пристъпи към провеждането им. Няма кой да го направи. Повечето политици са някогашни членове на комунистическата партия или родителите им са били партийци. Те са израснали и възпитавани у дома с тези убеждения, ползвайки привилегиите на родителите си я да влязат във висше образователно заведение, я да ги настанят на топло служебно място в държавната администрация. И това е нисшият ешелон. Какво да приказваме за висшия – хората от Централен комитет на Българска комунистическа партия, от Политбюро. Ами наред с всичко друго те имаха особено доставяне с ресторантски приготвена храна, която им я караха по домовете от кухнята на хотел „ Рила “. Сещате ли се какъв брой са плащали за това? Стотинки. Когато стана повредата в Чернобил, за първи път разбрахме, че партийните приятели са употребили специфични екологични артикули – импорт или от стопанството „ Врана “. Аз съм ходил там и знам защо става дума. И не на последно място съм черноглед, тъй като голямата част от политиците в България са левичари с открити леви убеждения. За това е нужна достоверна дясна партия, а такава липсва и няма да се появи скоро.
И в действителност вие сте прав като казвате във въпроса си, че под лустрация никой няма поради разпродажба на хора. Стига с това. Модерна България би трябвало да върви по нов анемичен път. От Освобождението ни насам се е проляла доста кръв. Това са десетки политически убийства по улиците на София. Това са репресии и принуждение над комунисти и земеделци, над публицисти и инакомислещи. Има книга, която е в три тома и я предлагам на ценящите най-новата ни история, с цел да се убедите, че насилието не е решение. Казва се „ Жестоки времена – Надежди, погроми, гнет “ от Димитър Х. Попов, издателство Вулкан. Може да се купи онлайн.
- Вие като наследник на човек, измъчен от комунистическата власт в България, а и изобщо като потомък на „ врагове на народа “, по извратения комунистически израз, кого вините за неслучилата се декомунизация, включително и лустрация в България?
- Вижте, това е един повсеместен план за прехода в Източна Европа. Може би би трябвало да виним Юрий Андропов, който в продължение на 15 години е отпред на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и е най-дългогодишният ѝ началник. Той персонално дава разпореждане да се създаде и приготви проект за промяна на политическата власт на Комунистическа партия на Съветския съюз в икономическа, тъй като вижда залеза на социализма. А както знаете руското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и българската Държавна сигурност са приятелски организации. В България непрекъснато има съветски „ съветници “ в Министерство на вътрешните работи, които оказват помощ на българските приятели, тъй като нашата страна се водеше като най-верен спътник на Съюз на съветските социалистически републики. И това навлизане на техните щатни сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Министерство на вътрешните работи е толкоз мощно, че 30 години по-късно – през 2015 година, и то когато страната ни е член на Европейски Съюз, група от няколко сътрудници влиза неколкократно с подправена идентичност под носа на ДАНС и прави опит за отравянето на Емилиян Гебрев, сина му и индустриалния шеф на компанията му. Всичко това беше изнесено от Христо Грозев и проверяващата група „ Белингкет “. С това отклоняване желаех да подчертая, че е доста евентуално българските секрети служби да са следвали препоръките на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и проекта на Андропов – т.е. да са подготвили почвата за промяна на стопанската система и прекосяването ѝ в частни ръце на доверени комунисти. Припомнете си основаването на задграничните сдружения. И куфарчетата с пари не са празни приказки. Естествено, не в дословен смисъл, само че прекачване на големи средства от банките в сметките на тези хора – да. Как може нежната съпротива, която на всичкото от горната страна е инфилтрирана с сътрудници и секрети сътрудници на службите, да противодейства? Икономическата мощност на новите капиталисти, назначени от Българска комунистическа партия, големите финансови потоци са причина да се блокират всички опити за лустрация и декомунизация. Това продължи и в последните 10 години при ГЕРБ, само че пък потоците бяха пренасочени към други субекти и компании от техния кръг. Затова ще е доста мъчно да тръгне страната към същинска народна власт, тъй като финансовият запас е в техните ръце.
- Упражнявате ли правото си на глас на български избори?
- Всеки път, на всички избори. Това е мое право.
- За всичките години, които сте отвън родната земя, са се сменили разнообразни държавни управления. Имали ли сте чувство в миналото, че страната има съответна политика, или най-малко такова държание по отношение на българите в чужбина?
