Наистина, почетно място
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тези дни стана ясно, че нашата европейска България е постигнала още един огромен, неоспорим триумф! Вече сме на 112-о място в света по независимост на словото в класацията на " Репортери без граници ". При това, измежду страните от екваториална Африка и Средна Азия! А ще попитате кои са първенците? Ясни са: Норвегия, Финландия, Швеция и Дания. А за тези, които не знаят, ще загатна, че: " Репортери без граници " е авторитетна интернационална неправителствена организация, основана в Париж, която изготвя годишни отчети за положението на свободата на словото в света.
Изводите ѝ се употребяват за ориентир от интернационалните институции при оценяване на равнищата на либералност в съответните страни. А за „ демократичност” у нас, както се видя изключително в последно време, към този момент мъчно може да се приказва. Да не приказваме и за свободата на словото. За гонените и бити от полицията на Б. Б. наши и непознати публицисти през лятото, за уволненията из малките екрани и вестниците, за чистките из... университетите. Защото стана по този начин, че в този момент множеството от институциите и медиите напряко слугуват на властта. Да не приказваме за упоритото отвращение на премиера да излезе пред народа и публицистите, да се яви в Парламента, което е негово първо обвързване...
Да, свободата е освен да приказваш самоуверено и почтено в кафенето или в парка и драснеш нещо във фейсбук, а да можеш да изразиш своето мнение свободно, обществено, на глас. Като свободен жител в свободна европейска страна. При това, съгласно Конституцията! Но за жалост, у нас от известно време към този момент не е по този начин. Стигна се до там, че започнаха и репресиите, заканите, дисциплинарните уволнения, правосъдните процеси. И едвам е необичайно, това се случва / колкото и необичайно да звучи!/ към този момент и на университетско равнище. Ще загатна единствено три скандални случая.
Първият. Преди три години в Пловдивската академия на изкуствата беше изработен ремонт на течащия покрив с държавни средства, отпуснати по „ волята” на госпожа Менда Стоянова, „ основен финансист” от Парламента. Дотук добре! Но какво стана по-късно? Ректорът Милчо Василев реши, че би трябвало да удостои „ благодетелката” счетоводителка с най- високата научна купа, Доктор Хонорис Кауза / Почетен доктор/ на тази академия. И постави портрета и в редицата с портрети на огромни наши и непознати музиканти като Добрин Петков и Кшищоф Пендерецки! Тогава от преподавателския състав показаха кардиналното си противоречие проф доктор Юлиан Куюмджиев и негова брачна половинка проф. доктор Полина Куюмджиева. Но въпросният ректор / към този момент някогашен!/ и неговата наследничка, Тони Шекерджиева вместо да се замислят и да поправят нелепото си решение, взеха решение да унизят и репресират двамата почтени и одобрени преподаватели и учени с неоспорим принос към българското музикознание и просвета.
Втори абсурден случай. През предходната есен преподавателят в Софийския университет, професор доктор Михаил Мирчев, прочут политолог и социолог, бе упрекнат в „ расизъм” „ ксенофобия”, „ антисемитизъм”, надали не и „ фашизъм” за своите лекции от група студенти. В свое писмо от 30.11.2020 година професорът отхвърля лекциите му да съдържат расистко, ксенофобско и антисемитско наличие и акцентира, че подчертава на културната специфичност, на особения нрав и прочувствена реактивност, на поведенчески стандарти, на разнообразни характерни форми други, което е нужно за положителната практическа активност на обществените служащи на терен. Според него става дума само и единствено за формули на приобщаване, за стимулиране на процеси на акултуриране към българската обществена и нормативна среда.
Проф. Мирчев отбелязва още, че обвиняванията против него се пробват " под знамената на свободата и общественото тъждество да лимитират обществения и университетския разговор по основни публични проблеми, по щекотливи тематики и публични опасности - посредством възбрана на термини, посредством запрещение на общественото потребление на съответни статистически данни и профили ". Етичната комисия при СУ проверява случая и откри, че няма учредения за сходни обвинявания. Но все пак, професорът беше отхвърлен от ректора Анастас Герджиков.
