ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Мнение на Иван Тренев за публикацията на господин Пламен Павлов във вестник „ Стандарт “, 28 май.2021 година по отношение на личността и убийството на Христофор Ботьов Петков!

Или: по какъв начин се употребява изконният български език за непознати услуги. Или: по отношение на работата на прислужник, постоянно доходна, само че най-вече притеснителна, тъй като прислужникът не е свободен, той е направляван.

Всеки петък господин Пламен Павлов има своята страница във вестник „ Стандарт. “ На публикацията за Христофор Ботьов Петков попаднах инцидентно. Първият потрес получих с нововъведеното слово „ нишанджия “. Г-н Пламен Павлов ни дава с лекост думата за бъдни използва. Вторията потрес ме настигна с откритието на господин Пламен Павлов, че точно „ нишанджия “ е прострелял Ботьов. Ествествено е да се интересувам що за дума е това и по какъв начин се връзва с господин Пламен Павлов. Стигнах мъчно до единственото съмнение, че има далечна връзка със село Пейчиново, където господин Пламен Павлов е прекарал съдбовните години „ от 2 до 5 “. Третият потрес идва от виртуозната идентификация на „ нишанджия “ със „ снайперист “. Това изобретение приписвам единствено на научните дръзновения на господин Пламен Павлов. Значи: на читателите на вестник „ Стандарт “ и на мен става облекчително ясно,че Ботев е „ окончил “ живота си в „ реводвете на битката “ с патрон. Аз имам поради и един втори вид, че Ботев е далечен в диалози от няколко от четниците ( без имена!), че е „ плануван “ за отстрел, в случай че „ заслужи “, че първият патрон в слабините е „ от засада “ на „ една ръка растояние “, а вторият надзорен в челото е бил от упор, от..... „ самарянин! “

Г-н Пламен Павлов изкусно финтира читателя и на „ категоричността “ си за „ нишанджия “ – снайперист прибавя: „ най-вероятно “. Статията премълчава каква набожност има „ нишанджията “ – снайперист. Споменаването на етнос „ черкезин “ не твърди „ под клетва “, че е мохамеданин. А мохамеданин, по късни часове, заклел се за молитва, а не за пердах, ни прави смутени. Като прибавим и снайперисткото „ разстояние “ и „ прицел “ – без видимост, се чудя по какъв начин господин Пламен Павлов е разкрил: обстоятелства, следи, артефакти,за да открие черкезин – нишанджия – снайперист. Също и мястото на засада и така нататък

Вероятно господин Пламен Павлов ще ни уведоми с книга за този толкоз български проблем, както и да научим за уменията на „ нишанджията “ да разпознае тъкмо „ водача “ и да го...... „ простреля “.

Аз и читатели сме афектирани от обстоятелството, когато господин Пламен Павлов ни шамаросва с „ интуитивното “ изобретение на различен господин Максим Генчев: че Ботьовата „ същностна истина “ е даскалуването!

Професорът не се тормози от тафтологията: „ същина “, тъждественост с „ истина “, просто реалност. Обидата ни идва от обстоятелството, че професорът е почувствал въпиюща потребност от „ избавителен “ пояс, с цел да излезе от блатото на своето усърдие да уравни Ботьов с другите безименни човешки маси! Ползва за задачата не какво да е, а „ интуитивното “ изобретение на непрофесор Максим Генчев.

Колкото до господин Максим Генчев знаем, че с цел да направи Левски тъпанар, който псува в кадър, революционерите ни елементарни мутри биячи, му бяха нужни милиони! За да осъществя „ интуитивното “ си изобретение, което господин Павлов приема с удивление и че Ботьов е с копнеж за даскалуване, похарчи хиляди, само че не му стигнаха, та се наложи господин Максим Генчев „ непредпазливо “ да стане депутатин!

Когато четем изповедно откровеното излияние на господин Пламен Павлов, че това „ момче на 21 години ( има се поради Ботьов) издава самичък вестник. “

Ние още веднъж сме в потрес! А фактът, че от вестника му „ се е интересувал извънредно доста самият Васил Левски “, ние нямаме въпроси към господин Пламен Павлов, имаме вяра засрамени...

Поднасяме един впечатляващ фрагмент за Ботьов от цитираната публикация: „ Ние не можем да гледаме по един и същи метод на Ботев по времето на 1869 –та година и през 1875 –та или 1876 – та. В това ветрило ние можем да забележим едни юношески радикални хрумвания, които са близки до анархизма, по времето, когато е бил в Русия, и един Ботев от 1875, когато той към този момент е бил уталожен човек, податлив на контакти с Великите сили. Човек, който се изявява като политик. Да не забравяме, че воеводата на четата е нещо като политик, като държавен глава на тази единица от българи. А чисто военният пълководец е Никола Войновски – офицер. “ Край на цитата. Шокира ни появилото се ненадейно име „ Войновски “, само че отминаваме безшумно, както и той безшумно участва и безшумно отсъства от Ботьовото общество!

Уважаема редакция, уважаеми господин Пламен Павлов, моето и на слушатели, които са ми познати, мнение е следното:

Не можете да изпратите трети патрон в Ботьов, тъй като той е в четвъртото измерение – във времето и вечно! Ботьов е жив, с цялата своя галактика от минало,настояще и бъдеще, галактика на точното слово, на истината и на свободата! Ботьов е български, наш, само че ние, ние кои сме???

Ботьов е наш, само че не е един от нас със своите титанични промисли, дълбочини и небеса на мисълта, със своята действителна активност и живот! Скромно и в самотност признаваме, че мечтаем да се равним с него.

Вие господин Пламен Павлов, по Ваша воля, сте вън от класацията на Ботьовите почитатели! ( по наше мнение)