- Никога. Знаете последното развиване за включването на Петър Харалампиев и Красимир Томов от Държавната организация за българите в чужбина в листата от лица, на които им е неразрешено да влизат на територията на Съединени американски щати. Аз просто не знам какво прави тази организация, с изключение на да издава някакви безсмислени брошури, диплянки или кой знае какво.
Единственото, на което се радват българите с деца тук е, че страната отпуска някакви средства за българските учебни заведения.
- Не толкоз от дълго време в България държавни лица говореха, че „ българите в чужбина се връщат назад България “. Вие сигурно познавате много наши сънародници, имащи Вашата орис. Съществува ли съгласно Вашата социология такова завръщане?
- Социология даже страната не води. Тя няма визия какъв е броят на българите в чужбина и на сляпо се цитират някакви числа, които са чували от устите на емигрантите. Във всеки случай броят на върналите се е неколкократно по-малък от тези, които са тук. А към тях се причисляват нови и нови обезверени хора. Защото, съгласно мен, в случай че човек си има хубава работа в Родината, дом, любящо семейство, той не би станал бежанец. Аз имах всичко това, че даже повече, само че пристигнах в Щатите, с цел да вдишвам свободно и да се веселя на по-широк небосвод. Не съм стопански бежанец. Нашата фамилия и цялото ни семейство заплати доста висока цена за свободата, която имаме в този момент в Родината, наред с хилядите поборници за нея. Дядото на майка ми е Георги Петров - български бунтовник от Белица, който става и най-младият опълченец на Шипка. След Освобождението е касиер на Върховния македоно-одрински комитет. Легендарна и безстрашна персона. За по-младите ви читатели би трябвало да отбележа, че става въпрос за достоверната Вътрешна македонска революционна организация, а не за хората, откраднали името им. Въобще не желая да си показва какво би направил, в случай че беше жив, с тези, които са узурпирали парцелите на организацията. Дядо ми Харалампи Попов е взел участие като офицер от Моторизираната бригада в двете етапи на Отечествената война. Баща ми Димитър Х. Попов още като възпитаник на 17 години е отстъпник на режима. Като студент в Юридическия факултет на СУ образува група, която печата позиви и пропагандира решителна битка против комунистическия режим, както и свободни избори. Разпръсват позиви по време на погребението на Георги Димитров. Нещо повече, той основава Български съюз за европейски щати, пропагандиращ обединяване на всички страни в Европа по образеца на Съединените американски щати. И това е десетилетия преди Робърт Шуман да заприказва за обединена Европа. Уви, цената, която заплаща е жестока – 6 години по пандизите и на два пъти е пращан в лагера „ Белене “.
Сега е по-лесно. Да, знам - Гешев, Борисов, Пеевски, 112-о място по независимост на словото и ниските приходи. Но фактът е, че сутринта в 5 часа Държавна сигурност не може да потропа на вратата ви, да ви извлече за „ дребна информация “ пред смаяните очи на жена ви и децата ви и те повече в никакъв случай да не ви видят, тъй като сте разстрелян като куче. Или, в случай че шансът е на ваша страна, да получат открита картичка след половин година, на която сте написали, че се намирате в пандиза „ Белене “, отряд еди-кой-си и че имате право на 1 колет месечно.
- Лично Вие обмисляли ли сте завръщане в България?
- Не върша сходни проекти. Но емигрантството е тежка работа и не е за всеки. Тръгваш за различен континент, а сърцето ти остава в Родината и ти си като Тенекиения човек /Tin Man/. Аз не мога да не помни погледа на майка ми при раздялата, на татко ми, който стои и ме следи с взор от балкона. Последните ми срещи с приятелите – Жоро, Мишо, Влади, Аси. Това не се не помни.
- Сред някои българи царува оптимизъм за бъдещето на Родината ни. Оптимизъм, който е подбуден от младите генерации в страната. Вие оптимист ли сте за България в вероятност?
- Много бих желал да бъда. Бъдещето зависи от решимостта за битка на младите. Първо, всички съзнателни българи би трябвало да гласуваме на идващите избори. А и на по-следващите, в случай че резултатът бъде същият. И второ, нужна е увереност, с цел да се отвоюва страната назад. Младото потомство е единствената вяра за по-добро бъдеще. Надявам се, че всички младежи са разбрали, че последното 10-годишно ръководство беше неистина. Кохортата към Борисов открадна милиарди, които европейските фондове даваха по стратегии, с които се целеше животът на хората на всички места в България да се усъвършенства доста. Защо оставихме малограмотни и неуки хорица с земеделски физиономии да крадат от тези пари? Идва лято. Надявам се да бъде горещо политически като предходното.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