И третият, напълно свеж случай. На 2 април т. г, тъкмо преди изборите за парламент, министър председателят, водач на ГЕРБ и тогава претендент за народен представител Бойко Борисов отиде в УНСС, срещна се с ректора Димитър Димитров и разгласява фотоси в профила си във Facebook, в които се самопохвали по нормалния си метод, че е дал пари за ремонта на Икономическия университет, може би, както постоянно... от джоба си, нали?! В знак на митинг против тази недостойна постъпка, един от най- положителните преподаватели там, доцент доктор Мартин Осиковски написа в Интернет, че напуща няколко свои длъжности в УНСС в символ на митинг против потреблението на университета за политически цели - основен секретар по уеб връзки, член на редколегията на „ Научни писания “ и „ Годишник на УНСС “ и член на атестационната комисия на факултет „ Икономика на инфраструктурата”...
Трите скандални случая приказват сами за себе си. Бедата обаче не е единствено в цензурата, продажните медии, наглостта на властта. Тя е и в един закон, който би трябвало безусловно да се промени. Става дума за тъй наречените цялостна самостоятелност на висшите образователни заведения у нас. И в случай че учебните заведения, с техните шефове и преподаватели, подлежат на непрекъснат надзор и инспекции от Просветното министерство, районните инспекторати и общините, то вузовете са напълно под властта на ректорите. А и за собствен позор, министърът на образованието Красимир Вълчев не взе никакво отношение по тези кавги. Немалко от тези ректори се държат като локални феодали / да не приказваме за гол / да не приказваме за огромните им заплати!/, макар, че сякаш, имало нещо като „ етични комисии” за решаването на противоречивите проблеми. / Всъщност, по този начин е и в театрите и оперите, в които към този момент няма художествени препоръки, само че това е друга тематика! / Затова и се случват тези безобразия с прогонването на скъпи фрагменти, изразили своето персонално мнение, или до удостояването с купата Доктор Хонорис Кауза, както се случи в Пловдивската академия с Менда или с Путин във Великотърновския университет!
П.П. След мощен публичен напън и многохилядна подписка, ректорът на УНСС бе заставен да върне на работа доцент Осиковски, само че проф. Мирчев към момента не е възобновен в СУ, а тормозът над двамата професори от Пловдив продължава!
Тези дни стана ясно, че нашата европейска България е постигнала още един огромен, неоспорим триумф! Вече сме на 112-о място в света по независимост на словото в класацията на " Репортери без граници ". При това, измежду страните от екваториална Африка и Средна Азия! А ще попитате кои са първенците? Ясни са: Норвегия, Финландия, Швеция и Дания. А за тези, които не знаят, ще загатна, че: " Репортери без граници " е авторитетна интернационална неправителствена организация, основана в Париж, която изготвя годишни отчети за положението на свободата на словото в света.
Изводите ѝ се употребяват за ориентир от интернационалните институции при оценяване на равнищата на либералност в съответните страни. А за „ демократичност” у нас, както се видя изключително в последно време, към този момент мъчно може да се приказва. Да не приказваме и за свободата на словото. За гонените и бити от полицията на Б. Б. наши и непознати публицисти през лятото, за уволненията из малките екрани и вестниците, за чистките из... университетите. Защото стана по този начин, че в този момент множеството от институциите и медиите напряко слугуват на властта. Да не приказваме за упоритото отвращение на премиера да излезе пред народа и публицистите, да се яви в Парламента, което е негово първо обвързване...
Да, свободата е освен да приказваш самоуверено и почтено в кафенето или в парка и драснеш нещо във фейсбук, а да можеш да изразиш своето мнение свободно, обществено, на глас. Като свободен жител в свободна европейска страна. При това, съгласно Конституцията! Но за жалост, у нас от известно време към този момент не е по този начин. Стигна се до там, че започнаха и репресиите, заканите, дисциплинарните уволнения, правосъдните процеси. И едвам е необичайно, това се случва / колкото и необичайно да звучи!/ към този момент и на университетско равнище. Ще загатна единствено три скандални случая.
Първият. Преди три години в Пловдивската академия на изкуствата беше изработен ремонт на течащия покрив с държавни средства, отпуснати по „ волята” на госпожа Менда Стоянова, „ основен финансист” от Парламента. Дотук добре! Но какво стана по-късно? Ректорът Милчо Василев реши, че би трябвало да удостои „ благодетелката” счетоводителка с най- високата научна купа, Доктор Хонорис Кауза / Почетен доктор/ на тази академия. И постави портрета и в редицата с портрети на огромни наши и непознати музиканти като Добрин Петков и Кшищоф Пендерецки! Тогава от преподавателския състав показаха кардиналното си противоречие проф доктор Юлиан Куюмджиев и негова брачна половинка проф. доктор Полина Куюмджиева. Но въпросният ректор / към този момент някогашен!/ и неговата наследничка, Тони Шекерджиева вместо да се замислят и да поправят нелепото си решение, взеха решение да унизят и репресират двамата почтени и одобрени преподаватели и учени с неоспорим принос към българското музикознание и просвета.
Втори абсурден случай. През предходната есен преподавателят в Софийския университет, професор доктор Михаил Мирчев, прочут политолог и социолог, бе упрекнат в „ расизъм” „ ксенофобия”, „ антисемитизъм”, надали не и „ фашизъм” за своите лекции от група студенти. В свое писмо от 30.11.2020 година професорът отхвърля лекциите му да съдържат расистко, ксенофобско и антисемитско наличие и акцентира, че подчертава на културната специфичност, на особения нрав и прочувствена реактивност, на поведенчески стандарти, на разнообразни характерни форми други, което е нужно за положителната практическа активност на обществените служащи на терен. Според него става дума само и единствено за формули на приобщаване, за стимулиране на процеси на акултуриране към българската обществена и нормативна среда.
Проф. Мирчев отбелязва още, че обвиняванията против него се пробват " под знамената на свободата и общественото тъждество да лимитират обществения и университетския разговор по основни публични проблеми, по щекотливи тематики и публични опасности - посредством възбрана на термини, посредством запрещение на общественото потребление на съответни статистически данни и профили ". Етичната комисия при СУ проверява случая и откри, че няма учредения за сходни обвинявания. Но все пак, професорът беше отхвърлен от ректора Анастас Герджиков.
И третият, напълно свеж случай. На 2 април т. г, тъкмо преди изборите за парламент, министър председателят, водач на ГЕРБ и тогава претендент за народен представител Бойко Борисов отиде в УНСС, срещна се с ректора Димитър Димитров и разгласява фотоси в профила си във Facebook, в които се самопохвали по нормалния си метод, че е дал пари за ремонта на Икономическия университет, може би, както постоянно... от джоба си, нали?! В знак на митинг против тази недостойна постъпка, един от най- положителните преподаватели там, доцент доктор Мартин Осиковски написа в Интернет, че напуща няколко свои длъжности в УНСС в символ на митинг против потреблението на университета за политически цели - основен секретар по уеб връзки, член на редколегията на „ Научни писания “ и „ Годишник на УНСС “ и член на атестационната комисия на факултет „ Икономика на инфраструктурата”...
Трите скандални случая приказват сами за себе си. Бедата обаче не е единствено в цензурата, продажните медии, наглостта на властта. Тя е и в един закон, който би трябвало безусловно да се промени. Става дума за тъй наречените цялостна самостоятелност на висшите образователни заведения у нас. И в случай че учебните заведения, с техните шефове и преподаватели, подлежат на непрекъснат надзор и инспекции от Просветното министерство, районните инспекторати и общините, то вузовете са напълно под властта на ректорите. А и за собствен позор, министърът на образованието Красимир Вълчев не взе никакво отношение по тези кавги. Немалко от тези ректори се държат като локални феодали / да не приказваме за гол / да не приказваме за огромните им заплати!/, макар, че сякаш, имало нещо като „ етични комисии” за решаването на противоречивите проблеми. / Всъщност, по този начин е и в театрите и оперите, в които към този момент няма художествени препоръки, само че това е друга тематика! / Затова и се случват тези безобразия с прогонването на скъпи фрагменти, изразили своето персонално мнение, или до удостояването с купата Доктор Хонорис Кауза, както се случи в Пловдивската академия с Менда или с Путин във Великотърновския университет!
П.П. След мощен публичен напън и многохилядна подписка, ректорът на УНСС бе заставен да върне на работа доцент Осиковски, само че проф. Мирчев към момента не е възобновен в СУ, а тормозът над двамата професори от Пловдив продължава!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